Идеята да бъде поставена алтернативата между бяла жена и черен мъж в САЩ си е сама по себе си симптоматична. Това показва типичните истерии на американското общество и надхвърля проблема за избора. Самият избор със сигурност можем да очакваме, че ще бъде манипулиран и без особено значение откъм изхода си - в смисъл, че какъвто и да е резултатът, той ще влезе в системата на удобното приспособяване на американската политика и принципно неразличаващи се алтернативи, които американското общество е "свободно" да избере! Повече ме интересува самият факт на поставянето на тази алтернатива, която изразява един от най-големите комплекси на САЩ и е проявна форма на инфантилизма, възпитаван в политиката за целенасочено култивиране на масово съзнание там. По принцип американците до голяма степен са склонни да възприемат политическите избори и политиката въобще като "show" - като някакъв вид зрелище, римско зрелище, което да осмисля иначе безмисления им живот и да предоставя готови формули, по които да се канализира инфантилното съзнание в своята неспособност за независимост и оригиналност. Като всяко show, настоящият президентски избор следва да предостави на обществените зяпачи лютиви пикантерии, да ги забавлява и да гъделичка собствените им качества - добри или лоши. Ето защо се провеждат толкова пищни и толкова продължителни предизборни кампании, защото всяка от "звездите" трябва да разгърне пауновата си опашка в най-забавните възможни цветове! Но не можем да не забележим, въпреки тривиалността на този обществено-угоден фарс, че днес се поставя една крайна форма на избор, въплатила най-тежките комплекси на хибридната "нация". От една страна, робството на негрите е поставило най-срамния отпечатък във вътрешната история на US, който води със себе си както социално-етническите проблеми относно овладяване неконтролируемите маси от outsiderи за "бялата" икономическа система на благоденствие, така и необходимостта от искрен диалог и окончателно обясняване на въпроса "аз и другите", където Америка винаги си е позволяала да превишава своите права и да зачерква концепциите на Хуманизма, върху които според нея стъпва собствената й държавност. От друга страна, женският статут и най-изтрещялата му форма във вид на феминизъм, поставя под въпрос традиционното устройство на обществото и същността на човешкото определение с най-първичния, биологичен разделител - този на пола. За разлика от други народи, където въпросът за отношенията между мъжа и жената е уреждан от изкристализирали пред вековете идеи, хибридното общество на Америка допуска (и дори адмирира) кресливата арогантност на еманципацията - и там, където е обосновано, и там, където не е.
При всички случаи, поставянето на тези два "фундаментални" за американското общество въпроса показва една крайност, предизвикана от изчерпването на техния политически модел и приближаването на невъзможността да продължи да съществува в този си вид. Свидетели сме на пределно форсиран циркаджийски номер, отчаяно нуждаещ се от осигуряване на възможно по-голяма избирателна активност и от там - гарантиране на възможно най-широка легитимация на властта. Това се прави с цената на извикването на най-острите противоречия в американското съзнание, което постоянно цикли в кастрационния комплекс на идеята за успелия бял мъж, който си е позволил да стъпче останалата част на света. Показването на този най-голям конфликт на американското мислене (бяла жена и черен мъж) извиква последната възможност за внимание, за ангажиране, след която не може да бъде предложено нищо, което да бъде "още по-атрактивно". Ето защо в един такъв разнолик избор можем да видим страхотното отчаяние на една система, която се тресе от собствените си противоречия, зпитва страх за утрешното си съществуване и бърза да извади от своя ръкав всичките скрити аса!
