Автор Тема: Деспотизмът на агентурната власт в България  (Прочетена 53509 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
С публикуването на папката “Гоце” се цели пълното объркване на гражданите и жадуваната амнистия на ДС

Леа Коен, Посланик в Белгия, Люксембург, НАТО, ЕС, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001

23.07.2007
Монитор

Сценаристите на сюжета “Гоце” изглежда не са чели тази глава от Новия Завет (“Нищо скрито няма да остане неразкрито, Узнаваемото ще бъде узнато”  Матей 10:26).

Разиграват го като активно мероприятие. Това АМ е замисляно отдавна (виж материалите от август 2006 г. в пресата и в медиите). Целта му е да се постигне пълно объркване на българските граждани, с което най-после да се осъществи жадуваната амнистия за ДС.

Тази идея онзи ден беше формулирана ясно от вътрешния министър, който арогантно попита : “Че какво лошо има в това при президента да има хора от ДС?”

Нищо, разбира се, за самия министър, след като и самият президент е от службите.

Тук трябва ясно да се каже за кой ли път: ДС е репресивна машина над българските граждани, която е работила срещу тях и срещу българската държава и НИЩО в нейната дейност не подлежи на амнистия, пък била тя и само морална.

От позицията си на бивш посланик в Белгия, НАТО и Швейцария бих желала да внеса някои скромни уточнения в доста объркващата фактология, изнесена в защита на президента Първанов по папката “Гоце”.

Президентът и неговият екип многократно твърдяха различни неща относно спецификата на неговото сътрудничество към ДС.

Той заяви:
Написал е рецензия към книга (в три последователни изявления президентът нарича себе си веднъж рецензент, втори път редактор и трети път научен консултант).
Книгата била научен труд.

Авторът бил, според самото определение на президента, “известен емигрант”, “най-голям родолюбец”, “голям българин”.

Държавният ни глава е пропуснал само да съобщи името на този човек, както и заглавието на “научния” му труд.

Запознах се внимателно с изнесените от самия президент в Интернет документи и бих желала да внеса в твърденията му някои корекции.

И така, става  дума за емигранта в Белгия Методи Димов и за неговата книга “Габеро” - автобиографични спомени на македонска тема.

Книгата няма никаква научна стойност и едва ли  е била необходима “научна намеса” за нейното издаване.

“Големият българин” (да ме прости Господ, вече покойник, но истината ми е по-мила) е бил агент също на ДС под името „Комитата". И като такъв го заварих в Брюксел, когато отидох посланик там през пролетта на 1991 г. Самият Методи Димов стана изпълнител на активно мероприятие (АМ, както се казва в абравиатурата на ДС) на 24 май 1991 г., когато ДС се опитваше да компрометира всячески всички нови посланици. На този светъл празник в посолството в Брюксел за първи път бяха дошли емигранти, които не бяха имали нищо общо с комунистическата власт и с ДС. А една от задачите на новата дипломация (жестоко оплювана чрез хората и методите на ДС) бе именно да обедини българската диаспора.

Групата на Методи Димов направи нечуван публичен скандал в присъствие на белгийски журналисти, поканени от Димов. Стигна се до вадене на оръжие, като целта беше да се компрометира посолството и разбира се, новият посланик. Свидетел на това събитие е литературоведът Михаил Неделчев, поканен да произнесе реч по случай 24 май.

Естествено това стана причина да се запозная по-отблизо с дейността на Методи Димов.
Разбрах, че му е възложено (от ДС в България, както сам пояснява оперативният работник Цвятко Цветков) съчинението на книга с определени внушения, която да бъде разпространявана сред македонистките общности по света и в самата Македония. Методи Димов имаше лошо зрение, това е вярно. Но той бе и почти неграмотен и трудно би могъл да напише книга, още по-малко научен труд.

Както се разбира, за активното мероприятие (както го определя самият Цвятко Цветков) е бил необходим по-грамотен човек, какъвто ДС е намерила в лицето на настоящия президент.

Работата на Първанов по тази книга е започнала, както се вижда от побликуваните документи, още в началото на 1989 г. Това скромно се премълчаваше в публичните обяснения на президента. Той самият признава, че се е срещал с Методи Димов в присъствието на Цвятко Цветков. Но просто подценява интелигентността на българските граждани, смятайки че може да ги убеди, че не е знаел какво прави в онзи момент. Между впрочем, самият Методи Димов се хвалеше на всеослушание в Брюксел относно характера на връзките си с България и по-специално със “службите”.

Написването на книгата се е забавило, а междувременно настъпиха промени, не само вътрешно, но и външно-политически (разпадането на Югославия и отделянето на Македония). Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с  политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов. Поради закъснение и поради изменение на обстановката книгата на Димов (активно мероприятие на ДС) не е била издадена, както е било замислено първоначално, а президентът е „изгубил интерес".

От фактите става ясно, че Георги Първанов е участвал в поне едно АМ от голям мащаб ( справката на Цвятко Цветков от 30.03.1989)  и в още едно АМ (упоменато в документите на ДС от 18.09.1989), като е написал статия за канадското издание на македонистите “Македонска трибуна” в Торонто, намиращо се в много тесни връзки със самия Димов). Тя е трябвало да излезе като “редакционна”, т.е. без името на автора.

Методи Димов е останал доста разочарован от неиздаването на книгата му (както му е било обещано) и я е публикувал сам в стотина екземпляра в една книжарница- печатница в Льовен. Подобно публикуване струваше през онези години в Белгия около 3000 белгийски франка = на 100 щатски долара.
За да се узнае цялата истина за дейността на президента по АМ на ДС по македонски въпроси, е необходимо нещо много просто. Да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на ръководещия го офицер Цвятко Цветков. Любопитна подробност, разказана от самия Цветков е, че той е кандидатствал за работа в президентството (като съветник навярно). Работата му е била обещана, но в последния момент - отказана. Вероятно след намеса на някой
друг президентски съветник. Гарван гарвану око не вади, но и агент - агента не храни.

Провалената операция “Гласност”

Президентът Първанов с дейността си по прикриване на агенти на ДС в собствената си администрация компрометира един от принципите за сътрудничество с НАТО и с ЕС, а именно задължението, което България пое още през 1991-1992 г. за прочистване на дипломатическите служби от тези агенти.

Че такава задача съществува, твърдя в качеството си на бивш посланик в Белгия и в НАТО и като участник в организираната от тях операция “Гласност” през 1993 - 1994 г.

Операцията бе ръководена от белгийските служби за сигурност. Причините бяха следните:

Посолствата и търговските служби на всички бивши комунистически страни се бяха очистили от агенти под дипломатическо прикритие с изключение на 2 държави - България и Румъния. Те, както се оказа, притежаваха пропорционално най-голям брой агенти.

Беше ни даден срок от няколко месеца, определен като приятелски, през който посолството и търговските служби да отзоват тези агенти. Може без преувеличение да се каже, че това засягаше около 80% от наличния състав. Операцията бе мъчителна, с много съпротива (дори след като се оказа, че някои от агентите продължаваха да бъдат действащи и след 1993 г.) В София се водеше борба срещу посланиците, назначени от президента Желев, за да се спрат процесите. Агентите получаваха мощно подкрепление от свои колеги в МВнР и извън него. Понякога се стигаше дори до крайности.

С цел сплашване два пъти бе стреляно срещу резиденцията в Брюксел. Като посланик бях предупредена, че се готви организирано покушение срещу мен.

Операция “Гласност” бе “огласена” в Белгия , но НИКОГА в България.

Част от отзованите агенти минаха години по-късно през администрацията на президента Първанов или през МВнР, където се завърнаха. И сега са отново изпратени от бившия съветник на президента Калфин като посланици и висши дипломати на централни места по света. Доколкото ми е известно - всички по предложение на самия президент или на неговия министър. Никой не бе пропуснат, всички бяха обезвъзмездени, нито един от тях не получи поне морален укор за дейността си в системата на най-отвратителната институция на миналото - ДС.

Това обстгоятелство не може да няма морални последици върху имиджа на България, която за пореден път показва, че не е способна да се отърси от позорното си  минало, за да запази интересите на група хора, вкопчени във властта и свързаните с нея облаги.

Но да се върнем към началото.

Бих искала да припомня често цитираната мисъл на Абрахам Линкълн:

“Известно време могат да бъдат лъгани всички.
Някои могат да бъдат лъгани винаги.
Но не е възможно винаги да бъдат лъгани всички”.


Моментът, избран да бъде огласено досието “Гоце”, не е случаен. Той е поредното АМ. “Първа” новина за медиите са медицинските сестри в Либия. Следва топлото (време) и Топлото, горещините размекват мозъците и не предразполагат към демонстрации. Ако това АМ мине сполучливо, въпросът с агентите ще бъде погребан завинаги, те ще имат за свой покровител не друг, а самият държавен глава. Престижно ли е за външния облик на страната президентът да замени петима агенти на ДС от бившия си екип (понастоящем посланици на възлови места) с нови шестима, които сигурно вече също стягат дипломатически куфарчета?

Теоретично е възможен  и друг сценарий.

Държавният глава не може да уволни 6 души свои сътрудници поради принадлежност към ДС (след като той самият спада към нея),  нито да отзове около 20 посланици (включително на най-възлови места в Европа) заради същото. Тогава той би могъл да постъпи другояче, ако желае да остане с име на държавник в историята, на която се е посветил.

Да подаде оставка самият той.

Един американски президент го направи и остана в историята.
« Последна редакция: Юли 31, 2007, 16:11:18 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #1 -: Юли 31, 2007, 16:15:33 pm »
 
ПРЕЗИДЕНТСТВО ПЪЛНО С АГЕНТИ

Петьо Цеков, Сега, Kafene
22.07.2007

Влияе ли миналото на младия историк Първанов върху настоящето на държавния глава?

Големите специалисти по въпросите на Държавна сигурност като ст. лейт. Цвятко Динков Цветков - човека, който успя да вербува през 1989 г. бъдещия президент на страната, отдавна ни обясниха, че във външнополитическото разузнаване - Първо главно управление на ДС, не е имало категория "агент" за български граждани. Имало категория "секретен сътрудник", или накратко СС.

Каква нова информация ни дава комисията по досиетата за СС Гоце, е спорен въпрос. Преди година Първанов разправяше, че има една поизмачкана папка "Гоце", в нея пише за него, но той не е агент. Сега става ясно, че действащият държавен глава съвсем съзнателно, с хъс, е сътрудничил на отдел 14 от ПГУ на ДС - онзи отдел, който чрез специални средства "прибираше" значими за България материални паметници, които се намираха в чужди страни. Сам предал подробна автобиография; изразил желание да работи с органите на ДС; сътрудничил "с готовност и разбиране".

Вече е ясно, че освен биографията на комитата Първанов е работил и по други въпроси - писал е например статия, която трябвало да бъде пусната във вестник на македонската патриотична организация в Канада. По искане на ДС предоставил кратка информация в писмен вид за участието си в конгреса по балканистика.

Става ясно, че още при вербовката му за сътрудничество на ПГУ копие от разработката му е било дадено на Шесто управление на ДС. От досието на Първанов става ясно, че е роден ту в Сирищник, ту в Шиликош, ту в Перник. Става ясно, че ст. лейт. Цветков е платил 7 лв., за да почерпи другаря Първанов месец след падането на Тодор Живков. През 1993 г. майор Кънчев предлага делото "Гоце" да бъде свалено в архив. Защо е прекъсната връзка със СС Гоце? Преди година ст. лейт. Цветков обясняваше, че "Жоро Първанов загуби интерес към работата с нас, след като влезе в групата на Александър Лилов в ЦК на БКП". От досието става ясно обаче, че истината е друга: оперативният му работник, който според документа след 1990 г. вече е П. Атанасов, заминал в чужбина и "връзката с лицето е прекъсната"

През март 1996 г. обаче оперативен работник по "Гоце" отново е Цвятко Цветков, който сдава папката "Гоце" на полк. Росен Дерменджиев.

Първанов не е доносничил, няма документи, подписани от него, не се вписва в устойчивия образ на ченгето от ДС, което топи приятелите си. Разбира се, може да се разсъждава и в тази посока - е, това е останало от поизмачканата папка, другата информация или е прибрана от предвидливи хора преди време (така твърдят днес хора от комисията по досиетата), или Националната разузнавателна служба просто не я е предоставила на комисията. Ясно е, че работещата в момента комисия е просто един посредник между спецслужбите и обществото - каквото й дадат хората на Румен Петков и Кирчо Киров, това обявява тя.

Чест прави на Първанов, че моментално публикува на страницата на президентството цялата налична информация по дело № 19183, с която разполага комисията. Така всеки може сам да интерпретира всички видими данни - без посредничеството на компетентните органи. Всеки може да прецени например дали липсват страници или дали има страници, които са преномерирани. Защо е станало това, кой го е направил - това едва ли ще се разбере някога.

Данните от комисията по досиетата са по-интересни с друго. Оказва се, че президентът Първанов е черпил почти всичките си идеи, засягащи външната политика на страната, от бивши сътрудници на ДС. Че президентската администрация сега е добро гнездо за много "СС". Такива са Павлина Попова (Сердика), Емил Вълев (Валентин), а преди от Никола Карадимов (Андрей), Златин Тръпков (Тарасов), който подаде оставка преди няколко месеца, Георги Димитров (Антон, Боил). Протоколът на президента също е запазено място за ДС - Митко Николов (Дипломат), Атанас Велчев (Асенов).

Към тях би трябвало да се прибави ръководителят на програмата на президента Тодор Велев (Тонич) - бивш сътрудник на политическата полиция и колега на Първанов във въпросния 14-и отдел на ПГУ. Присъствието на всички тези хора на едно място едва ли е съвпадение. От цялата тази компания липсва само едно име - на Цвятко Динков Цветков, но още преди година самият той сподели, че е кандидатствал за работа в президентството, но не я е получил. Хубавата новина е, че очевидно тези хора от ДС са повлияли благотворно върху Първанов, който от противник на НАТО израсна до ревностен евроатлантик точно по времето, когато зае поста и се обгради с тези съветници.

В интерес на истината наличието на разузнавачи в администрацията на президентството не може да се свързва само с периода, в който СС Гоце обитава сградата на "Дондуков" 2. От данните, обявени от комисията по досиетата, няма как да не се набие на очи, че трима от четиримата сътрудници на ДС при президента Петър Стоянов - Валентин Добрев (Козма), Атанас Будев (Асенов) и Владимир Филипов (Вилньов, Васил) са били секретари по... външната политика. Последният е отговарял за въпросите на националната отбрана. При Жельо Желев е било обратното - бившите сътрудници на ДС са давали съвети предимно за въоръжените сили, а не за външната политика и протокола. Такива са били времената, такива са били приоритетите, може би.

На някой прави ли му впечатление, че 9 от 21 обявени сътрудници на ДС от президентските администрации са се водели на отчет, както и Първанов, в Първо главно управление на ДС? Не е ли подозрителен фактът, че петима души, които са работели при различни президенти, са били сътрудници на един и същи отдел - 10-и, в комунистическото разузнаване?
А не е ли странно, че по-голяма част от бившите сътрудници на ДС, които сега работят в президентството, са родени в една и съща година, че повечето са свалени от отчет също през една и съща година - 1991-ва, а за някои от тях няма дори данни докога са работели за службите?

Преди година, когато Първанов призна за Гоце, най-важният въпрос не бе дали той ще спечели президентските избори, след като му "излезе име". Никой освен двама-трима тежки опозиционери не мислеше, че разкритията ще доведат до трус в президентството, до импийчмънт. Най-важният въпрос, който продължава да бъде актуален и след оповестяването на официалната информация от комисията за досиетата, е дали миналото на младия историк Георги Първанов влияе върху настоящето на българския президент?

Разбира се, всички тези въпроси са за наша, българска, вътрешна употреба. Лошото е, че нашите партньори от Европейския съюз вчера окончателно разбраха:

"Президентът на България Георги Първанов е бил сътрудник на комунистическите тайни служби"

(виж АФП, Ройтерс и Би Би Си).
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #2 -: Юли 31, 2007, 16:41:05 pm »
ЛИПСВАЩИТЕ СТРАНИЦИ

Службите прочистват архивите на ДС, преди да ги предадат на комисията по досиетата


www.epochtimes-bg.com

В интервю пред Дарик радио в събота директорът на НРС ген. Кирчо Киров от чужбина отрече от папката „Гоце” да са вадени материали. „Абсолютно нищо не е пререждано, абсолютно нищо не е изваждано”, заяви той. Малко по-късно обаче той се самоопроверга, допускайки, че имало практика „тази преномерация (разбирай част от информацията – бел.р.) не да се унищожава, а само леко да се задрасква”. „Има движение на материали от едно дело в друго”, продължи да разбърква кашата разузнавач № 1.

Сега той трябва да отговори на два изключително съществени въпроса:

1. Къде се съхраняват „леко задрасканите” страници (36 на брой) от папка „Гоце”.
2. Как може да се разграничи „техническата преномерация” и „движението на папките” с преднамереното и престъпно манипулиране на документи с цел заблуждаване на обществото.
Това пропуск на закона и редът по съхраняване на архива ли е или ген. Кирчо Киров като подчинен на президента Първанов прави несполучлив опит да прикрие истината.

Кое е по-дискредитиращо за България днес: че имаме президент, сътрудничил на комунистическите тайни служби, както предадоха в петък Ройтерс и Франс прес, или че съвременните тайни служби пренареждат архивите на ДС, решавайки де факто какво да излезе наяве от тях, вместо да прави това публичната власт на държавата? От петък насам този е въпросът, който би стоял неотменимо пред политическата класа и медиите, ако носеха някакви зачатъци на адекватност и отговорност. Всъщност двата факта са взаимно свързани и произтичат един от друг.

След като в четвъртък комисията, която установява принадлежност към бившата ДС на публичните лица, огласи данните за президентските администрации от 1991 досега и потвърди връзката на Георги Първанов с бившето Първо главно управление (днес Национална разузнавателна служба), президентът реши да демонстрира прозрачност и публикува на сайта си информацията, придобита от комисията на Евтим Костадинов. И докато се чудехме на големия брой – 21 души бивши агенти и сътрудници на ДС, които са се озовали през изтеклите 18 демократични години в обкръженията на президентите, ни връхлетя истинската новина: че досието на сегашния държавен глава е прочиствано. И че от него липсват не една-две, а цели 36 страници, извадени от делото в края на март 2007. Но смайването дойде малко по-късно, когато това беше потвърдено от председателя на комисията Евтим Костадинов. Колкото и да не му се искаше да влезе в окото на бурята, още повече че тя щеше да се завихри около собствената му партия, Костадинов призна: „Видно е, то си личи и от номерацията на страниците.” И добави онова, за което сами се досещахме през месеците на скандали и загадъчни самоубийства в подопечната на президента Национална разузнавателна служба: „Ако още малко се бяхме бавили, и толкова нямаше да намерим.”

Изводите от последния акт на комисията по досиетата са жестоки:

Президентът Първанов преди година излъга.

Уви, тази е думата, евфемизмите вече не вървят, те биха били оскърбителни за всеки нормален човек. Който е слушал внимателно изявлението на президента на 23 юни 2006 пред дипломатите, когато той под напора на мълвата за агент „Гоце” реши да осветли въпроса, ще си спомни, че явно предварително подготвеното му изложение целеше не само да даде публичен отговор. Но най-вече това да бъде така направено, че фактите да станат приемливи. Тогава направи впечатление, че в разказа на президента думите бяха внимателно подбрани и бяха избягнати изрази като „досие”, „разузнавач”, „Първо главно”, „сътрудничество”. Те бяха заменени с благонравните „папка”, „служител”, „българско разузнаване”, „работа”. Синоними на думите „агент” и „държавна сигурност” дори не бяха търсени, те просто не бяха използвани. „Работата” на младия историк Първанов се изчерпала с написване на предговор за книгата на македонски емигрант, пламенен патриот, изстрадал националната кауза. „Но нито ред, нито знак” от собствената ръка на Първанов нямало в прословутата папка, обяви категорично той тогава. (Е как да има, пита се в задачата с днешна дата, след като се разбра, че от нея липсват 36 страници, а никой друг не е имал право да пипа папката освен подчинената на президента НРС начело с генерал Кирчо Киров!). Но дори и без изчезналите страници, само от онова, което е останало в папката, се вижда, че той е „изразил желание да работи с органите на ДС” и че е „сътрудничил с готовност и разбиране”. И още: че му е било възложено да представи „информация в писмен вид за участието си в конгреса по балканистика”. Какво е написал, знаят онези, които са прибрали 36-те страници.
Липсващите страници са непоклатимо доказателство за тайната власт, която управлява държавата.
Този е вторият извод от скандала, който е и далеч по-важен заради дългосрочно опустошителния си ефект върху състоянието на държавата и обществото. Ефект, който се измерва с гнетящото чувство на безнадеждност и липса на перспектива, че България може да бъде управлявана от предсказуема и отговорна власт. Да изчезнат документи от архива на днешна специална служба, каквато е разузнаването, не е просто престъпление по смисъла на наказателния закон, а е ключ към катаклизмите, с които беше белязана новата история на специалните служби, включително и за загадъчните самоубийства в НРС. Сега като че ли по-обяснимо става мълчанието на президента след обявеното самоубийство на щефа на архива на НРС Божидар Дойчев през ноември миналата година.
Прочистването на досието на Първанов е ключ и към факта, че цяла кавалкада от бивши сътрудници на Първо главно влизат като под строй в администрациите на демократично избраните президенти. А впечатляващият им брой именно в обкръжението на Първанов е не ключ, а направо отворена врата към онова, за което винаги сме се досещали. Както вече са забелязали колеги журналисти, повечето от бившите сътрудници на ДС в администрацията на Първанов са родени в една и съща година. И са свалени от отчет пак едновременно – през 1991. Може би за да бъдат подготвени за новото си поприще на съветници, началник-протоколи, ръководители на програми, посланици и дипломатически представители на нова, демократична България. Затова не е чудно, че само от кадесарското обкръжение на Първанов петима са станали посланици. Андрей Караславов (бивш началник на кабинета на президента) представлява държавата в Гърция, Георги Димитров, който му беше секретар по външната политика, е посланик в Сърбия, Златин Тръпков, също секретар по външната политика – в Холандия, Атанас Павлов, началник на президентския протокол – в Лихтенщайн.
Това е положението. Потвърждението за прочистване на документите в архивите на специалните служби в днешни времена; в условията на легитимно избирана и функционираща публична власт; и особено когато това потвърждение идва не от кого да е, а от овластен за тази цел официален орган като комисията по досиетата, би имало ефекта на цунами във всяка смятаща се за нормална държава. Не и в днешна България. Конюнктурното защитно мънкане на Станишев, наглостта на Доган („този въпрос за нас е отдавна деактуализиран”; само му вижте непукистката усмивка), цинизмът на вътрешния министър (който направо нападна председателя на комисията, вместо да се скрие в миша дупка) са безпрекословните знаци на ускореното затъване. Тяхната сила извира от сянката на държащите липсващите страници. Те са фактическата власт.

Така ще бъде, докато дясната опозиция не си каже истината за самата себе си и най-вече докато не разкрие своите минали съображения за това защо самата тя не дръпна радикално завесата пред тайната власт, когато имаше възможност да го стори. Нещо повече: защо през 2001, когато Първанов излезе за първи път на кандидат-президентската писта заедно с Петър Стоянов, СДС не поиска примерно по една декларация от двамата, че не са били обвързани с ДС. Какво щеше да напише тогавашният лидер на БСП? Много нерешителност (или предпазливост?) имаше в действията на сините. Някак не върви да се оправдават само с решението да не се вадят досиетата на съдиите от КС и президентството. Вярно, този закон е много по-добър от предишния, както го оценяват и опозиционните лидери. Добър е, но не се прилага, което го прави много по-лош от предишния. Защото тогава имаше ресурс и законова основа да се изпълни поне механичното преместване на архива от МВР.
Но докато власт и опозиция са си играли на явни и тайни съображения, се е пекла сегашната безсрочна безнадеждност. Можем със сигурност да кажем, че днес страната ни се управлява от зависим президент. „Лицето е свободно”, е написал офицерът на ДС през 1993, когато е свалил в архив папката „Гоце”. Не. Лицето не е свободно. Поне докато липсващите страници остават с неизвестен събственик.

Ако бяхме държава, главният прокурор щеше да образува наказателно дело за тези 36 страници...
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #3 -: Август 03, 2007, 13:07:53 pm »
Комисия слага край на спора за президента, граждани искат оставката му


Електронното издание Mediapool.bg съобщава, че комисията по досиетата на бившата комунистическа тайна полиция Държавна сигурност /ДС/ е обнародвала в сряда решение, с което слага край на полемиката за агентурното минало на българския президент Георги Първанов. Той е работил като секретен сътрудник единствено по редактирането на част от книгата “Габеро” на Методи Димов. Такива доказателства се съдържат в дело 15397 "Комитата" – кадровото дело на Методи Димов.

Комисията е проучила и обсъдила допълнително документи, изслушала е и е получила данни от директора на Националната разузнавателна служба и от бивши служители на Първо главно управление-ДС, и на НРС за дейността на Първанов, се посочва в решението. Междувременно, неправителствено сдружение Гражданска инициатива “Справедливост” е внесло в парламента искане за отстраняване от длъжност на президента Първанов.

Според сдружението, в което членуват граждани от различни сфери на обществения живот, Първанов може да бъде обвинен в държавна измяна и в нарушаване на конституцията с доказаната си принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност и с поведението си.

Представители на редица западни институции, сред които германски учени, вестници и радио Дойче Веле изказаха становище, че българският президент трябва да понесе последствията от факта, че е бил сътрудник на комунистическата тайна полиция.


www.epochtimes-bg.com
« Последна редакция: Август 03, 2007, 13:42:18 pm от ultrafutur »
musica universalis

seine saint denis style

  • Гост
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #4 -: Август 03, 2007, 13:33:37 pm »
Да, да си ги понесе, веднага един вагон и в Сибир! За жалост онези в Европа са същите утрепки като тия нашите, с разликата, че нашите са балкански терористи и нагли, защото плиткият ум не си изпълнява функциите. Президентът на новата Европейска държава е Агент на ДС, комунист и служи не скрито на Партията. Дори и беше главен домакин на празника на ДС, когато се навърши 60 години от създаването й . А бе вие нормални ли сте всички??? Ей така ги подминавате тия новини и се хващате за Буш кво бил казал? А тук нашите кой ще ги спре? Нека спрем нашите комунисти да ни изпълняват и упражняват върху нас геноцидният си план и тогава ще го мислим тексаския селян и малоумник с нисък коефициент на интелигентност Буш.
Първанов сега трябва да бъде съден от Народа и да ни дадат един път поне възможност да накажем един комунист. Нали знаете, че България е единствената, която не осъди комунистите? Живков е друга работа. С удоволствие бих отишла да го целя с жълти стотинки на т.нар. от тях "Дворец". Тая земя е взеха като подарък и си правят какво си искат. Никой ли българин не е благодарен, че си има държава и родина и че не е като ромите и евреите - чергари??? България се къса парче по парче всеки ден и затварят очите на хората, като ангажират вниманието му с повишаване на цени и т.н.

И къде е Скорпион? Нека тя каже какво мисли по въпроса за комунистите? Гледам, че е франкофонка, да каже за и за френските комунистически зверства....Освен ако не е бан ...

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #5 -: Август 03, 2007, 13:49:41 pm »


Това е списък на известни личности в България - политици, журналисти и други обществени дейци, за които има информация в публичното пространство, че са били или се предполага, че са били свързани с Държавна сигурност по времето на Комунистическа България.

Източник: bg.wikipedia.org


Пълен списък по фамилия

Ангел Василев Александров
Румен Генов Андреев
Борислав Цветков Ангелов - агент Бор
Асен Тодоров Арсов - агент с псевдоним Тасев
Севдалин Димитров Атанасов - псевдоним «Калин»
Георги Ниолов Белчев - псевдоним «Боби»
Петър Берон - агент Бончев (или Бончо)
Коста Щерев Богацевски
Петър Георгиев Василев
Димитър Гочев - агент Ивайло
Чавдар Добрев
Ахмед Доган - агент Сава
Доньо Донев
Божидар Димитров
Павел Илиев Димитров
Божана Димитрова - агент Цветанова
Добромир Задгорски
Христо Иванов - агент Александър
Красимир Каракачанов - агент Иван
Владимир Каролев
Кеворк Кеворкян - агент Димитър
Евгени Захариев Кирилов - псевдоним «Манчев»
Деньо Проданов Колев
Георги Коритаров - агент Алберт
Константин Косев
Юнал Лютфи - агент Мурад, агент Сидер
Георги Марков - агент Николай, агент Стефан
Мелкон Мъгърдич Мелконян – агент Богомил
Атанас Василев Нешков
Александър Младенов Новков
Георги Петканов - агент Страхил
Кръстьо Илиев Петков - псевдоним „Еленков“
Ангелина Петрова - Липа
Георги Първанов - агент Гоце
Любомир Иванов Сахатчиев
Васил Станилов
Петър Стоянов - агент Виктор
Тодор Тодоров - агент Любомир
Владимир Топенчаров
Тошо Тошев - агент Бор
Здравко Михайлов Трифонов – агент Максим
Свилен Симеонов Турмаков
Боян Стефанов Чуков
Мустафа Алиш Хаджи - агент Андрей

По агентурно прозвище 

Алберт - Георги Коритаров
Александър - Христо Иванов
Андрей - Мустафа Алиш Хаджи
Александър - Христо Иванов
Боби - Георги Белчев
Богомил - Мелкон Мъгърдич Мелконян
Бончев (или Бончо) - Петър Берон
Бор - Тошо Тошев, Борислав Ангелов
Виктор - Петър Стоянов
Гоце - Георги Първанов
Димитър - Кеворк Кеворкян
Еленков - Кръстьо Илиев Петков
Иван - Красимир Каракачанов
Ивайло - Димитър Гочев
Калин - Севдалин Атанасов
Липа - Ангелина Петрова
Любомир - Тодор Тодоров
Манчев - Евгени Захариев Кирилов
Максим - Здравко Михайлов Трифонов
Мурад - Юнал Лютфи (също Сидер)
Николай - Георги Марков (също Стефан)
Сава - Ахмед Доган
Сидер - Юнал Лютфи (също Мурад)
Стефан - Георги Марков (също Николай)
Страхил - Георги Петканов
Тасев - Асен Арсов
Цветанова - Божана Димитрова
Често са назовавани с „представката“ „агент“, например „агент Адалберт“.


 Според вероятността за принадлежност 

Много е вероятно архивите на службите да са унищожени, манипулирани или секретни и по тази причина потвърждението за принадлежност към тях да не е напълно достоверно.


 Потвърдени връзки с Държавна сигурност 

За някои личности има доказателства, че са работили за ДС, но повечето от тях отричат да са били агенти.

Ангел Василев Александров Служител на щат в НСС. Мести се Главно следствено управление-МВР: от 1983 г. - старши следовател, капитан, от 1990 г. зам.-началник на отдела. От 1992 г. става главен следовател в първи отдел при НСС, по-късно и ръководител на различни отдели. От 13 февруари 2004 г. е директор до оставката си от 27 юни 2007. ВСС (12 февруари 1997 г. - ).


Румен Генов Андреев -курсист на КГБ (1988 г.). Работи в Главно следствено управление и Специализираната следствена служба (зам-директор), а през 2005 г. е зам.-министър на вътрешните работи. ВСС (състави от 1997 г. и от 2003 г.)

Борислав Цветков Ангелов - агент Бор към 3-о управление на ДС до 1976 г. и явочна квартира. ВСС (12 февруари 1997 - 16 декември 1998 г.)

Асен Тодоров Арсов, ВСС (12 февруари 1997 година - 16 декември 1998), осъществявал сътрудничество в качеството си на агент с псевдоним Тасев към 11-и отдел (1979 - 1991 г).

Петър Берон - агент Бончев (Шесто управление на ДС)[3], [4] (или Бончо)

Коста Щерев Богацевски - Работил в Главно следствено управление, от 1990 - заместник-началник. Главен секретар на МВР (1993 г.). Специализации в Германия и Ленинград. ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 1991 г.

Петър Георгиев Василев - щатен служител, член на ВСС (12 февруари 1997 - 16 декември 1998 г.)

Димитър Бонев Гочев, бивш съдия в КС (14 октомври 1994 г. до 14 октомври 2003) и ЕСПЧ, член на ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 1991) - Софийско градско отделение на ДС, агент Ивайло[6],

Павел Илиев Димитров - щатен служител във Варна, курсове във Волгоград и Ленинград, оставка през 1992 г. ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 6.12.1991 г.), областен ръководител на ГЕРБ Варна (от 2007 г.)

Божана Димитрова - агент Цветанова

Христо Иванов- агент Александър

Красимир Каракачанов - агент Иван, изготвял анализи за контраразузнавателните служби на МВР и не е давал информация за български граждани

Владимир Каролев

Кеворк Кеворкян- агент Димитър

Деньо Проданов Колев - Щатен служител в Габрово и Главно следствено управление, ръководител криминален отдел от 1988 г. до оставка през 1992 г. Курсист в КГБ през 1986 г. ВСС (12 февруари 1997 г. - 16 декември 1998 г.)

Георги Коритаров

Юнал Лютфи - агент Мурад, агент Сидер (Второ главно управление)

Георги Марков - агент Николай, агент Стефан (Второ главно и Шесто управление на Държавна сигурност)

Мелкон Мъгърдич Мелконян – агент Богомил в Бургас от 1977 г.. Снет от оперативен отчет на 9 февруари 1989 г. поради издигането му на висока изборна длъжност. ВСС (5 февруари 1992г. - 12 февруари 1997 г.).

Атанас Василев Нешков, р. 1944., задочен аспирант на СССР (1985 г.) и курсист в КГБ (1988). Служител в МВР: Ловеч, Главно следствено управление (началник от 1990 г.). Старши следовател в ДС-ОУ-Ловеч (1986 г.), и административен ръководител (2004 г.). ВСС (16 декември 2003 г. - )

Александър Младенов Новков, следовател до оставката си през 1994 г. След курс в Ленинград става главен следовател, майор от ДС. ВСС (5 февруари 1992 г. - 12 февруари 1997 г.).

Георги Първанов - научен консултант, агент Гоце

Любомир Иванов Сахатчиев. От МВР Плевен е преместен в Главно следствено управление, началник отдел (1987 г.), заместник-началник (1990 г.), уволнен поради негодност (1992). Курсове в СССР: 1970 и в КГБ след 1987 г. ВСС (27 септември 1991 г. - 6 декември 1991 г.)

Тодор Тодоров, бивш конституционен съдия - Шесто управление, агент Любомир

Здравко Михайлов Трифонов, р. 1949, ВСС (16 декември 1998 г. - 16 декември 2003 г.)– агент Максим във Велико Търново

Свилен Симеонов Турмаков - зам.-ръководител на НСС от 2004 г., ВСС (16 декември 2003 г. - )

Мустафа Алиш Хаджи (главен мюфтия) - агент Андрей



Без ясен статут

Ахмед Доган - агент Сава
Севдалин Димитров Атанасов, псевдоним «Калин», Зелена партия
Георги Ниолов Белчев, псевдоним „Боби“, кадидат от Съюз на свободните демократи за Евродепутат
Чавдар Добрев
Доньо Донев
Божидар Димитров
Добромир Задгорски
Евгени Захариев Кирилов - псевдоним «Манчев», ПЕС -БСП
Константин Косев
Кръстьо Илиев Петков - псевдоним „Еленков“, Граждански съюз България
Васил Станилов
Владимир Топенчаров
Боян Стефанов Чуков - ПЕС, БСП


Колко години Георги Първанов се е подвизавал като агент Гоце ?
Колко ли свестни хора са изгорели заради доносите на "бившия разузнавач" от село Сиришник ?
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #6 -: Август 03, 2007, 13:56:25 pm »
За 23-ма души от президентските администрации е установена принадлежност към ДС
 
 
19 юли 2007 | 13:40 | Агенция "Фокус" 
 
 
 Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия обяви имената на членове на президентската администрация от 1990 година насам, за които е установена принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това става ясно от две решения на комисията, публикувани на Интернет страницата на Народното събрание.


Първото решение се отнася до сега действащия президент Георги Първанов и до Атанас Семерджиев (вицепрезидент на Петър Младенов от началото на `90-те години).

Според документите президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник към Първо главно управление-ДС, отдел 14, под псевдоним Гоце. Първанов е вербуван на 4 октомври 1989 г. от ст. лейт. Цвятко Динков Цветков, който е продължил и да го ръководи. Първанов е снет от действащия оперативен отчет с предложение рег. № 9109/ 16.07.1993 г. относно сваляне дело № 19183 в архив и протокол № 3833/ 26.03.1996 г./ на НРС за сдаване на дело № 19183, заведено под псевдоним "Гоце", утвърден от н-к отдел 08-НРС. Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са: разходен документ, отчетен от оперативния работник; документи от ръководилия го щатен служител; картони обр. 1 и 3; рег. бланка; дело Ф1 а.е. 7562.

Атанас Семерджиев е бил съдържател на явка, става ясно от решение на Комисията по досиетата. Ген. Семерджиев е вицепрезидент на България в периода 1 август 1990 г. – 22 януари 1992 г. Семерджиев е осъществявал сътрудничеството към ІІІ управление-ДС, отдел І, под псевдоним Славейчето. ;D Той е вербуван на 22 октомври 1953 г. От О. р. Иван Петков Иванов, който е ръководил и дейността му. Семерджиев е снет от действащ оперативен отчет на 17 юни 1958 г. поради изместване в нова квартира, оказала се неудобна за ползване.
Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са: картон обр. 4; рег. дневник; протокол за унищожаване № 1428/ 04.09.1962 г. на лично дело 1А 28259.

Останалите членове на президентската администрация, за които комисията е публикувала отделно свое решение, са общо 21.

По реда на обявяването от комисията, това са следните лица:

Анатолий Дамянов Пазийски, Началник на отдел "Церемониал" - администрация на президента Георги Първанов – от 01.02.2002 г. до момента.

Андрей Стоянов Караславов, Началник на кабинета на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 15.03.2007 г.

Атанас Иванов Будев, Секретар по външна политика - администрация на президента Петър Стоянов – от 06.04.1998 г. до 14.02.2000 г.

Атанас Павлов Велчев, Директор на дирекция "Протокол"- администрация на президента Георги Първанов –от 25.01.2002 г. до 31.10.2005 г.

Валентин Добрев Петров, Секретар по външна политика - администрация на президента Петър Стоянов – от 24.01.1997 г. до 24.02.1998 г.

Виктор Крумов Алексиев, Съветник на вицепрезидента - канцелария на президента Желю Желев – от 24.01.1992 г. до 25.02.1992 г.

Владимир Иванов Филев, Секретар по външна политика - администрация на президента Петър Стоянов – от 24.01.1997 г. до 17.01.2001 г.

Георги Димитров Димитров, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 15.09.2005 г.

Добрин Христов Канев, Секретар по анализи и прогнози на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до момента.

Емил Димитров Вълев, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 01.02.2007 до момента.

Златин Вангелов Тръпков, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 15.02.2007 г.

Кирил Иванов Василев, Секретар по въпросите на националната отбрана – администрация на президента Петър Стоянов – от 31.01.1997 г. до 07.07.2000 г.

Марияна Манова Тодорова, Икономически съветник - канцелария на президента Желю Желев – от 13.08.1990 г. до 11.03.1993 г.

Милан Стоянов Миланов, Съветник по военно-морските сили - канцелария на президента Желю Желев – от 15.12.1993 г. до 19.08.1996 г.

Митко Петров Николов, Директор на дирекция "Протокол" - администрация на президента Георги Първанов – от 03.01.2006 г. до момента

Никола Иванов Карадимов, Секретар по външната политика на президента -администрация на президента Георги Първанов – от 24.01.2002 г. до 31.10.2006 г.

Павлина Велчева Попова, Секретар по външната политика на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 29.09.2005 г. до момента.

Павломир Колев Кънчев, Съветник по сухопътните сили - канцелария на президента Желю Желев – от 01.091995 г. до 22.01.1997 г.

Петър Иванов Странчевски, Съветник по военноморските сили - канцелария на президента Желю Желев – от 01.03.1992 г. до 24.09.1993 г.

Тодор Иванов Велев, Ръководител на програмата на президента - администрация на президента Георги Първанов – от 23.01.2002 г. до момента.

Христо Ангелов Чолаков, Началник отдел "Протокол" - канцелария на президента Желю Желев – от 03.09.1990 г. до 22.01.1997 г.
 
musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #7 -: Септември 04, 2007, 20:40:38 pm »

143 депутати от последните 6 парламента се оказаха с досиета в ДС.

news.ibox.bg

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата обяви имената на народните представители във 7-о Велико народно събрание, 36-о Народно събрание, 37-о Народно събрание, 38-о Народно събрание, 39-о Народно събрание и 40-о Народно събрание, които са свързани с бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби.

Сред имената са редица настоящи посланици, а 19 от посочените народни представители са от сегашното 40-то Народно събрание.

От 40-ия парламент
Лидерът на ДПС Ахмед Доган се е подвизавал под псевдонимите Ангелов; Сергей; Сава. Вербуван е през 1974 година, сътрудничил е на Управление ІІІ-ДС и първо главно.
Предложен е за сваляне от отчет през 1988 година.
За него Комисията разполага с Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; разходни документи.

Бойко Ватев от Български народен съюз е вербуван през 1982 година като агент Георгиев към ДС Плевен.

Ваню Хърков от Атака е бил агент Никола, вербуван през 1981 година към ДС Бургас. Снет от отчет през 1990 година.

Депутатът от БСП от последните три парламента Георги Юруков е бил агент Стоев, вербуван през 1975 година към Трето управление на ДС. Снет от отчет три години по-късно, през 1978 година.

Депутатът от Атака Георги Георгиев е вербуван през 1987 година като агент Огнян. Снет е от отчет през 90-а.

Добромир Задгорски, депутат в 37-ия и 40-ия парламент от БСП, е вербуван през 1984 година като агент Роман към Шесто управление. Снет е от отчет през 1990 година.

Депутатът от БСП и настоящ евродепутат Евгени Кирилов е вербуван през 1966 година като секретен сътрудник Манчев. Работил е за Първо и Второ главно управление на ДС.

Йордан Величков, настоящ независим депутат, избран от листата на Атака, е бил щатен служител - оперативен работник към Разузнавателното управление на ГЩ. Уволнен през 1991 година, преминава в запаса.

Лидерът на ВМРО и депутат от БНС Красимир Каракачанов е вербуван като агент Иван през 1989 година към Шесто управление на ДС.

Зам.председателят на ПГ на ДПС и депутат от последните три парламента Лютви Местан е вербуван през 1979 година като агент Павел към Трето управление. За него Комисията разполага единствено с Картон образец 4.

Левият депутат Марко Мечев е вербуван през 1984 година като съдържател на явочна квартира с псевдоним Оптик. Снет е от отчет през 91-ва.

Великият депутат Петър Берон, тогава от СДС, сега независим, станал депутат в 40 НС от листата на Атака, е вербуван през 1969 като агент Бончев към Шесто управление.
Заличен е през 1990 година. За него Комисията разполага с Картон обр. 4; рег. дневник; уведомително писмо-искане вх. № 1988/ 20.04.1990 г. за заличаване от общата справочна картотека.

Пламен Ранчев от БСП е бил щатен служител в разузнаването. Уволнен е през 1990 година.

Депутатът от последните три парламента от ДПС Рамадан Аталай е вербуван през 1982 година като агент Вергил към Столично градско управление на ДС.
Снет от отчет през 1990 година.

Депутатът от Атака Станислав Станилов е вербуван през 1986 като агент Светлин към Второ главно управление. Снет е от отчет през 1990 година.

Депутатът от Атака, сега независим, Станчо Тодоров е вербуван през 1971 година в качеството му на осведомител под псевдоним Иванов къв Военно контраразузнаване ДС Сливен.

БСП депутатът Стоян Витанов е вербуван през 1980 година като агент Мирослав към ДС Велико Търново. Снет от отчет през 1983 година. Комисията разполага с Картон образец 4, дневник; протокол за унищожаване.

Депутатът от Атака Тодор Батилов е щатен служител към следствен отдел МВР Бургас. През 1988 година е изпратен на едномесечен курс за повишаване квалификацията на следствени ръководни работници по ДС във ВКШ на КГБ-СССР. Уволнен е по собствено желание през 1992 година.

Депутатът от ДПС във всички досегашни парламенти от 1990 насам Юнал Лютфи е вербуван към Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
Привлечен за секретен сътрудник към управлението през 1965 година. До 1985 година е бил под псевдоним Мурад, а от 85-а - Сидер.
Комисията разполага за него със Собственоръчно написано обещание за доброволно сътрудничество в Разузнавателно управление към Генерални щаб при Министерството на народната отбрана; един собственоръчно написан писмен доклад от агент "Мурад" и картон обр. 9 МНО-РУ, рег № 04300; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; рапорти от ръководилите го оперативни работници; регистрационна бланка на Второ управление на КДС-МВР от 30.10.1967 г. и данни в регистрационните дневници на Трети отдел-ДС-МВР; картон обр. № 4


Сътрудниците на ДС:
40-то Народно събрание
Ахмед Демир Доган
Бойко Иванов Ватев
Ваню Стефанов Хърков
Георги Владимиров Юруков
Георги Миланов Георгиев
Добромир Мартинов Задгорски
Евгени Захариев Кирилов
Йордан Петров Величков
Красимир Дончев Каракачанов
Лютви Ахмед Местан
Марко Николов Мечев
Петър Кирилов Берон
Пламен Георгиев Ранчев

Рамадан Байрам Аталай

Станислав Тодоров Станилов

Станчо Николов Тодоров

Стоян Витанов Витанов

Тодор Николов Батилов

Юнал Саид Лютфи
musica universalis

Неактивен mind.officer

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #8 -: Септември 08, 2007, 19:58:51 pm »
Леа Коен - (СДС) – бивш посланник на РБ в Швейцария, член на “Билдербергите”.

 :D :D :D - материал на място, поръчан_написан_публикуван

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #9 -: Септември 12, 2007, 18:58:44 pm »
Непълната истина или пълната манипулация

www.epochtimes-bg.com
2007-09-12

Една от гигантските манипулации на прехода навлезе в своя ендшпил. Който играе шах знае за какво става дума, а за който не е на ти с шаха ще обясня, че това е края на играта. След 17-годишно закъснение отвориха досиетата на бившата Държавна сигурност.

След 17-годишно манипулиране на бивши агенти – настоящи политици и ловко флиртуване с общественото мнение от страна на финансово-милиционерската олигархия, отново ни поднесоха полуистина представена като финал на одисеята с разкриването на досиетата.

Кой нормален човек се вълнува от досиетата, възкликна премиерът. Ами всички нормални хора, включително и повечето редови членове на БСП, се интересуват от това кой е продал душата си на дявола, другарю Станишев. От друга страна българинът обича и сеира – най-вече когато на известни хора се изважда на показ мръсното бельо. Друг премиер – другарят Виденов твърди, че отварянето на досиетата има за цел да отклони общественото внимание от трети другар - агент Гоце. Колкото повече хора се окажели агенти, толкова по-незначителна щяла да изглежда неговата дейност. Относно агент Гоце има една друга мистерия, която е показателна за мръсотиите и морала в така наречената българска "политика". Иван Костов трябва незабавно да отговори защо неговото правителство не разкри агентурното минало на Първанов тогава, когато имаше смисъл, тогава когато той спечели изборите срещу Петър Стоянов през 2001г. Това е един от фактите, които ме отвращават най-много, след поредното изваждане на поредната порция агенти на ДС.

Не е най-лошото, че си имаме президент доносник. По-гадно е, че имаме президент, който с каменно изражение излъга цялата нация преди президентските избори, че няма нищо общо с ДС. Срамно нали!
Кои доносници обаче останаха скрити от обществото за пореден път? В какво се състои този път манипулацията на ченгетата? Казвайки, че разкриват пълната истина остават скрити поне три групи хора. Първата е на покойниците. Тук съм склонен да приема това решение, въпреки че измежду тях може да има много интересни имена оказали решаващо влиение в годините на прехода. Вярно е,че ако сега ги бяха разкрили срамът щеше да бъде отнесен незаслужено от техните синове и внуци.

Втората група е по-страшна. Това са агентите, скрити от предишните правителства. 17 години досиетата бяха хигиенизирани, прочиствани, проветрявани и т.н. Много хора, представители на едрия капитал и бивши и настоящи политици, за които е публична тайна, че са били сътрудници на ДС, днес излизат чисти като сълза на девица. За 17 години и леви и десни имаха достъп, ровеха и можеха да прочистват архивите. Като почнем от Семерджиев и Луканов, минем през Филип Димитров и Йордан Соколов, та стигнем чак до Иван Костов и Атанас Атанасов, всички работеха активно върху този списък, видял бял свят преди няколко дни. Ясно е едно. Досиетата на най-важните хора в държавата останаха скрити. Или поне на тези, които изборените по-горе лица са смятали за важни. Най-страшна е обаче трета група. Това са агенти, чиито досиета по една или друга причина не са били прочистени и които са реактивирани преди няколко години с цел да бъдат предпазени от разкриване. Законът повелява действащите агенти да бъдат засекретени и скрити от общественото внимание.

Тези хора и сега са в парламента и сега са в правителството. Нормално е по-голямата част да са от редиците на НДСВ, защото идването на царя даде възможност за светкавична кариера на агенти, които явно са били посредствени и според правителствата на БСП и СДС, безинтересни от гледна точка на предпазване. Нищо чудно в края на мандата си, ген.Атанасов да е реактивирал част от тези забравени агенти, попаднали на добра стартова позиция в селекцията на Симеон или били част екипа на Командира в СДС. За това говори и резонният въпрос на генерал Богомил Бонев: „Защо не извадиха депутат от ДСБ?”. Бившият МВР-шеф обяви, че в сегашния парламент има сътрудници на ДС, чиито имена не са оповестени.

Същото потвърдиха и Методи Андреев и Евгени Димитров, които са имали достъп до документите преди години. Това може да стане само, ако ръководители на МВР след Бонев са реактивирали отново тези агенти. На един разкрит има двама пропуснати – това твърди ексшефът на комисията Андреев.
Всъщност има ли това някакво значение? Вярно е, че хиляди хора са били вербувани - някои под натиск, други доброволно. Едни са били разузнавачи, други са били обикновенни доносници на Шесто. Едни са били явочници, други вербовчици. Едни дори не са писали собственоръчно донесения, други са се занимавали само с изроботване на доноси срещу техни колеги съперници в кариерата на работното място.

Законът не направи разлика между тези катгории. Сложи ги всички в един списък и ПОМИЯРИТЕ и ПАТРИОТИТЕ. А къде са агентите измежду едрия капитал? Ами кажете го! Тогава хората ще разберат как някои необяснимо са получавали странни сделки. А къде са агентите измежду журналистите, главните редактори и собствениците на медии? Тогава хората ще разберат как и защо необяснимо някои личности биват демонизирани в публичното пространство, а други се радват на необясним медиен комфорт, въпреки престъпното си минало.

Знам, че днес е много лесно да ставаш морален съдник. Но знам също така, че непълната истина води до пълна манипулация. Знам, че за да вървим напред, трябва да затворим тази страница завинаги. Знам, че за 30 годишните няма значение кой е „Момата”, кой „Каката” и т.н. За тяхно сведение "Момата", казват, бил един бивш председател на Българския парламент със особени сексуални предпочитания. Това обаче е друга тема. Но пък е недопустимо да ставаш доброволно сътрудник на една мракобесна структура като комунистическата ДС за лична изгода, а сега да се правиш на народен трибун.

Малко цинично е нали?

Материалът е от блога на Красен Кралев

musica universalis

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #10 -: Септември 12, 2007, 19:02:16 pm »
Досиетата - манипулацията продължава

ПЕТЪР ПЕТРОВ, Сега, Kafene 11.09.2007

Достатъчно отговорни фактори твърдят, че са скрити много агенти, които са във властовия елит. Крайно време е оторизираните органи да проверят тази информация. Както и да се изследват всички законови вратички за укриване на имена


Кой нормален човек се вълнува от досиетата? Риторичният въпрос е на премиера Станишев. Според него в 21-ви век в България има по-важни теми. Така е, особено на фона на засилващите се съмнения, че правят обществото на маймуна с т.нар. вадене на тайните архиви.

Вече куп отговорни фактори поставиха под съмнение изчерпателността на списъците на щатните и нещатните служители на Държавна сигурност. Подозренията минаха в публичното пространство при обявяването на имената от президентските администрации и от Конституционния съд от 1991 г. насам, но станаха особено силни, след като комисията по досиетата огласи 139 депутати.

Първо Методи Андреев, председател на бившата Комисия по досиетата, каза, че има скрити народни представители. И то с категоричността на човек, който знае нещо конкретно, но не го казва. Според него неоповестените имена на депутати-сътрудници били поне толкова, колкото обявените сега.

После и депутатката Татяна Дончева заяви по БНР, че ако има укрита принадлежност, тя е на хора, които в момента са "най-актуални" и имат "най-сериозно участие" в обществено-политическия живот на страната. Според нея винаги ще има "отворени" и "укрити" хора. И отворени, които знаят за укритите.

Накрая и бившият директор на Националната разузнавателна служба и настоящ кандидат за кмет Димо Гяуров не се стърпя и директно застъпи версията, че една голяма категория от агенти, чието имена обществото никога няма да научи, "може да се предполага, че са част от българския политически, научен, журналистически елит". Той застъпи тезата, че освен унищожавани досиета има и унищожавани картончета. Досега се твърдеше, че дори да липсват документи и донесения, следа от сътрудничеството с ДС винаги остава - например в картотеката.

Гяуров каза, че има унищожени много картончета на агенти на бившето Първо главно управление на ДС (предшественика на НРС). Години наред не се обявяваха много имена на хора от елита, само защото за тях имаше единствено картончета в архива на ДС, а пък с решение Конституционният съд бе забранил оповестяването им. С последния закон за досиетата обаче бе прието, че ще се обявява всичко, включително и картотекираните. И наистина около 60 от всичките 139 депутати например се оказаха само с картончета. Така излязоха всъщност имената на президент, вицепрезидент, премиер, актьор, вицепремиери ....

Ако има и унищожени картончета, значи има скрити хора. Аргументът, че архивът е дублиран и може да се засича информацията, има стойност само при една напълно независима комисия, която разполага с всички документи. И това трябваше да е станало вече по закон.

Нищо подобно не се случва. И става така, че каквото МВР, цивилното разузнаване - НРС и военното - служба "Военна информация" подадат, това е. И тук е важно да се отбележи, че например военното разузнаване никога не е било в ДС. И ако за цивилното разузнаване може да се намери засечка в архива на МВР (защото е било в рамките на ДС като ПГУ), за военното това не е възможно (защото никога не е било в рамките на МВР и ДС). Така че комисията получава точно толкова информация, колкото пожелаят настоящите шефове на службите и вътрешният министър.

Освен това в последния момент при приемането на закона за досиетата бе вкаран текст, който забрани да бъдат обявявани имена на агенти на бившата ДС, ако те сега са шефове на отдели и сектори в цивилното или военно разузнаване. Още тогава бе поставен въпросът дали с това не може да се злоупотреби и много хора да бъдат реактивирани. По онова време парламентарната комисия по вътрешна сигурност обеща лично да провери тези хора за съпричастност

Дали го направи? Едва ли. А и не стана ясно защо точно тези хора трябваше да бъдат крити - те са чиновници, не са оперативни работници.

Описахме само две възможности, които компрометират акцията по т.нар. обществен катарзис, свързан с досиетата. И двете възможности всъщност създават нови зависимости на укритите хора. От новите им покровители. А обществото просто го будалкат.

Какво може да се направи? Не е кой знае какво, но поне парламентарната комисия по вътрешна сигурност може да се заинтересува от твърденията на отговорните фактори, че от комисията и обществото се укрива информация. След това е нужно да се проверят всички шефове на сектори, секции, отдели в двете разузнавания - колко са, кои са, съпричастни ли са към ДС, към властови позиции и т.н. И да бъде дадена поне обща информация набъбнали ли са драстично след влизането на закона в сила.
musica universalis

Неактивен търпелив

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 133
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #11 -: Септември 14, 2007, 17:58:40 pm »
вмирисани душици-подли и лицемерни -оставка и съд за национално предателство,ГОЛЕМИ АГЕНТИ ВСИЧКИТЕ СЪС САМОЧУВСТВИЕ,А ОСТАВИХА ЕДНА ПРОТУРСКА ПАРТИЯ НА РАЗНИ ТУРЧЕЕЩИ СЕ БОКЛУЦИ ДЕТО НЕ ЗНАЯТ С КАКВА НАРОДНОСТ СА ,ДА ДЕРИБЕЙСТВА ИЗ БЪЛГАРИЯ.ОСТАВКА И СЪД ЗА ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА ПРЕДАТЕЛИ.

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #12 -: Септември 14, 2007, 18:23:38 pm »
Цялата тази информация трябваше да излезе още през 1990г. Както направиха румънците. През 1992г. тогавашния министър на транспорта, се заема да модернизира пътната мрежа. Прави го, ама и здраво се нагушва. Съдят го, и още е в затвора. Схващате ли разликата между държава и "държава" ???
« Последна редакция: Септември 14, 2007, 18:25:20 pm от Handle »
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #13 -: Септември 15, 2007, 09:47:46 am »
Гунди отказал да доносничи!

Доносничеството заедно с допингконтрола и безпаричието ликвидира българския спорт

Доносничеството е тайната чума на нашия спорт. Насадено тотално по съветски образец, то го разлага отвътре. Състезателите се делят на две неравни половини. Едните доносничат, а другите стават жертва на доноси и разработки.


bulpress.net 14.09.2007

Темата е табу

В нашия спорт има три забранени теми. Те са доносничеството, хомосексуализмът и чистенето от допинга. Първата е най-апокрифна. Засягана е само в “ШОУ”. Доносниците преобладават. Но има една закономерност. Най-големите отказват да клепат!
Ала след като кажат твърдо “нье” на службите и силовите министерства, става страшно. Животът им се превръща в ад и често завършва фатално.

Писател предупредил Гунди за атентата

Интересна версия за кончината на Аспарухов развива писателят инж. Петър Лазаров. Той твърди, че катастрофата срещу играча е инсценирана и лично го предупреждава за нея.
Издебва Гунди след тренировка и му подарява новата си книга за Дан Колов. Информира го за предстоящия атентат. Съветва го как да се спаси. За целта трябва да изпълнява всяка заповед на МВР, да хвали партията и да кара внимателно. Футболистът не вярва и пощурява.
Хвърля книгата на земята, псува писателя и го гони. Лазаров научава за смъртната заплаха към Аспарухов случайно.
От бившия резидент на КГБ у нас Никола Йотов. Но не уточнява дали самият той е кагебист или наш агент.

Племенникът на ген. Заимов потвърждава опасността

Лазаров не му цитира името, но посочва, че работи в ЦС на БСФС. Спортният чиновник уточнява и причината.
Гунди отказва да доносничи и шпионира! Не се съгласява да клепа свой западногермански приятел. Вероятно Теко Абаджиев. На всичкото отгоре нападателят се оказва и религиозен.

Не успяват да скалъпят компромат на Гундарата

Според Лазаров службите първо опитват да компрометират звездата. Това пак му съобщава съветският шпионин Никола Йотов. Разведчикът му заявява: “Не могат да се отърват от Гунди. Не са успели нито с жени, нито с пиене!” После добавя, че не съумяват да алкохолизират Аспарухов и да го направят за резил.
Удрят на камък и с разврата. Успяват да му пробутат няколко мадами, но жена му много го обича. И винаги му прощава.

Да приемем, че Лазаров казва истината
Ако има нещо такова, нормално е КГБ да го надуши. Странното е, че такава информация е подхвърлена на случаен човек.
Защо руснаците не спасяват звездата директно? Работата е там, че катастрофата на Витиня е планирана като удар срещу Ангел Солаков. Вътрешният министър става нежелан за съветските лидери.

Кой се страхува от Георги Аспарухов?
 За властта Гунди е нож с две остриета. От една страна, той е партиен член, майор от ДС, член на ЦК на ДКМС, зам.-председател на ЦС на БСФС и на Съюза на българските въздържатели.
От друга, кара западни коли, носи маркови дрехи, пие само уиски и пуши “Марлборо”.
Вестниците пишат за него повече, отколкото за Тодор Живков. Влудява номенклатурите дори с прякора си Президента. Еуфорията излиза от партиен контрол.
За капак според съотборници, треньори и съученици тръгва да се развежда. Това е немислимо за футболиста - еталон.
Иван Славков и Людмила Живкова се подчиняват на забраната на политбюро. Ала Аспарухов - не.

В КДС се надига ропот
Редовите ченгета мрънкат, че за година-две Аспарухов прави по-голяма кариера, отколкото те за цял живот.
Вбесява ги и друго. Гунди не се подмазва на никого. Нито веднъж в своите интервюта не споменава Тодор Живков, политбюро и МВР. Няма навик да благодари дори и на партията.

Отказът да доносничи прелива чашата
Избягалият във ФРГ Теко Абаджиев телефонира на Гунди. Говори от името на немски менажер. Директно му предлага да рита в западногермански тим. Офертата е умопомрачителна.
Аспарухов я отхвърля. После ченгетата искат “да информира редовно службите за контактите със западногерманския си приятел.”
Излизат му с номера, че той е немски шпионин. Но Гунди постъпва достойно и ги отрязва. Защо да карат майор от ДС да доносничи? Това е въпрос за наивници. Званието няма значение.
По кагебистката система, ширеща се у нас, важното е да се пречупи моралът на човека. Мърсувайки, вербованият става вечен роб на службите. Но с Гунди удрят на камък.
Ченгетата са в шах. Той е такава звезда, че ако го репресират, ще предизвикат обществени брожения. А и заедно с Котков е любимец на МВР-шефа Ангел Солаков.

Аспарухов изпада в немилост
След Мексико го вадят от националния. Съдиите започват да му показват червени картони. Най-напред го включват в отбора на света за юбилея на Яшин. А после изведнъж го сменят с Жеков.
От шефовете в МВР го обича едниствено министър Солаков. Но и неговият стол се клати от члена на политбюро Борис Велчев и от Григор Шопов. Те му правят постановка. На един банкет с руснаци провокатори започват да вдигат тостове за победите на Червената армия у нас. Солаков се хваща на въдицата. Става и казва, че това са пълни глупости. У нас не е пукнала и една съветска пушка.
После един от неговите заместници пише донос, че министърът отрича освободителната роля на Червената армия и публично обижда руските другари. Солаков е привикан в Политбюро.
Минава метър. Ала дните му са преброени. Обвиняват го, че не си гледа министерството и само ходи по мачове.

След катастрофата на Витиня Солаков започва разследване за убийство!
Но го набеждават, че разглезва любимците и те катастрофират. После го свалят заради възникналите безредици на погребението. И че не отива на поклонението на руските космонавти.
Делото незабавно е прекратено. До края на живота си Солаков е убеден, че катастрофата на Витиня е част от МВР-преврат срещу него.
Именно отказът на Гунди да доносничи срещу приятеля си е фатален. След него матират Солаков чрез жертва на двата офицера.
Котков не иска да ходи във Враца. Но се поддава на натиска в съблекалнята. На въпроса на писателя защо са допуснали да загине и Котака, разведчикът отговаря цинично: И той е същият! Те са като две котки от едно котило!”

Жоро Соколов се превръща в мишена за ДС
Йогата може да влезе в ГИНЕС като човек, за когото са написани най-много доноси. Преживява зловеща катастрофа. На слизане от Копитото един ЗИЛ буквално му препречва пътя.
Но Йогата се нахаква в гумата и се спасява. След обединението го следят къде ходи и с кого пие. Проблемите на Соколето започват, когато напуска милицията. Тогава го предупреждават, че прави фатална грешка. Жоро не пази поведение и става лесна мишена на службите. Него няма нужда нужда да го убиват.
Лепват му име на хулиган и пияница. Непрекъснато го съдят. Първо, за нивалиновата афера. После го разследват за кражба на нафта.
Жоро започва да ходи на разпитите перманентно пиян и се спасява.
Но цивилни ченгета и доносници го провокират нон-стоп. Йогата ги нокаутира и редовно го съдят. Отървава се с условни присъди.

Илия Мирчев отказва да топи капитана на националния
Бай Илия става титуляр в “Спартак” - София още в казармата. Като войник го пращат да подсили ЦСКА за турне в Египет.
Преди заминаването при него идва секретарят на МВР генерал Никола Цачев. Той нарежда на слисания Илия да шпионира “чорбарите”: “Ще те пратим в чужбина с ЦСКА. Отваряй си очите на четири. Следи кой какво говори и какво прави. Като се върнеш, напиши всичко на едно листче и ми го донеси.”
На всичкото отгоре го слагат в стая с неговия кумир Косьо Тотев. Цесекарят си носи бурканчета сладко и гощава Мирчев. Бай Илия приживе псува: “Какво искаха тия от мене? Да напиша, че Косьо е буржоа и има пари за конфитюр ли? Ами нали ме почерпи човекът?”
Центърът си трае. След шест месеца секретарят на МВР се появява отново: “Защо не ми се обади? Къде е листчето?” Мирчев отговаря, че цесекарите се смущават от него като външен човек и не говорят нищо опасно. Но оттогава се превръща в черна овца.

Уволняват го от МВР
Като звезда на “Спартак”- София Бай Илия става капитан от ДС. Но се води към тила на специалните служби. Не го пускат да влиза през главния вход на министерството.
Мирчев е най-наказваният в системата. Обикновено това става по доноси. Някой го кисне като саламурено сирене.
Първата офицерска звездичка на Мирчев хвръква след турне в Париж. Там Бай Илия и друг баскетболист си правят рандеву с две емигрантки. На връщане ченгето-водач го привиква: “Мирчев, как не те е срам? Ние ти вярвахме!” Придружителят изобщо не споменава съотборника, който е Юдата. Отнася го само центърът.
После го накисват, че предава писмо за свой приятел в Швейцария. След месец по доноса го уволняват от МВР. Предлагат му да го назначат за озеленител в “Спартак”. Центърът отказва.
На 31 август 1982 г. Бай Илия е осакатен в катастрофа. И него го засича камион! Остава парализиран до края на живота си. Четвърт век.

Държат Барчовски три дни затворен, за да стане доносник!
Известният баскетболист цял живот има проблеми с произхода си. Затова си сменя името. Сам си измисля фамилията Барчовски, за да може да следва. Истинското му име е Цвятко Русков Николов.
Но и с новия паспорт го притискат да сътрудничи на ДС. Преди олимпиадата в Мелбърн три дни го държат в една канцелария.
Искат да го правят агент. Ченгетата не му дават да ходи на тренировки. Обаче той им отказва. Накрая го заплашват, че няма да го пратят на олимпиадата.
Сърцето му се свива, че ще се размине с Австралия. Но пак ги отрязва! Кадесарите разбират, че не могат да го пречупят. И го пускат.
На игрите постановките продължават. Слагат го в една стая с Григор Шопов. Но без да му кажат кой е. Чак след години разбира, че тогава спи със заместник-министъра на МВР.

ДС разработва и Ваня Войнова
Барчовски е женен за легендарната баскетболистка Ваня Войнова. След нейната смърт иска да й види досието. Не му го дават. Обаче МВР-шеф признава, че са я разработвали. И нея, и него.
Оказва се, че знаменитото семейство е подслушвано и проследявано. Двамата не подозират нищо. Иначе са щели да направят нещо, което отдавна трябваше да стане. Да разкрият престъпленията на службите публично! Според съпруга си Ваня Войнова отказва да сътрудничи.
По-късно я избират в комисия на международната баскетболна федерация. Но нашата централа скрива факса от нея.
Като всички, сиктирдосали ченгетата, и Цеко има огромни проблеми. Той остава единственият обвиняем по делото “Индиго”. И май единственият министър след 10 ноември, който сяда на подсъдимата скамейка. Него не го съдят родителите на децата, а държавата.

Вдовицата на Кукуша: Валяка май ги предаде за нивалиновата афера.
А ето как Мария Йорданова описва доносите срещу мъжа си: Тоя нивалин няма да го забравя. “Левски” отиде да играе мач в Гърция. Някои носеха това лекарство за детски паралич да го продават. Но повечето ги осъдиха за контрабанда на долари.
Взехме пари назаем от приятели и купихме валута на черно. Преди да тръгна, с жените им се събрахме у нас. Говорехме си коя къде скри доларите на мъжа си. Вуцовица му ги пъхна в маншета, аз в колана, а трета в тока. Но някой ги издаде.
Играчите заподозряха треньора си Валяка. Осъдиха го за едни пикливи 100 долара. Но те не бяха само негови, а общи с Вуцов и домакина на “Левски” бай Иван Дебелия.
Накрая всички ги одрусаха условно. Освен футболистите присъда получи и борецът Петко Сираков, бащата на Наско. По година и половина. На арестуваните им лепнаха по две.

Гацо Стоянов го разпитваше в ДС
Митко влезе в националния чак на 31. В Париж с Жоро Найденов отидоха при един емигрант. Взеха от него пари. С тях купиха подаръци. А тука му ги върнаха на семейството в левове.
Но някой ги наклепа. Двамата получиха призовки да се явят в ДС. Влизат в един кабинет. На бюрото с гръб към тях седи мъж. Изведнъж той се обръща на въртящ стол. И пред тях цъфва Гацо Стоянов! Съветникът на Иван Славков.
Жоро му казал:”Абе, копеле, какви номера ни правиш. За какво ни викат, Гаце?” А Гаврил го срязва: “Няма Гаце, няма маце! Тука съм ти другарю Стоянов”. И ги разпитал от игла до конец. Но не за контрабандата. Интересуваха се дали са изнесли някаква тайна и да не са станали шпиони.

Кривиралчев изгони доносниците и станахме световни шампиони
В борбата се слухти отдавна. Когато поема националния отбор по класическа борба, Филип Кривиралчев се шашка.
Оказва се, че всяка негова дума на сутринта се знае. Доносничат го за всичко. Дори, че не иска да дава анаболи на борците.
Кривиралчев шкартира ушетата. И отборът тръгва. Идват най-големите ни успехи. Ставаме световни шампиони в София.

За интервю искаха да гонят Геле Рангелов от ЦСКА
Не бива да се заблуждаваме, че доносничеството е рецидив от миналото. Сега то е по-масово и по-гнусно. Но шубето е голям страх.
Единствен Ангел Рангелов се осмели да го спомене публично.
В свое интервю той казва между другото: “В ЦСКА трябва да си мижитурка, натегач или доносник!” И продължава да говори за футбол.
После става чудо. Геле изобщо не споменава никакви имена. Не казва кой е доносничил и кой - не.
Обаче още на другия ден свикват събрание. Искат да го изключват от клуба на ветераните. В сюблимния момент заменят наказанието с последно предупреждение.

Във федерациите и спортната журналистика е още по-бетер
Във федерациите е още по-плачевно. А спортната журналистика е трагична. Там топачите отдавна са мнозинство.
Някой ще каже, че не само спортът, но и цялото ни общество е доносническо.


Юри СТЕФАНОВ
« Последна редакция: Септември 15, 2007, 09:56:39 am от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен търпелив

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 133
Re:Деспотизмът на агентурната власт в България
« Отговор #14 -: Септември 15, 2007, 12:07:26 pm »
така е -дс не могат да дишат ако някой е по-известен от тях,знам че 95% от написаното за спорта и доносниците е така.жалки мръшляци.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27