„Срещата с пазачът на Прага се явява въпрос отнасящ се до съкровеното знание. До нея можем да се докоснем, само доколкото това позволява равнището на съзнанието и не повече. Когато човек умира, три от неговите жизнени принципа [физическо тяло, етерно тяло и прана*] го напускат завинаги, а тяхната материя се разтваря в съответните сфери. Съзнанието на човека угасва и той потъва в сън. От този сън той се пробужда облечен в своята надживяваща физическата смърт четворица [кама, манас, будхи и атма или тялото на желанията, мисълта, духовната душа и волята], когато вече е готов да се срещне с пазача на Прага. Четворицата се състои от 4, 5, 6 и 7 принцип. И борбата започва. Всичките нечисти мисли, които той някога е създал и помислил през земния си живот и от които не се е освободил, се представят пред него в ярки, цветни, реални и провокиращи образи, обкръжават го и изискват от него да се свърже с тях. Всичките тези образи са съсредоточени в 4-ти и 5-ти принцип, материята на които вибрира в съответствие с въздействието на тези мисловни образувания. Именно те при съчетания с тях образуват психическото обкръжение на човека, обединяващи го със съответния слой на астралния свят. Потапяйки се в тези образувания, човек се потапя и в низшите слоеве на Тънкия Свят, все повече и повече потъвайки в пушека на тези прелъстителни фантоми. Наистина те се превръщат в пазители на Прага, не допускайки човек да се издигне нагоре, тъй като неговото желание за връзка с тези призрачни, но необичайно ярки и привлекателни форми го въвлича в тъмните сфери на неизживените страсти и въжделения. Тези страсти и въжделения имат пред себе си много богат материал за реализиране на най ниските желания на човека и последният се опива при призрачното осъществяване на това, което не е успял, но е желал да осъществи на Земята. Въвличайки се в тези задушаващи мисли човек не разбира, че го очакват танталови мъки, тъй като той независимо от своето въображение, е лишен от възможността да удовлетвори желанията си поради отсъствието на физическо тяло. Но желанията остават и създават все нови и нови мисловни образи, усилени и обогатени от други подобни мислеобрази, с които са напълнени тези слоеве [на астралния свят]. И през всичко това трябва да се премине, да бъде отхвърлено и да се каже: „Порождения на стихиите, не се боя от вас. Не можете да преградите пътя, който ми е предначертан“. 6-я и 7-я принцип встъпват в борба с нисшите 4-ти и 5-ти, увличайки съзнанието нагоре, покрай тези чудовищни порождения на неочистеното мислене. Борбата е не на живот, а на смърт. Устремът към Светлината утвърден на Земята помага да се съберат сили за тази битка и дава в ръцете ни победата. Когато човек знае, какво трябва да победи на всяка цена, и разбирайки, че друг изход няма, победата става възможна. Ето защо е толкова важно отрано да бъде изживяно в съзнанието всичко това, което може да увлече човека надолу и да го застави да встъпи във взаимодействие с неизживените форми на своите мисли и въжделения. Ето защо така неотложно е необходимо да се очисти съзнанието от всякакъв боклук, докато сме още на Земята.
3 януари 1968 г.“
*Бележките в скоби са мои. Текстът е от „Аспектите на Агни Йога“ от Борис Абрамов.