Има много интересни позиции относно времето.
Например, че не линейно. Може да е циклично, или просто нелинейно.
Че може да се манипулира, че има нисши, джобове, дупки, че не е единно.
Че няма постоянна скорост, че избързва и се забавя.
Че не за всеки е еднакво и навсякъде е различно, в зависимост от мястото.
Че време и място е едно и също.
Че време има само на нашата планета, или на някои планети, а не навсякъде.
И така из съответните среди се разпространява една поговорка, че "време няма", че е нереално, или че не съществува.
Ясно е, че съществува, и че време има, но нищо друго не е ясно. И тези поговорки всъщност посочват страннотията на онова състояние да си "извън" времето. И това схващане, че "времето е илюзия", всъщност не означава че самото време е илюзия, ами кара човека да се замисли къде всъщност е изходната позиция, кое е първото - там - извън време, или тук - във време, кое е по-първично от другото.
И в тази ситуация битува схващането за едновременността - че всичко се случва едновременно там, извън време. Или поне това е най-добрия начин да бъде описано положението навън, докато сме тук вътре, във времето.
Исках да споделя с вас нещо, което ми хрумна наскоро. То представлява абстрактна представа, която някакси се доближи до усещането, че всичко се случва едновременно и сметнах че може да е интересно да опиша пътя, по който тя се създаде в главата ми... може пък някой също да почувства странното чувство, ако тази абстракция му подхожда.
Мислех си, че не забелязах кога порасна тревата този Април срещу Май. Забелязах кога дърветата разцъфнаха, но не забелязах кога направиха такива големи листа и кога света стана толкова зелен.
Просто се събудих един ден, отидох на работа, връщах се от работа и забелязах, че тревата е навсякъде.
Това означава само едно - че съм бродел наоколо като зомби, за неопределено време, и съм живял в миналото или откъснат от действителността на света.
Чак сега забелязвах актуалностите около мен. Но въпросът беше дали това са актуалности. Дали съм още в миналото и не ме сполита нещо, което отдавна не е настояще.
Дали съм в крак с настоящето? В миналото ли съм?
Без значение къде съм... как мога да бъда в настоящето? В настоящето... това ще рече сега, актуалностите, да забелязвам нещата, които се случват около мен сега.
Нищо обаче не е самостоятелно. Светът е започнал толкова отдавна, че вече не съществуват причини, само последствия. Всичко е последствие от друго. Как да забележа случващото се в настоящето, на момента, без да забележа причината? А и като забележа настоящото случващо се, то аз ще съм забелязал причината за следващото настояще.
А в света се случват много неща, наистина. Сложни процеси, сложни схеми, тайни и явни отношения, игри и съдби.
Значи за да съм в крак с настоящето, аз трябва да гледам напред. Всъщност да забелязваш всичко настояще не означава ли да забелязваш всички бъдещи планове?
Колкото по-добър ставаш в забелязването на настоящето, толкова по-бистро ще ти изглежда бъдещето. И всъщност кое наистина е насотяще? Нима във всеки един момент не изоставаш? Нима във всеки един момент няма нещо, което да те изпреварва?
Тоест колкото повече се опитваш да гледаш в настоящето, толкова по-втренчено гледаш в бъдещето.
И ако си представим това нещо като една безкрайна максимализация - колкото повече се опитваш да гледаш в настоящето, толкова повече да се оказва, че гледаш по-напред от него... Ами това ще означава, че настояще и бъдеще са едно и също нещо.
Настояще и бъдеще се случват в един и същи момент, понеже нищо не се случва два пъти.
И колкото по-напред в бъдещето се намира нещо, толкова повече то се случва сега! А колкото по-близо в бъдещето е нещо, толоква повече това нещо е вече минало.
А вероятностите? Ами вариантите и възможностите?
Ако нещо диша и мърда толкова бавно, че да изглежда мъртво... то тогава то е мъртво за теб, а ти за него не съществуваш.
Нима не е така с вероятностите? Нима всички вероятности не се случват едновременно? Сега?
Но да са толкова бавни, че те да са мъртви за нас, а ние да не същестувваме за тях, освен за най-бързата.