Имате ли усещането ,че не знаете какво се случва? Сякаш времето е спряло, все едно сте извън себе си и се наблюдавате,а понякога че сте затворени в кутия,в която се въртят едни и същи неща? Трудно ли ви е да положите усилия?
Вчера гледах филма Home. И си мислех,колко сме жалки и нещастни и даже не го знаем.Стана ми много мъчно.Когато се качите на Витоша и погледнете София отгоре,виждате едни малки блокчета и ако ви е минавала мисълта за хората в тези блокчета,за това как всеки си мисли че има ужасни проблеми за решаване,всеки се вкарва в някакви филми,а отгоре нещата изглеждат смешни.Нещо подобно изпитвам аз сега.Само че ту съм там долу,в мойте филми,с моите вечни питания ,ту съм там горе и виждам колко е жалко всичко което си мисля и дори мечтая.Имам усещането ,че все едно седя и наблюдавам живота и нямам желанието да направя каквото и да било.Гледам го,чувам го,не ми харесва,но имам необикновенно търпение да изчакам това да отмине. Познато ли ви е това? И какво мислите че е?