Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: eses в Октомври 03, 2010, 15:37:05 pm
-
Имате ли усещането ,че не знаете какво се случва? Сякаш времето е спряло, все едно сте извън себе си и се наблюдавате,а понякога че сте затворени в кутия,в която се въртят едни и същи неща? Трудно ли ви е да положите усилия?
Вчера гледах филма Home. И си мислех,колко сме жалки и нещастни и даже не го знаем.Стана ми много мъчно.Когато се качите на Витоша и погледнете София отгоре,виждате едни малки блокчета и ако ви е минавала мисълта за хората в тези блокчета,за това как всеки си мисли че има ужасни проблеми за решаване,всеки се вкарва в някакви филми,а отгоре нещата изглеждат смешни.Нещо подобно изпитвам аз сега.Само че ту съм там долу,в мойте филми,с моите вечни питания ,ту съм там горе и виждам колко е жалко всичко което си мисля и дори мечтая.Имам усещането ,че все едно седя и наблюдавам живота и нямам желанието да направя каквото и да било.Гледам го,чувам го,не ми харесва,но имам необикновенно търпение да изчакам това да отмине. Познато ли ви е това? И какво мислите че е?
-
Просто си представям с какво настроение подхождъш към порви коментар по темата от моя страна -.-
И разбира се, че ще използвам случая отново да ти посоча тук всички неща, за които си говорихме напоследък...
Но пък ще дам и градиван идея. Опитай да се качиш на Витоша, да минеш в позиция на забелязване на жалките неща... и от тази позиция да започнеш да мислиш за други работи, които да нямат общо със жалките неща "там долу".
Опитай се да запазиш спомена и за идеите, които си построила "там горе" и... експериментирай, пробвай какво настраение създава спомена за тези мисли и идеи, когато си "там долу".
-
Напълно съм съгласна с теб Eses. При мен се случва същото... Имам чуството, че времето е спряло и че някакъв филм се разиграва около мен без аз да мога да повлиая по някакъв начин. Обяснявам си това с предсказанието на Маите "Време на безвремие". Единственото нещо, което ме претиснява е, че доста хора изпитват същото и повечето го възприемат като мързел, липса на мотивация да се направи нещо. А от това се сещаш кой печели...
-
Там долу, прекарваме 99.9% от времето си и онзи 0.1% не е достатъчен да те държи постоянно в спомена за общата картина.Пробвала съм го доста пъти и всеки път съм си казвала като сляза долу,този път ще е различно.Дълго време успявах там долу да е като там горе,но все пак ежедневието ни помита. Да избягаш от ежедневието не е толкова трудно,хващаш си някаква цел и си я гониш.Така успяваш да моделираш ежедневието си според собствените си желания. Аз обаче нямам желание,да правя нищо,просто седя и наблюдаам.Това не е типично за мен.По принцип все съм в вихъра на някоя идея и цел.А сега нямам идей,цели и въобще никаква представа какво се случва.Това състояние на незнание,хем ме изнервя ,хем не ми дава възможност да продължа ,именно защото не знам,на къде,защо,как,какво и тн.И седя и чакам.Чакам вътрешния ми глас да ми подскаже,чакам ако период просто да отмине.
Нямам проблем с никой от форума,стига той да спазва добрия тон на общуване.С теб също.
-
Напълно съм съгласна с теб Eses. При мен се случва същото... Имам чуството, че времето е спряло и че някакъв филм се разиграва около мен без аз да мога да повлиая по някакъв начин. Обяснявам си това с предсказанието на Маите "Време на безвремие". Единственото нещо, което ме претиснява е, че доста хора изпитват същото и повечето го възприемат като мързел, липса на мотивация да се направи нещо. А от това се сещаш кой печели...
О не знам кой печели ,но и на мен ми минават тези мисли.Дали пък не съм мързелиа,защо мотивацията ми такава и тн. Не знам колко хора го изпитват ,но се надявам да е за хубаво,защото така и така от вътре не ми идва нищо да предприема.Просто гледам,дразня се,мисля и нищо не измислям.Нещо между апатия и спокойствие.Просто не искам да правя нищо,никакви усилия,нищо.
-
Аз бях в това състояние до преди тъкмо 4 месеца. Като времетраене беше около година може би.
И ще чакам промяна във вашето състояние, давайки прогноза, че нещата ще се обърнат с двойна сила на 180 градуса, когато му дойде времето в индивидуалността ви.
Нарочно давам такава прогноза, в името на експеримента, и ще чакам заедно с вас, защото, ако това обръщане с двойна сила на 180 градуса също е всеобщо, както е и това състояние сега, което описвате, това ще е важен факт, от който ще могат да се извадят много заключения.
-
Повече подробности може ли?В смисъл какъв точно резултат мислиш че може да има и по точно на какво се дължи това според теб?Какви заключения ще си извадиш ако е всеобщо обръщането на 180 градуса?
-
Ще си аправя извода, че е модел на съзнанието. Както е модел затишието пред бурята, окото на урагана, отдръпването преди цунамито, притихването на съзнанието преди вълната от прекомерен стрес за тялото и прочие.
Което е важно поради самия факт на множествеността на наблюдението.
Става дума АКО се покаже като всеобщ за множество хора ефект.
А резултат... ами Moon Light намеси маите в дискусията. Подобен на очаквания от тях резултат. Преход на съзнанието... ала бала.
-
Добре, ако е затишие пред буря,защо е неприятно?не би ли трябвало да е просто затишие.А и нещо друго,въпреки че не предприемам действие за промяна на това състояние,никак нямам усещането че нищо не правя. Напротив,постоянно си блъскам главата,на какво се дължи,в мен ли е проблема,в някаква външна всеобща намеса над земята,как да изляза,как да чуя вътрешния глас какво ми казва по въпроса и тн.Това ме уморява и нямам усещането че съм в затишие а в спряло време.Все едно че аз продължавам да мисля а времето не минава,седи на едно място и нищо не се случва.
-
Добре, ако е затишие пред буря,защо е неприятно?не би ли трябвало да е просто затишие.А и нещо друго,въпреки че не предприемам действие за промяна на това състояние,никак нямам усещането че нищо не правя. Напротив,постоянно си блъскам главата,на какво се дължи,в мен ли е проблема,в някаква външна всеобща намеса над земята,как да изляза,как да чуя вътрешния глас какво ми казва по въпроса и тн.Това ме уморява и нямам усещането че съм в затишие а в спряло време.Все едно че аз продължавам да мисля а времето не минава,седи на едно място и нищо не се случва.
Според мен остави се вътрешният ти глас да те води... Не се напрягай толкова. Може би астралното ти тяло има нужда да преосмисли някои неща / да се подготви... Аз например гледам да се занимавам с неща, които преди ми бяха много приятни ( а в момента не са..) Просто си поливам цветята,пръскам си ги, пресаждам си ги и мисля, че ми се отразява добре.
Времето може да е спряло но най-правилното нещо, което може да се направи е да не се мисли много много върху причините..
-
"Може би" има много.Аз не мога да спра да мисля,за да не се случи така , после причината да е в мен,а аз да не съм мислила навреме.Свикнала съм да действам и сега ми е неприятен този застой.Имам усещането ,че съм спряла да се развивам и то се засилва от липсата ми на желание.Особенно след като гледах снощи Home.Почувствах бездействието си още по фатално.Този застой ме претиснява от гледна точка на развитието ми и нищо друго.
-
Вътрешния ми глас,нещо е замлъкнал, и той сякаш е в застой :D,та твоя вътрешен глас какво ти казва за този застой?
-
eses,много добре си се анализирала-така и приеми това време-не като в застой,а като време за анализ,преосмисляне на живота ти до тук,откриване на нещата,които те правят щастлива...Вече,след като си усетила,че нещо не е наред,впрегни целия си потенциал и направи нещо!Нещо,което истински обичаш да правиш!И тук мисля няма да ти помогнат филмите.Нещо малко направи-спомни си някоя детска мечта!Осъществи я!Нали вече си голяма!?!
-
Вътрешния ми глас,нещо е замлъкнал, и той сякаш е в застой :D,та твоя вътрешен глас какво ти казва за този застой?
Че всяко нещо си има време за да се случи. Търпение и смирение. Причините за този период може да бъдат безброй ( планетарни промени, въздух, слънчеви изригвания, промяна на работа, неуспешна връзка, напълняване...) наистина безброй. Важно е да се успокоиш, и да се отдадеш на момента. След като го усещащ така, така и действай.Остави се малко на течението. Но в никакъв случай не си мисли лоши неща. Мисли позитивно. Виж колко е хубаво времето.. Виж как идва есента и листата на дърветата пожълтяват. Помоли се искрено.
Това е. И този период ще отмине :)
П.С. Моето скромно мнение ( надявам се няма да се засегнеш) е да не четеш много конспиративна литература и да гледаш подобни филми. Те ще те тласнат към атеизъм и меланхолия.
-
;D е нали до сега обяснявах ,че нямам желание нищо да правя. Пък камо ли да осъществявам мечти.Всъщност нямам мечти.Мисля че отдавна нямам мечти.Искам да имам разни неща,да пътувам повече ,но това не бих нарекла мечти.искам да живея в по добър свят,но и това не е мечта.
Моон не чета нищо в последно време,именно защото реших да чуя какво ще ми каже вътрешния глас.А пък конспиративни книги ,не съм чела никога.не обичам да подхранвам нещо което няма да ме кара да се чувствам добре,затова.
-
eses,съжалявам тогава не знам как може някой да ти помогне,ако на теб нищо не ти се прави.И със сигурност не е от времето,защото на мен ми се прави ВСИЧКО!!!А може би не живеем в едно и също време?
-
Аааааа, чак пък и да не ти се мечтае ::)
А можеш ли да спиш? Аз нямам проблем със спането и като си легна винаги си мечтая разни неща. Много добре се отразява.
-
И този момент ще дпйде за всички ни.На всички нас по един или друг начин ни се иска да сме близо до онази реалност в която няма заблуди и живеем в една истина.Умората за която говориш е често срещано явление също.Аз съм на 31 и също се чувствам уморена от живота.най интересното е че будните хора споделят за умората ,а заспалите се борят срещу нея.Мисля че умората може би има връзка с намалянето на магнитното поле,не съм сигурна но нося магнитен гердан от известно време и не знам внушавам ли си или не но се чувствам малко по жизнена.
И да се върна на темата. Незнанието го приемам както за бич така и за нещо което ми е предопределно и за мое добро.Усещам го така защото разбрах, че не мога да намеря истина навън,а само в мен.Но намирането в мен на тази истина ме затруднява.И незнанието какво се случва сякаш застива във времето и не се помръдва.Нямам желание да направя нищо,а се опасявам ,че може да правя грешка с бездействието си.И тук изниква въпроса, трябва ли да направим нещо което не ни идва отвътре ,за да вървим напред.Моята система от вярвания отрича такова действие,защото опита ми доказва че то води до грешки.Но ако нежеланието се дължи на други фактори,например магнитното отслабване,което да няма за цел да отслаби силите на хората а просто да си върши своята работа,тогава моето вътрешно нежелание да положа усилие ще излезе лъжовно,защото е повлияно от външен фактор.Е такива работи си мисля.
-
Имате ли усещането ,че не знаете какво се случва? Сякаш времето е спряло, все едно сте извън себе си и се наблюдавате,а понякога че сте затворени в кутия,в която се въртят едни и същи неща? Трудно ли ви е да положите усилия?
Вчера гледах филма Home. И си мислех,колко сме жалки и нещастни и даже не го знаем.Стана ми много мъчно.Когато се качите на Витоша и погледнете София отгоре,виждате едни малки блокчета и ако ви е минавала мисълта за хората в тези блокчета,за това как всеки си мисли че има ужасни проблеми за решаване,всеки се вкарва в някакви филми,а отгоре нещата изглеждат смешни.Нещо подобно изпитвам аз сега.Само че ту съм там долу,в мойте филми,с моите вечни питания ,ту съм там горе и виждам колко е жалко всичко което си мисля и дори мечтая.Имам усещането ,че все едно седя и наблюдавам живота и нямам желанието да направя каквото и да било.Гледам го,чувам го,не ми харесва,но имам необикновенно търпение да изчакам това да отмине. Познато ли ви е това? И какво мислите че е?
А може би нещата са точно такива, каквито ги виждаш. Повечето човешки тревоги, стремежи и дейности са безсмислени. Опитай се да замениш нехаресването с разбиране. Приеми ги (това не означава да ги одобряваш). Явно повърхностното не те задоволява, а е нужно да вникнеш в същността на нещата в дълбочина. Само четенето на книжки и напътствия от други хора няма да ти помогнат (не че не са важни, но не са достатъчни). Без индивидуални усилия нищо не се постига. Най-важното е обаче да не пилееш тези усилия в погрешна посока. Посоката обаче тъй или иначе сама трябва да си я определиш. Задавай си въпроси, разсъждавай, мисли, медитирай, и всичко това прави без емоционално напрежение и тревожност. Използвай самовнушение за да постигнеш вътрешно спокойствие и сили. Няма нищо по-вредно от това да повтаряш, че нищо не ти се прави и, че нямаш сили за нищо. Свободната воля не е слабата воля. Тренирай я.
И тук изниква въпроса, трябва ли да направим нещо което не ни идва отвътре ,за да вървим напред.
А дали това, за което пишеш, наистина ти идва отвътре? Съмнявам се. Просто е линията на най-малкото съпротивление, най-удобния вариант, най-лесния. Отвътре ти идва това, което усещаш като правилно. Но ти се колебаеш относно правилността на действията си.
Съзирайки безсмислието и нищожността на дейностите, които повечето хора извършват си задай въпросите: Кое има смисъл?, Кой съм аз? Самият факт, че отвори темата показва, че желаеш нещо. Лесни отговори на въпросите ти обаче няма. Мисленето не е дадено на хората за да го отхвърлят, за да се отказват от него, а за да го развият и едва тогава да го надскочат. Преди това е невъзможно. Волята на човека не е дадена само да избира, но и да устоява своя избор, да го реализира, т.е. волята трябва да бъде монолитна и силна. Умишлено не споменавам духовните чувства, които допълват мисълта и волята насочвайки ги в благотворна посока, защото мисля, че с тях нямаш проблем. Христос беше казал (цитирам по памет): Защото не сте нито горещи, нито студени, а топли, ще ви изблювам от устата си. Тези думи се отнасят за инертността, за липсата на желание и воля, за безразличието. Дори и разрушителната воля е по-добра от безволието, защото посоката може да бъде променена, но когато липсва движение няма как да достигнеш.
-
Опитай се да замениш нехаресването с разбиране. Приеми ги
За мен това не е приемане ,а примирение.Относно останалите неща,не ме разбирай погрешно не искам да те засгна,но всеки си има система от вярвания и целта на темата ми не беше да се учим на системата на другите,какво е мисленето,волята и тн., а да обсъдим състоянието което съм описала.Както видяхме то не е само за мен.аз разбирам ,че е по добре да имам желанието,волята и тн,и както казах вече ,това състояние не е типично за мен,затова и пускам такава тема,ако беше типично нямаше да имам какво да го коментирам.и повече даже ме интересува мнението на хората който имат опит,а не по принцип.Защото без опит не могат да се дадат адекватни отговори.
-
Не знам, точно какво те интересува като "опит", но се опитах да си спомня дали имаше подобно "затишие" преди вълната, която влетя преди две години в живота ми. Може и така да е било в безвремието, но определено неосъзнато затишие. И когато самата "буря"(в съзнанието ми) се случи усетих го наистина като нещо зашеметяващо-повдигащо-излитащо-силно!
Бурята- не е емоция, която си изпитвала до сега. Не е пълнота, която да те накара да се чувстваш по значима. А е сила, с която можеш да РАЗБЕРЕШ всичко.
Нещо средно като проясняване-избистряне и в същото време поставяне на точното място-време от което можеш да осъзнаеш миналото и да прозреш бъдещето.
НО
идва голямото НО като отмине всичко това. Защото всъщност, именно тогава, трябва крайно прецизно да мислиш и да правиш нещата, а не сега преди това.
И идва момента на ... края. Като си изпълнил "мисията" си. Тогава чувството за безполезност е по-смазващо. :)
-
И идва момента на ... края. Като си изпълнил "мисията" си. Тогава чувството за безполезност е по-смазващо. :)
Касио, а когато си изпълнил мисята на живота си и събитията започнат да минават край теб, (проблем на всички възрастни) тогава чуството за безполезност не те смазва, а направо те убива, изсмуква и последните ти жизнени сили!
Един съвет - Живейте така, че когато минете 60те да имате хубави спомени, само те топлят и ти дават кураж да направиш цялостна равносметка!
С уважение!
-
Не знам, точно какво те интересува като "опит", но се опитах да си спомня дали имаше подобно "затишие" преди вълната, която влетя преди две години в живота ми. Може и така да е било в безвремието, но определено неосъзнато затишие. И когато самата "буря"(в съзнанието ми) се случи усетих го наистина като нещо зашеметяващо-повдигащо-излитащо-силно!
Бурята- не е емоция, която си изпитвала до сега. Не е пълнота, която да те накара да се чувстваш по значима. А е сила, с която можеш да РАЗБЕРЕШ всичко.
Нещо средно като проясняване-избистряне и в същото време поставяне на точното място-време от което можеш да осъзнаеш миналото и да прозреш бъдещето.
НО
идва голямото НО като отмине всичко това. Защото всъщност, именно тогава, трябва крайно прецизно да мислиш и да правиш нещата, а не сега преди това.
И идва момента на ... края. Като си изпълнил "мисията" си. Тогава чувството за безполезност е по-смазващо. :)
Преживяла съм няколко бури в развитието си,тази която описваш не ми е позната или поне аз не бих описала така.Ще ми интересно да разкажеш в какво точно лично при теб се състоя тази буря.Ще се радвам и други хора да го споделят за себе си.Относно последното,за мисията,нима толкова бързо свърши мисията ти? В смисъл като мисията на живота,или просто като някаква малка крачка,напред.Тъй като аз много добре си осъзнавам "застоя" ще ми е интересно други който са в същото положение да споделят в какво точно се изразяват техните питания и търсения. При мен се изразява в това,че искам да намеря собствената си истина,а не чувам Себе си.Явно ще намеря това което търся,коагато си отворя "Ушите".Как вие отворихте вашите?
-
Мен Cassio много ме заинтригува и бих искала да чуя още подробности.. например това време на безвремие колко продължава? При мен е така от няколко месеца...
-
:) (както беше написал един човек преди време: "все едно ми дадохте микрофона" 8))
Ненапразно отбелязах, че дори да е имало "затишие" при мен, НЕ беше осъзнато. Т.е. не мислех, че в живота ми предстои или искам да се променя. А някак, по чисто стечение на обстоятелствата започнах да работя предимно с мислите си. Да тълкувам разни неща. Причинно-следствени зависимости- особености- някакъв тип вероятности. Разликата е в това, че не пишех във форум/и, където да споделя, и може би и това е една от причините да не се замисля по-надълбоко и да го осъзная като предвестник за някакъв тип промяна. Което означава още, че нямаше очакване, подготовка или нещо. Една сутрин се събудих и видях, че лаптопа ми е паднал на земята, отворен като книга. Сърцето ми се сви, защото беше нов и си казах- край, счупен е. Така е като заспивам `без да разбера`. Обаче на екрана стоеше едно мнение от един форум на един човек. Което буквално като се чете- на български- е нещо супер безинтересно- нещо си, да се държим възпитано .... обаче аз сякаш го "превеждах" по друг начин. Четях отново и отново. Като закодирано послание. В което едва ли не се казваше : не мога да повярвам, че това се случи в действителност след като толкова дълго време само се надявах, а сега е реалност;
Мога да потърся самото мнение. Но ще е по-натам, че и умората ... си казва думата.
След което, чисто физически дори усетих нещо като увеличен интензитет на мислите. За минута, примерно можете да решите пет задачи едновременно- от ежедневието- до чисто логически. Но наистина не знам как конкретно се случи, защото нито е имало медитиране, концентриране или вслушване, просто така се събудих.
Това за "кратката мисия" е много ... сладко и трогателно, но не зависи от мен. Лошото е, че имам една не толкова насърчителна новина. Аз НЕ се справих с мисията. Провалих се. Честно. Защото реших с това което ми се даде да помогна предимно на един единствен човек. В смисъл, аз направих каквото зависеше от мен и за всички други, но основното, което можеше да се използва за много други, аз реших да го "заложа" на един.
Може би, очаквахте да ви напиша нещо за извънземни или други непознати енергии, но това е, което мога да ви кажа. Все още имам нещо наум, но ми трябва време да събера сили и да се оттласна от тази ужасна мисъл за безполезност. :) И тогава, ще разкажа с подробности и по-убедително.
Но определено, в момента, в който усетите нещо свръхестествено в съзнанието си- не, не е като събуждане- по скоро е наистина ясно-та- защо съм тук, а не там, защо съм сега, а не тогава, въпросът "кога" изчезва, "как" почти не се сещаш, защото чисто инстинктивно го правиш, дори преди да си премислял и то се случва...
-
Интересно найстина.Звучи малко като във фентъзи филм.Аз нямам очаквания какво ще се случи, само искам да добия яснота за това какво се случва.Да намеря собствената си истина.В определени моменти имам проблясъци ,но след това отново .............. На мен ми се случва това от юли месец,в началото беше отчаяние и депресия,после мина през доста агресия ,а сега бих го нарекла че е нещо между апатия,носене по течението и все пак някаква доза непримирение,иначе нямаше да пиша тук за това.
Относно по горните няколко поста,за старостта,уроците и семействата и нуждата от тях."Колеги" хайде моля ви не разваляйте темата,ако искате отворете си нова,в нея си се обяснявайте,но моля ви найстина не искам да разваляте темата и да въвъличате както мен така и други в тези словестни битки.
-
"И идва момента на ... края. Като си изпълнил "мисията" си. Тогава чувството за безполезност е по-смазващо. :)"
Касио----Горе главата! Изгони песимизма от себе си.
Есес-извинявам се, обаче се пише словесни, без "Т". Права си - излязоха от темата.Привет и с най-добри чувства.
-
Трябва да съм имал железни нерви да не пиша по тая тема. (напоследък тренирам да не пиша .... Барем и аз се поиздигна малко духовно. Че писането пречи.)
Е, сега ще проявя почти железни, и ще бъда много кратък.
Абе вие хора вярвате ли си?
Нима със маите, сензитивността, духовността и не знам какво друго се опитвате да обяснявате собственият си мързел и бездарност?
Евалата !
Това, което описвате е точно обратното на духовност, нови измерения и тн.
Замисляли ли сте се, че тези проблеми може да са лично ваши и да не важат за другите?
Замисляли ли сте се, че другите може да не се преструват, че ги нямат тия проблеми, а може наистина да ги нямат?
-
Трябва да съм имал железни нерви да не пиша по тая тема. (напоследък тренирам да не пиша .... Барем и аз се поиздигна малко духовно. Че писането пречи.)
Е, сега ще проявя почти железни, и ще бъда много кратък.
Абе вие хора вярвате ли си?
Нима със маите, сензитивността, духовността и не знам какво друго се опитвате да обяснявате собственият си мързел и бездарност?
Евалата !
Това, което описвате е точно обратното на духовност, нови измерения и тн.
Замисляли ли сте се, че тези проблеми може да са лично ваши и да не важат за другите?
Замисляли ли сте се, че другите може да не се преструват, че ги нямат тия проблеми, а може наистина да ги нямат?
:hi:
-
Трябва да съм имал железни нерви да не пиша по тая тема. (напоследък тренирам да не пиша .... Барем и аз се поиздигна малко духовно. Че писането пречи.)
Ами земи да пишеш повече барем спестиш малко нерви, че ше ти требуват при духовното издигане. :drinks:
-
Че се шегуваш ясно, но все пак да отговоря ...
всичко е въпрос на "моментум", т.е. инреция. Като биеш спирачки има някакво напрежение, но това е начина, ако ще искаш да спреш, или пък да завиеш и да смениш посоката.
8)
Същото важи и за депресии, стресове, за въпроса по темата и за още 1000 други неща.
Затова добър въпрос-проверка е, "Драги конспиратори, имате ли "спирачки?"" "И ако 'Да', кога за последно ги ползвахте?"
:blush: :blum2: