(както беше написал един човек преди време: "все едно ми дадохте микрофона"
)
Ненапразно отбелязах, че дори да е имало "затишие" при мен, НЕ беше осъзнато. Т.е. не мислех, че в живота ми предстои или искам да се променя. А някак, по чисто стечение на обстоятелствата започнах да работя предимно с мислите си. Да тълкувам разни неща. Причинно-следствени зависимости- особености- някакъв тип вероятности. Разликата е в това, че не пишех във форум/и, където да споделя, и може би и това е една от причините да не се замисля по-надълбоко и да го осъзная като предвестник за някакъв тип промяна. Което означава още, че нямаше очакване, подготовка или нещо. Една сутрин се събудих и видях, че лаптопа ми е паднал на земята, отворен като книга. Сърцето ми се сви, защото беше нов и си казах- край, счупен е. Така е като заспивам `без да разбера`. Обаче на екрана стоеше едно мнение от един форум на един човек. Което буквално като се чете- на български- е нещо супер безинтересно- нещо си, да се държим възпитано .... обаче аз сякаш го "превеждах" по друг начин. Четях отново и отново. Като закодирано послание. В което едва ли не се казваше : не мога да повярвам, че това се случи в действителност след като толкова дълго време само се надявах, а сега е реалност;
Мога да потърся самото мнение. Но ще е по-натам, че и умората ... си казва думата.
След което, чисто физически дори усетих нещо като увеличен интензитет на мислите. За минута, примерно можете да решите пет задачи едновременно- от ежедневието- до чисто логически. Но наистина не знам как конкретно се случи, защото нито е имало медитиране, концентриране или вслушване, просто така се събудих.
Това за "кратката мисия" е много ... сладко и трогателно, но не зависи от мен. Лошото е, че имам една не толкова насърчителна новина. Аз НЕ се справих с мисията. Провалих се. Честно. Защото реших с това което ми се даде да помогна предимно на един единствен човек. В смисъл, аз направих каквото зависеше от мен и за всички други, но основното, което можеше да се използва за много други, аз реших да го "заложа" на един.
Може би, очаквахте да ви напиша нещо за извънземни или други непознати енергии, но това е, което мога да ви кажа. Все още имам нещо наум, но ми трябва време да събера сили и да се оттласна от тази ужасна мисъл за безполезност.
И тогава, ще разкажа с подробности и по-убедително.
Но определено, в момента, в който усетите нещо свръхестествено в съзнанието си- не, не е като събуждане- по скоро е наистина ясно-та- защо съм тук, а не там, защо съм сега, а не тогава, въпросът "кога" изчезва, "как" почти не се сещаш, защото чисто инстинктивно го правиш, дори преди да си премислял и то се случва...
