Според теорията на струните освен познатите три, съществуват още шест пространствени измерения, които обаче са компактифицирани, т. е. свити в области с много малки размери, и затова не регистрираме наличието им. Съществуването на такива допълнителни измерения обаче би трябвало да влияе върху гравитационните сили при малки разстояния между привличащите се тела. С други думи, при малки разстояния би трябвало да се очакват отклонения от закона на Нютон за гравитецията.
Проверката на закона на Нютон при малки разстояния се затруднява от необходимостта да се елиминира влиянието на много по-големите електрични и магнитни сили. До 2001 г. най-малкото разстояние, на което бе проверен законът, бе 0,2 mm. За целта Е. Аделбергер и сътрудниците му от Университета на Вашингтон използват постановка с торзионни везни, подобна на използваната от Хенри Кавендиш при измерването на гравитационната константа през 1798 г.
Днес (края на февруари, 2003 г.) може да се смята установено, че обратната пропорционалност между гравитационната сила и квадрата на разстоянието между телата е валидна поне до 0,1 mm. За това говорят резултатите от опитите на Джон Прайс и колегите му от Университета на Колорадо в Боулдер (Long et al. 2003 Nature 421 922). В тяхната постановка се наблюдава привличането между два тънки тунгстенови листа, поставени на разстояние 0,108 mm, единият от които (източникът на гравитационно поле) трепти с резонансната честота на другия (детектора). Тези резултати налагат нови ограничения върху някои варианти на теорията на струните.
