олд, ти също си прав, но от позицията на 'безего' мислене, това за съдбата няма никакво ама никакво значение.
Ти си действаш, и това е. Дето има една приказка: "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!"
Този с камиончето е действал, но от позицията на страха и негативизма. Ако беше излязъл смело на улицата, може би щеше да оживее. Кой знае ...
Неведоми са пътищата ...
Този горе може и да решава съдбата ни, но също и ние взимаме участие. Ние не сме безмислени пионки, които само се суеят напред назад и създават кълъбълък. (леле колко 'ъ'та има тая дума).
Ние с действията си сме също част от играта, от цялостния замисъл. И като приложим факта и че времето е субективно, всичко застава перфектно. Ние също ТВОРИМ. Ние сме съТворци.
Някъде имаше една метафора, че човекът за Господ е като сечиво. Докато е добро сечивото, доркато Господ има някаква нужда от него, го ползва. А когато не му трябва вече, човек умира. Т.е. човек има някаква мисия. Изпълнява я и след това трябва да умре. Ако човек има повечко интереси, повече хобита, иска да се усъвръшенства, той има шанса да увеличи тая мисия. Но разбира се това не е сигурно. Защото наистина има и съдба.
Както и да е. Виждам, че почнах малко да се въртя в кръг и да не изчиствам докрай тезата. Работата е там и, че не съм 100% сигурен как е. (ама и така не е :Р)
Нещата са сложни и не могат да се кажат с 2 изречения. Намесени са много неща. Много хора, евентуално техните прераждания и тн.
Малко дори се притеснявам да говоря за това, защото е един вид предизвикване на съдбата, но малко или много ти можеш да влияеш на тази съдба. Ако щеш зависи от запаса енергия, който си натрупал. Ако имаш доста енергия, тогава малко или много имаш повече късмет. Случайностите от живота се случват в твоя полза и се измъкваш невредим от уникално трудни (дори опасни за живота ситуации). Нещо като Индиана Джоунс ...
Тоя филм ми беше любим, и то именно тоя момент - тръгваш със сляпа вяра, и с шанс 1% за успех и оцеляване, и винаги успяваш ...
НО!
Има едно голямо НО.
Свръхнатрупването на енергия има друга опасност. Започваш да се движиш по магистралата на живота прекалено бързо, с превишена скорост. Шансът да се забиеш в някое дърво се увеличава многократно. Понякога ти самия можеш да имаш много повече опасни моменти, отклкото иначе. Просто си се превърнал в 'магнит' за 'интересни' случки.
Това включва всякакви травми, наранявания ("юнак без рана не може"). Включва дори болести, някои и хронични. От които после няма оттърване. Дори понякога включва смърт.
Един вид обяснение е: "Щом си натрупал прекалено много енергия, значи си изпълнил един вид мисията си, и директно заминаваш в някое по-горно измерение. Там ще ти се даде по-добра начална материална база, по-добра физическа сила и тн."
Друго, едновременно валидно обяснение: "Поради прибързаното енергизиране, тялото като контейнер не е привикнало на толкова енергия, и има силното желание да я изхвърли обратно навън. Това става с порязвания, всякакви кръвотечения, или пък други травми, болести, дори смърт.
Затова трябва натрупването да става постепенно, и да разпознаваш тия моменти, когато си преенергизиран, и да си седиш на задника. (да не шофираш бързо, да не се вреш във свади, да внимаваш да не се контузиш и тн)
Тези феномени се наблюдават доста при младите хора. Където енергията е доста, трудно контролирана и кипи.
Има и друг момент.
Когато преизчерпиш запаса ти от 'късмет' със спасяване от 'интересни случки', тогава се налага почивка, Самият ти се усещаш вече далеч не толкова 'голям късметлия'. А по-скоро "щастливо оттървал се". И си сядаш на задника и се укротяваш. Казано с други думи крилцата са ти се подрязали и ти си изразходил полагащата ти се доза 'късмет' поне временно.
Изобщо не знам дали това имаше достатъчно общо с темата, но поне май има със 'съдбата', която тръгнахме да обсъждаме.
