Смирението

[eses]

Как разбирате вие смирението? Смирени ли сте и смятате ли че е нужно хората да са смирени?
Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.Доверие в това че само по висшото ни аз и висшите същества виждат общата картина,големия пъзел.Аз обичам да контролирам положението,да се налагам,защото често смятам че съм права,затова стигнах до извода че ми трябва малко повече доверие в висшото,в причинно следствената връзка,в големия замисъл.Но как се става смирен?

[old4]

Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.

Няма нищо общо ! Прочети за Св. праведни Йов Многострадални и ще разбереш какво е смирение !

[mitko]

Как разбирате вие смирението? Смирени ли сте и смятате ли че е нужно хората да са смирени?
Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.Доверие в това че само по висшото ни аз и висшите същества виждат общата картина,големия пъзел.Аз обичам да контролирам положението,да се налагам,защото често смятам че съм права,затова стигнах до извода че ми трябва малко повече доверие в висшото,в причинно следствената връзка,в големия замисъл.Но как се става смирен?

   
    Смирение! - Пред  кого  и  за  какво???
    Доверие! - за  какво  искаш  заем?
    Довирие  от  горе не  се  иска,  когато  го  заслужиш  то  ти  се  дава даже  неискано!  Доверие  и  смирение  е  даже  вредно  да  се  отъждествяват.

[eses]

Започвам да си мисля че смирението е равно на доверието.

Няма нищо общо ! Прочети за Св. праведни Йов Многострадални и ще разбереш какво е смирение !

Защо да няма нищо общо? Той е вярвал че Господ знае и той решава,вяра и доверие са с един корен.Не говоря за вяра в Бога а за доверие в големия замисъл,в причинно следствената връзка.
Митко,ти имаш май повече въпроси от колкото отговори,но звучиш сякаш запознат с материята.
Кажете какво за вас е смирение.Йов няма кво да го обсъждаме. И задължително ли смирение трябва да го свързваме със страдание.Нека погледнем на смирението от чисто ежедневие,което не е изпълнено с страдание.

[old4]

Ако задълбочено прочетеш какво си написала и помислиш , ще разбереш разликата !

Според мен трудно ще разбереш какво е да се смириш , поне за сега !

[Iris]

Разбирам смирението така: Като ми се случи нещо нежелано, да не изпитам никакво отрицателно чувство, нито да започна да обвинявам наляво-надясно хората, системата, Бог или каквото и да е друго, а просто да приема, че се е случило. Разбира се смирението не изключва опитите от моя страна да направя всичко възможно за да променя това, което не ми харесва, но ако не успея, смирението предполага да приема и това, и да изчакам по-добър момент в бъдеще за да опитам отново. Значи, смирението не изключва това, човек да държи на целите и възгледите си. Смирение е да не си зависим от собственото си самочувствие и реализирането на собствените си планове. Не да ги нямаш, но да не си зависим от тях и от изпълнението им.

[old4]

Iris  Точно !

[konstantin2007]

Смирението мисля,че се състои в това да приемаш и понасяш безропотно всичко което ти се случва,да благодариш във всяка ситуация особено когато е тежка и трудна,за възможността да"платиш"за някоя грешка,па макар и с цената на сълзите, и да се опиташ да намериш нещо за себе си във всяко изживяване.Смирението,да признаеш пред самият себе си,че не всичко е в твоят контрол.Когато признаеш и осъзнаеш,че не си повече от никой друг.Когато се освободиш от собственото си его.Колкото и да казват,че сами творим реалноста си и имаме свободен избор,има неща които не зависят от нас.Това е.
Естествено нещата никога не са толкова прости и лесни колкото изглеждат.На мен ми е трудно да се смиря,и си понасям последствията от това.Само вчера на два пъти в мигове на ярост и безсилие почувствах омраза и гняв към Бог.За това,че ме е създал...Макар да беше за стотна от секундата,го почувствах..И още се срамувам и се чувствам разстроена от това.Обвиних Го за моите грешки.Осъзнавам нещата,разбирам ги,но понякога една част от мен,която не искам да вадя на показ дори пред себе си,надделява.Ако бях по-смирена нямаше да стигна до тези моменти.

[Mirotvorec]

В подкрепа на мненията на Iris и konstantin2007 ще допълня, че смирението е в пряка връзка с осъзнаването. Осъзнаването кой си, защо си тук; осъзнаването на изживяванията и опитностите си; осъзнаването на същността на нещата, случващи се с теб и около теб; осъзнаването на живота като цяло. Колкото осъзнаването е по-дълбоко, толкова по-смирен ставаш.

[mitko]

Митко,ти имаш май повече въпроси от колкото отговори,но звучиш сякаш запознат с материята.
Кажете какво за вас е смирение.Йов няма кво да го обсъждаме. И задължително ли смирение трябва да го свързваме със страдание.Нека погледнем на смирението от чисто ежедневие,което не е изпълнено с страдание.

   ESES  права  си  всеки  отговор  всъщност  не  е  отговор  а  възникнали  нови  въпроси!  Главата  ми  е  пълна  само  с  въпроси  и  нито  един  отговор!  Ето  имам  въпроси  към  тебе  лично!  Въпросите  към  Миротвореца  са  много! Въпроси  към  всички,  но  отговори  няма  да  има  защото  гледате  на  нещата  от  позицията  на  знаещи,  а  това  не  ми  е  достатъчно!   
   Смирението  в  никакъв  случай  не  е  свързано  със  страдание!  Нима  трябва  да  страдам  смирявайки  се  пред  староста!  Смирението  трябва  да  е  само  пред  необратимото,  инак  се  превръща  в  овчидушие!! 

[SiriusAngel]

В подкрепа на мненията на Iris и konstantin2007 ще допълня, че смирението е в пряка връзка с осъзнаването. Осъзнаването кой си, защо си тук; осъзнаването на изживяванията и опитностите си; осъзнаването на същността на нещата, случващи се с теб и около теб; осъзнаването на живота като цяло. Колкото осъзнаването е по-дълбоко, толкова по-смирен ставаш.

Възхитена  съм от отговора!Толкова точно и кратко казано и толкова истинско.
Аз подържам казаното защото от опит.(Дори мисля че това е еднo от учението в живота ми тук.)

Най-трудното нещо според мен е търпението, а с търпение идва от самосебе си смирение.

[eses]

iris,konstantin i mirotvorec Абсолютно съм съгласна с вас,но понякога смирението означава бездействие.Ще ви дам един пример и ще се радвам да отговорите какво бихте направили и дали това е смирено.Представете си че имате дъщеря или жена, тя бива нападната и зверски пребита,комоцио,бушони и тн.вие знаете кой го е направил.Какво ще направите? Ще се оплачете в полицията?Ще се саморазправите или ще кажете -тя сигурно плаща/учи урок? В този смисъл в ежедневието ни се случват много неща който са в подобна дилема,само че с по малка сила.Имах един познат който веднъж го помолих да направим заедно с няколко човека обща медитация с цел да помогнем излекуването на наш много скъп човек, той отказа с презумпцията че не иска да се бърка в хода на съдбата. Това според мен не е смирение.По тази логика ние нищо не трябва да правим,защото нашите действия водят до някъде. Ще ви кажа какво направих аз в по горната случка с пребитото момиче,казах на приятеля и че според мен нападателя трябва да си получи заслуженото, и той го е прибил.Ако това се сметне за несмирение от моя страна,то означава че аз е трябвало да не изказвам мнение и да не взимам участие въобще с надеждата че тя учи урок или нещо подобно.

[konstantin2007]

Чисто човешки и аз бих искала да го пребия изрода..Но едва ли това е правилното.Забелязвам,че с годините малко улягам и като,че станах по-въздържана,особено в такива сложни ситуации.Но това не бих гио нарекла смирение..За вторият случай,бих помогнала..Не мисля,че е правилна постъпка да откажеш помощ която е по силите ти,още по-малко пък с такъв идиотски мотив.И в тази постъпка,така както я разказваш не виждам нищо смирено..По-скоро една студенина и надутост.По-логиката на този човек,всички онези които по един или друг начин спасяват живот се намесват в съдбата..Е и?И така да е?Какво?Не е ли цел да се научим да се грижим един за друг и  да си помагаме?

[Tangrata_]

Също така, част от смирението е да се уважава свободния избор на човека и ако той си реши да не се занимава с медитации, да не се одумва излишно.
Дали е студен, лицемер или каквото и да е е ваше лично и субективно мнение, което пък е проява на дребнавост, съдене и грандомания. Сиреч его. Не може да решавате вместо друг, и не може да съдите решенията на другите. Дори само мисълта, че можете е причина за гореизброените, което пък от своя страна е белег, че не можете да напътствате никого в пътищата им.

[konstantin2007]

Също така, част от смирението е да се уважава свободния избор на човека и ако той си реши да не се занимава с медитации, да не се одумва излишно.
Дали е студен, лицемер или каквото и да е е ваше лично и субективно мнение, което пък е проява на дребнавост, съдене и грандомания. Сиреч его. Не може да решавате вместо друг, и не може да съдите решенията на другите. Дори само мисълта, че можете е причина за гореизброените, което пък от своя страна е белег, че не можете да напътствате никого в пътищата им.

Не претендирам за смиреност и какво и защо ще уважавам си е мой приоритет.И естествено,че ще изкажа лично мнение.Ти какво очакваш да бъде?Обществено ли?Не съдя никого.Само си казах мнението и то защото беше поискано.
И не напътствам никого...
На теб какъв ти е проблемът всъщност..Ти в качеството си на какъв ми казваш какво мога или не  мога?Това не е ли твоето его?Защо си мислиш,че след написаното горе си по-различен от мен,която съди,одумва,страда от грандомания и дребнавост