Бих казъл, че е филм явление. Не го слагам случайно в категорията философски филми... За него много може да се каже, много да се отрече и много ново да се измисли. Филмът е дълбок, с много преплитащи се теми и направен "по Беляевски" епично. Като тематика американците са направили едни НАИСТИНА СУПЕРГЕРОИ С МНОГО ДОБРЕ ПРЕСЪЗДАДЕНИ СЪВРЕМЕННИ ЧОВЕШКИ "БОЛЕЖКИ", НАСТРОЕНИЯ, СЪМНЕНИЯ, ПРОТИВОРЕЧИЯ, СТРАСТИ, ЖЕЛАНИЯ, ЧУВСТВА и т.н., за разлика от останалите филми за супергерои. Според мен, това е единственият филм до толкова голяма степен изпълнен с философско съдържание, което не се дължи на текста, репликите, актьорската игра и сценария, а на цялостния творчески замисъл. Пиша шестица на създателите на филма! Филм, който допринася за развитие на темата за свръхчовека. В края му се ми се е набила една фраза, произнесена от синия човек: "Разбирам, без да одобрявам и без да осъждам"; което е в основата на филма.
Знам, че заради сцените на жестокост, насилие и бруталност, може да понеса критики, на мен също не ми се понравиха /все пак отразяват реалността и ги има в действителност/, но върху тях се наслагват темите за човечност, любов, противоречия, предизвикани от човешките страсти, извисяване на духа, намерило отражение в "свръххората", извършващи сцени на жестокост в името на доброто, или отмъщаващи, докато се достигне до посочената от мен малко по-горе фраза. Изобщо, твърде много нравствени, човешки и същностни противоречия, които авторите на филма са имали смелост да кажат и реализират. С няколко думи, не трябва да търсим истинската си същност извън себе си, а да се взрем вътре в нас. И авторите на филма май са се опитали да го направят.
Не ми се обсъжда повече... Филмът изключително ме разтърси и не мога да си събера мислите... Който не го е гледал е изтървал филма на годината.
