"Скални мистерии: Древността проговаря"

[Alien]

"Скални мистерии: Древността проговаря" е третата поред фотоизложба, която представя едни от най-загадъчните археологически паметници, откривани досега на територията на България.

Фотосите на скални структури, намиращи се единствено в района на Източните Родопи, са поглед към четиригодишните проучвания на група учени, обединили усилията си да проникнат в тайните на една неизследвана досега ранна праисторическа цивилизация.

Целта на изложбата е да бъдат споделени първите резултати от анализа на събраните и проучени данни, както и да бъдат представени изводите за характера и предназначението на врязаните в скалите знаци и символи.

Един от стремежите на учените е и да развенчаят насажданите с години митове както в научната литература, така и в медиите, че Родопите са осеяни предимно с тракийски светилища, градове, дворци и пр.

Археолозите припомнят, че датирането на скалните паметници е много по-ранно от приетото досега или почти 4000 години преди траките да заселят нашите земи.

Учените са категорични, че началото на тяхното изграждане е свързано с края на неолитната епоха, като някои скални светилища са основани още в края на VІІ и в началото на VІ хилядолетие пр.н.е.

Иначе казано светилищата в Източните Родопи нямат аналог никъде по света и са с поне 1000 години по-стари от египетските пирамиди и цивилизацията в Месопотамия. Според археолозите недопустимо се насажда също така мнението, че най-ценните паметници на културата са златните предмети.

Това, което изложбата показва - различни скални структури и комплекси, свидетелства за интензивен и богат духовен живот, изключителни металургични умения и за сложни религиозни практики още през неолитната и особено през енеолитната епоха.

Според проф. Ана Радунчева, обитателите на Източните Родопи имат изключителен принос за създаването и развитието на цивилизационния модел на европейските и източни общества.

Сред представените в снимки скални структури учените разграничават следните типове: скални трапецовидни ниши, наблюдателни места - "тронове", басейни, шарпани, стълби "за никъде", фигури на хора и животни, изкуствено издълбани пещери, каменни концентрични кръгове, скални късове с различни видове врязвания, поставени нарочно на местата им, каменни "саркофази".

На базата на откритите общи закономерности екипът се обединява около хипотезата, че скалните трапецовидни ниши са вид запис, предназначен да пази и предава през продължителен период от време важна за съществуването на праисторическата общност информация.

Тъй като много често близо до трапецовидни ниши се намират стари рудници или има следи от рудодобивна дейност, екипът смята, че предназначението на определени групи ниши е да предава информация за наличието на медна руда или злато - първите познати и обработвани в този период метали.

Каменните концентрични кръгове и скалните наблюдателни места са свързани с астрономически наблюдения и с координация на дейността на групите, намиращи се в района. Басейните и шарпаните пък са елемент от веригата на златодобивната дейност на енеолитните хора.

Една интересна идея за предназначението им, изказана от проф. Цанко Цанков, е приета и от повечето членове на екипа - предполага се, че това са "пещи" за топене на руда, а врязаните в скалата улеи са предназначени за отвеждане на стопения метал.

Именно пещерите и златото са част от елементите, които свързват човека и бога (пещерата е пътят към другия свят, златото е дарът за боговете). Безспорно всички дейности, свързани с добива и обработката на металите, както и астрономическите наблюдения, са имали дълбоко религиозен характер и били придружавани от сложни ритуални практики.

Те били извършвани от ограничена група "посветени" хора, които организирали производството, ръководели религиозния живот на общността и наблюдавали промяната на движението на небесните тела. Сакралният характер на тези знания определя и предназначението на каменните стълби, кръгове, фигури и други скални структури.

Амбицията на археолозите е да привлекат вниманието както на институциите, така и на широката общественост към останките от тази изумителна цивилизация, живяла по нашите земи преди повече от 7000 години.

Целта е да се предизвика сериозен дебат и по-нататъшни проучвания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезите относно значението на откритите скални структури.

Тепърва са необходими много сериозни интердисциплинни изследвания, за да се докаже безспорно функционалното предназначение на всички скални структури.

http://curious.actualno.com/new_218075.html

[mezek]

Здравейте! В района на с Мезек, което се намира в източните Родопи на 10км от Свиленград е месността Кован кая, в чието подножие се разкрива 15 метрова цилиндрична скала, върху която са изсечени множество подковообразни ниши. Несъмнено са дело на древна цивилизация, но в района няма и помен от рудници и металообработване, а иначе в близост е открита куполна Тракийска гробница уникална с това, че е най-високата на Балканите 610м н.в. Та може би скалните ниши не са ориентир за металодобив и металообработка, а са част от древен ритуал свързан с традициите на всички Тракийски племена.

[Alien]

Археолозите припомнят, че датирането на скалните паметници е много по-ранно от приетото досега или почти 4000 години преди траките да заселят нашите земи.

Учените са категорични, че началото на тяхното изграждане е свързано с края на неолитната епоха, като някои скални светилища са основани още в края на VІІ и в началото на VІ хилядолетие пр.н.е.

Археолози откриха уникална къща край Чирпан

13 юли 2009 / News.dir.bg
Голяма къща от средния неолит разкриха днес археолози от българско-гръцкия научен екип, който работи в местността "Халка бунар", между селата Партизанин и Горно Белево, близо до Чирпан.
Това съобщи пред БТА ст. н. с. Милена Тонкова от Националния археологически институт - ръководител на българския екип. Според нея къщата датира от 6-ото хилядолетие преди Христа и е уникална като находка, защото освен под и паднали стени, в нея са открити и фини съдове, които говорят за живота по онова време. Предстои анализ на находката.
Неолитната къща се намира в близост до глинени къщи, останали от древно тракийско селище, датирано от класическата и от ранноелинистическата епоха - 5-и-3-ти век преди Христа. В тях са открити орнаментирани култове есхари, каквито има в Севтополис, Кабиле и Филипополис.
Общо десет български и гръцки археолози работят от началото на този месец по проект "Проучване на контактите между гърци и траки в античността". Проектът ще продължи пет години. Финансирането през тази година е в размер на 25 хиляди евро. Партньор от гръцка страна е фондацията "Елинския свят", със седалище в Атина.
http://dnes.dir.bg/2009/07/13/news4761229.html#sepultura

[Inanna]

Здравейте!
Отдавна чета форума и най-сетне реших и аз да се регистрирам, за да споделяме, да откриваме заедно истината...
Темата за мегалитите ми е много свидна, не мога просто така да я подмина, като се има предвид, че не съм и съгласна с „изводите за характера и предназначението на врязаните в скалите знаци и символи” на нашите учени. Хубаво е, обаче, че все пак се опитват да разберат за какво са служели.
Това, което знам за нишите е, че са в околностите на Арда и по поречието, няма ги никъде другаде в България. Издялани в меки или по-твърди скали, с трапецовидни, правоъгълни, тук-таме и кръгли форми. До преди учините ни да се опитат да развенчаят мита за тях, битуват няколко теории, а именно: поставяни в тях урни с прах на покойници – та нали, уж, траките били вторите след индийците по численост?! Друга теория, според която всеки младеж, за да се превърне в мъж, трябвало да издълбае ниша в скалата. За мен пак невярна история, поради числеността им, пък, защо само в Родопите ще ги има и то само около Арда? Следващата теория е, че са гледали пчели, която между другото битува и днес у местното турско население по селата. Че са ползвани за поставяне на дарове, също и вода, с която да се извършват свещенодействия. А историята за писменост нещо изобщо не ми се връзва и по-скоро, опитвайки се да докажат, че всичко е мит ни насаждат теория, с която да омаловажат значението на това мегалитно наследство. Ако има рудници навсякъде, където има ниши, та то покрай Арда трябва всичка да е надупчено като швейцарско сирене...чудно как реката си тече по пътя?! Та дори и „предназначението на определени групи ниши е да предава информация за наличието на медна руда или злато”, то за какво са другите ниши? Каква бележат? Какво послание ни носят? Щом като в близост до някои са открити рудници, къде оставят момента, в който в близост до тях има светилища?
Или верно това са „"пещи" за топене на руда, а врязаните в скалата улеи са предназначени за отвеждане на стопения метал”... Каква ли ще е изненадата на инвеститорите на новопостроеното вилно селище в с.Долно Черковище?
Защо древните ще изберът такова удивително место като скалите при с.Дъждовница, наситено с чудати фигури, лица, със скални гъби, за да обозначат местонахождението на рудник?! И тези фигури и лица изваяни от природата ли са или е пипнала и човешка ръка?
http://boroviza2.hit.bg/index_EastRodopi_tripJuny06.html
И на последно място, защо не взимат под внимание това, че в основата на скалите, имащи ниши е положена керамика? Че колкото и да вървиш около тях, те непрекъснато те следват, сякаш те гледат с поглед; това, че не са достатъчно широки и с равна основа, която да може да задържи какъвто  и да било предмет?
Древността проговаря, но имаме ли уши да я чуем?