Киселото зеле го слагах до скоро в устата си с най-голямо удоволствие. Тези синковци, обаче казват следното:
"След като дадена храна е започналa да ферментира, този процес продължава, докато не изгние напълно. За да се спре процеса на ферментация се използва сол, оцет или силно охлаждане за да се потисне растежа на бактериите, живеещи в храната.
Много от ферментиралите храни са силно солени. Солта е биоцид. Тя убива и задържа развитието на организмите. Солта във ферментиралите храни спира развитието на гнилостните бактерии.
Солта вредно вещество, което не трябва да се консумира. Туршияta, киселоto зеле, сиренеto и други ферментирали храни са много солени. Консервирани храни със сол, не трябва да бъдат включени в диетата.
Оцетът е друга популярна добавка към различни ферментирали храни. Самият оцет е резултат на ферментация и се използва в концентриран вид, за да спре процеса на гниене на ферментиралите храни.
Оцетът, обаче, нарушава храносмилането, убива здравите кръвни клетки, и дразни всички лигавици. Киселите краставички и други храни, които са били напоени с оцет са изцяло несмилаеми. Храносмилателните сокове не могат да проникнат в храната, консервирана с оцет и да я разградят и ферментиралата храна преминава през храносмилателната системата така, както е погълната.
Някои ферментирали храни като киселото мляко и бирата не са осолени или консервирани с оцет. Те обикновено са държани при ниски температури или бутилирани за да се потиска растежа на ферментационните бактерии.
Изтъква се, че една от главните причини за консумация на ферментирали храни е, че те заместват полезните бактерии, които живеят в червата. Тези бактерии спомагат за разграждането на хранителните частици и са част от нашата естествена чревна микрофлора.
Чрез консумирането на храни, богати на бактерии (като ферментирали храни), се смята, че собствените ни бактерии ще бъдат обогатени и възстановени. Звучи разумно, но това също е мит.
Ефектът от ферментиралите храни върху чревните бактерии е временен в най-добрия случай. Например, една от най-известните, така наречени полезни бактерии, се нарича Lactobacillus Bulgaricus. Тя се намира в киселото мляко и други естествено ферментирали храни.
Тази бактерия, обаче, не е естествен обитател на червата и тя не оцелява дълго в тази среда. В действителност веднага след като спрете да консумирате храни, съдържащти тази бактерия тя си "стяга багажа" и напуска червата със следващото ходене по нужда.
И все пак, настоятелно се твърди, че ферментиралите храни по някакъв начин могат да възстановят необходимите полезни бактерии в червата. Хората често биват съветвани да пият мътеница, да ядат кисело мляко или да вземат acidоphilus (пробиотик) след приемане на антибиотици, които са убили "полезните" бактерии, заедно с така наречените "вредни" бактерии.
Това е доста хумористично. Първо, някои бактерии, считани за вредни биват убивани с едно хапче. Но хапчето работи твърде добре и дори бактерии, които наричаме "добри" също са убити. Така че сега ние трябва да ядем храни пълни с бактерии, за да си набавим обратно "добрите" бактерии..."
Според тях е мит, че ферментиралите храни помагат за храносмилането и че удължават живота. 
Има някаи неверни неща в тези писания. Не знам кой ги е писал, но явна ги е писал човек, който се е докоснал само до повърхноста на биохимизма на ферментационния процес и микробиологията.
Първо за киселото зеле. При ферментацията на киселото зеле участват поне три вида бактерии. Първо аеробни на повърхността, след това анаеробни във вътрешността и т.н. Ферментацията е един така да се каже необходим процес, с който се постига разрушаване на склеренхимните тъкани в растението. Това позволява да се консумират продукти, които по друг начин не бихме могли да ги ядем (маслините, например). При ферментацията на повечето туршии се отделят изключително полезни мотаболити. В киселото зеле се отделя много витамин С от дейността на бактериите. Затова е добро средство срещу махмурлук.
Солта, ако е в умерени количества е крайно необходима за добрата работа на организма. Клетките на организма буквално са потопени във физиологичен разствор, който не е нищо друго освен на разствор NaCl във вода.
Оцетът действо съдоразширяващо и кръворазреждащо. Въпросът пак опира в количествената мярка.
Не съм съгласен също, че за чревната микрофлора на човека не е присъща Lactobacillus Bulgaricus. Полезната флора в червата на човека е предимно от млечнокисели бактерии. Те от своя страна изместват конкурентно гнилостните бактерии. За да се получи кисело мляко участват поне 4-5 вида бактерии на различни етапи от процеса. При сиренето и кашкавала важи същото.
Разбира се, че след като човек е приемал антибиотици и баланса на чревната микрофлора е нарушен трябва да си възстанови добрите бактерии или чрез пробиотици или чрез продукти, преминали процес на ферментация - друг път няма.
Като цяло ферментационния процес за получаване на хранителни продукти е полезен, защото бактериите произвеждат много полезни странични метаболити. Бирата, например има витамин В, благодарение на дрождите. На тях не им трябва витамин В и те го отделят като страничен дериват.
Тази извадка изтъква едностранчиво само вредните последици от консумацията на продукти, получени вследствие на ферментацията и не разглежда предимствата.
