От книгата на Милан Миланов - "Тайните подземия на Б-я" - 1 част
"...Данни по този въпрос открих в книгата на Владимир Цонев - Загадките на Земята и древните българи" - издание 2003 г. Той пише:
"Нека проследим и връзката между древните българи, евреите (израилтяните), египтяните и маите.
За родоначалник на евреите се смята Авраам. При разчитане на хрониките и кореспонденцията на държавата на древните българи в Близкия изток - Мари, се говори за градовете Нахур, Турахи, Саруги и Пелига, които са идентични с роднините на Авраам (Нахор, Тара, Серуга и Пелег). Последните две имена ни отвеждат към Салагон Велики (Сарукин) и към пелазгите (познати после като траки, а също като кимерийци и израилтяни). Споменават се и племената Абам - рам и Якоб - ел, и Бениамин, което се появило на границата на държавата и безпокояло местното население. Очевидно е, че названията на племената са в тясна връзка с Авраам, с внука му Яков, както и с най-малкия син на Яков - Вениамин (чието име води до прокълнатото коляно на евреите).
Корените на еврейския народ трябва да се търсят както в Месопотамия, Египет, така и в Азия. В Ханаан (Палестина) той пренася своите своите представи, обичаи, религиозни митове, създадени хилядолетия преди това в различни земи. Произходът на името Авраам се предполага, че идва от вавилонското "Аби-раму", което означава "бащата е издигнат". Тук бащата е бог на Луната. Преселенията на семейството на Авраам се смята, че са по религиозна причина. Името на биологичния баща на Авраам - Тара, е идентично с бога на синдите - арии - ТаРа (Тангра). Този клон се смята за един от двата клона на протобългарите, като Танг(к) означава "камък", "вместилище", а Ра е старото наименование на река Волга. Бягството на евреите се налага, защото властта по това време е в ръцете на царя на Вавилон - Хамурапи, който искал да наложи своя бог Мардук (бог на Слънцето) над останалите богове в Месопотамия.
Новото място по пътя за Ханаан е гр. Харан, част от държавата Мари, където се съсредоточават древните българи - хуритите (траки), след унищожаването на гр. Мари от Хамурапи.
Няколко десетилетия по-късно - в края на ХVІІІ век и нач. на ХVІІ в. пр. н. е., в Египет нахлуват хиксосите, които всъщност са смесица от кимерийски и еврейски племена. Не случайно белите евреи (излаилтяните) се настаняват трайно в поречието на Нил за около 4 века, а еврейският историк Флавий сочи хиксосите за свои прадеди.
Стигаме до появата на еврейския пророк и наместник на бога, Моисей, организирал бягството на съплеменниците си от Египет. Етимологията на името му очевидно е свързана с есеите - жреческа прослойка в Шумер, Вавилон, при евреите и волжските българи, показваща безспорто тяхната приемственост и единство. В Месопотамия те носяг названието есеги, по-късно, при бащата на Навуходоносор ІІ - Набопаласар, е възстановен прочутият храм Есе гал с кула и 7 стъпала. След това есеите, смятани за религиозна секта при юдеите, за да достигнем до есегел - древно българско племе от Волжска Б-я. То се преселва от района на есеите на север към р. Волга. Сведения за него дават арабски източници от ІХ - Х век.
...След Моисей, който извежда евреите от Египет, започва разривът между еврейските племена (северните - израилтяни и южните - юдеи). Противоречията не стихват и при цар Давид (1012-972 г. пр. н. е.). Авесалом - син на Давид, вдига бунт срещу баща си, насочен против хегемонията на племето на Юда. Това своеобразно въстание на северните племена е подкрепено от египетските фараони. Бунтовниците са принудени да напуснат библейските земи и навлизат във владенията на худоните. Те са част от пелазгите - предци на траките (едони), които водят своя произход от владетеля на южното вавилонско царство (Приморие) - Навуходоносор І (1126 - 1105 г. пр. н. е.). Всъщност худоните, както вече отбелязахме, че кимерийци, а после и хурити (траки), преселници от държавата Мари и държавата Митани. В названието им представката "Ху" е символ на сила и могъщество, а втората част, свързана с р. Дон, чието поречие е населявано от кимерийците, известни и като скити.
Между худоните (кари и кимерийци) и коляното на цар Давид (израилтяни) се осъществява династичен брак. Важно е да посочим, че бащата на цар Давид е носил името Иесей, което ни препраща отново към есеите, сочени като религиозна секта при евреите, но използващи обреди и обичаи, характерни за древните българи.
При евреите съществува древен обичай известен като ливирит, при който братът на умрелия съпруг взема жената, останала вдовица.
Същият обичай е познат при хуните (кимерийци) и е явен знак, че са обитавали едни и същи земи.
Има продължение...
