Исус Христос

[m2f]

Да минал е пръв, инак защо ще го чакат да се появи от т.н "Грехопадение" до появата му. Имало е пророчества, но за да ги има, значи и Той съществува, няма как от нищото да се появи. Ако приемем, че в Бог едновременно съществува всичко, значи и Иисус съществува в Него. И ако е първи, значи от "началото" е тръгнал...

Не, не значи това! Изобщо! Означава само и единствено, че първи е стигнал, а не, че първи е тръгнал. Едното не е равносилно на другото. Просто е вървял по-бързо.
Мнението ми за пророчествата е, че те не са коловози. А моментна оценка на вероятностите и текущите тенденции. От хора с изместена събирателна точка, виждащи невидимия свят. /ясно виждащи - ясно видци/. Не е задължително което и да е пророчество касаещо хората да се сбъдне, защото тенденциите се променят непрекъснато. Ако нещо пророкувано се сбъдне, това означава, че сме карали по инерция и не сме се променяли в този участък от пътя си.
За пророчествата, касаещи по-големи групи от хора важи същия принцип.

[mitko]

 

Онова което приемам за Исус,е,че е единица съзнание преминало през своите фази,достигнало пълното сливане с Абсолютане",и вместо да "остане"е продължило съществуването си с цел помагане развитието на другите.Вярвам,че това е бил негов личен избор,а не на самият Абсолют.Щото..Искате от мен да повярвам,че самият Първоизточник е създал конкретна личност в материята на която е дарил изначално"съвършена"душа?

     Всеки е имал изначално съвършенна душа, до "падането" в плът... После следва  дълга история и С идването на Христос е началото на индивидуалното търсене на Бог в нас, а не като Колективна идея. Т.е едно връщане към личната отговорност, а не родовото съзнание, залегнало в човеците до идването на Христос. Те са чакали народен избавител, родови символ, а идва човек, без революционни идеи и им говори "глупости" - така им е звучало... Искат водач-Цар-Месия от Род, а идва един дето говори, с който си иска без оглед грешен ли е или не, жена ли е или дете, за онова време е било лудост подобно поведение. И не отговаря изобщо на представите им. Още повече поставяйки наравно човеците, без оглед на родовата им принадлежност. Христос пробужда нова епоха за Човек - от Род към Личност. От сляпо спазване на Закона към Себеосъзнаване, във време, в което това е било Богохулно.
   

        "Абсолюта  създава  съвършени  души  и  всички   са  такива  без  изключение,  но  след  това  следва  не  падение  в  плът,  а  проверка  на  теоретичната  им  подготовка  -  изпит  по  практика  в  дуална  реалност  и  се  започва  една  одисея......  Понеже  душите  не  са  профилирани  по  професии  -  ти  ще  бъдеш  ангел,  ти  серафимче,  ти  херувимче,  ти  дяволче  рогато,  всички  нови  души  без  изключение  отиват   в  АДА   на  дуалноста,  защото  не  е  важно  голото  знание,  а  това  което   можеш  да  правиш  с  негова  помощ  и  изпит  след  изпит  нагоре  по  спиралата"  П  и  Х  тази  нощ.
        Да,  май  че  след  като  се  поизпържим  в  собствения  огън  на  изборите  си,  вече  ставаме   нещо  стойностно  инак  сме  сива  аморфна  маса  с  непроявена  индивидуалност. 
       Та  мисля  си,  като  търсим  Божията  воля,  не  търсим  ли  начин  да  минем  по-леко  изпитите?  Изпит  след  изпит  и  за  неиздържалите  не  се  предвиждат  по-леки  въпроси,  поправителния  изпит  е  винаги  по-тежък .

[m2f]

"Абсолюта  създава  съвършени  души  и  всички   са  такива  без  изключение,  но  след  това  следва  не  падение  в  плът,  а  проверка  на  теоретичната  им  подготовка  -  изпит  по  практика  в  дуална  реалност  и  се  започва  една  одисея......  Понеже  душите  не  са  профилирани  по  професии  -  ти  ще  бъдеш  ангел,  ти  серафимче,  ти  херувимче,  ти  дяволче  рогато,  всички  нови  души  без  изключение  отиват   в  АДА   на  дуалноста,  защото  не  е  важно  голото  знание,  а  това  което   можеш  да  правиш  с  негова  помощ  и  изпит  след  изпит  нагоре  по  спиралата"  П  и  Х  тази  нощ.

Много се радвам, че П. и Х. са повторили моите думи от вчера тази нощ... Пием от един и същи извор, както сам разбираш...
Но коментара ти за "аморфната маса" не става... Не е тази думата изобщо.
Колкото до изпитите, поправителните не целят да ти стане по-гадно и по-тежко, а просто след като не си "видял" онова, което сам си решил да "видиш" тук, в живота си от мъничък намек, естествено, че ти се приближава картината, така, че да опиташ "да видиш" отново. Ако пак не виждаш, още се приближава и т.н. Че е болезнено, така е, но не е направено за да ти е гадно непременно. Просто така учим. Не ни наказват, а учим!!! Опитваме се да "виждаме" в тъмното.

[del]

        "Абсолюта  създава  съвършени  души  и  всички   са  такива  без  изключение,  но  след  това  следва  не  падение  в  плът,  а  проверка  на  теоретичната  им  подготовка  -  изпит  по  практика  в  дуална  реалност  и  се  започва  една  одисея......  Понеже  душите  не  са  профилирани  по  професии  -  ти  ще  бъдеш  ангел,  ти  серафимче,  ти  херувимче,  ти  дяволче  рогато,  всички  нови  души  без  изключение  отиват   в  АДА   на  дуалноста,  защото  не  е  важно  голото  знание,  а  това  което   можеш  да  правиш  с  негова  помощ  и  изпит  след  изпит  нагоре  по  спиралата"  П  и  Х  тази  нощ.
        Да,  май  че  след  като  се  поизпържим  в  собствения  огън  на  изборите  си,  вече  ставаме   нещо  стойностно  инак  сме  сива  аморфна  маса  с  непроявена  индивидуалност. 
       Та  мисля  си,  като  търсим  Божията  воля,  не  търсим  ли  начин  да  минем  по-леко  изпитите?  Изпит  след  изпит  и  за  неиздържалите  не  се  предвиждат  по-леки  въпроси,  поправителния  изпит  е  винаги  по-тежък .

"Абсолюта  създава  съвършени  души  и  всички   са  такива  без  изключение,  но  след  това  следва  не  падение  в  плът,  а  проверка  на  теоретичната  им  подготовка  -  изпит  по  практика  в  дуална  реалност  и  се  започва  една  одисея...... " - Това мога да го потвъдя от лична информация Същото! Напълно вярно. Когато става това "въплъщаване", не е грях или грешка или нещо лошо, даже има "радост" от самото потелгляне по пътя, поради изначалната първопричинност, но после въвлечена в дуалното душата изпитва тежнение, което тук се нарича "трудност" или "зло" или зависи от опитността. При опита и осъзнатостта човек приема себе си и процесите, които следват като част от избора си. Тогава и преминава в последващ етап от Спиралата. На Земята това става при наличието на време. В "идеята", за всеки от човеците времето не е от значение, т.е в Абсолюта, което наричат Бог - там няма добри лоши, нито многообразието е излишно, или изключващо се. Идеята да се сведе в плът това многообразие в дуалността на Земното пребиваване е трудността за Човека, негово призвание и способност /,което наричате изпит/, а не грях и слабост. Чувството за тази способност-намерение, "изтласква" душата извън като с въплащението се забравя поетия път, както и изходната Същност (поради промените настъпващи при прехода), което епохално е било при Сътворението от Макро към микро и същия процес, както е дишането - Животворяща същност, вечен поток, кръговрат.. впоследствие всеки лично пресъздава, инкарнирайки се, "облагородявайки процеса".. Добивайки съзнателност тук, става "възвръщане" на "спомена" за Себе си, пре-връщане, не връщане в Абсолюта -Бога, индивидуално.
     
       

[old4]

Интересно колко неща знаете, но и другото е интересно какъв е бил Иисус, нали тук говорим за него и тук е мястото да ви попитам, какъв е бил Иисус като малък и в младежките си години?

[m2f]

Е това и аз бих искала някой да ми каже. Защото нищо не знам за младежките му години, нито за любовния му живот, нито за това имал ли е , аджеба карма или не е имал в тази си инкарнация...
Аз си мълча тука, защото като не знам - не знам. Имам си предположение по въпроса, но няма да ви занимавам с него. В Новия завет не се разказва за детството на Исус. Откъде ще има някой тогава това инфо?!

[kalan]

Имам някакъв спомен, че за детството на Исус също пишеше в библията. Но май не подробно, а някакви случки.

[del]

Е това и аз бих искала някой да ми каже. Защото нищо не знам за младежките му години, нито за любовния му живот, нито за това имал ли е , аджеба карма или не е имал в тази си инкарнация...
Аз си мълча тука, защото като не знам - не знам. Имам си предположение по въпроса, но няма да ви занимавам с него. В Новия завет не се разказва за детството на Исус. Откъде ще има някой тогава това инфо?!

       Кое е по-необходимо във въпроса ти за теб, m2f - Имал ли е Иисус карма или какъв е личния му живот, включващ лични преживявания, детство? Т.е  смисъла от изседването на детството му и живота му в частност като наблюдение върху предполагаемата карма на Иисус? Както казва самия Той - "По делата им ще ги познаете" и  - " не може да берете плодове от трънки" - перефразирам цитата.
                     Изтъкването на Себето му  би усложнило  собственото израстване на всеки човек докоснал се до живота му, ако приемем, че делата му са посветени на човеците. Това би било Изкушение в „Образа”, а не Търсене, било и с недоверие, в Смисъла. Би имало едно изместване от центъра на неговата Личност, чийто смисъл е Приемането. Докосването до „различното” би било опасно за това различно, нормирано според някакво присъждане за „нечистост” в едно непрекъснато сравнение, с  изначално Чистото. От това би се нарушила пагубно вътрешната лечебна сила, която всеки , всъщност индивидуално осъществява, допускайки сам колкото и както му е необходимо, според избора му. Вглеждайки се в „Съвършенната Душа” как ще слезем плътно в опитността и, и оттам как ще приемем „отликата” от „Съвършенното”. Не би ли било  редно да сведем разликите до минимум, за да извървим Пътя си, разбира се ако към това се стремим. Разлики всъщност няма. Всеки в себе си носи тази потенциална чистота, съдържаща „Първообраза” и всички данни за него, в това нито книги нито странична информация могат истински да го заблудят.  Да го отклонят  - да, но не и да го измамят. Т.е сравнението, което би следвало да търсим в Христос минава Лично у всеки за всеки, в частичка от този Образ, изграждайки го постепенно, а понякога, при дадени обстоятелства и „ускорено” и в това няма отлика от човек до човек. Или казано с други думи, макар и богохулно за някой - детството Иисусово е детството на m2f, на Mitko, на Konstantin, на Old4, на всеки един. И както и да го разглеждаме би следвало да получим светлина по въпроса чрез сърцата си и осъзнаването на прозряното много повече, отколкото четейки. 
       В смисъла на символа, не в случката, а самия смисъл на Факта, че Невинността е разпъната редом с „престъпниците”, т.е като пресъпна, вече е самото противоречие, даващо отговор на въпроса, за смисъла на кармата. Самата решимост у всеки, самото намерение за насочване на личната воля, създават и следствието от тази съзнателност или липсата и. Не определението за кармичност, а самоосъзнаването- даденост Във  всеки един житейски момент и при всякакви житейски обстоятелства е ценното за нас.
Смисъла да бъде разпнат „невинния” редом с грешния, не оневинява ли „грешния”, не води ли до самоосъждение „осъждащите го” – Не изравнява ли везните? И не поставя ли директно въпроса: И сега като си свършихте делото какво ще правите сами със себе си? Щом  някой поеме върху себе си отговорност да отсъжда за друг, било и с преценка, се изправя пред собствената си душа в диалог по необходимост,  давайки си сметка за причините и следствията от лично неговите житейски постъпки. В крайна сметка тези въпроси го отвеждат до отговор, в края на един и без друго дълъг път, който посветен на изследване на себе си ( не на нарцистично любуване) би довел до Самосъзнание, въпреки житейските изкушения и  зададените обстоятелства.
       Знае се, има апокрифно евангелие за  детството Иисусово. Навремето учих по Сендовата система- експериментален клас и по случайност го изучавахме още в ранните класове, та си спомням чувството, което ми привнесе това евангелие за Иисус - детето( имам го и сега в библиотеката, със сигурност го има и в интернет). И понеже с детското си чувство го помня, ще споделя тогавашното си макар и скандално чувство. Четейки го тогава си мислех, че това дете имайки странни, в сравнение с другите деца способности, ако не ги овладее си е опасно. Чудното ми беше как все пак се справяше да не навреди на себе си. Ще потърся от него, ако някой не го направи преди това. Макар, че не е исторически документ, а опити за такива има в някои опити за исторически  изседвания на живота Иисусов, може и да поразсъждаваме върху него.

[del]

        Четейки Рудолф Щайнер за тримата маги, тръгнали да посетят новородения Иисус се питам дали да цитирам цялата Лекция на Щайнер, за да я коментираме, във връзка със символиката, разгледана в тази лекция или да пропусна този факт и да поставя линк по темата, и всеки сам да си я чете. Не знам дали някой от четящите би се съгласил да разгледаме тази гледна точка за Иисус Христос.
         Ето част от Лекцията:
За тримата Маги
(извадка от лекцията)
Публична лекция
10 декември 1904 год., Берлин, Германия, GA-60b
По записки на слушатели, непрегледани от автора.
превод от английски: Радослав Радев

        "Вие помните, че аз съм говорил за значението на Коледния Празник в неговата връзка с еволюцията на расите или, по-добре казано, епохите на цивилизация, и значимостта на празника по отношение и на миналото, и на бъдещето лежи именно в тази връзка.

Днес искам да говоря за един Празник, на който в съвременните времена се отдава по-малко значение отколкото на самия Коледен Празник, а именно Празникът на Тримата Царе, на Магите, дошли от изток да поздравят новородения Исус. Този Празник на Кръщението (празнуван на 6 Януари) ще приема все по-голямо значение, когато бъде разбран неговият символизъм.

Ясно ви е, че в Празника на Тримата Маги от изток се съдържа много дълбок символизъм. До XV век този символизъм се пазеше много тайно и за него нямаше никакви определени индикации. Но след този век чрез екзотеричните представяния върху Празника на Магите бе хвърлена известна светлина. Един от Тримата Царе - Каспар - се описва като мавър, като обитател на Африка; друг - като бял човек, европеец - Мелхиор; а третият - Балтазар - като азиатец, цветът на кожата му е като на обитател на Индия. Те носят смирна, злато и тамян като дарове за детето Исус във Витлеем.

Тези три дара са изпълнени със смисъл и са в съгласие с целия символизъм на Празника, честван на 6 Януари. Екзотерично, самата дата хвърля известна светлина; езотерично празникът е с дълбок смисъл. 6 Януари е същата дата, на която в Древен Египет се е празнувал Празникът на Озирис, Празникът на намирането на Озирис. Както знаете, Озирис бил победен от своя враг Тифон; Изида го търсила и накрая го намерила. Това намиране на Озирис, Синът на Бога, е представено в Празника на 6 Януари. Празникът на Тримата Царе е същият Празник, но в неговата християнска форма. Този Празник се е празнувал също сред асирийците, арменците и финикийците. Навсякъде той е Празник, свързан с един вид всеобщо Кръщение - възраждане от водата. Това само по себе си насочва към връзката с намирането на Озирис..."
http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=31

Ето още от Изследванията на Щайнер за детето Иисус, описани от присъствалия  на лекция на Щайнер,  Фридрих Рителмайер, пастор работил върху изседването на духовните откровения на Р. Щайнер, водел дългогодишни разговори с него на религиозни и духовни теми:
         "Той разказваше как след храмовото изживяване на малкия Исус (описано в Евангелието на Лука 2.41-51 и обяснено от Рудолф Щайнер - б.пр.), той,Исус, се завърнал в Назарет, как през следващите години изживял цялото Божествено откровение на Стария Завет; но и как с нарастваща болка разбирал, че тогава, в тогавашната епоха, това откровение не може вече да служи никому. Непонятна и изобщо неподозирана от близките му, тази болка разкъсвала сърцето на Исус - и тази болка превишавала всички други болки на човечеството, които съм виждал досега в неговата история. Обаче тъкмо в момента, когато тази болка започвала да действува навътре, когато сърцето трябвало да я изживее съвсем само, тъкмо тогава, Исус успял да я облагороди по един приказен и дълбок начин..."

[m2f]

Del, няма ли някаква възможност да намалиш постовете си по размер? Не мога вече да чета такива романи. Иска ми се по-конкретно и по-стегнато да върви разговора. Иначе все едно съм на лекция и ми се изгубва нишката. Не можеше ли просто да кажеш: "Не ви е работа да искате да знаете какви ги е вършил малкия Исус"...Или: "Данни за живота му като малък има еди къде си ..."...Не мога да се задълбоча в изложение, съдържащо 100 теми на 200 реда, емоционално и многословно поднесено...накрая забравям за какво си говорим.  Честно!
А Щайнер не искам изобщо да го знам. Тоя човек не го харесвам. И трудовете му са префърцунени. Всяко нещо може да се каже и просто и сложно. Когато човек убедително владее дадено познание, той успява да говори така, че да стане ясно и на най-глупавия в групата. Аз се уморих, честно си признавам. И поне за момента излизам от разговора.
 

[Z-931]

E, точно тук del, ти отговори чрез Щайнер на  въпросите   

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=31

В Шестата коренна раса за човека ще бъде възможно да поставя тялото си на разположение на някое висше Същество, както направи Исус от Назарет когато беше основано Християнството. При основаването на Християнството все още беше необходимо една напреднала индивидуалност да пожертва собствения си “Аз” и да го изпрати в астралната сфера ( тоест в ОСМАТА   ... .....) , за да може Логосът да живее в тялото. Това е едно действие, върху което хвърлят светлина последните думи на Кръста. Какъв друг смисъл биха могли да съдържат думите: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Тези думи изразяват мистичния факт, завършен тогава. В момента на Христовата смърт Божественото Същество бе отделено от тялото, и тялото на Исус от Назарет е онова, което изрича тези думи -

[cassio]

Аз пък, бих посъветвала del да прочете темата отначало. Може да сте прехвърляли отговори от друго място, или просто да си имате мнение, което е независимо от останалите, но подкрепено с определени тези. Идеята е да се развие нещо като ... теза, за съществуването на полу-божествена същност.

Не че аз съм писала преди време и нещо по-различно мисля, но има хора които могат да си повтарят и поентват въпросите без конкретно да показват отговорите или смисълът, заради който ги задават.

Детството на Исус е без значение. Грубо ще е сравнението, но детството на Хитлер, Бойко Борисов или Барак Обама, какво общо имат с хората (буквално) които са направили или правят/не правят нещо от една осъзната възраст.
Сега, ако ще си играем на психология и дали майка му на Исус достатъчно го е обичала, или пък разбирайки как е заченат са се подигравали, това по никакъв начин не определя съзнанието впоследствие.

В момента и от момента в който той разбира своята Мисия ... как точно се справя и справя ли се?
Ама дали е върколак и дали е можел да лети или научил Жиу жицу по източните земи е без значение.
Как конкретно и с какво той с присъствието си на Земята е бил полезен? Питам си ...

[old4]

Детството на Исус е без значение.

 
Така си мислиш ти, прочети последните 20сетина поста и ще разбереш защо е въпроса !

[del]

E, точно тук del, ти отговори чрез Щайнер на  въпросите   

http://www.aobg.org/lecture.php?ln=1&id=31

В Шестата коренна раса за човека ще бъде възможно да поставя тялото си на разположение на някое висше Същество, както направи Исус от Назарет когато беше основано Християнството. При основаването на Християнството все още беше необходимо една напреднала индивидуалност да пожертва собствения си “Аз” и да го изпрати в астралната сфера ( тоест в ОСМАТА   ... .....) , за да може Логосът да живее в тялото. Това е едно действие, върху което хвърлят светлина последните думи на Кръста. Какъв друг смисъл биха могли да съдържат думите: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Тези думи изразяват мистичния факт, завършен тогава. В момента на Христовата смърт Божественото Същество бе отделено от тялото, и тялото на Исус от Назарет е онова, което изрича тези думи -

   Благодаря ти, Z-931! Благодаря, че извади цитата. По-интересното е, че Църквата няма да прочете Духовните изследвания на Щайнер, а това ще хвърли истинска светлина по най-наболелите въпроси! Това го твърдя, защото отделяйки необходимото внимание на този достоен човек, установих, че моите опитности, които имах при допир с Духовни същности напълно савпадат със споделеното от Щайнер, та даже той тактично е спестил някой прозрения, с оглед необходимостта от Индивидуален "прочит", чрез духовни практики, за всеки според опита и съвремието му. Относно детството на Иисус е имал лекция, пред стотина интелектуалци и духовни изследователи, пред които е разкрил своите духовни преживявания и видения, чрез връзка с Акашовите Записи. От там става видно, че Иисус е получил съзнателност за проблемите на Епохата си още в детството си, и по точно задълбавайки съзнателните си търсения, след 12тата си годишнина, (описаната случка в евангелсите писания), може да ги анализираме, както са описане, с общи усилия. Инак не очаквам Църквата да го направи. Вярно е, че за истината се иска отворени очи и Съзнателност, дори дискусия и спор, но си струва. Благодаря на Old4, за неговото откровенно търсене на истината, както и на m2f, за откровенноста и, и смелото изследване, но няма как да минем без някое от Евангелията.

[del]

Del, няма ли някаква възможност да намалиш постовете си по размер? Не мога вече да чета такива романи. Иска ми се по-конкретно и по-стегнато да върви разговора.

  Максимално съкращавам изложението си, m2f. Тази тематика е спорна от ХИЛЯДОЛЕТИЯ и изисква задълбочен анализ, а не "Знам" и точка. Това е личен Път за всеки и изисква изравяне на истини под дебел слой прах и лъжи!