Исус Христос

[алибаба]

Възможни варианти освен горните два цитирани:
"Господи, трябваше ли да се стигне до тук?"
"Господи, трябваше ли да понеса всичко това?"
"Господи,трябваше ли..."
"Господи, защо...."

Общото във всички е въпросът ЗАЩО?!
Така, че ми се струва, че каквото и да е сложено след този въпрос не променя същнстта, а именно факта, че той пита защо.

Което ако е така....излиза, че той действително не е знаел какво го чака до последно и е бил воден само от тотална ВЯРА (доверие в отец си)...

[Iris]

Преводът е направен неточно в самото оригинално евангелие (от Марк).

Това е най интересното твърдение което съм чел досега  . Iris и кой го твърди ?

Както предположи Ivisible World, това е от един теософ. (линк: http://www.theosociety.org/pasadena/fso/fso10a.htm#jesus)  (линк към цялото произведение: http://www.theosociety.org/pasadena/fso/fso-hp.htm)
Но моята цел беше да насоча вниманието към текста, а не към автора му.

И ако е така както го цитираш (С две думи точния превод е: Боже, Боже, защо ме прославяш? ), сигурно си наясно че всичко се обезмисля .

Кое се обезсмисля? Просто смисълът става по-различен. Обичайното тълкувание е, че думите са произнесени в момент на затъмнение, когато Исус е изгубил вярата си, че е искал да прекъсне страданията си на кръста. Но всъщност той е знаел, че в последствие всичко това ще му донесе слава, която е много по-тежко бреме. Знаем за всички предателства и зверства, които са извършени през следващите столетия в „негово име“. Знаем, че хората са превърнали Христос в нещо повече от това, което действителност е, че са създали от делото му религия и култ, нещо към което той не се е стремял. Именно за това прославяне са се отнасяли думите му и те не са били безсмислени – историята го потвърждава.

[алибаба]

О! Боже! Мой!
Исус може и да не е знаел до последно какво ще му се случи!

[алибаба]

Вчера се сетих за едни други думи на Исус, които е произнесъл  преди да тръгне към Голгота, той е казал "Господи, ако може да ме отмине тази чаша...." и веднага след това "Но нека бъде твоята воля, не моята".
За тези думи се сетих вчера.
Съвсем бях забравила за тях.
Това ми звучи като човек, който вижда, че работите за него вървят на зле и му се иска да му се размине...ако има начин.

[old4]

Никой не знае истината , ние само може да вярваме или да не вярваме на това което пише в Библията.

А за това дали Иисус не е знаел какво ще му се случи, там е писано :

Матей 26 глава
54 Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?

Тези думи не мога да си ги обясня защо са казани , в миг на слабост или ......

Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.
Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

А като цяло какво разбирам от писанията в Библията , това което ти е писано , не можеш избяга от него !
Пример:

Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

[алибаба]

Аз пак (мисля, че това наистина ще е за последно) ще дама пример за да кажа аз как го разбирам. Не убеждавам никого и всъщност не ме интересува кой е или кой не е съгласен.
Пример от човешкия живот.
Буквално във всеки един момент от живота го правим този избор - дали ще направим КОМПРОМИС с истината заради удобството или ще дадем ход на ИСТИНАТА въпреки неудобството, което понякога е и доста страшничко.
И аз не знам защо трябва в Библията да търсим Истината, и да търсим Месия да го следваме, след като в живота си сума ти пъти имаме възможност да се проверяваме ние на кое даваме ход - на Истината или на лъжата.
И за успокоение на съвестта на тези, които дават ход на лъжата е измислена думата "разумен компромис", което значи "давам ход на лъжата, но искам да изкарам, че това е все пак в името на някаква разумност. Не искам да си призная дори пред себе си, че съм избрал лъжата".
Ами докато не можем дори пред себе си да си го признаем просто никъде и никой не може да ни помогне.
И понеже днес прочетох за онзи посветен, от другия пост...и аз мисля като него, някой е използвал един искрен човек за да го превърне в Месия и да отколни вмниманието на хората да търсят истината там където я няма.

[persefona]

.................................
И аз не знам защо трябва в Библията да търсим Истината, и да търсим Месия да го следваме, след като в живота си сума ти пъти имаме възможност да се проверяваме ние на кое даваме ход - на Истината или на лъжата.
И за успокоение на съвестта на тези, които дават ход на лъжата е измислена думата "разумен компромис", което значи "давам ход на лъжата, но искам да изкарам, че това е все пак в името на някаква разумност. Не искам да си призная дори пред себе си, че съм избрал лъжата".
Ами докато не можем дори пред себе си да си го признаем просто никъде и никой не може да ни помогне.
......................................

Добре де. Ти за теб самата как установяваш, КОЕ е Истина и Кое Лъжа?
Много.....едно такова наготово се работи с тези понятия, ми се чини....

Бг-е Богът-ник  ;D, беше написал скоро, че се "учи да 'приема' и да се 'абстрахира'"- и че това не са просто думи, а състояния. Е? Питам аз тогава: Ако за едно толкова (не) сложно 'абстрахиране' ти е нужен опит за да се НАУЧИШ, какво остава за- Истина и Лъжа- които са едновременно състояния- убеденост-понятия!

След което вече, идва Какво 'търсим' в Библията? Истината ли е? За кое? за Кого? Коя Истина?
Не мисля, че Библията е написана, за да ни Научи на Истина!
Да. На справедливост, морал, доброта, любов, абе повечето Условности, за да си живеем добре и много да не страдаме в човешкия си живот.
Но Истинатааааааа. Сложно е. Ако беше толкова лесно, прочитайки Библията, разтълкувана ни от най-просветените на света, да се Светнем за някаква истина - щяха да ни я закодират в ДНК-ато и да се свърши.

Интересният Факт, според мен е, че хората са имали шанса, да видят наживо- в 3Д-ъ формат нещо божествено, И то в Човешки облик!
Е, тва е уникално. Съмнението, което следва, нищо не доказва, само че Библията не е спасение, Библията е един от Ключовете. 

[алибаба]

След което вече, идва Какво 'търсим' в Библията? Истината ли е? За кое? за Кого? Коя Истина?
Не мисля, че Библията е написана, за да ни Научи на Истина!
Да. На справедливост, морал, доброта, любов, абе повечето Условности, за да си живеем добре и много да не страдаме в човешкия си живот.
Но Истинатааааааа. Сложно е. Ако беше толкова лесно, прочитайки Библията, разтълкувана ни от най-просветените на света, да се Светнем за някаква истина - щяха да ни я закодират в ДНК-ато и да се свърши.
Интересният Факт, според мен е, че хората са имали шанса, да видят наживо- в 3Д-ъ формат нещо божествено, И то в Човешки облик!
Е, тва е уникално. Съмнението, което следва, нищо не доказва, само че Библията не е спасение, Библията е един от Ключовете. 
[/quote]

    

[Blue|_Star]

Истината ни е закодирана в ДНК-то,може би е интересен само факта,че истинското ни ДНК е малко "поорязано".  А че Библията е един от ключовете-съгласна съм,но алибаба нали всеки човек си има отделна врата,как да ни дадат на всички една?!Малко ще стане бутаница. :Д
mahrs,Исус се е жертвал за хората и е изкупил греховете на хората-ок,но,ако приемем теорията,че Бог е всичко,дори и хората,тогава излиза,че Исус Христос се жертва и за Бог?(Малко тафтология,но да се надявам,че ме разбра.)

[old4]

mahrs,Исус се е жертвал за хората и е изкупил греховете на хората-ок,но,ако приемем теорията,че Бог е всичко,дори и хората,тогава излиза,че Исус Христос се жертва и за Бог

Продължавам в същия дух ..... и ако се приеме за истиност триединството (Отец, Син и Св. Дух.), значи че се жертва и за себе си , така ли излиза ?

[Blue|_Star]

old4,аз просто констатирах.Не знам дали Исус Христос се е жертвал и за Бог,понеже,ако приеме човек идеята,че хората сме част от Бог,както и всичко останало,излиза,че и самият Исус Христос е част от Бог.Макар че и троицата хем е едно и също,хем не е.А пък,ако приемем,че и няма време,става още по-забавно.

[marhs]

mahrs,Исус се е жертвал за хората и е изкупил греховете на хората-ок,но,ако приемем теорията,че Бог е всичко,дори и хората,тогава излиза,че Исус Христос се жертва и за Бог?(Малко тафтология,но да се надявам,че ме разбра.)

Да, разбрах те отлично.Теоретично, а и на практика има такава възможност.Искам да допълня и нещо- ако приемем, че Христос се жертва, и заради това, че така го е научил да мисли и да действа за света и хората-Бог.Което също е твърде вероятно.

[Blue|_Star]

Откъде знаеш,че и на практита има такава възможност?
И добре,де,ако Бог го е научил или създал да действа така Исус Христос в крайна сметка с какъв избор е разполагал?То тогава излиза,че нещата са предупределени?

[old4]

То тогава излиза,че нещата са предупределени?

Аз от кога го говоря това ! Колкото и каквито теории да се бистрят за свободната воля на човека , никой не може да избяга от съдбата си !

[Tangrata_]

И все пак ...

Да предположим, че има съдба.
Значи във времето всичко е подредено и се случва по един единствен начин.

Тогава логически можем да заключим, че времето няма значение. Че нещата могат да се разглеждат извънвремево.

Тогава всяко, ВСЯКО наше миниатюрно действие е също от значение и формира следващия етап във времето.

Следователно бъдещето се формира на базата на нашите минали действия (и не само нашите разбира се).

Т.е. дали има съдба или не е абсолютно относително. Касае единствено някой, който може да чете предварително съдбата. Но ако не можеш, на практика няма нито прашинка разлика дали има съдба или няма. Защото бъдещето го формираш на момента през времето(съвместно, разбира се с останалия свят).

Хората, които са склонни да обръщат прекалено много внимание на 'съдбата' са може би склонни да разглеждат света в нецялостност.
"Ето, на мен ще ми се случи еди какво си, и точно това ще ми бъде писано"
Но това явление не може да се разглежда изолирано от останалия свят. Защото като се случи, то ще си има явна причина.

Имаше много интересен пример в книгата "хакери на сънища"
Там времето се разглеждаше като субективна величина, отчасти неподвластна на 'можещия' човек.
Та там късмета се обясняваше по следния начин.
Да предположим скачаш от пропаст, или висока сграда.
Но имаш 'силно', 'можещо' съзнание.
Визуализираш дърво под себе си, и хоп дървото за късмет е точно там. Ти се хващаш за клоните и се спасяваш.

Но твоята мисъл, която иска дървото е извънвремева и тя е тази, която кара преди да кажем 100 години да се засади дърво точно там.

Т.е. съдбата си е съдба, но дървото си е расло там 100 години по най-тривиалните природни закони.

Освен това за да се разглежда понятието "съдба" е хубаво нещата да се взимат под внимание в цялостност. А именно. Имало едно семе, то е било засадено, родило се дърво.
Имало един човек, малко повече надарен, той толкова силно искал да има дърво еди къде си, че съдбата му се усмихнала ...
Но трябва да се вземат предвид и тренировките, които тоя човек е упражнил през живота си, за да достигне това ниво.
Съдбата си е съдба, но ако той не се беше упражнявал, тренирал и пречистил с РЕДОВНИ занимания, тая съдба можеше и да е друга ...
Защото времето е СУБЕКТИВНО. И като такова, съдбата се мени! Във всеки един момент!

Т.е. повтарям и се връщам отново. Ние сами определяме всеки един момент, и го правим в реално време и във всеки миг тук и сега.