не знам дали всички говорят за холокост и за избиването на евреи, но предполагам, че ако имах проблем с "холокоста" при всяко споменаване щеше да се включва това предубеждение и да го отбелязвам. в един момент няма как да не ми се струва, че "всички" говорят за това. всъщност много често се говори и за убитите руснаци или за убитите цивилни германци или дори напоследък за хуманната страна на цялата световна война, че няма значение, че е имало две страни, проблемът трябва да се види от глобално ниво и да се разбере защо хората имат този импулс да се опълчват един срещу друг и да се избиват.
от друга страна, заради безброй многото войни в историята на земята (което на моменти е предизвиквало искрено учудване в мен как изобщо сме оцелели) се приема, че войната изисква жертви и някакси съзнанието ни е притъпени към убийството по време на война. но все още не е притъпено към избиването на цивилно население (т.е. тези, които не са избрали да воюват или не са оказвали истинска съпротива). в този ред на мисли мога да се сетя за поне 10 случая, в които се е реагирало особено остро при намирането на масови гробове на цивилни или неучастващи във военен конфликт, независимо дали са евреи, сърби, мюсулмани, африканци, виетнамци, камбоджанци и тн. и това стои на дневен ред дълго в информационните агенции, пак независимо с каква принадлежност са новините.
има и нещо трето, което едва ли масата от хора разбират, и което подозирам, че е причината за особеното отношение към определени народи или групи от хора. и това е неуловимото усещане, което всеки има, когато се срещне с друг. по някакъв начин хората "надушват" макар 99% от тях да не могат да го обяснят, разликите в еволюционните нива на другите. може да звучи неразбираемо за повечето, затова ще дам пример, който се появява почти всеки ден в новините и моралната ангажираност към определени проблеми. в cnn може да е много по-централна новина отвличането или загубването на едно малко дете в канада или америка, а новина като умирането на един милион виетнамци в някакъв режим или смъртта на десет милиона китайци при срутването на язовирна стена в китай, да е изтласкана в периферията на вниманието. което не го отдавам на политика, а схващането на белия човек, че е нещо повече от много други хора в източните държави. по същия начин евреите заради капсулирането им като народ и заради ореола на мистичност и богоизбраност, които са втълпили на останалия свят (но и западния свят, в частност германия и италия по време на втората световна война, има много голяма роля в затвърждаването му, защото борбата срещу всяка система е част от тази система и много често ако е неуспешна само я затвърждава и усилва). затова и правят впечатление и предизвикват негативна реакция, заради самомнението им, че са "нещо повече".
разбира се последния абзац са си мои мисли и нагласи, които съм открил в отношението си към други хора. към някои по-големи групи имам заложено изцяло добронамерено отношение, но не мога да се отнеса към хората в тях като с равни. африканските негри например, към които имам отношение като към домашно животно, симпатични са, но в същото време страшно елементарни като съзнание и ниво на развитие. или към отделни индивиди около мен. изобщо хора-деца.