Автор Тема: Уроци от животните  (Прочетена 3827 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Уроци от животните
« -: Юли 10, 2008, 11:59:58 am »
Когато вълци искат да нападнат стадо от животни,те първо трябва да отсеят най-слабите,най-мързеливите,най-болните и най-младите.Най-уязвимото от отсятите животни ще бъде тяхната цел.
Затова вълците дълго време обикалят стадото от животни,в зависимост от вида му се прокрадват между отделните животни,избирайки и преценявайки,правещи се,че не смятат да нападат.

Има обаче един важен момент,без който преценката не може да бъде завършена и всичко,направено преди този момент,е под голямо съмнение.Това е моментът на движението.
Най-важната работа на глутницата е да накара стадото да се движи,да го подгони,да го подплаши.Защото най-уязвимите животни се отсяват по време на движение.

Бизоните схващат добре тази тактика и затова са сред най-трудния улов за вълците.Когато глутницата настъпи към стадото,то стои неподвижно и никое от животните не помръдва и един мускул.Ако глутницата не успее да подплаши стадото в движение,атака не се осъществява :)

Това е естествен природен принцип,когато става въпрос за група същества.Сред хората също се среща навсякъде - в градския транспорт,на улицата,в приятелските групи,дори в интернет-обществата.
Предимство има този,който открива и схваща пъдсъзнателната тактика :)
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Уроци от животните
« Отговор #1 -: Юли 10, 2008, 12:12:36 pm »
Един известен японски владетел е казал,че "Меч,струващ 10 000 златици,може да бъде пречупен от 100 копия,струващи само по 100 златици".

Така е и в природата.Хищниците,които нямат средствата за бързо убиване на плячката си,разполагат с голяма численост.Хищниците,които нападат сами,а не в групи,имат средствата и са развили техниката за бързо умъртвяване.

Хищниците,които нападат на групи,разчитат на тактиката,а не на засадата,защото многобройността е противоположност на съвършената засада.Затова хищниците,които нападат сами,атакуват от засада.
Както е казал и Лао Дзъ - "Бой се води с изненада" :)

Така е и в хорските общества.Ако човек успее да прецени с какъв вид нападател си има работа - групов или единак - той вече ще знае какво поведение да развие,за да разгърне ситуацията в своя полза :)

Например стадото бяга от глутницата вълци изведнъж - както си е стояло напълно неподвижно,изведнъж обръща на бяг.Това дава на глутницата посланието,че стадото е енергично и директно и вълците губят желанието си за дълго преследване.
Но ако те успея да подплашат животните от самото начало,влагат цялата си издръжливост и постоянство в преследването на плячката...а именно тук е тяхната сила и най-слабото от животните намира смъртта си.

На улицата е същото :) Било то в тривиалните ситуации на масови побоища или на просто движение,общуване  и негласно комуникиране.
« Последна редакция: Юли 10, 2008, 12:15:15 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 463
Относно: Уроци от животните
« Отговор #2 -: Юли 12, 2008, 15:02:44 pm »
За да плува патицата добре през водата, перушината и не задържа вода.

За да плува и човека добре през живота си, трябва да не задържа проблемите в съзнанието си, които среща.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен aviana

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
Относно: Уроци от животните
« Отговор #3 -: Юли 28, 2008, 21:58:16 pm »
Когато си в гората и се появи някаво животно е хубаво да се въргаляш в земята да махнеш миризмата от себе си и това беше урокът от едно куче(бех разказала историята,но реших да я изтрия поради определени причини)

« Последна редакция: Август 27, 2008, 23:31:42 pm от aviana »
Най-голямата истина е тази в която искаш да повярваш.Най-голямата сила е тази да пребориш себе си.

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Уроци от животните
« Отговор #4 -: Юли 29, 2008, 16:55:20 pm »
Този случай много напомня на вица дето лидера на група планинари им дава указания и един го пита Ако видим мечка какво да правим ?Ами лягате плътно на тревата и се мажете с лайна и нито звук  :P :P :P Ами ако няма наблизо лайна ?
Ааааа - лайна ще има, ще има  :D

Неактивен manifest

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 8
Относно: Уроци от животните
« Отговор #5 -: Юли 30, 2008, 12:23:57 pm »
"За да плува патицата добре през водата, перушината и не задържа вода.

За да плува и човека добре през живота си, трябва да не задържа проблемите в съзнанието си, които среща."

Браво! Много, много добре казано.

Неактивен aviana

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 110
Относно: Уроци от животните
« Отговор #6 -: Август 27, 2008, 23:39:20 pm »
Когато някой се превъзнася и е в плен на егото си и гордоста,която пречи да отстъпи обичам да казвам"дори и птиците,които летят в небето се спускат,когато усещат лошото време"

P.S-Alien хубав виц повече ми хареса от този за русалката и да ти кажа предпочитам мечката :D ;D ;Dстава въпрос за човешкият живот кои ще избере бавната и мъчителна смърт
Най-голямата истина е тази в която искаш да повярваш.Най-голямата сила е тази да пребориш себе си.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Уроци от животните
« Отговор #7 -: Септември 04, 2010, 23:50:58 pm »
Необяснените способности на животните

By Rupert Sheldrake, Ph.D.

 Много собственици на домашни любимци вярват, че животните им понякога се свързват телепатично с тях

От много години дресьори, собственици на домашни любимци и натуралисти съобщават за различни видове възприемчивост у животните, което предполага съществуването на психически способности. Учудващо е, че са правени малко изследвания за този феномен…

Биолозите са ограничени от табуто срещу „паранормалното” и изследователите по психология и парапсихолозите (с няколко изключения) са ограничили вниманието си върху човешките същества.

Според различни проучвания, проведени в домакинствата на Англия и САЩ, много собственици на домашни любимци вярват, че животните им понякога се свързват телепатично с тях. Средно 48% от притежателите на кучета и 33% от притежателите на котки казват, че домашните им любимци отговарят на мислите им или на тихи команди. Много дресьори на коне и ездачи вярват, че конете им могат да разберат намеренията им телепатично.

Някои животни дори изглежда са способни да покажат, че конкретен човек звъни по телефона, още преди получателя на обаждането да вдигне слушалката. Например, когато телефонът в домакинството на известен професор от Университета в Баркли, Калифорния, звъннел, жена му знаела, че звъни съпругът й, защото Уискинс, тяхната сива котка, се втурвала към телефона и докосвала с лапата си слушалката.

„Много пъти той успява да отвори и започва да мяука и това е ясно доловимо от съпруга ми”, каза тя. „Ако звъни някой друг, Уискинс не обръща внимание.” Котката реагирала, дори когато той се обаждал до вкъщи от Африка или Южна Америка.

От 1994 г. с помощта на стотици дресьори, пастири, слепи хора с куче водач, ветеринарни лекари и собственици на домашни любимци, изследвам някои от тези необяснени способности на животните. Има три главни категории на привидно мистериозна възприемчивост: телепатия, усещане за посока и предусещане.

Телепатия


Най-честите видове телепатични реакции са предусещането на кучетата и котките, че стопаните им се прибират вкъщи; предусещането, че стопаните излизат; предусещането, че ще бъдат нахранени; изчезването на котките, когато собствениците им възнамеряват да ги заведат на ветеринар; усещането на кучетата, че стопаните им ще ги извеждат на разходка; и вълнението на животните, когато стопаните им звънят по телефона, още преди обаждането да бъде прието.

Скептиците с право отбелязват, че някои от тези реакции биха могли да се обяснят от гледна точка на рутинни очаквания, недоловими сензорни знаци и избирателна памет или пък са следствие от въображението на сляпо привързаните собственици на домашни любимци. Това са основателни хипотези, но те не би трябвало да се приемат при отсъствието на доказателства. За да се тестват тези вероятности, е необходимо да се направят експерименти.

Колегите ми и аз се концентрирахме върху феномена, при който кучетата знаят, когато стопанинът им се прибира вкъщи. Много собственици са забелязали, че техните животни сякаш очакват пристигането на член от домакинството, често 10 минути преди това или дори по-рано.

Животните обикновено чакат до врата, прозорец или вход. В различни изследвания на домакинства от Англия и САЩ, средно 51% от притежателите на кучета и 30% от притежателите на котки казват, че са забелязали подобно поведение на очакване.

Кучето, с което направих детайлни изследвания, беше териер, на име Джейти, и принадлежеше на Пам Смарт (Pam Smart) от Рамсботъм, близо до Манчестър, Англия. Пам осиновила Джейти от кучешкия приют в Манчестър през 1989 г., когато още бил малко кученце. Не след дълго тя създала силна връзка с него.

През 1991 г., когато Пам работила като секретарка в училище в Манчестър, тя оставила Джейти с родителите си. Те забелязали, че кучето отива до френския прозорец почти всеки ден в около 16:30 часа, точно, когато Пам се приготвя да си тръгва от работа. То чака там, докато Пам се прибере 45 минути по-късно. Тя работила в обичайното работно време, затова семейството смятало, че поведението на Джейти и свързано с някакво усещане за времето.

Пам била освободена от работа през 1993 г. и като безработна не била обвързана с никакви регулярни дейности. Обикновено нейните родители не знаели кога ще се прибере, но Джейти все още предусещал нейното завръщане.

През 1994 г., Пам прочела статия за моето изследване и дойде да участва като доброволец. В повече от 100 експеримента, заснехме мястото до прозореца, където Джейти чака докато Пам я няма. Това ни осигури продължителен и часово дефиниран запис на неговото поведение. От гледна точка на трети човек, незапознат с подробности за експериментите, резултатите не биха били от значение.

За да проверим дали Джейти не реагира на звука от колата на Пам, или на други подобни превозни средства, проучихме дали все още ще очаква пристигането й, когато тя използва необичайни средства: колело, влак, такси. Той я очакваше.

Проведохме и експерименти, в които Пам отсъстваше от къщи за произволни периоди от време, като комуникирахме с нея чрез пейджър. В тези експерименти, Джейти отново започваше да чака на прозореца по времето, когато Пам тръгваше за вкъщи. Освен това никой друг в къщата не знаеше кога ще се прибере Пам.

Вероятността това да не е случайност беше повече от 100 000 към 1. Джейти се държеше по подобен начин, когато бе тестван продължително от скептици, силно желаещи да опровергаят способностите му.

Доказателствата показват, че Джейти реагираше на намерението на Пам да се прибере, дори когато тя беше много далече. Телепатията изглежда единствената хипотеза, която може да обясни фактите. Всички публикувани трудове за Джейти и още едно куче, което предусеща завръщането на стопанина си, Кейн, могат да бъдат открити на уеб страницата ми.

Понастоящем, Алекс Цакирис (Alex Tsakiris) повтаря изследването с кучета от САЩ. Подробности за неговото изследване можете да намерите на www.skeptiko.com.

Други видове телепатия у животните също може да бъде проучена експериментално. Например, очевидната способност на кучетата да знаят кога ще бъдат изведени на разходка. В тези експерименти кучетата са държани в отделни стаи или извън сградата и непрекъснато са записвани. Междувременно техните собственици, в произволно избрано време, си мислят да ги изведат на разходка и отиват след 5 минути.

Нашите предварителни експерименти показаха кучета, проявяващи очевидно вълнение, когато техните стопани си мислят да ги изведат навън. Въпреки че те няма как да са разбрали това чрез нормални сетивни средства. Те не показваха такова вълнение през другото време.

Най-забележителният случай на телепатия, който срещнах, бе с африкански сив папагал, Н’киси, който знае най-много думи от всяко животно в света – понастоящем повече от 1 400 думи. Н’киси говори смислено и използва изречения.


Неговата собственичка, Ейми Моргана (Aimee Morgana), бе главно загрижена да изследва неговите езикови възможности. Но забелязала, че той често отговаря на това, което тя мисли, като казва на глас мислите й. Ейми и аз проведохме контролирани тестове с произволни снимки в запечатани пликове. В серия от заснети опити, Ейми отваряше плик и тихо гледаше снимката за 2 минути. През това време Н’киси беше заснеман в друга стая, на друг етаж

В много от опитите той каза думи, отговарящи на изображението, което Ейми гледаше. Този резултат се получаваше често. Подробни данни са на разположение на http://www.sheldrake.org/Articles&Papers/papers/animals/parrot_telepathy_abs.htm.


Има много потенциал за по-нататъшно изследване на телепатията на животните. А ако домашни животни имат телепатична връзка с техните собственици, то е много вероятно, че животните използват телепатия помежду си и това може да играе голяма роля в дивия свят. Някои натуралисти вече са предположили, че координацията на ятата и стадата, както и комуникацията в глутница вълци, могат да включват нещо като телепатия.

Усещане за посока

Прелетните гълъби могат да открият пътя си до техния гълъбарник през хиляди километри от непознат терен. Мигриращите европейски лястовици пътуват хиляди километри до Африка и пролетта се връщат по родните си места, дори в същата сграда, където са гнездели преди. Някои кучета, котки, коне и други опитомени животни също имат добро чувство за ориентация и могат да се приберат вкъщи от отдалечени непознати места.

Повечето изследвания за навигация на животните са провеждани с прелетни гълъби. От много години тези изследвания задълбочват проблема с разбирането на способността на животните да намерят посоката. Навигацията е насочена към резултата и се изразява в това животните да знаят къде е домът им, дори когато са на непознати места и трябва да преминат непознат терен.

Гълъбите на знаят пътя до дома, защото са запомнили завоите по пътя на отиване. Птици, откарани в затворени фургони по различни маршрути, намират пътя за дома си без проблем. Същото се отнася и за упоени на отиване птици или такива, транспортирани във въртящи барабани. Те не се ориентират по слънцето, защото гълъбите могат да се прибират вкъщи в облачни дни, дори могат да бъдат обучени да се ориентират през нощта. Въпреки това, могат да използват слънцето като компас, за да разбират местоположението си.

Въпреки че използват знаци за ориентиране при познати терени, те могат да се приберат от непознати места на хиляди километри от дома им, където не се виждат никакви познати знаци. Те не могат да помиришат дома си от хиляди километри, особено, когато летят по посока на вятъра. Въпреки това миризмата може да изиграе роля в способността им да се приберат, когато са близо до познати територии. Гълъби, лишени от обонянието си от изследователи, пак са могли да открият дома си.

Някои биолози се надяват, че прибирането на гълъбите може да се окаже обяснимо от гледна точка на магнетично усещане. Но дори гълъбите да имат такова усещане, това не може да обясни способността им за ориентация. Ако ви откарат със завързани очи до непознато място и ви дадат компас, ще знаете къде е север, но няма да знаете посоката към къщи.

Провалът на конвенционалните опити да се обясни прибирането на гълъбите и много други видове ориентация на животните се дължи на съществуването на усещане за ориентация, което все още не е признато от институционалната наука. Това може да допринесе много в разбирането на миграциите на животните и ще хвърли светлина върху усещането за посока при хората, което е много по-добре развито при народи като бушмените от Калахари или полинезийците, отколкото при модерните урбанизирани хора.

Предусещане

Много малко изследвания са правени върху предусещането при животните, дори и в случаи на земетресения и цунами, където такива предупреждения могат да са много полезни.

Някои предчувствия биха могли да се обяснят чрез физически следи като електрически промени преди земетресения и бури. Други предусещания са по-мистериозни като в случая на животни, които предусетили въздушни атаки по време на Втората световна война много преди да могат да чуят приближаващи се вражески самолети, или животни, които се вълнуват при непредвидими инциденти. Тук предварителното знание или предусещането могат да се дължат или на влияние от отиване назад във времето, или на размиване на разликата между бъдеще, настояще и минало.

И трите вида на възприятие – телепатия, усещане за посока и предусещане – изглежда са по-добре развити във видове като кучетата, отколкото при хората. Имаме много да учим от животните си за природата им, а и за себе си.

Източник: The Rhine Online


Рупърт Шелдрейк (Rupert Sheldrake) има докторска степен и е директор на проекта Перот-Уарик (Perrott-Warrick Project), субсидиран от колеж „Тринити” в Кеймбридж (Trinity College, Cambridge). Работил е в колеж „Клейъ” (Clare College), Кеймбридж, и е бил изследовател в Кралското общество за естествени науки (the Royal Society). В момента е член на Института по абстрактни науки в Петалума, Калефорния, и живее в Лондон. Повечето от изследванията му за необяснените способности на животните и хората са обобщени в книгите му „Кучетата, които знаят кога ще се приберат стопаните им и други необяснени способности на животните” и „Усещането да те гледат втренчено и други аспекти на обширното съзнание”. Неговата уеб страница е www.sheldrake.org.

Превод: Паша Павлова

 http://www.epochtimes-bg.com/2010-03/2010-09-04_01_d.html

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27