Автор Тема: Колко често мислим?  (Прочетена 4195 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

buden

  • Гост
Колко често мислим?
« -: Септември 25, 2008, 22:52:14 pm »
/голяма редакция правя, май нищо не се разбираше преди/

Какво е това мисъл и колко често го правим, мисленето?

Ако приемем, че мненията ни оформени/по дадена тема/ от това което сме чели, гледали, слушали, и т.н. не са наши, то тогава какво остава да е наше собствено мнение.

Всъщност нашите мисли не са ли само тези, които са предизвикани от собствен опит? Та нали книгите, филмите и интернет са чужди мисли. Тогава повтаряйки ги в дадена дискусия ние се самозалъгваме, че мислим. Това което правим е да излагаме чужд опит и гледни точки от нашата позиция. Ние мислим ли в такива случаи?

Разбира се ние имаме собствени мисли и доста често го правим мисленето. Това е когато разсъждаваме по наши собствени, лични въпроси. Когато вземаме решения в бъдеще и сегашно, и анализираме вече случило се/лично с нас/.
Интересно е дали можем да мислим по въпроси, които са далче от нашия личен живот. Ако се абстрахираме от философски мисли, конспиративни теории, масмедиите, тогава какво ни остава да кажем по определен въпрос. Ако не се абстрахираме няма ли нашите мнения да са чужди. Ако мисленето е процес на създаване на реалност, колко пъти създаваме нашата собствена и колко работим върху чужда такава?

Обогатяването с информация все пак е важен момент за създаване на нашите собствени мисли. Но преди да можем да мислим по даден проблем ни трябва много много информация :) Вероятно едва когато огледаме даден въпрос под всеки възможен ъгъл, едва тогава ще сме способни на лично мнение.
Пък кой знае и тогава може да не е лично :)

Неприятното е, че мнозинството не умее да разграничава чужди от собствени мисли.

 

« Последна редакция: Септември 27, 2008, 04:48:31 am от buden »

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Колко често мислим?
« Отговор #1 -: Октомври 14, 2008, 22:42:19 pm »
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - МИСЛЯТ ЛИ ХОРАТА
    Със съжаление трябва да напиша НЕ. И това явление засяга всички хора, без изключение, защото всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: "Така правят другите хора - следователно това е правилно" - важното е да не са по-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение прилича повече на поведение на машина, на робот или както пиша понякога - на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност, действа ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас, в някакъв момент от живота си, излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията "мислещ човек", защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. Тук на това място шаблона изисква да бъда обвинен в подстрекаване към анархия и разрушаване на установения обществен ред. Това, което си позволявам да твърдя е, че ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпроса при отсъствието на мислене.
   Става въпрос за съвременната медицина - много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. На практика, здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите.
   През вековете се е наложила практиката, тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравия човек не плаща. Така е изградена масовата мисъл-форма, че някой друг трябва да се грижи за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си - установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят, какви са нашите проблеми и само те могат да ни освободят от тях, е типичен пример за отсъствието на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава, колко много хора посягат ежедневно към лекарствата - това признак на мислене ли е? Забележете, двигателя, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарството трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на обезателното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи, не могат да намерят своето място отново по същата причина - отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Забележете, само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици - внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара - как може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго), ще е реалност?
   Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които са действително безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са едни автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)?
   Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения, са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство попаднали в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема - началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=17
 

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Колко често мислим?
« Отговор #2 -: Октомври 14, 2008, 22:47:33 pm »
            ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ЗАЩО ХОРАТА НЕ МИСЛЯТ?
 
    Първо ще се опитам да поясня смисъла, който влагам в изразите кой „мисли” и „не мисли”. За целта ще използвам една картинка:

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=584

    Надявам се, че е ясно - абсолютните категории не съществуват в действителността или както гласи поговорката: „И най-умния си е малко прост”. В същото време, човек, който мисли 10 – 20 % от времето си и то само за да решава дребните си битови или на местоработата проблеми, а през останалото време се ръководи от принципа: „така правят другите”, би било пресилено да се нарече мислещ човек. Това е типично стадния инстинкт при животните обединени в рояк, ято, стадо. При хората това явление се нарича тълпа. Същевременно и най-мислещите хора, т.е. хора мислещи нестандартно (забележете, че стандартно мислещи няма – просто те изпълняват безкритично някаква програма, приета пасивно от мнозинството), не мислят повече от 60 – 70% от времето си, през останалото време се присъединяват към тълпата. Някой, който се страхува от неизвестността на промяната, ще се вкопчи в положителната страна на традициите. Но не мислите ли, че твърде много инерция в мисленето се е натрупала през хилядолетията? А без нестандартно мислене няма еволюция. Тъкмо сега е настанало време да почистим съзнанието си от натрупаните боклуци.
    Причините, които обуславят човешкото поведение са хиляди, но нашето съзнание засега не може да обработва едновременно толкова много променливи. Затова ще се спра само на някои – според мен, решаващите. За целта ще се възползвам от категоризацията на един много известен психолог-философ, но не си спомням дали точно тези термини е използвал. Смисълът е следния: хората се делят на четири категории: незнаещи-неможещи; незнаещи-можещи; знаещи-неможещи и знаещи-можещи. Трябва веднага да подчертая, че това деление е много условно и е с цел за изясняване на процесите – в действителността нещата са много по-сложни и преплетени и реално няма такова разслояване между хората.
    След като всичко съществуващо е енергия, естествено енергията определя и поведението на хората. Намиращите се в началото на човешката еволюция са с минимални енергийни натрупвания и затова те се чувстват под натиска на индивидите с по-мощна енергия. На тях им липсва и натрупания житейски опит – те са пасивни и неуверени. Това е категорията незнаещи-неможещи. При тях мисленето е минимално, водещи са емоциите.
    Когато енергията на индивида се повиши многократно, той става много по-активен, неувереността му се заглушава от амбициите, започва бързо да трупа жизнен опит, но такъв осезателно му липсва и затова поведението му е по-скоро авантюристично, доминирано от емоциите. В нашето ежедневие това са всички амбициозни хора: бизнесмени, политици, вождове и ръководители от всякакъв калибър, криминални типове и авантюристи. Те малко се различават помежду си и ги движи идеята да докажат, че са по- и най-, без значение в каква област. Това е категорията незнаещи-можещи.
Активността на незнаещи-можещите води до натиск върху пасивните незнаещи-неможещи, което от една страна ускорява тяхната промяна, но поради недооценяването на собствената уникалност води до тяхното ускорено зомбиране.
    Доколкото средствата за масова информация са престижни институции именно поради своята масовост, то към тях се стремят хора от тълпата (от незнаещи-можещите), които се стремят да узаконят принципите на тълпата. В този смисъл СМИ са деструктивни защото целево пречат на еволюцията на тълпата и я зомбират.
    Когато в продължение на доста животи се натрупа повече жизнен опит индивида започва постепенно да се уравновесява, появяват се такива задръжки известни като морал и съвест. Започват да се задоволяват с това, което има и не смята, че материалните богатства са признак на способности. Поради натрупания опит има и доста способности. Индивида е в много по-голяма степен независим от енергийния натиск на другите и започва да мисли самостоятелно. Това е категорията знаещи-неможещи. Поради своя опит те са много по-рядко склонни към необмислени постъпки, но разбира се, се влияят от ценностите в обществото. Затова понякога се опитват да бъдат бизнесмени, работници в СМИ или политици, но бързо са отвратени от закона на джунглата, който движи незнаещи-можещите. Преобладаващо са в интелигенцията, като творци или учени, но това не означава, че всички интелигенти или творци са в тази категория.
    Четвъртата категория знаещи-можещи е много малобройна, затова за тези хора се знае много малко (защото тълпата унищожава тези, които се различават прекалено много и не са част от нея), но много зависи от тях.
    От тълпата изпадат така наречените аутсайдери (те могат да бъдат от всички категории), които под въздействието на алкохол или наркотици губят интерес към ценностите на тълпата и престават да се влияят от нейния натиск.
    Основна причина за влиянието на колективната мисъл или както понякога я определям като гигантската мисъл-форма, е индивидуалната защита на всеки един човек. Тя се намира в аурата на човека и тези, които виждат аурата я оприличават на мрежа, която обгръща индивидуалната аура. Но тази мрежа рядко е цялостна – в повечето случаи тя е в зачатъчен вид или е много разпокъсана. Колкото по-неоформена е защитната мрежа, толкова по-голям е натиска на колективната мисъл и толкова по-слабо е нестандартното мислене. Мрежата се изгражда с хармонични мисли и начин на живот.
    Натиска на тълпата (обществото) върху всеки един човек да не бъде различен, а да бъде като всички, подтиска индивида и ако той не е достатъчно гъвкав да се приспособи и прикрие, психическият дискомфорт води до конфронтация с тълпата и създава затворници, алкохолици и наркомани.
    Това хората да се делят на нестандартни и тълпа зависи единствено от съзнателната съпротива на натиска на колективната мисъл, а не само от степента на неговото развитие. Доколкото този проблем зависи от съзнанието, можем да разграничим два вида хора: такива, които силно се съобразяват с общественото мнение и такива, които се съобразяват, колкото да не влизат в прекалено силна конфронтация с тълпата.
    Нестандартните хора са психически много по-уравновесени, защото правят това, което им се иска да правят без да се съобразяват с нищо, докато хората от тълпата се чувстват постоянно под нечий натиск, преследват ги различни страхове, депресии и недоволства.
    Човекът от тълпата се страхува да остане насаме с себе си - страхува се да разсъждава, скучае сам, страхува се да е сам. Никога не чувства липсата на разсъждения, на размисъл - обаче остро чувства липсата на емоции в ежедневието си, които се опитва да компенсира като се бунтува срещу приетото от тълпата като ограничения или руши буквално материални ценности, или ако има прекалено много задръжки намира необходимите емоции в безкрайните сериали или в подобната литература.
    Човека от тълпата не се замисля (не мисли) правилно ли е или неправилно (полезно ли е или не е полезно) е това, което правят повечето хора. Това, че хората не мислят личи най-вече по поведението им: те не се стремят да бъдат уникални, каквито са, а се опитват да подражават на другите, да се правят на това, което не са - стадния инстинкт на животните.
    Човекът от тълпата често иска да се отличава от нея, като освен в поведението, често използва ярко или необичайно облекло или други промени във външния вид. Тези, които действително се различават от тълпата, не се различават по външния си вид, а по вътрешното си духовно съдържание.
    Показател, че един човек започва да се измъква от влиянието на тълпата е, че все по-малко се интересува от мнението на хората за него, т.е. той престава да играе някаква желана роля за пред хората и не се интересува доколко хората са повярвали на превъплъщението му, защото вече е истинския.
    Колкото по-голяма търпимост има към различните хора, толкова обществото е по-малко тълпа - т.е. индивидите в нея са в по-малка степен програмирани, по-малко фанатизирани
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=584

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re:Колко често мислим?
« Отговор #3 -: Юли 08, 2010, 01:59:50 am »
Реших да отговарям в тази тема и тъкмо написах отговора и без да изкам натиснах "Ескейййп" и го изтрих :) Пиша го пак и това ще демонстрира, защо понякога (доста често) дълбокото мислене и изобщо мисленето ни пречат без да съзнаваме.
Признавам си не съм прочел много подробно темата, защото ми се спи.  ::)
От личен опит осъзнах, какъв номер може да ни изиграе това наше логическо мислене. Съгласен съм, че повечето хора живеят на супер битийно ниво и имат нормални грижи, не казвам, че и това е начинът как да се отнасяме към "таванското си помещение". Защо според мен прекаленото мислене ни пречи? Това най - лесно го установих когато попадна в динамична ситуация, ситуация от типа, когато трябва да си нащрек, когато играеш някакъв спорт (шахът не е спорт) или си в сбиване, примерно. Забелязах, че колкото и несъзнателно да е се почвяват мисли, хаотични, които се въртят в главата предизвикат емоции, емоциите от своя страна докарват още такива мисли и се получава нещо като вътрешен диалог, просто шум. Защо това е кофти и защо най - лесно се открива в такива динамични ситуации? Кофти е, защото прекаленото задълбаване в логическата ни страна ни отделя от момента от ситуацията и мястото където се намираме. Гледаме всичко, говорим си, движим се но ако успеете да се уловите все едно има прозрачен найлон пред очите. Това се получава, когато позволим на мислите да почнат да ни подлъгват.
Не казвам, че трябва да се стараем да бъдем като Мюмюн от Комлука , на който единствената му мисъл е какво ще хапне, пийне и скрадне.
Просто да разпознаваме, когато се появят тези хаотични мисли, които ни отделят от света, от другите и от нас понякога. Ето затова будистите и някои нинджи от форума са доволни. Успяват да спрат шума в главата.  ???
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Re:Колко често мислим?
« Отговор #4 -: Юли 08, 2010, 23:03:18 pm »
Едва ли има нещо по-трудно от освобождаването на ума. От кастанедианците  ;D знам, че абсолютното изключване на ума е постижимо за съвсем кратък миг, пък и всъщност това което ни отличава е, че мислим. Да ние мислим постоянно, и това също не е добре. но не виждам трагедията в това, че мислите не били наши, те са и наши и общи, мисълта я има от само Бог знае кога, така че трудно е трудно да с еизмисли нещо уникално ново. Пък и това е смисъла на натрупването да има еволюция.

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Колко често мислим?
« Отговор #5 -: Юли 12, 2010, 17:02:11 pm »
За мен мисленето е като дишането.  :) Колко често дишаме?
Замислянета, разсъждаването, вече е с някаква насоченост и е добре да е освен с интенция, но и с ясен и полезен резултат.
Разсъждението, не е задължително, но е необходимо условие... за тая еволюция, да кажем на осъзнаването.  :)

Неактивен Митко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 33
Re:Колко често мислим?
« Отговор #6 -: Август 26, 2010, 18:12:52 pm »
В света все по-Малко мислим. Повече  консумираме. И то не заради НСР или нещо друго,а заради самите нас.По-удобно ние така. Мисли този,който не е замаян от масовата култура и на когото съзнанието му е чисто.

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Колко често мислим?
« Отговор #7 -: Август 31, 2010, 22:52:46 pm »
Успех по бай Тошово време


Петте божи заповеди в социализма:

.
1. Не мисли!
2. Ако мислиш, не приказвай!
3. Ако мислиш и приказваш, не пиши!
4. Ако мислиш, приказваш и пишеш, не подписвай!
5. Ако мислиш, приказваш, пишеш и подписваш, на нищо не се чуди!

http://www.viennainvest.com/

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Колко често мислим?
« Отговор #8 -: Август 31, 2010, 23:03:46 pm »
 :hi:
6. Ако, мислиш, приказваш, пишеш, подписваш, и се чудиш, не скимти!  :drinks:

Неактивен Melody

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 91
Re:Колко често мислим?
« Отговор #9 -: Септември 04, 2010, 21:24:44 pm »
  Интересен е въпроса,дали мислите са наши,частично наши или просто ги приемаме,в зависимост от честотата,на която се намираме.Ако е третото,то тогава лесно се обяснява защо е трудно да "спрем шума".Много ме вълнува,дали мисълта/излъчваната/ има маса и каква е нейната скорост.Дали е константна величина?Знаем израза"бърза мисъл".Силата,с която мисълта привлича събития,следствие на гравитация ли е?Ако е така,то следва да има маса.Ако има маса и е носител на информация,то тогава се доказва,че скороста на светлината е като охлюв до спринтьор,примерно...
Опитай!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27