Някога, когато един от Синовете на небесния Отец решил да изживее жизнен цикъл на същество с разум от зародишен тип, неговите наставници и обучаващите го се опитали да отклонят избора му и да насочат порива му за служене в един напреднал свят от Троичната вселена, близо до Вселенския дом на Създателя.
Синът прегледал информацията за младите породени отдалечени космически светове и планети и се спрял на Земята. Това била красива синьо-зелена планета, въртяща се в малка Слънчева система в пространство, моделирано и заселено от една от най-древните и мъдрите вселенски раси.
Това, което Синът видял в историята на миналото и настоящета на Земята, го натъжило. Човеците, така се наричали съществата, които населявали планетата, били още малобройни, диви, с жестоки и варварски обичаи. Прекланяли се на сурови божества, на които принасяли жертви, за да ги омилостивят, а чрез тях - и небето, и природата. Имали примитивни идоли и хитри свещеноводачи, които умело насочвали човешкия страх пред могъщата природа и непознатото небе за лична изгода или за целите на управляващата клика. Синът видял, че планетата периодично се облива с кръвта на невинни жертви в безсмислени и жестоки войни и братоубийства.
Сред човеците той открил и души, готови да приемат мъдростта и знанието, узрели за промяна на гледната точка за света, за небето и за смисъла на човешкия живот.
Космическият Син бил удивен и огорчен, когато се вслушал в доловените заклинания, човешки молби и молитвите, изричани от жреци, свещеници и странници, изповядващи стари култове. Човекът не знаел и не можел да общува с Отец си!
Колкото повече Синът разглеждал живия филм за протичащото на Земята, там някъде в покрайнините на една млада Вселена, в която един непокорен висш породен бе посял съмнението, страха и суетата, толкова повече се изпълвал със състрадание и любов към обърканите човешки същества, забравили най-голямата истина, превърната в тайно и изкривено знание, че са също деца на Небесния Отец, който не е жесток и кръвожаден и не иска безсмислени убийства. На хората трябвало да се припомни, че от тях зависи как ще изживеят земния си живот, който не свършва със смъртта на тленната обвивка - тялото. А когато го напуснат, там, в небесния им дом, ги очакват с любов и съпричастност. Древната космическа истина била потулена дори в религиозната доктрина на юдеите, потомци на една от първите раси, получила космически скрижали и пророчества-съвети.
Тогава душата му направила избора си - да слезе като човек сред човеците, за да ги познае, а и те да го познаят, когато им припомни старата истина и им открие тайната за Отец им и за небесния им дом - Вселената.
И Синът Божий слязъл на Земята, за да научи и своя урок в земното училище... И се родило чавешкото дете Исус...
Какви размисли ви идват при прочитането на този текст?