Смирение - що е то?

[vegan]

Според мен учителите са говорили за смирение в смисъл да не се възгордяваме.Според тях гордостта е грях и спира духовното развитие.Въпреки огромното си знание никой от тях не се е хвалил или опитвал да доминира над обикновенните хора.Сега се сетих че когато учениците на Исус са спорели кой е най-голям той им отвърнал,че който от тях мисли че е най-голям най-малък ще се нарече в небесното царство,а който се смири и се счита за най-малък най-голям ще бъде в небесното царство.Според мен това означава да си смирен-да не се смяташ по горен от другите.


“Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат”

[----------]

Най-важният урок от това да си смирен, не е ли да оставим всеки да си решава сам и да си живее както сметне за добре, да си вярва в каквото си ще, а ако иска, даже може и да не вярва?

Не, според мен не е точно така. Смирението е най-вече вътрешно усещане, в което си свободен от егоистичната представа, че ти си значим и от там  си свободен от необходимостта да поставяш себе си в центъра на нещата. Това обаче не означава, че един смирен човек няма център и не означава, че не го отстоява. В монастирската литература (където известен недостатък, поне от гледна точка на Форума, е наличието на предварително установена доктрина) често се споменава за "духовни старци", които са се отнасяли доста дръзко спрямо своите послушници, дори грубо, за да ги изстръгнат от лапите на греха и да ги отворят за светото учение. Всичко това, както учат споменатите източници, старците са вършели в дълбоко смирение и дори огорчение от себе си, заради това, че не могат да намерят по-изтънчен начин за направляване на своите питомци. Те никога не са изхождали от идеята, че те самите са нещо важно, дори напротив - покаянието е било постоянен източник на тяхното собствено смирение и пречистване. Но докато са оставяли себе си настрана, подобно на ненужна вещ, тези духовни старци се отнасяли с несломима бдителност и ревнивост спрямо учението, в което отказвали да отстъпят и на милиметър, убедени, че това е светата Истина! Човек може да остане с впечатлението, че тези старци са се самозабравили, че са грандомани или се мислят за много важни. Но е трудно с такова впечатление да се обясни например саможертвената служба на такива хора, когато някой от питомците им пострада. Записани са случаи, в които старецът сам нарамвал уставните задължения на своя ученик, защото според монастирските правила неизпълнените задължения донасят беда на този, който не ги е изпълнил, дори и да не е виновен за това. Описани са седемдесет и кусур годишни старци, които тичали по баирите с ведра за вода, носили дърва или вършили друга работа, която по принцип се поверява на младите монаси; или такива, в които старецът по цяла нощ се молел в килията си, за да поеме и молитвите на своя питомец, който в момента не е в състояние да ги изпълнява... Това са примери за нещо друго, но не и за възвеличаване на себе си.

По принцип аз съм доста грандиозен ;D и трудно се поддавам на каквато и да е форма на смирение. Но като дете изнамерих формула, която може доста успешно да те доближи до тази добродетел, без да се налага да бъдат подрязвани палавите ти рогца. Вярно е, както нагоре се отбеляза, че в "смирение" коренът е МИР. "Мир" в стария ни език означава и "свят", "мироздание" - в руския думата все още се използва с това свое значение. Евквилибристиката, която направих като дете, беше да започна да мисля за помирение. Помирение е почти смирение, но все пак не засяга така жестоко личното грандиозно его, а дава някаква диалогичност и подканя към взаимно търсене на мир. Последно, с-мирение означава да бъдеш "с мира"; да имаш мир вътре в себе си... Чудото е огромно, защото казахме, че "мир" означава и свят, вселена, а това пък от своя страна е Господ. Значи, да се смириш ще рече да приемеш Господа у себе си, казано на църковен език.

[Tangrata_]

да, но да приемеш да бъдеш ученик е голяма работа, и тези старци са имали такова отношение само към учениците си.
Т.е. учениците са поверили избора и свободната си воля на тези учители.

Това не означава, че такова поведение е приемливо по принцип. Всеки е свободен да прави каквото си иска, и ако иска да не е ученик на някого, си е лично негово право.
Именно в това се крие израстването и събирането на сила - да го правиш по свой личен избор.
Развитието е немислимо без дисциплина. Но всеки има право да решава кой да му е учител и кой не.
Ако аз не желая да имам учители, тогава никой няма право да ми казва и "копче".

Още нещо да допълня. Ако някой "старец" се държи грубо и сурово, това не означава непременно, че е добър учител.

Ако една ябълка е червена, не означава, че всичко що е червено е ябълки. Може и да е домат ...

[----------]

Може и да е домат Никой никого не е насилвал в случаите, за които разказвам.

[Tangrata_]

нищо не разбрах.
Никой не говори, че е имало насилие в случаите, които казваш. Не виждам и тези случаи какво общо имат със смирението.

Тези дядовци не са Господ, че да са еталон за поведение.
Може и да е било добро в конкретния случай, може и да не. Не виждам тези примери каква теза подкрепят. Доста е мъгляво.
Ако на някой друго, освен на Флайдрагона му е станало ясно, да поясни ако може.

[veselqk-U]

Смирението е разбирането,че пред безкрая всички сме на едно дередже-част от безкрая.Или с една дума "респект".За себе си така го разбирам.

[atn]

Определение за смирение може да бъде дадено по безброй различни начини с хиляди дими и всички те влизат в една - мъдрост.
Най-точно е виждането на Мirotovorec - безпрестрастност и FlayDragon - в лоши ситуации - няма значение,в добри - нищо особено,което е едно и също.
                                   *
Само смирението може да ти даде бързината да обхванеш света и да бъдеш встрани за да го виждаш докато си в него.
Смирение е когато правиш крачка тя да не бъде малка или голяма,бърза или бавна,да я правиш със знанието че тя е всичко и може да те отведе навсякъде въпреки че е крачка по твоя път и води към мястото което ти си избрал

[Tangrata_]

За мен пък най-близко тълкувание дава Веселяка -У
Всички сме на 1 дередже.
Т.е. да не се мислим за повече от другите (независимо дали сме духовни или не)

Казано с други думи - несъдене. (което е дори повече от безпристрастност)

безпристрастен може да е и някой наемен убиец, но със сигурност не е смирен.

флай драгона намеси корена на думата - мир.
Сега като мисля какво може да означава това "смирен" - според мен означава - цялостен, със света в себе си, който не съди и който не дели; също и който има мир.

[iti]

Флай казва, че за смирението на човек не можеш да съдиш по действията му, защото смирението трябва да е вътрешно, а не външна поза. Действието е начин на изразяване в който трудно можем да сме особено убедени - както ние, дали това е най-добрия начин, така и другите - защо така постъпваме. Опира до избор. Докато вътрешното състояние е нещо в което можем да бъдем и надали е избор. В живота се случват толкова дребни и неприятни неща. След като не си се изолирал приятно в някой манастир, няма как да избягаш от тях. Чрез действията си да тръгнеш да се смиряваш, явно просто ще се примиряваш. А ако тръгнеш пък вътрешно да се бунтуваш, скоро ще се изхабиш и превърнеш в дребен, тесногръд човечец. Деленето на вътрешно - безусловно и външно - условно състояние вероятно е един от най-важните уроци за научаване. Не можем да променяме другия. Но все пак външно можем да играем една игра с която да защитаваме това в което вярваме и да се опитваме да го обянсняваме на другите. Вътрешно обаче трябва друга нагласа. Докато външно е трудно да се избегне да съдиш, защото влизаш в конфликт с ценностната система на другия, вътрешно знаеш, че той има право да вярва в каквото иска, ако ще и в Дядо Коледа.

[atn]

Флай казва, че за смирението на човек не можеш да съдиш по действията му, защото смирението трябва да е вътрешно, а не външна поза. Действието е начин на изразяване в който трудно можем да сме особено убедени - както ние, дали това е най-добрия начин, така и другите - защо така постъпваме. Опира до избор. Докато вътрешното състояние е нещо в което можем да бъдем и надали е избор. В живота се случват толкова дребни и неприятни неща. След като не си се изолирал приятно в някой манастир, няма как да избягаш от тях. Чрез действията си да тръгнеш да се смиряваш, явно просто ще се примиряваш. А ако тръгнеш пък вътрешно да се бунтуваш, скоро ще се изхабиш и превърнеш в дребен, тесногръд човечец. Деленето на вътрешно - безусловно и външно - условно състояние вероятно е един от най-важните уроци за научаване. Не можем да променяме другия. Но все пак външно можем да играем една игра с която да защитаваме това в което вярваме и да се опитваме да го обянсняваме на другите. Вътрешно обаче трябва друга нагласа. Докато външно е трудно да се избегне да съдиш, защото влизаш в конфликт с ценностната система на другия, вътрешно знаеш, че той има право да вярва в каквото иска, ако ще и в Дядо Коледа.

Делението във всичките си аспекти е един от най-важните уроци за ненаучаване ако не искаш да останеш в страната на сънищата.В истинския свят всичко е едно.

[Iris]

Енергиите винаги протичат в посока от положителния полюс към отрицателния. Да бъдеш смирен предполага да се поставиш в позиция на приемащ енергиите идващи от по-висшите сфери (от човешката душа, пък ако щете и от Бог). За да можеш да се поставиш в такава позиция, е необходимо да си осъществил известна връзка с духовния свят, т.е. реално да живееш в съгласие с божествените закони. Смирението е сила. То е продиктувано от разбиране, от излизане извън фалшивата гордост на нисшето его, а не от страх или липса на самочувствие.