Темата няма нищо общо със истината нито @ претендира в статиите си,че знае истината,а даже пита каква всъщост е тя и самата дума истина се разглежда като понятие,което няма точен отговор(само предполагам според моите интерпретации на темите му),но самият диалог между мен и @ няма нищо общо с истината,а аз само намерих някакво противоречие и присъщото за мен понеже съм бебето защо-защо попитак що пък да е така,а не е да е иначе и разглеждам дадената ситуация като разбиране може би хората така или така.И самият факт,че наистина думите са си думи,че наистина хората възприемат това,което виждат и мислите ми,които се въртят в посока,че няма хора,които реагират остро понеже ги мързят да четат,а има хора които четат и като мен например четат една статия 1 час понеже мислят докато четат и отговотът накрая съответсва не на това,което е искал да каже автора:както на мен ми беше казано чето м/у редовете",а съответства на това,което сме мислили докато четем статията,това е моят образ.Не се караме,не спориме,наи-малкото говорим за истина,А относно кабала ще ме извиняваш ама не ме интересува тя как разглежда нещата какво е това"всеки претендира за истина"и в следващият миг"ама кабала така и онова"четох статия за кабала в която се разглежда като най-древната и в ума ми са две асоциации"древните са били мъдрите без обремененоста на нашето време" и втората"едно време преди сегашните ни разбирания хората са вярвали,че земята е плоска"Кабала разглеждала това и онова и квантовата физика също и дявете и много други са прави и грешат за много неща и всяка наука или теория е следа към НАШАТА си истина,тази,която сме в състояние да възприемем.Аз не претендирам за истина,аз незнам истината,аз съм имала мигове на просветление 2 пъти(ПРОСВЕТЛЕНИЕ-не дар свише,а момент првокиран от думи или ситуация,която да ни накара да достигнем до границата на озъзнатоста ни,която може да озъзнае сегашното ни съзнание в момент когато логиката няма да е логика,а чувство за разбиране и осъзнаване отвъд външните фактори)преди разбирах едно,когато имах този ден, в които мислих като 80 год човек нищо,че бях на 19 и повтарях техните думи на възрастните хора в този момент аз разбирах,какво са ми казвали,а сега преди 4 дена имах пак такъв момент след като съзнанието ми се беше изменило и имах чувството само,че истината е нещо огромно,неопределено и неспособно да се разбере от гледна точка на информацията и възприемането,което може мозъка да побере.Кое е истина?дали тази свръх озъзнатост не е провокирана от самото ми въприемане?Или кабала обяснявала много неща-то има хора,които мислят,че има един съдник,които наказва хората,че са следвали свободната си воля след като им я е дал.Хора които смятат,че сме проект на извънземни и хора които смятат,че живота се контролира от междугалактически съвет,викат богини и смятат,че за да си оправиш живота трябва да повикаш господарите на кармата,които са хора с расо и качулки и първоначално изглеждали враждебно(това го вмъквам като определение за истина и пример,че всеки си има такава и единствената истина,която знам е че няма нищо несигурно или неопределено,както и че няма АБСОЛЮТна истина)
