Бих искал да споделя своето последно посещение на това прекрасно място.

Първо бях много учуден, а и малко раздразнен от факта, че Белинташ е буквално окупиран от туристи, които не само, че не знаят какво правят там, но и разрушават енергията му със своите отпадъци.(Добре, че бяхме аз и моята спътница, които се помъчихме да оберем и изчистим поне малко кочината на средностатистическия български турист >

) Но като оставим това настрана, вечер, когато няма хора наоколо се усеща колко специално е това място.

Ние прекарахме там две нощи, като даже се насладихме на частичното лунно затъмнение първата от тях. И двете нощи не можахме да заспим от силните енергийни вибрации, които излъчваше земята. Буквално се разтърсвах сякаш от електрически ток, минаващ през тялото ми. Момичето, което беше с мен сподели, че усеща същите вълни да преминават през нея. Забелязахме, че въпреки вятърът, който духаше силно през нощта и планинския район, самото място излъчва топлина. Решихме, че това топлинно излъчване е от енергията на платото. Казвам ви едва се стоеше в палатката

! Отделно от тези усещания, на втората вечер почувствах и силен натиск в областта на третото око, сякаш през него също преминаваше силен енергиен поток (поне така го почувствах

). И през двете нощи и двамата почувствахме чуждо присъствие

при палатката, да не говорим за странните шумове, които забелязах се чуват само през нощта. Шум от стъпки, шепот и т. н. Бррр! Медитацията върху платото надвечер срещу изгряващата луна беше едно невероятно преживяване! Между другото подейства много зареждащо!

Тогава направо усетих как от камъка по гръбнака ми и оттам по цялото тяло струи енергия!

За капак докато гледахме от платото как луната огрява пропастта (след медитацията), видяхме странни светлини на един от отсрещните върхове. Първо много ярка бяла светлина, която светеше непрекъснато, а след малко започна да примигва и изгасна, а след нея червена, която след няколко мига изчезна. За скептиците, на онзи връх няма път, за да сме видeли фаровете на кола, а и тези светлини бяха прекалено големи и ярки, за да са от автомобил. Просто нещо там буквално в нищото (в гората на върха) си светеше. Решихме, че са извънземни и много се изплашихме (особено след прекараната сред странните шумове в гората предишна нощ

).(Забравих да спомена, че през този ден с моята приятелка както и едни други момчета туристчета видяхме много странен обект да се носи във въздуха над платото. Беше кръгъл и светеше сребристо. Момчетата започнаха оживено да дискутират, че това са извънземни. Беше много странно. Не знам какво може да е било, но определено не беше планер, птица или парашутист. Беше като малка сребриста топка. Естествено не е била толкова малка, просто беше далече. Както си летеше изчезна внезапно

). Мястото все още не е изгубило силата си, така че не се помайвайте, ами го посетете докато все още не е осрано (с извинение

) от милите ни родни туристи.