Автор Тема: Отца и Сина, и Светия Дух  (Прочетена 8315 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Отца и Сина, и Светия Дух
« -: Март 20, 2008, 16:12:49 pm »
Отца и Сина, и Светия Дух

Света троица, “триединна и единосъщна”, е една от най-специалните концепции на християнството. Тази концепция изразява динамиката на християнското разбиране за Бог и холографския модел, който съставляват “проявленията на Бога” според християнството. Триединството и единосъщието са характеристики на Троицата, които я слагат сред най-трудните за разбиране постулати на християнството. По принцип нейното начало в църковната история се търси по-късно от времето на Иисус. Но за нея научаваме и в много от ранните, пред-християнски концепции. В този смисъл можем да се доверим на твърдението, че Троичността съдържа твърде основополагащи идеи, които са характерни въобще за човечеството – не за едно отделно вероизповедание или отделен стил на мислене.

Света Троица е, образно казано, “трите лица” на едно и също Нещо. По принцип християнството признава, че не може да мисли директно за Бога. Бог е “категория”, Която е свръх възможностите на обикновения човешки ум. Дори богословското говорене е твърде малко, за да опише какво велико Нещо е Бог. Ето защо човешката мисъл обикновено е накъсана докато се опитва да обеме различните безпределности на Бог. Всевишният остава непостижим, макар да ни оставя редица надежди, вярата и любовта, че е в същността ни да Го постигнем; обещанието, че ще постигнем Мъдрост в себе си. Да ти се случи такова постигане означава да придобиеш цялост, да видиш Истината, да видиш Бога. Такова велико умопостижение [може би] е възможно за “приближилото се до Бога съзнание”. Съзнанието на християнската религия признава за себе си, че не е способно на това велико умопостижение – поради това “накъсва ума си”, за да се опита да илюстрира една или друга черта от характера на Бога. Тези накъсани образи на виждащото на части богословие се материализират в лицето на Отца, Сина и Светия Дух.

Като вездесъщо същество, Бог единствен и цялостен седи на всяко едно място във всеки един момент. Всъщност, всичко около нас е ни повече, ни по-малко, но великото все-присъствие на Бога, проявило Се по различен, многообразен и удивителен начин. Бог е навсякъде, всичко е Бог и нищо, което Е, не е друго, освен Бог. Ако обикновеният разсъдък би осъзнал какво е Бога, той би наблюдавал присъствието на Бога във всичко и всичко би било за него откровение на божествената Същност. Не, че в действителност наличието на Бога не е факт дори и за невиждащия, но той просто е в състояние, където не разпознава някои от удивителните черти на божествеността и така остава сляп във всеприсъствието на Бога, макар да би могъл да се обърне към Него по всяко време – в себе си, в нещата около себе си и въобще във всичко. Що се отнася до християнството, то споделя с хората “добрата новина” за проявяването на Бога в три характерни форми. Всяка от тях разкрива допълнителни черти в характера на Бога и позволява да се приближим още малко към пълното му опознаване. Всяка от тях се вижда от обикновения ум като “едно лице” на Бога; като едно действително Същество, с Което да можем да общуваме реално – “очи в очи”. Тези три проявления, в чийто образ според християнството Бог Се е проявил, са Отца, Сина и Светия Дух. Динамиката между тези лица определя едно специфично богословско развитие. Това развитие е исторически разказ за това как е възникнала монотеистичната религия и как се е развил християнския образ за Бога по-късно. На второ място, това е развитие на богословския канон; на стилистиката, в която хералдически се запечатва въпросът относно това какво е Бог. И на трето място, това е природата, органиката и физиологията, ако можем така да се изразим, на божественото Същество. Отца дава началото на религията, Синът е творчеството на Първия, а Светият Дух е творческият импулс и великото всеприсъствие. Чрез осъзнаването на тази динамика може да бъде обяснено как възниква християнската религия (и единобожието въобще), на къде води, на какво учи, в какво вярва, люби и се надява.

Отца е началото и края, Отца е всичкото. Отца е безкрайност и вечност. Той, същевременно, е всяка една частичка, отделна и изградена като цялостна същност на Бога. Във всяко едно парченце е всичко и всяко едно е останалите. В същността на нещата е само Бог. По тази причина “излизане” от Бога няма, нито влизане в Него, нито грях, нито страдание, нито щастие, нито веселба. От гледна точка на Отца всичко е всичко и нищо е нищо. Някои наричат Отца “абсолют”, опитвайки да се освободят от опасното залитане към подобието на “беловлас старец”, който малко се страхува от нас. Бог не е старец, нито страх, защото Той е всичко – включително и страха на стареца. Бог е Цялото. От Бога, Който е Цялото, произлиза всичко. Той е Върховният източник, Първопричината, Творческият импулс. Бог Отец е “родителят”, “архитектът на вселената”, Онзи, Който Е. С други думи, ако вярваме в Отца, вярваме в това, че всичко всичко всичко е Бога и в съвършенство трябва цялостно да благодарим. Тук достигаме до един вид пантеизъм; “твар божия”, всеопрощение, “велика тайна на всеспасението”. Бог Отец е началото. В първите сведения за единния Бог научаваме за Всевишния, Който “говори от небето” на хората или “избликва в техните сърца”; Бог Се съобщава с хората и им дава Своите безгранични богатства. Това е началото на всяка една религия по принцип.

Синът на Бога е Неговото творение. Първо, учи ни Библията, Бог сътворил Светлината, Небето и Земята. Значи, това трябва да е “първото отроче” на Бога, Неговият първи Син, Неговото първо Творчество. Връзката между Отец и Син е много пряка в християнската терминология и добавя една морална връзка, необходима за рода на хората и тяхното отношение един към друг, към брата си и към баща си, въобще към това, че сме се родили Хора на Земята. Човекът е божият Син. Библията започва с това как Бог създал на шестия ден Човека, Мъж и Жена го създал, като Едно го създал и го пуснал в Градината. После рефренът почти буквално се повтаря и Човекът отново Се показва като божий Син. Това според християнството е Иисус Христос, но както знаем, образа на същото явление можем да намерим напрактика във всички култури и цивилизации – при това подозрително и буквално подобни на историята за Иисуса Христа. Човекът Се оказва божий Син. Ето я великата радост на християнството, съчетана с буквалното пророчество на Иисус: “Вие ще се наречете синове божии!” Правилното разбиране за Сина, за второто проявление на Светата Троица минава през схващането на двояката концепция: едновременно Адам е син на Бога, също и Христос; едновременно човечеството като цяло е творение на Бога, също и самият Ти; едновременно съвършеното и признатото е творение на Бога, също и презряното, и несъвършеното. Всичко е на Бога и нищо от онова, което Е, не е друго, освен Бога. Синът е творението, той е “продължението на историята” след първоначалния Импулс в лицето на Отца. От тук нататък дообясняването на християнската история ще бъде един биографичен въпрос, който може да се проследи както в евангелията за Иисус, така и в житията на светиите или личната биография на всеки един от нас. Този въпрос може да се преглежда също в културната антропология, биологичната еволюция и въобще – на холограмен принцип – във всичко, понеже всичко е Бог.

Духът на Бога, Светият Дух, е третото и най-неуловимо проявление на божествената Същност. Изобразяват Го като гълъб, като светлина, като светкавица; описват Го като невидимо присъствие, като благовоние и опиянение, като свещена красота, като страшно величие. Според своите настроения и боголюбие хората стават по-пригодни да понесат присъствието на Светия Дух или по-непригодни, в зависимост от което те виждат това Присъствие като нещо страшно или като нещо прекрасно; като нещо, дърпащо към велика свобода, или като нещо, тегнещо към клаустрофобия; като пречист извор или като туморна буца. Според богословието тези различни “четения” на божието Присъствие са проявители на човешкия характер и на неговата еволюция – те са неговият изпит и “Страшен съд”. Описва се нещо като многообразните светове на Кастанеда, в които волятата ти може неочаквано да те отнесе, или като многоизмерните енергийни модели, говорещи за множества на честоти и вибрации. Светият Дух е Силата, волята, могъществото на Бога, Неговото действие, намерение, проявление. Всичко е изтъкано от първоначалния импулс на Бога и като божествено проявление всичко носи свещеното движение на Бога в Неговия промисъл, в Неговата Премъдрость Sophia. Божият Дух е Логосът, Закона, Върховния смисъл. Това е, поради Чието естество Бога Отца генерира начинанието на всичко, което се изразява в Неговия Син, в Неговото творчество на онова, което Е; което си ти.

Християнството е религия на надеждата, вярата и любовта. То изобразява Светата Троица като директно обяснение, проявление и доказателство на Божествената природа. Разбирането на Отца като първоначална инициация, Сина като проявление на Бога, творба от Неговата истинна плът и Духа като вътрешен закон, същевременно като сила и изпълнение на този Закон, дава една пълна представа за материализиращия Се пред нас Бог. И в дзенски стил можем да кажем, че Този Бог всъщност винаги си е бил материализиран, защото Той е всичко, а единственото променило се нещо в крайна сметка е нашето собствено съзнание, опознаващо Бога. Бог “на върха” Си е Един и Едното е Всичко. Всичко е “върха си” и Цялото е Едно и Също. Тук виждаме “фрактала на Бога”, от който християнската религия е избрала да овековечи три възможни и характерни образа на Безкрайността: Отец, Син и Свети Дух. Амин.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #1 -: Март 20, 2008, 21:20:08 pm »
Будизма го обяснява така - Ин и Ян, който са пронизани от живителната енергия Ки.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #2 -: Март 21, 2008, 11:07:34 am »
Ин и Ян не са толкова будистки понятия, колкото даоистки... Но да, с необходимата доза смелост може да се види точно този паралел. Въпреки, че ако се задълбочим, ще трябва да коригираме по такъв начин: Отца не е Ян, както някой би могъл да си помисли, а е Великият закон; Синът, съответно, не е Ин, а е съвкупността между Ин и Ян, проявени в реалността; Светият Дух, като че ли най-безспорно се отъждествява с енергията "Ки", въпреки, че Той междувременно е и Закона, "духът на закона". В този смисъл разликата между Отец и Свети Дух е в това, че Първият е генезисът, докато Вторият е развитието; Първият е "конституцията", Вторият е останалите "устройствени закони"... Но това е доста смел паралел, който не е сигурно, че ще ни изведе на добър резултат.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #3 -: Март 21, 2008, 12:28:03 pm »
Просто са протежения. Затова имат малко по-различен смисъл. Що се отнася до латентният и творческият принцип - отца и сина, за незапознати като мен те откриват лесно в религиите. Запознатите ще откроят и светият дух.
Или просто като модела, който се отразява в ейрархичността. Или пък някъде може да се споменават различно и под друг ред. Да липсва знание за нещо или да се тълкува различно.
Например ако Атум е появилият се от хаоса и е твореца, той е т.нар. Демиург.
Или там където пък вместо латенният принцип да се включва, се посочва като раждаш първичната двойка, която под въздейстието на творческата сила започва да твори.

Но ето, това според мен отразява по-точно древното схващане и т.е. знание.

   СТАНСА   I
1.   Предвечната Майка, Раждаща, скрита в своите Покрови, Вечно Невидими, още веднъж дрямала в продължение на Седем Вечности.
2.   Време не е имало, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.
3.   Вселенският Разум не съществувал, тъй като нямало Ах-хи, за да го побере.
4.   Седемте Пътя към Блаженството ги нямало. Не съществували и Великите Причини на Страданието, тъй като нямало никого за пораждането им и за съблазняване от тях.
5.   Единна Тъмнина изпълвала Безкрайното Всичко, тъй като Бащата-Майка и Синът още веднъж бяха едно и Синът не се е пробудил още за Новото Колело и за Странствания с Него.
6.   Седем Превисши Властелина и Седем Истини престанали да съществуват, и Вселената - Син на Необцодимостта - била потопена в Паранишпана, за да бъде издишана от това, което го има и в същото време го няма. Не съществувало нищо.
7.   Причините на Съществуването изчезнали; бившето Видимо и Съществуващо Невидимо почивали във Вечното Не-Битие - Единното Битие,
8.   Само Единната Форма на Съществуване, безпределна, безкрайна, безпричинна, се простирала, почивайки в Сън, лишен от. Съновидения; Животът - безсъзнателен - пулсирал във Вселенското Пространство, в тази Всесъщност, която се усеща от отвореното Око на Дангма.
9.   Но къде е била Дангма, когато Алайа на Вселената е била в Парамартха и Великото Колело е било Анупадака?
СТАНСА II
1. ...Къде са били Строителите, Лъчезарните синове на Зората на Манвантара?... В непознаваемата Тъмнина, в техните Ах-хи на Паранишпана. Създателите на Формите на Не-Формата - Корен на света - Деваматри и Свабхават почивали в Блаженството на Не-Битието.
2.   ...Къде е било Безмълвието? Къде Слухът, за да се почувства то? Не, нямало нито Безмълвие, нито Звук; нищо, освен Нерушимото Вечно Дихание, непознаващо себе си.
3.   Часът още не е ударил; Лъчът още не е проникнал в Зародиша; Матрипадма още не е набъбнала.
4.   Нейното Сърце още не се е разкрило за влизането на Единния Лъч, за да го повали после като Три в Четири в недрата на Майа.
5.   Седемте още не са се родили от Тъканта на Светлината. Единната Тъмнина е била Баща-Майка, Свабхават; и Свабхават била в тъмнина.
6.   Тези Двамата са Зародишът и Зародишът е един. Вселената е била още скрита в Божествената Мисъл и в Божественото Лоно.
СТАНСА III
1.   ...Последният Трепет на Седмата Вечност трепти в Безкрайността. Майката набъбва, разпространявайки се отвътре навън, като пъпката на Лотоса.
2.   Трепетът се разпространява, докосвайки със своето Стремително Крило цялата Вселена и Зародиша, пребиваващ в Тъмнина -Тъмнина, която диша над дремещите Води на Живота.
3.   Тъмнината излъчва Светлина и Светлината отронва самотен Лъч във Водите, в Дълбините на Майчиното Лоно. Лъчът пронизва Девственото Яйце, Лъчът събужда трепет във Вечното Яйце и отронва Зародиша не-вечен, който се сгъстява в Световно Яйце.

А тия стихове от Риг Веда са ми любими:)

Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,
Нито величието на свода, над Земята прострян.
- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?
Какво е скривало?
Били ли са това бездънните дълбини на водите?
Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.
Нямало е граници между деня и нощта.
Само Единният в своето дихание без дъх,
И нищо друго не е имало битие.
Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.
В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,
Зародиш, скрит в черупка,
Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.
----------------------------------------------------------------
Кой тайната узнал? Кой я съобщил?
Откъде, откъде е това творение многообразно?
Самите Богове били родени после.
Кой знае откъде е величието на създаването?
ТО, откъде е възникнало величието на творението?
Волята ли го е създавала или е била безмълвна?
Великият Ясновидец във върховете на Небето,
Той знае, но може би, дори знае ли той?
------------------------------------------------------------------
Потапяйки взор във вечността,
Зад пределите на еоните са основите на Земята.
-------------------------------------------------------------------
Ти беше. И ето, когато подземният огън
Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,
Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,
Извън времето, Неизменен,
О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!
Риг-Веда
« Последна редакция: Март 21, 2008, 12:40:50 pm от Mirotvorec »

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #4 -: Март 21, 2008, 17:03:42 pm »
Според християнската религия са Отец,Син и светия дух.
Според ДАО са трите съкровища -дзин(есенция),ци(енергия) и шън(дух).Eсенцията,енергията и духът са свързани с живота и по-точно с човешкият живот.Трите съкровища са т.нар. "даоистка триада".
Бог за мен не е нищо повече от "Чи","КИ" ,"прана" или  "енергия"- всепроникващ и намиращ се навсякъде.


Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #5 -: Март 23, 2008, 13:33:03 pm »
Освен безформена и всепроникваща енергия обаче, Той би следвало да бъде и конкретно, промислено намерение... В противен случай - хаос!
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #6 -: Март 23, 2008, 23:45:28 pm »
Освен безформена и всепроникваща енергия обаче, Той би следвало да бъде и конкретно, промислено намерение... В противен случай - хаос!

Погледни природата-тя е съвършенна.И тялото на човек е такова(макар с орязани или изгубени нишки).Колкото обаче човек се опитва да завземе властта над природата, и колкото повече я загърбва и се отдалечава от нея,толкова по-голям е хаоса.

Не знам кой е Той?Няма ли и някой друг над него?

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #7 -: Март 24, 2008, 15:13:22 pm »
Освен безформена и всепроникваща енергия обаче, Той би следвало да бъде и конкретно, промислено намерение... В противен случай - хаос!
Ами явно, че според най-древните виждания творението призлиза от хаоса, но не в това модерно разбиране. Латентен принцип или просто спяща причина е по-подходящо. Все пак причина, но все пак според нашите разбирания за причина. Дали желана, случайна или което е най-необременено, според мен - период.
"кой тайните древни узнал"...да кой, видение на духовната сила или достижение на някоя велика технонаучна цивилизация. Или пък нещо различно. И да, защо Той, или то или каквото и да е, да е първо, единствено и най-висшо.



Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #8 -: Март 24, 2008, 16:26:24 pm »
Не е възможно всичкото да е произлязло от хаос, защото хаосът не може да поддържа в себе си наличието на разумна причина. Такава би се съдържала в Реда; в божествения Първоизточник. В темата "Откъде произлиза човекът?" и по-специално - в прегледа на "материалистическите теории" за произхода на живота става дума за така наречените креационистки възгледи, които извеждат обстоятелството, че оставена сама на себе си, материята върви към разпад и равномерно равновесно разпределяне, но не и към "самоорганизация", която да е способна да зачене живота; сложни системи като Природата или като човешкото тяло например представляват организации, изискващи някаква разумна сила, която да ги "подтикне" към развтие и към постигане на видимия за всички ни съвършен ред. Ето защо аз твърдо отхвърлям теорията за Хаоса и решително се застъпвам в полза на теорията за Реда. Разбира се, тук има и една над-философска уговорка, която ще детронира както понятието "хаос", така и понятието "ред", но това едва ли може да бъде написано с букви ???

Цитат
Не знам кой е Той? Няма ли и някой друг над него?
Когато казвам "Той", говоря за Онзи, над Когото няма друг. Ако има друг над това, автоматично изместваме местоимението "Той" към Него, защото то се отнася до Този, над Когото няма. В крайна сметка, ако Бог е Всевишният, Той е именно Всевишният. Съществува един теологически предел, след който не може да има никакво съмнение, че сме изправени пред Този, Който Е. Ако ли не е Този, а друг, по всяка вероятност той е такъв, който, се опитва да ни заблуди и да изпие енергията ни чрез тази заблуда, или такъв, който е станал невинна жертва на човешката страст към идолопоклонство. Но отвъд един теологически предел не може да има съмнение, че става дума действително за Този, Който Е, защото всеки друг е развенчан и отстранен от мисленето за Единствения. Това е едно своеобразно "тайнство на мисълта", за което също не можем да напишем нищо съществено с буквите на човешкия език. За това оставяме да работи Вярата, Надеждата и Любовта на всеки един, проявена чрез вътрешната му Премъдрост.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #9 -: Март 24, 2008, 19:58:39 pm »
Разсъжденията ми над преданията, което се корени в древният мироглед и по-късно присъства в религиите, е това което казах. Аз не твърдя дали творенето е резултат на преднамереност, което означава разум. Или че не е.
Това знание, например в стансите на "Дзиан" е метафорично изказано. По въпросите за изгубените ключове много светила са говорели. Ако нямахме модерната теория за Големият Взрив нямаше да можем да разберем метафората, никак да я свържем. Правилно се изрази един скептик, че разбираме знанието на древните, чак когато го преоткрием.
Все пак се вижда, че ето примерно както е констатирано, първоначално ведите по-скоро споделят това виждане за всеобщият бог-принцип.
Че защо не, Той да не съзнава себе си, като Той е не просто във всичко а всичко? Грешно ли е казал Лао Дзъ, че съвършенството се поражда от несъвършеното. Погрешно ли е схващането, че може би пък вселенета сама опознава и осъзнава себе си? Че не е ли така и в нареченият микрокосмос човек?
Но тук не говорим за материализъм. Всички тези същества във вселената, без значение на кое ниво или свят, напреднали възвишени или не, планетарни, или галактически духове, или земни човеци, не са ли те изпълнителите и творците на единият принцип. Движението и еволюцията в проявеният свят, бил той духовен или материален, не са ли присъщи точно на този проявен свят.
Тия огромни ведически цикли на фона на домогванията на днешната наука не говорят ли точно за това, че настоящата вселена, един ден ще звърши съществуването си, ще се прибере в небитието, в латентният си принцип, за да се прероди отново някога в своята цикличност.
Не можем да кажем, дали отвъд това има нещо, но защо не?
Паралелни светове, пречупвания, нанизване едно в друго, защо не най-голямото да е извръщане на най-малкото. Как да бъде разбрана безкрайността, не може. Как да бъде проумяно, че всичко идва от нищото, не може. Не може логически. Ще ни каже, че значи нищото не е нищо. До това може да се домогнем, но без обяснения как в възможно.
Затова е тази двойнственост. Ти може би все пак се питаш къде е седалището на битието, когато самото то отсъства, е, и Риг Веда се пита, и всеки може да се пита. Как така в причинно-следственият свят нещо произлезе от нищо.
Все нещо трябва да е било първо, нали. Дори всичко и всички да сме илюзията на нечий единствен ум, къде се помещава той и кой го създаде него?
Това е то безкрайността, зад всяко начало да се търси друго...до безкрай.

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #10 -: Март 25, 2008, 13:50:15 pm »
А защо говорим за Него,а не за Нея?

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #11 -: Март 25, 2008, 16:14:28 pm »
Ще се опитам да дам мои отговори
на поставните въпроси.

Цитат
А защо говорим за Него, а не за Нея?
По принцип Онова, за Което говорим, Върховното, не би трябвало да има род - мъжки или женски, среден или друг. Причината да говорим за Него като за Той е инерцията от патриархалния стил на мислене, застъпен и в самата традиция на християнството относно Света Троица. В тази традиция Бог е по-правилно да се разгледа като мъжки, въпреки, че Той не е нито мъжки, нито женски, а съдържа едновременно тези родове, както и много други родове, въобще неизвестни на хората. Но тук аз много последователно ще се браня от рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума; оставайки все пак с личното ми уважение към великите матриархални култури на древността...

Цитат
Грешно ли е казал Лао Дзъ, че съвършенството се поражда от несъвършеното?
Да, според мен Лао Дзъ в този свой фрагмент греши - поне до толкова, до колкото може да се очаква, че е говорил за Бога или, както е по даоската философия, споделяна от Лао - за Великия закон. Великият закон, както ще срещнем на други места в текстовете на Лао Дзъ, не е създаван от никого и винаги е съществувал. Това е Бога по християнската традиция. Според мен Лао Дзъ в случая говори по-скоро за човешките дела и за материалния свят - там наистина "трудното започва с лесното, голямото - с малкото, а съвършеното се поражда от несъвършеното". За божествения свят обаче тези неща трябва да са тъкмо обратните по казаните по-нагоре в темата съображения. Във всички случаи, нелепо е да възприемаме Бога като един вид "франкенщайн" - сглобка от несъвършени парчета, които да са придобили свой собствен, "божествен" живот!...

Цитат
Че защо не, Той да не съзнава себе си, като Той е не просто във всичко, а всичко?
А по отношение на идеята Той да не съзнава Себе Си, поради причината, че Той Самият всъщност Е нещата, които има да бъдат съзнавани - това е проблем на човешката психика, а не на Мирозданието! От тук произлизат европейските философски течения на екзистенциализма и обективизма - счита се, че не можеш да осъзнаваш своята мисъл, както и да осъзнаваш факта на осъзнаване на тази мисъл, до безкрай. Това обаче не би трябвало да бъде така непреодолим проблем за едно безкрайно Съзнание, каквото по презумпция би трябвало да бъде съзнанието на Бога. Там "безкрайностните числа", необозрими за човешкия ум, би трябвало да стоят само като съвсем малки топчета сред лавини от по-висши проблеми, всичките блестящо преплитайки се в един всевишен и всеобемащ божествен Разум.

Цитат
Не можем да кажем дали отвъд това има нещо, но защо не?
Не намирам големия смисъл в това изречение, но все пак на същото основание бих опонирал и с едно "но защо да". Нека не бъдем генерално сигурни дали някой от нас не може да каже какво има отвъд...

Цитат
Как така в причинно-следствения свят нещо произлиза от нищо?
Произлизането на "нещо от нищо" би трябвало, по ученията, които споделят това произлизане, да се е случило извън причинно-следствения свят; самият причинно-следствен свят е резултат на едно такова произлизане на нещо от нищо, след което, според тези учения, се е задвижил причинно-следственият диалектически механизъм. Преди този механизъм да стартира обаче, няма как - трябва да заключим, че се е случило "чудото". А за Бога специално се говори, че въобще не е произлизал от нищо или нещо, защото произлизането като евентуален факт противоречи  на Неговата вечност като евентуално Негово основно качество.

Цитат
Дори всичко и всички да сме илюзията на нечий единствен ум, къде се помещава той и кой го създаде него?
Ако говорим за Бога в светлината на споделяната тук традиция, трябва да отречем възможността за локализиране в конкретно място на Неговото пребиваване. Едно от основните качества, които се приписват на Бога, е Неговото присъствие навсякъде и винаги - съответно отговорът на въпроса "Къде Се помещава Той?" би трябвало да бъде формулиран като едно ведро подсмихване. А що се отнася до въпроса "Кой Го създаде Него?" ще се върнем на предходния текст, където изяснихме, че според идеята за безкрайния и вечния характер на Бога не би трябвало да може да се допуска, че някой Го е създавал...

Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #12 -: Март 25, 2008, 16:53:22 pm »
Цитат
рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума

Къде са тези теми,че ми стана интересно.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #13 -: Март 25, 2008, 17:26:27 pm »
Проследи линията за конспирациите относно рептилианските извънземни раси и техните планове да завладеят Земята; податките за техния обществен строй и начините, по които се изгражда властта сред тях...
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Ashaman

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 816
Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
« Отговор #14 -: Март 26, 2008, 14:25:27 pm »
Ми да се замислим какво е времето? То явно е свързано с материята, но не само видимата за моментните сетива материя, а изобщо със съществуващото. Да не говорим, че и в момента при хората се отключват и други сетива. Та, ключово е това халдейско схващане за материята.
Т.е. по-генерално времето е свързано с взаимодействието. Условно може да се нарече субективно време, или зависимост от гледната точка, обратно - обективно време.
Проявената вселена, според метафората или заключеното знание е голямото издишване. Докато голямото вдишване е краят на взаимодействието, проявеното пак се скрива в източника. Това е кръговрат. Оттам и схващането за цикличността на Вселената.
По силата на това, че времето е причинно-следствена връзка, то значи то си съществува и в т.н. Пралайа, но под друга форма. Най-просто времето е отношението м/у две събития.
Как може да се разглежда "отвъд". На по-малък план отношението м/у Пралайа и Манвантара не е толкова различно от раждането и умирането на една звезда. Или дори смяната на ден и нощ. Периода на творене е съставен от своите неизброими, но не безкрайни "вътрешни" периоди. Но от своя страна той е също така период.
Отвъд него древното мнение предполага, период на бездействие. Но това бездействие не е обикновена смърт, а край на взаимодействието и движението.
Но да не очакваме, че следващото издишване, ще е копие на сегашното.
Както знаем цикличността по-добре би се изразила от спирала, а не от повторяеми кръгове, защото нещата се повтарят но винаги по различен начин или по-точно казано на друго ниво.
Теософското тълкуване е такова, че днешните висши създания, например звездни духове или дори първопроявените творци на вселената в някои минали Манвантари са били на много по-ниско ниво в йерархията.
Това предполага, че тези, които са били най-високо в йерархията са се издигнали още по-високо и се намират на някой още по-висок от Вселената етаж. Т.е. предполага по-големи и продължителни цикли.
Не знам, някой да е оставил знание за нещо отвъд тези вдищвания и издишвания.
"Отвъд" може да бъде разгледано и пространствено, не виждам пречка да съществуват множество вселени наред с нашата.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27