Ще се опитам да дам мои отговори
на поставните въпроси.
А защо говорим за Него, а не за Нея?
По принцип Онова, за Което говорим, Върховното, не би трябвало да има род - мъжки или женски, среден или друг. Причината да говорим за Него като за Той е инерцията от патриархалния стил на мислене, застъпен и в самата традиция на християнството относно Света Троица. В тази традиция Бог е по-правилно да се разгледа като мъжки, въпреки, че Той не е нито мъжки, нито женски, а съдържа едновременно тези родове, както и много други родове, въобще неизвестни на хората. Но тук аз много последователно ще се браня от рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума; оставайки все пак с личното ми уважение към великите матриархални култури на древността...
Грешно ли е казал Лао Дзъ, че съвършенството се поражда от несъвършеното?
Да, според мен Лао Дзъ в този свой фрагмент греши - поне до толкова, до колкото може да се очаква, че е говорил за Бога или, както е по даоската философия, споделяна от Лао - за Великия закон. Великият закон, както ще срещнем на други места в текстовете на Лао Дзъ, не е създаван от никого и винаги е съществувал. Това е Бога по християнската традиция. Според мен Лао Дзъ в случая говори по-скоро за човешките дела и за материалния свят - там наистина "трудното започва с лесното, голямото - с малкото, а съвършеното се поражда от несъвършеното". За божествения свят обаче тези неща трябва да са тъкмо обратните по казаните по-нагоре в темата съображения. Във всички случаи, нелепо е да възприемаме Бога като един вид "франкенщайн" - сглобка от несъвършени парчета, които да са придобили свой собствен, "божествен" живот!...
Че защо не, Той да не съзнава себе си, като Той е не просто във всичко, а всичко?
А по отношение на идеята Той да не съзнава Себе Си, поради причината, че Той Самият всъщност Е нещата, които има да бъдат съзнавани - това е проблем на човешката психика, а не на Мирозданието! От тук произлизат европейските философски течения на екзистенциализма и обективизма - счита се, че не можеш да осъзнаваш своята мисъл, както и да осъзнаваш факта на осъзнаване на тази мисъл, до безкрай. Това обаче не би трябвало да бъде така непреодолим проблем за едно безкрайно Съзнание, каквото по презумпция би трябвало да бъде съзнанието на Бога. Там "безкрайностните числа", необозрими за човешкия ум, би трябвало да стоят само като съвсем малки топчета сред лавини от по-висши проблеми, всичките блестящо преплитайки се в един всевишен и всеобемащ божествен Разум.
Не можем да кажем дали отвъд това има нещо, но защо не?
Не намирам големия смисъл в това изречение, но все пак на същото основание бих опонирал и с едно "но защо да". Нека не бъдем генерално сигурни дали някой от нас не може да каже какво има отвъд...
Как така в причинно-следствения свят нещо произлиза от нищо?
Произлизането на "нещо от нищо" би трябвало, по ученията, които споделят това произлизане, да се е случило извън причинно-следствения свят; самият причинно-следствен свят е резултат на едно такова произлизане на нещо от нищо, след което, според тези учения, се е задвижил причинно-следственият диалектически механизъм. Преди този механизъм да стартира обаче, няма как - трябва да заключим, че се е случило "чудото". А за Бога специално се говори, че въобще не е произлизал от нищо или нещо, защото произлизането като евентуален факт противоречи на Неговата вечност като евентуално Негово основно качество.
Дори всичко и всички да сме илюзията на нечий единствен ум, къде се помещава той и кой го създаде него?
Ако говорим за Бога в светлината на споделяната тук традиция, трябва да отречем възможността за локализиране в конкретно място на Неговото пребиваване. Едно от основните качества, които се приписват на Бога, е Неговото присъствие навсякъде и винаги - съответно отговорът на въпроса "Къде Се помещава Той?" би трябвало да бъде формулиран като едно ведро подсмихване. А що се отнася до въпроса "Кой Го създаде Него?" ще се върнем на предходния текст, където изяснихме, че според идеята за безкрайния и вечния характер на Бога не би трябвало да може да се допуска, че някой Го е създавал...