Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Религия => Темата е започната от: ---------- в Март 20, 2008, 16:12:49 pm

Титла: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 20, 2008, 16:12:49 pm

Отца и Сина, и Светия Дух

Света троица, “триединна и единосъщна”, е една от най-специалните концепции на християнството. Тази концепция изразява динамиката на християнското разбиране за Бог и холографския модел, който съставляват “проявленията на Бога” според християнството. Триединството и единосъщието са характеристики на Троицата, които я слагат сред най-трудните за разбиране постулати на християнството. По принцип нейното начало в църковната история се търси по-късно от времето на Иисус. Но за нея научаваме и в много от ранните, пред-християнски концепции. В този смисъл можем да се доверим на твърдението, че Троичността съдържа твърде основополагащи идеи, които са характерни въобще за човечеството – не за едно отделно вероизповедание или отделен стил на мислене.

Света Троица е, образно казано, “трите лица” на едно и също Нещо. По принцип християнството признава, че не може да мисли директно за Бога. Бог е “категория”, Която е свръх възможностите на обикновения човешки ум. Дори богословското говорене е твърде малко, за да опише какво велико Нещо е Бог. Ето защо човешката мисъл обикновено е накъсана докато се опитва да обеме различните безпределности на Бог. Всевишният остава непостижим, макар да ни оставя редица надежди, вярата и любовта, че е в същността ни да Го постигнем; обещанието, че ще постигнем Мъдрост в себе си. Да ти се случи такова постигане означава да придобиеш цялост, да видиш Истината, да видиш Бога. Такова велико умопостижение [може би] е възможно за “приближилото се до Бога съзнание”. Съзнанието на християнската религия признава за себе си, че не е способно на това велико умопостижение – поради това “накъсва ума си”, за да се опита да илюстрира една или друга черта от характера на Бога. Тези накъсани образи на виждащото на части богословие се материализират в лицето на Отца, Сина и Светия Дух.

Като вездесъщо същество, Бог единствен и цялостен седи на всяко едно място във всеки един момент. Всъщност, всичко около нас е ни повече, ни по-малко, но великото все-присъствие на Бога, проявило Се по различен, многообразен и удивителен начин. Бог е навсякъде, всичко е Бог и нищо, което Е, не е друго, освен Бог. Ако обикновеният разсъдък би осъзнал какво е Бога, той би наблюдавал присъствието на Бога във всичко и всичко би било за него откровение на божествената Същност. Не, че в действителност наличието на Бога не е факт дори и за невиждащия, но той просто е в състояние, където не разпознава някои от удивителните черти на божествеността и така остава сляп във всеприсъствието на Бога, макар да би могъл да се обърне към Него по всяко време – в себе си, в нещата около себе си и въобще във всичко. Що се отнася до християнството, то споделя с хората “добрата новина” за проявяването на Бога в три характерни форми. Всяка от тях разкрива допълнителни черти в характера на Бога и позволява да се приближим още малко към пълното му опознаване. Всяка от тях се вижда от обикновения ум като “едно лице” на Бога; като едно действително Същество, с Което да можем да общуваме реално – “очи в очи”. Тези три проявления, в чийто образ според християнството Бог Се е проявил, са Отца, Сина и Светия Дух. Динамиката между тези лица определя едно специфично богословско развитие. Това развитие е исторически разказ за това как е възникнала монотеистичната религия и как се е развил християнския образ за Бога по-късно. На второ място, това е развитие на богословския канон; на стилистиката, в която хералдически се запечатва въпросът относно това какво е Бог. И на трето място, това е природата, органиката и физиологията, ако можем така да се изразим, на божественото Същество. Отца дава началото на религията, Синът е творчеството на Първия, а Светият Дух е творческият импулс и великото всеприсъствие. Чрез осъзнаването на тази динамика може да бъде обяснено как възниква християнската религия (и единобожието въобще), на къде води, на какво учи, в какво вярва, люби и се надява.

Отца е началото и края, Отца е всичкото. Отца е безкрайност и вечност. Той, същевременно, е всяка една частичка, отделна и изградена като цялостна същност на Бога. Във всяко едно парченце е всичко и всяко едно е останалите. В същността на нещата е само Бог. По тази причина “излизане” от Бога няма, нито влизане в Него, нито грях, нито страдание, нито щастие, нито веселба. От гледна точка на Отца всичко е всичко и нищо е нищо. Някои наричат Отца “абсолют”, опитвайки да се освободят от опасното залитане към подобието на “беловлас старец”, който малко се страхува от нас. Бог не е старец, нито страх, защото Той е всичко – включително и страха на стареца. Бог е Цялото. От Бога, Който е Цялото, произлиза всичко. Той е Върховният източник, Първопричината, Творческият импулс. Бог Отец е “родителят”, “архитектът на вселената”, Онзи, Който Е. С други думи, ако вярваме в Отца, вярваме в това, че всичко всичко всичко е Бога и в съвършенство трябва цялостно да благодарим. Тук достигаме до един вид пантеизъм; “твар божия”, всеопрощение, “велика тайна на всеспасението”. Бог Отец е началото. В първите сведения за единния Бог научаваме за Всевишния, Който “говори от небето” на хората или “избликва в техните сърца”; Бог Се съобщава с хората и им дава Своите безгранични богатства. Това е началото на всяка една религия по принцип.

Синът на Бога е Неговото творение. Първо, учи ни Библията, Бог сътворил Светлината, Небето и Земята. Значи, това трябва да е “първото отроче” на Бога, Неговият първи Син, Неговото първо Творчество. Връзката между Отец и Син е много пряка в християнската терминология и добавя една морална връзка, необходима за рода на хората и тяхното отношение един към друг, към брата си и към баща си, въобще към това, че сме се родили Хора на Земята. Човекът е божият Син. Библията започва с това как Бог създал на шестия ден Човека, Мъж и Жена го създал, като Едно го създал и го пуснал в Градината. После рефренът почти буквално се повтаря и Човекът отново Се показва като божий Син. Това според християнството е Иисус Христос, но както знаем, образа на същото явление можем да намерим напрактика във всички култури и цивилизации – при това подозрително и буквално подобни на историята за Иисуса Христа. Човекът Се оказва божий Син. Ето я великата радост на християнството, съчетана с буквалното пророчество на Иисус: “Вие ще се наречете синове божии!” Правилното разбиране за Сина, за второто проявление на Светата Троица минава през схващането на двояката концепция: едновременно Адам е син на Бога, също и Христос; едновременно човечеството като цяло е творение на Бога, също и самият Ти; едновременно съвършеното и признатото е творение на Бога, също и презряното, и несъвършеното. Всичко е на Бога и нищо от онова, което Е, не е друго, освен Бога. Синът е творението, той е “продължението на историята” след първоначалния Импулс в лицето на Отца. От тук нататък дообясняването на християнската история ще бъде един биографичен въпрос, който може да се проследи както в евангелията за Иисус, така и в житията на светиите или личната биография на всеки един от нас. Този въпрос може да се преглежда също в културната антропология, биологичната еволюция и въобще – на холограмен принцип – във всичко, понеже всичко е Бог.

Духът на Бога, Светият Дух, е третото и най-неуловимо проявление на божествената Същност. Изобразяват Го като гълъб, като светлина, като светкавица; описват Го като невидимо присъствие, като благовоние и опиянение, като свещена красота, като страшно величие. Според своите настроения и боголюбие хората стават по-пригодни да понесат присъствието на Светия Дух или по-непригодни, в зависимост от което те виждат това Присъствие като нещо страшно или като нещо прекрасно; като нещо, дърпащо към велика свобода, или като нещо, тегнещо към клаустрофобия; като пречист извор или като туморна буца. Според богословието тези различни “четения” на божието Присъствие са проявители на човешкия характер и на неговата еволюция – те са неговият изпит и “Страшен съд”. Описва се нещо като многообразните светове на Кастанеда, в които волятата ти може неочаквано да те отнесе, или като многоизмерните енергийни модели, говорещи за множества на честоти и вибрации. Светият Дух е Силата, волята, могъществото на Бога, Неговото действие, намерение, проявление. Всичко е изтъкано от първоначалния импулс на Бога и като божествено проявление всичко носи свещеното движение на Бога в Неговия промисъл, в Неговата Премъдрость Sophia. Божият Дух е Логосът, Закона, Върховния смисъл. Това е, поради Чието естество Бога Отца генерира начинанието на всичко, което се изразява в Неговия Син, в Неговото творчество на онова, което Е; което си ти.

Християнството е религия на надеждата, вярата и любовта. То изобразява Светата Троица като директно обяснение, проявление и доказателство на Божествената природа. Разбирането на Отца като първоначална инициация, Сина като проявление на Бога, творба от Неговата истинна плът и Духа като вътрешен закон, същевременно като сила и изпълнение на този Закон, дава една пълна представа за материализиращия Се пред нас Бог. И в дзенски стил можем да кажем, че Този Бог всъщност винаги си е бил материализиран, защото Той е всичко, а единственото променило се нещо в крайна сметка е нашето собствено съзнание, опознаващо Бога. Бог “на върха” Си е Един и Едното е Всичко. Всичко е “върха си” и Цялото е Едно и Също. Тук виждаме “фрактала на Бога”, от който християнската религия е избрала да овековечи три възможни и характерни образа на Безкрайността: Отец, Син и Свети Дух. Амин.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Ashaman в Март 20, 2008, 21:20:08 pm

Будизма го обяснява така - Ин и Ян, който са пронизани от живителната енергия Ки.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 21, 2008, 11:07:34 am

Ин и Ян не са толкова будистки понятия, колкото даоистки... Но да, с необходимата доза смелост може да се види точно този паралел. Въпреки, че ако се задълбочим, ще трябва да коригираме по такъв начин: Отца не е Ян, както някой би могъл да си помисли, а е Великият закон; Синът, съответно, не е Ин, а е съвкупността между Ин и Ян, проявени в реалността; Светият Дух, като че ли най-безспорно се отъждествява с енергията "Ки", въпреки, че Той междувременно е и Закона, "духът на закона". В този смисъл разликата между Отец и Свети Дух е в това, че Първият е генезисът, докато Вторият е развитието; Първият е "конституцията", Вторият е останалите "устройствени закони"... Но това е доста смел паралел, който не е сигурно, че ще ни изведе на добър резултат.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Ashaman в Март 21, 2008, 12:28:03 pm

Просто са протежения. Затова имат малко по-различен смисъл. Що се отнася до латентният и творческият принцип - отца и сина, за незапознати като мен те откриват лесно в религиите. Запознатите ще откроят и светият дух.
Или просто като модела, който се отразява в ейрархичността. Или пък някъде може да се споменават различно и под друг ред. Да липсва знание за нещо или да се тълкува различно.
Например ако Атум е появилият се от хаоса и е твореца, той е т.нар. Демиург.
Или там където пък вместо латенният принцип да се включва, се посочва като раждаш първичната двойка, която под въздейстието на творческата сила започва да твори.

Но ето, това според мен отразява по-точно древното схващане и т.е. знание.

   СТАНСА   I
1.   Предвечната Майка, Раждаща, скрита в своите Покрови, Вечно Невидими, още веднъж дрямала в продължение на Седем Вечности.
2.   Време не е имало, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.
3.   Вселенският Разум не съществувал, тъй като нямало Ах-хи, за да го побере.
4.   Седемте Пътя към Блаженството ги нямало. Не съществували и Великите Причини на Страданието, тъй като нямало никого за пораждането им и за съблазняване от тях.
5.   Единна Тъмнина изпълвала Безкрайното Всичко, тъй като Бащата-Майка и Синът още веднъж бяха едно и Синът не се е пробудил още за Новото Колело и за Странствания с Него.
6.   Седем Превисши Властелина и Седем Истини престанали да съществуват, и Вселената - Син на Необцодимостта - била потопена в Паранишпана, за да бъде издишана от това, което го има и в същото време го няма. Не съществувало нищо.
7.   Причините на Съществуването изчезнали; бившето Видимо и Съществуващо Невидимо почивали във Вечното Не-Битие - Единното Битие,
8.   Само Единната Форма на Съществуване, безпределна, безкрайна, безпричинна, се простирала, почивайки в Сън, лишен от. Съновидения; Животът - безсъзнателен - пулсирал във Вселенското Пространство, в тази Всесъщност, която се усеща от отвореното Око на Дангма.
9.   Но къде е била Дангма, когато Алайа на Вселената е била в Парамартха и Великото Колело е било Анупадака?
СТАНСА II
1. ...Къде са били Строителите, Лъчезарните синове на Зората на Манвантара?... В непознаваемата Тъмнина, в техните Ах-хи на Паранишпана. Създателите на Формите на Не-Формата - Корен на света - Деваматри и Свабхават почивали в Блаженството на Не-Битието.
2.   ...Къде е било Безмълвието? Къде Слухът, за да се почувства то? Не, нямало нито Безмълвие, нито Звук; нищо, освен Нерушимото Вечно Дихание, непознаващо себе си.
3.   Часът още не е ударил; Лъчът още не е проникнал в Зародиша; Матрипадма още не е набъбнала.
4.   Нейното Сърце още не се е разкрило за влизането на Единния Лъч, за да го повали после като Три в Четири в недрата на Майа.
5.   Седемте още не са се родили от Тъканта на Светлината. Единната Тъмнина е била Баща-Майка, Свабхават; и Свабхават била в тъмнина.
6.   Тези Двамата са Зародишът и Зародишът е един. Вселената е била още скрита в Божествената Мисъл и в Божественото Лоно.
СТАНСА III
1.   ...Последният Трепет на Седмата Вечност трепти в Безкрайността. Майката набъбва, разпространявайки се отвътре навън, като пъпката на Лотоса.
2.   Трепетът се разпространява, докосвайки със своето Стремително Крило цялата Вселена и Зародиша, пребиваващ в Тъмнина -Тъмнина, която диша над дремещите Води на Живота.
3.   Тъмнината излъчва Светлина и Светлината отронва самотен Лъч във Водите, в Дълбините на Майчиното Лоно. Лъчът пронизва Девственото Яйце, Лъчът събужда трепет във Вечното Яйце и отронва Зародиша не-вечен, който се сгъстява в Световно Яйце.

А тия стихове от Риг Веда са ми любими:)

Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,
Нито величието на свода, над Земята прострян.
- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?
Какво е скривало?
Били ли са това бездънните дълбини на водите?
Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.
Нямало е граници между деня и нощта.
Само Единният в своето дихание без дъх,
И нищо друго не е имало битие.
Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.
В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,
Зародиш, скрит в черупка,
Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.
----------------------------------------------------------------
Кой тайната узнал? Кой я съобщил?
Откъде, откъде е това творение многообразно?
Самите Богове били родени после.
Кой знае откъде е величието на създаването?
ТО, откъде е възникнало величието на творението?
Волята ли го е създавала или е била безмълвна?
Великият Ясновидец във върховете на Небето,
Той знае, но може би, дори знае ли той?
------------------------------------------------------------------
Потапяйки взор във вечността,
Зад пределите на еоните са основите на Земята.
-------------------------------------------------------------------
Ти беше. И ето, когато подземният огън
Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,
Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,
Извън времето, Неизменен,
О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!
Риг-Веда

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Тук и сега в Март 21, 2008, 17:03:42 pm

Според християнската религия са Отец,Син и светия дух.
Според ДАО са трите съкровища -дзин(есенция),ци(енергия) и шън(дух).Eсенцията,енергията и духът са свързани с живота и по-точно с човешкият живот.Трите съкровища са т.нар. "даоистка триада".
Бог за мен не е нищо повече от "Чи","КИ" ,"прана" или  "енергия"- всепроникващ и намиращ се навсякъде.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 23, 2008, 13:33:03 pm

Освен безформена и всепроникваща енергия обаче, Той би следвало да бъде и конкретно, промислено намерение... В противен случай - хаос!

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Тук и сега в Март 23, 2008, 23:45:28 pm

Цитат на: flyDragon в Март 23, 2008, 13:33:03 pm

Освен безформена и всепроникваща енергия обаче, Той би следвало да бъде и конкретно, промислено намерение... В противен случай - хаос!

Погледни природата-тя е съвършенна.И тялото на човек е такова(макар с орязани или изгубени нишки).Колкото обаче човек се опитва да завземе властта над природата, и колкото повече я загърбва и се отдалечава от нея,толкова по-голям е хаоса.

Не знам кой е Той?Няма ли и някой друг над него?

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Ashaman в Март 24, 2008, 15:13:22 pm

Цитат на: flyDragon в Март 23, 2008, 13:33:03 pm

Освен безформена и всепроникваща енергия обаче, Той би следвало да бъде и конкретно, промислено намерение... В противен случай - хаос!

Ами явно, че според най-древните виждания творението призлиза от хаоса, но не в това модерно разбиране. Латентен принцип или просто спяща причина е по-подходящо. Все пак причина, но все пак според нашите разбирания за причина. Дали желана, случайна или което е най-необременено, според мен - период.
"кой тайните древни узнал"...да кой, видение на духовната сила или достижение на някоя велика технонаучна цивилизация. Или пък нещо различно. И да, защо Той, или то или каквото и да е, да е първо, единствено и най-висшо.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 24, 2008, 16:26:24 pm

Не е възможно всичкото да е произлязло от хаос, защото хаосът не може да поддържа в себе си наличието на разумна причина. Такава би се съдържала в Реда; в божествения Първоизточник. В темата "Откъде произлиза човекът? (http://www.xnetbg.com/new/forum2/index.php/topic,3920.msg69014.html#msg69014)" и по-специално - в прегледа на "материалистическите теории" за произхода на живота става дума за така наречените креационистки възгледи, които извеждат обстоятелството, че оставена сама на себе си, материята върви към разпад и равномерно равновесно разпределяне, но не и към "самоорганизация", която да е способна да зачене живота; сложни системи като Природата или като човешкото тяло например представляват организации, изискващи някаква разумна сила, която да ги "подтикне" към развтие и към постигане на видимия за всички ни съвършен ред. Ето защо аз твърдо отхвърлям теорията за Хаоса и решително се застъпвам в полза на теорията за Реда. Разбира се, тук има и една над-философска уговорка, която ще детронира както понятието "хаос", така и понятието "ред", но това едва ли може да бъде написано с букви ???

Цитат

Не знам кой е Той? Няма ли и някой друг над него?

Когато казвам "Той", говоря за Онзи, над Когото няма друг. Ако има друг над това, автоматично изместваме местоимението "Той" към Него, защото то се отнася до Този, над Когото няма. В крайна сметка, ако Бог е Всевишният, Той е именно Всевишният. Съществува един теологически предел, след който не може да има никакво съмнение, че сме изправени пред Този, Който Е. Ако ли не е Този, а друг, по всяка вероятност той е такъв, който, се опитва да ни заблуди и да изпие енергията ни чрез тази заблуда, или такъв, който е станал невинна жертва на човешката страст към идолопоклонство. Но отвъд един теологически предел не може да има съмнение, че става дума действително за Този, Който Е, защото всеки друг е развенчан и отстранен от мисленето за Единствения. Това е едно своеобразно "тайнство на мисълта", за което също не можем да напишем нищо съществено с буквите на човешкия език. За това оставяме да работи Вярата, Надеждата и Любовта на всеки един, проявена чрез вътрешната му Премъдрост.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Ashaman в Март 24, 2008, 19:58:39 pm

Разсъжденията ми над преданията, което се корени в древният мироглед и по-късно присъства в религиите, е това което казах. Аз не твърдя дали творенето е резултат на преднамереност, което означава разум. Или че не е.
Това знание, например в стансите на "Дзиан" е метафорично изказано. По въпросите за изгубените ключове много светила са говорели. Ако нямахме модерната теория за Големият Взрив нямаше да можем да разберем метафората, никак да я свържем. Правилно се изрази един скептик, че разбираме знанието на древните, чак когато го преоткрием.
Все пак се вижда, че ето примерно както е констатирано, първоначално ведите по-скоро споделят това виждане за всеобщият бог-принцип.
Че защо не, Той да не съзнава себе си, като Той е не просто във всичко а всичко? Грешно ли е казал Лао Дзъ, че съвършенството се поражда от несъвършеното. Погрешно ли е схващането, че може би пък вселенета сама опознава и осъзнава себе си? Че не е ли така и в нареченият микрокосмос човек?
Но тук не говорим за материализъм. Всички тези същества във вселената, без значение на кое ниво или свят, напреднали възвишени или не, планетарни, или галактически духове, или земни човеци, не са ли те изпълнителите и творците на единият принцип. Движението и еволюцията в проявеният свят, бил той духовен или материален, не са ли присъщи точно на този проявен свят.
Тия огромни ведически цикли на фона на домогванията на днешната наука не говорят ли точно за това, че настоящата вселена, един ден ще звърши съществуването си, ще се прибере в небитието, в латентният си принцип, за да се прероди отново някога в своята цикличност.
Не можем да кажем, дали отвъд това има нещо, но защо не?
Паралелни светове, пречупвания, нанизване едно в друго, защо не най-голямото да е извръщане на най-малкото. Как да бъде разбрана безкрайността, не може. Как да бъде проумяно, че всичко идва от нищото, не може. Не може логически. Ще ни каже, че значи нищото не е нищо. До това може да се домогнем, но без обяснения как в възможно.
Затова е тази двойнственост. Ти може би все пак се питаш къде е седалището на битието, когато самото то отсъства, е, и Риг Веда се пита, и всеки може да се пита. Как така в причинно-следственият свят нещо произлезе от нищо.
Все нещо трябва да е било първо, нали. Дори всичко и всички да сме илюзията на нечий единствен ум, къде се помещава той и кой го създаде него?
Това е то безкрайността, зад всяко начало да се търси друго...до безкрай.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Тук и сега в Март 25, 2008, 13:50:15 pm

А защо говорим за Него,а не за Нея?

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 25, 2008, 16:14:28 pm

Ще се опитам да дам мои отговори
на поставните въпроси.

Цитат

А защо говорим за Него, а не за Нея?

По принцип Онова, за Което говорим, Върховното, не би трябвало да има род - мъжки или женски, среден или друг. Причината да говорим за Него като за Той е инерцията от патриархалния стил на мислене, застъпен и в самата традиция на християнството относно Света Троица. В тази традиция Бог е по-правилно да се разгледа като мъжки, въпреки, че Той не е нито мъжки, нито женски, а съдържа едновременно тези родове, както и много други родове, въобще неизвестни на хората. Но тук аз много последователно ще се браня от рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума; оставайки все пак с личното ми уважение към великите матриархални култури на древността...

Цитат

Грешно ли е казал Лао Дзъ, че съвършенството се поражда от несъвършеното?

Да, според мен Лао Дзъ в този свой фрагмент греши - поне до толкова, до колкото може да се очаква, че е говорил за Бога или, както е по даоската философия, споделяна от Лао - за Великия закон. Великият закон, както ще срещнем на други места в текстовете на Лао Дзъ, не е създаван от никого и винаги е съществувал. Това е Бога по християнската традиция. Според мен Лао Дзъ в случая говори по-скоро за човешките дела и за материалния свят - там наистина "трудното започва с лесното, голямото - с малкото, а съвършеното се поражда от несъвършеното". За божествения свят обаче тези неща трябва да са тъкмо обратните по казаните по-нагоре в темата съображения. Във всички случаи, нелепо е да възприемаме Бога като един вид "франкенщайн" - сглобка от несъвършени парчета, които да са придобили свой собствен, "божествен" живот!...

Цитат

Че защо не, Той да не съзнава себе си, като Той е не просто във всичко, а всичко?

А по отношение на идеята Той да не съзнава Себе Си, поради причината, че Той Самият всъщност Е нещата, които има да бъдат съзнавани - това е проблем на човешката психика, а не на Мирозданието! От тук произлизат европейските философски течения на екзистенциализма и обективизма - счита се, че не можеш да осъзнаваш своята мисъл, както и да осъзнаваш факта на осъзнаване на тази мисъл, до безкрай. Това обаче не би трябвало да бъде така непреодолим проблем за едно безкрайно Съзнание, каквото по презумпция би трябвало да бъде съзнанието на Бога. Там "безкрайностните числа", необозрими за човешкия ум, би трябвало да стоят само като съвсем малки топчета сред лавини от по-висши проблеми, всичките блестящо преплитайки се в един всевишен и всеобемащ божествен Разум.

Цитат

Не можем да кажем дали отвъд това има нещо, но защо не?

Не намирам големия смисъл в това изречение, но все пак на същото основание бих опонирал и с едно "но защо да". Нека не бъдем генерално сигурни дали някой от нас не може да каже какво има отвъд...

Цитат

Как така в причинно-следствения свят нещо произлиза от нищо?

Произлизането на "нещо от нищо" би трябвало, по ученията, които споделят това произлизане, да се е случило извън причинно-следствения свят; самият причинно-следствен свят е резултат на едно такова произлизане на нещо от нищо, след което, според тези учения, се е задвижил причинно-следственият диалектически механизъм. Преди този механизъм да стартира обаче, няма как - трябва да заключим, че се е случило "чудото". А за Бога специално се говори, че въобще не е произлизал от нищо или нещо, защото произлизането като евентуален факт противоречи  на Неговата вечност като евентуално Негово основно качество.

Цитат

Дори всичко и всички да сме илюзията на нечий единствен ум, къде се помещава той и кой го създаде него?

Ако говорим за Бога в светлината на споделяната тук традиция, трябва да отречем възможността за локализиране в конкретно място на Неговото пребиваване. Едно от основните качества, които се приписват на Бога, е Неговото присъствие навсякъде и винаги - съответно отговорът на въпроса "Къде Се помещава Той?" би трябвало да бъде формулиран като едно ведро подсмихване. А що се отнася до въпроса "Кой Го създаде Него?" ще се върнем на предходния текст, където изяснихме, че според идеята за безкрайния и вечния характер на Бога не би трябвало да може да се допуска, че някой Го е създавал...

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Тук и сега в Март 25, 2008, 16:53:22 pm

Цитат

рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума

Къде са тези теми,че ми стана интересно.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 25, 2008, 17:26:27 pm

Проследи линията за конспирациите относно рептилианските извънземни раси и техните планове да завладеят Земята; податките за техния обществен строй и начините, по които се изгражда властта сред тях...

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Ashaman в Март 26, 2008, 14:25:27 pm

Ми да се замислим какво е времето? То явно е свързано с материята, но не само видимата за моментните сетива материя, а изобщо със съществуващото. Да не говорим, че и в момента при хората се отключват и други сетива. Та, ключово е това халдейско схващане за материята.
Т.е. по-генерално времето е свързано с взаимодействието. Условно може да се нарече субективно време, или зависимост от гледната точка, обратно - обективно време.
Проявената вселена, според метафората или заключеното знание е голямото издишване. Докато голямото вдишване е краят на взаимодействието, проявеното пак се скрива в източника. Това е кръговрат. Оттам и схващането за цикличността на Вселената.
По силата на това, че времето е причинно-следствена връзка, то значи то си съществува и в т.н. Пралайа, но под друга форма. Най-просто времето е отношението м/у две събития.
Как може да се разглежда "отвъд". На по-малък план отношението м/у Пралайа и Манвантара не е толкова различно от раждането и умирането на една звезда. Или дори смяната на ден и нощ. Периода на творене е съставен от своите неизброими, но не безкрайни "вътрешни" периоди. Но от своя страна той е също така период.
Отвъд него древното мнение предполага, период на бездействие. Но това бездействие не е обикновена смърт, а край на взаимодействието и движението.
Но да не очакваме, че следващото издишване, ще е копие на сегашното.
Както знаем цикличността по-добре би се изразила от спирала, а не от повторяеми кръгове, защото нещата се повтарят но винаги по различен начин или по-точно казано на друго ниво.
Теософското тълкуване е такова, че днешните висши създания, например звездни духове или дори първопроявените творци на вселената в някои минали Манвантари са били на много по-ниско ниво в йерархията.
Това предполага, че тези, които са били най-високо в йерархията са се издигнали още по-високо и се намират на някой още по-висок от Вселената етаж. Т.е. предполага по-големи и продължителни цикли.
Не знам, някой да е оставил знание за нещо отвъд тези вдищвания и издишвания.
"Отвъд" може да бъде разгледано и пространствено, не виждам пречка да съществуват множество вселени наред с нашата.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Magnolia в Март 27, 2008, 01:21:02 am

Цитат на: flyDragon в Март 25, 2008, 16:14:28 pm

Но тук аз много последователно ще се браня от рептилианската феминистична опасност "мъжкият Бог" да бъде заменен от "женска царица на кошера", както те се опитват да направят и както подробно е проследено на други места във Форума; оставайки все пак с личното ми уважение към великите матриархални култури на древността...

В матриархалните култури всички са равни. Има съвет от жени, като най- старата/ най- мъдрата/ се ползва с авторитет, но властта като такава не съществува. Властта, йерархията, утопиите, войните, насилието, религиите се появяват с настъпването на патриархата.
Матриархатът няма нужда от утопии: от друг, нов, по- хубав живот някъде отвъд...
Така, че не е представлявал никаква заплаха. Защо тогава беше нужно да се убие Богинята - майка/ Мардук уби Тиамат и от тялото и направи небето. Той не може сам да го направи./ , да се избият няколко милиона жени през Средновековието и жената да бъде смачкана в ъгъла? Защо беше узурпирано Сътворението от мъжкия Бог/ Тук "мъжки " употребявам условно. Мисля, че знаеш, какво имам предвид. Ехнатон, Зевс/
По какъв начин свързаш едно такова устройство с опасността от рептилианските раси?

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: ---------- в Март 27, 2008, 10:54:57 am

Този матриархат, за който говориш, Magnolia, е автентичният човешки матриархат и срещу него не бих казал нищо. Но има и едно друго течение, което в днешно време придобива израз по-скоро под името "феминизъм", което се опитва да се омотае във воалите на матриархата и да наложи на практика един войнстващ и неуравновесен истеризъм. Това именно е рептилианския модел, срещу който възроптавам. При него би следвало върхът да се държи от неуравновесена, креслива и разбалансирана жена, чиято жестокост и лудост нямат край, съчетани с болезнено-ранимата й воля за вляст, за налагане над всичко и тотално гарантиране на обстоятелството, че тя е най-! Заинтересувайте се относно механизмите на социално устройство при рептилиите и сравнете с тенденциите в публичната администрация, които текат днес в "напредналите" общества по Земята.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Ashaman в Март 27, 2008, 10:58:08 am

Тези неща на времето са се считали за опасни тайни. Имаме си предостатъчно тайни общества от древността. И забрани да се говори за тайните под страх от смъртно наказание. Всъщност резонно. Но през дългите години, ключовете се губят. Някои ги използват за себе си, защото това е контрол. Криво разбирани и предавани. Догматизирани по неузнаваем начин. И истинското значение се изгубва някъде между всички разновидности.
Ето какво пише Блаватска за прехвалените юдейски книги, а ние вече основателно подозираме, че тези книги са синтези от древно знаниие, което е избягало от същността си.
Фактът е, че в древния езотеризъм и арийската мисъл намираме величествена философия, докато в еврейските писмени документи срещаме само поразителна изобретателност в измислянето на апотеоз на фалическото преклонение и половата теогония.
Ами тоя бог Йехова, какво е той. Той също е двуполов Jah-Havah. По примера на първоначалното баща-майка.
Гледай сега числовата стойност на Йехова, откъде е взета и други неща.
Коментар към Станса от книгата "Дзиан":
„Единен от Яйцето, Шест и Пет" дават числото 1065, което е измерение на Първородения (по-късно мъжествено-женствения Брама-Праджапати), отговарящ съответно на числата 7, 14 и 21. Праджапати, както и Сефиротите, са само седем, включвайки и син¬тетичната Сефира на Триадата, от която са произлезли. Така от Хираня-гарбха или Троичната Праджапати (Първичната ведическа Тримурти - Агни, Вайю и Суря) са произлезли останалите седем или десет, ако отделим първите три, съществуващи в едно, и едно в три; освен това всички те се заключават в единен „Висш" Парама, наречен Гухя или „Таен", „Сарватман" и „Свръх-Душа". „Седем Властелина на Битието лежат скрити в Сарватман, като мисли в общ мозък". Същото е и със Сефиротите. Те са или седем, броейки от горната Триада, оглавявана от Кетер, или десет - езо-терично. В Махабхарата Праджапатите се изчисляват с числото 21 или 10, 6 и 5 (1065), три пъти по седем .
(Ь) „Три, Едно, Четири, Едно", Пет в своята съвкупност - Два пъти по Седем е 31415 - числовата Йерархия на Дхиан-Коганите на различни степени и от вътрешния свят, или означения свят . Това Число, поставено на границата на Великия Кръг „Не престълвай", наречен също Дхианипаша, „Въжето на Ангелите", „Въже", отде¬лящо феноменалния Космос от ноуменалния, невлизащия в пре¬делите на сегашното ни активно състояние - това число, когато не е увеличено от алгебрични размествания, остава винаги 31415, анаграмно и кабалистично, понеже е едновременно число на Кръга и на мистичната Свастика, „Два пъти Седем" още веднъж. По какъвто и начин да се изчисляват тези два реда числа, като се прибавя поотделно едно число след друго, или на кръст, отдясно или отляво, резултатът винаги ще е 14. В математиката те дават добре известната формула, че отношението на диаметъра на кръга към окръжността е равно на 1 към 3.1415, или р (пи), както се нарича. Този ред числа трябва да има същото значение, ако 1 : 314,159 и по-нататък 1 : 3,1415927, изработени съкровени изчисления за изразяване на различни цикли и векове на Първородения, или 311 040 000 000 000 с дроби, и даващи същите 13415, чрез процес, който сега не ни интересува. Може да се каже също, че г-н Ралстън Скинер, авторът на „Тhe Source of Measurs ", чете еврейската дума Алхим в същите числови данни - отхвърляйки, както беше казано, нулите и употре¬бявайки разместване - 13514; тъй като „а" е 1; „л" е 3 (30); „х" е 5; „и" е 1 (10) и „м" - 4 (40); анаграматично 31415, както това е пояснено. По такъв начин, докато в метафизичния свят Кръгът, с единна централна Точка в него няма число и се нарича Анупадака - без родители и без число, понеже не подлежи на изчисление, в проявения свят, Световното Яйце или Кръгът е ограничен от групи, наречени Линия, Триъгълник, Пентаграма, втора Линия и Квадрат или (13514); и когато Точката ражда Линия, ставайки по такъв начин диаметър, представляващ андрогенен Логос, тогава числата стават 31415 или - триъгълник, линия, квадрат, втора линия и пентаграма. „Когато Синът се отделя от Майката, той става Баща", диаметърът представя Природата или Женското Начало. Затова е казано: „В Света на Битието Единната Точка опложда Линията, Дев¬ствената Утроба на Космоса (яйцеобразната нула) и непо¬рочната Майка ражда Формата, съдържаща всички форми". Праджапати се нарича първораждащото Мъжко Начало и „Мъж на Своята Майка" . Това дава основен ключ към Всички следващи „Божествени Синове" от „Непорочни Майки". Тази представа се потвърждава от значителния факт, че Анна, името на майката Дева Мария, представяна днес от римокатолическата църква като дала живот на своята дъщеря чрез непорочно зачатие („Мария, зачената без грях"), е заимствано от халдейската дума Ана, която означава Небеса или Астрална Светлина, Аnima Mundi , оттук е и Анаитиа, Деви-Дурга, съпругата на Шива, която също се нарича Аннапурна и Каня, Девственица; Ума-Каня е нейното езотерично име и в един от многобройните му аспекти означава „Дева на Светлината", „Астрална Светлина".
и
В Кабала същите числа, т.е. 1065 е значението на Йехова, тъй като числовото значение на трите букви, съставящи неговото име - 1оd, Vau и два пъти Не съответстват на 10,6 и 5; или три пъти по седем - 21.„Десет е Майката на Душата, тъй като Животът и светлината в него са съединени, казва Хермес, тъй като числото 1 е произлязло от Духа, а числото 10 от Майката (Хаоса, Женското Начало). Единицата е създала 10, а десет е Единство". („Книга па Ключовете "). Посредством Темура, анаграматичния метод на Кавала, и познанието на 1065(21) може да се овладее всемирната наука за Космоса и неговите тайни (Равинът Йогел).

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: Тук и сега в Март 30, 2008, 12:26:39 pm

Има една история много древна. Казва се, че Бог създаде света, всичко беше красиво, след това той създаде човека и всичко стана ужасно. С човека влезе адът. А човекът почна да се оплаква и стана почти невъзможно за Бога да спи или да прави нещо - така и с много хора, а те отиваха и тропаха на вратата му ден и нощ, и стана кошмар. Той може да е помислял много пъти да унищожи човека, за да се възвърне мирът на света.
Но тогава мъдър съветник казал:
Няма нужда да унищожаваш човека, ти само си смени обителта. Недей да живееш тук на земята.
(Той живееше тук, но заради вас трябваше да си смени обителта.)
Тогава Бог казал:
Къде да отида?
Един съветник казал:
Добре е да отидеш на Еверест.
Бог казал:
Ти не знаеш. Рано или късно ще дойде там човек на име Хилари, ще стигне до там и всичко ще започне отново.
Тогава някой казал:
Иди на Луната.
Бог казал:
Ти не знаеш. Това няма да помогне. Рано или късно човек ще стигне навсякъде. Предложете ми място, където даже няма да предположи, че съм.
Тогава един стар съветник се приближил до него и му пошушнал нещо на ухото, той кимнал с глава и казал:
Ти си прав.
Старецът му предложил:
Тогава скрий се вътре в човека. Той никога няма да предположи това. Той ще дири и търси навсякъде, освен в своя вътрешен мир.

Титла: Относно: Отца и Сина, и Светия Дух
Публикувано от: insomnia1304 в Февруари 09, 2009, 10:37:26 am

Възможно ли е науката да предостави доказателство за съществуването на душата?
Съществува ли човешката душа?

В ранните часове на 28 юли 1976 г. най-смъртоносното земетресение на 20-ти век и третото най-голямо, записано в историята, разтърсва Тангшан (Tangshan), Китай. Приблизително една пета от града е заличен при това бедствие, а хиляди биват изтръгнати от ръцете на смъртта.

 

Впоследствие се провежда социологическо проучване с хората, върнати от близко до смъртта състояние, с цел да се открие какво са преживели те в най-критичния момент от живота си.

За изненада на учените много хора отговорили, че на прага на смъртта те не чувствали никаква болка или съжаление, а изживели някакво вълнение, сякаш освободени от физическите си тела. Някои казали, че съзрели тунел от светлина, а други – че видели други същества. Вероятно много хора са запознати с подобен род истории, известни на експертите като „преживявания, близки до смъртта” (ПБС).

Съществуването на ПБС предизвиква проблем за съвременното разбиране за съзнанието, тъй като според съвременната наука съзнанието е по-скоро продукт на неврохимични реакции, отколкото нещо реално съществуващо и независимо от мозъка, способно да се отделя от физическото тяло. Явлението ПБС предполага, че човекът има не само тяло, но и душа. Естествено, учените имат разнородни мнения относно отделното съществуване на човешката душа.

Едно изследване, проучващо тази материя, било проведено от д-р Дънкан Макдюгъл в Хаверхил, Масачузетс, през 1907 г. Макдюгъл работил с шест пациента, които били в критично положение. Претеглил ги в момента точно преди смъртта и веднага след нея.

Резултатите, публикувани в съвременни медицински списания, разкрили, че пациентите губели средно по 21 грама в точния момент на смъртта. Д-р Макдюгъл стигнал до заключението, че тази разлика е теглото на човешката душа – любопитен факт, добил известност във филма от 2003 г. „21 грама”.

В наши дни на това изследване се отдава малко значение – то е пренебрегвано просто като анекдот в научните кръгове, тъй като зложелатели твърдят, че е възможно да е имало грешки в измерванията, причинени от няколко фактора. При все това досега никой не е повторил експеримента с цел да го потвърди или отхвърли.

„Редукционистът” е по природа скептичен относно съществуването на възможността за независимо съзнание. Ученият Франсис Крик, поделил Нобелова награда с Джеймс Уотсън през 1962 г. за откриването на двойната спирала на ДНК, е може би най-известният съвременен представител на тази гледна точка.

В изследване, проведено в продължение на няколко години, професор Крик заявява, че „нашите съзнания – поведението на нашите мозъци – може да бъде обяснено с взаимодействието на нервните клетки (и други клетки) и асоциираните с тях молекули.”

Но някои учени спорят, че професор Крик се придържа към една крайна гледна точка. „Все едно да кажем, че катедралата е купчина от камъни и стъкло. Вярно е, но е прекалено опростено и се пропуска същността”, казва Майкъл Рейс, професор от Лондонския университет, който е както учен, така и свещеник.

Най-пълното изследване на ПБС до ден днешен е проведено от Пим ван Ломел и група холандски лекари върху 344 пациенти от 10 болници. Пациентите били съживени след спиране на сърдечната дейност. Според изследването, чиито резултати били оповестени в Лансет през 2001 г., 62-ма пациенти (или 18 %) са имали някакъв спомен за близко до смъртта преживяване, докато 41 от тях са описали „дълбоко” или „много дълбоко” преживяване.

Половината от съобщилите за ПБС заявили, че били наясно с това, че са мъртви, докато 56 процента казали, че изпитвали позитивни емоции. Петнадесет души (24%) споделили, че имали преживяване на излизане от тялото, докато 31% изпитали придвижване през тунел. Осемнадесет души казали, че видели „небесни пейзажи”. Една трета съобщили за среща със свои мъртви роднини, а по думите на осем души, пред очите им преминал целия им живот.

„Концепцията, приета досега, но недоказана научно, е, че съзнанието и спомените са локализирани в мозъка”, пише професор ван Ломел в „Относно целостта на нашето съзнание”.

„Как би могло да се преживее състояние на ясно съзнание извън тялото в момент, в който мозъкът не функционира по време на клинична смърт с равна електрокардиограма?” пита Ван Ломел. „Освен това, слепите хора са описвали [възприятия, съответстващи на реалността] по време на преживявания извън тялото”. По думите на Ван Ломел, близките до смъртта преживявания разширяват границите на медицинското разбиране по отношение пределите на човешкото съзнание и връзката между съзнание и мозък.

Докато този въпрос вероятно ще остане спорен в научните среди, понататъшни изследвания могат да дадат основание да се правят проучвания по непреходния  въпрос: Има ли живот след смъртта?

 http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-02-06_02_d.html (http://www.epochtimes-bg.com/2009-01/2009-02-06_02_d.html)