Gil-Galadh,
Преди двадесетина години по старите научнопопулярни вестници и списания имаше няколко странни факти описани в медицината. Става дума за това, че при фатални хирургични намеси на някои хора са им отстранени големи части от главнияте мозък. Дори единият от случаите, които си спомням е от Автралия, при който липсвал почти деветдесет процента от главният мозък, но човекът след операцията не само, че дошъл в съзнание, но се възстановил и започнал да изпълнява елементарните човешки нужди. След няколко месеца започнал да изговаря и първите си думи. Неq не се учил да говори както се учат малките деца, просто започнал да си спомня говоренето.
Gil-Galadh,
Искам да ти задам и един въпрос. Какво ще ни кажеш за паметта на органите и отделно за паметта на обикновената телесна клетка? Как ще ни обясниш, защо когато на едно биологично същество му се отреже /ако си виждал какво прави една кокошка, като й отсекат главата, или едно козле или агне - аз съм виждал/главата тялото продължава някои от функциите си - нали тялото е отделено от главата и няма връзка с главата, и рефлективно с паметта /тук намеквам, че паметта по някакъв начин е разпръсната в цялото органично тяло, а не само в главата. Даже в миналото имаше публикации за паметта на гръбначният мозък. А знаеш ли какви неща има написани за гилотинираните хора от времето на Френската революция/? Не че искам да контрирам поста ти за паметта, просто мисля, че нещата с човешката памет не са никак ясни, защото невролозите и психолозите винаги ще си твърдят, колко добре познават човешката памет, така както физиците мислят че познават тайните на мирозданието, а археолозите и историците тайните на миналото. Според мен се познава само механиката на паметта и то не напълно. Никой не е посочил къде точно се намира седалището на паметта и под каква форма паметта се съхранява, това е най-важното. Миналата година мисля, че също имаше публикации по въпроса, къде все пак се намира складът на паметта.
