целия интериор беше осветен с приятна златиста светлина(подобна на слънчевата), а действието все пак се развива в 2 през нощта!
....
Та мисълта ми е - може ли някой да ми обясни - каква е тази светлина и защо по дяволите трябваше да съм гол - това само ме смути и беше причината да приключи бързо бързо това прекрасно изживяване!
Че какво против голото :)Може и да пробваш да се облечеш наистина, но и междувременно можеш да се опиташ да разчистиш натрапчивото притеснение относно голотата.
Никога не ми е хрумвало, по време на ОИТ, да обърна внимание на облеклото, даже ми се стори изключително удобно, че може да се влиза под водата без да има мокрене или натрапчиво усещане за липса на кислород.
Също винаги се е виждало достатъчно добре, без значение ден ли е или нощ.
Относно златната светлина, най-доброто, което ми хрумва е, че погледнато от едно съответно място, тук на земята всяка материя е изградена от различни "плетки" на една и съща енергия, която е със златисто-бял цвят или поне аз така ги възприемам нещата.
Отдавна не съм имала ОИТ и прекратих насилствените опити да се изтръгна от тялото си, защото след всеки съзнателен опит забелязвах, че губя чувствителност, а с нея и медитациите/опитите за пътуване навътре/ връзката със земята и тн, всичко ставаше все по-трагично. Пък и спрях за кратко да си чувствам ръцете и реших, че това е момента, който ясно показва, че трябва да сложа край на тази моя лудост и че явно не това е моя път.
Наскоро четейки
"Цветето на живота" Том2 на
Друнвало Мелхиседек се изумих като видях нещо познато от сънищата преди 2-3 години.
Цитат от книгата:"След дълга подготовка и медитация заставате на стъпалата, поглеждате надолу и виждате в краката си малък отвор, пълен с вода, по-малък от 1 кв.м. Нямате никаква представа какво ви чака там и накъде ще ви отведе. После ви казват да влезете в дупката и да не излизате от нея по същият път, по който сте влезли. Вие, неофитът, имате само едно вдишване и трябва да внимавате, защото ако избързате да скочите непредпазливо във водата, ще се ударите в гранитна издатина. Но тренировките са ви научили да бъдете внимателни в непозната обстановка. И така, най-напред трябва да преминете покрай тази гранитна издатина. Когато стигнете до дъното, което е на дълбочина около 6 метра, изплувате от тъмния канал и виждате светлина отгоре. После забелязвате крокодилите. Представете си ужаса в подобна ситуация. Посвещаваният няма друг изход, освен да изплува нагоре, да се промъкне покрай тези страшни създания и да излезе навън...Ако вие, посвещаваният, излезете от водата по стъпалата от светлата страна, ще ви кажат, че току-що сте се провалили." 
А - оттук тръгва кандидатът за посвещение
D - истински изход
В моя случай понеже вече се бях провалила на едно подобно изпитание се бях заканила, че ще следвам само интуицията и въобще не тръгнах към светлината, а надолу към другия край на басейна(където се и оказа истинския изход). Тъкмо когато разни мисли отчаяно се опитваха да се включат(а аз се опитвах да ги държа изключени), за да ми обяснят, че съм глупава и че ще се удавя, защото не плувам към светлината,тъкмо тогава видях сянката на нещо голямо, което явно плуваше горе и се зарадвах, че не съм тръгнала натам. ;D
Изпитанието на което се провалих беше в един храм, в който бях присъствала на някаква церемония, тържество през деня. Изпитанието беше през нощта и се стартираше от една скромна стая, заключиха/залостиха вратата, през която ме въведоха и ме оставиха сама,беше тъмно и ставаше все по-тъмно. Знаех, че трябва да поседя известно време преди да тръгна. От стаята се навлизаше в тесни коридори, които бяха между стените на храма, но не предполагах въобще за съществуването им.
Първия път се провалих, защото вместо да се изчистя от мислите и да следвам вътрешното усещане, започнах да мисля, кои зали от храма съм виждала преди и къде би трябвало да се намирам спрямо тях..и така се оплесках, че в желанието си да се измъкна от тези коридори се набутах на едно място откъдето нямаше излизане, пък и не можех да се върна. Започна да ме хваща параноя, беше тъмно и не можех да се измъкна... и по едно време се сетих, че в най-лошия случай ще си умра там и че няма от какво да се притеснявам толкова и сънят свърши.
Следващия път се зарадвах много, че ми се отдава нова възможност и не обърках нищо. За малко се поколебах, когато на половината път срещнах друг човек, който търсеше изхода, прилив на радост ме обзе, защото разсея усещането от типа "тъмно е, гробна тишина е, сам си, вървиш- почти тичаш нанякъде и не знаеш това ли е вярната посока, но все пак имаш усещането, че си се набутал в гробница, докато си жив все още". Прилив на радост изби при вида на друго човешко същество, но секунда по-късно трябваше да го оставя, защото си беше избрал друга посока различна от тази, която аз усещах за правилна. За малко да тръгна след него, сега като се замисля, затова се е и появил в съня ми, за да ми тества стадния инстинкт. Изалязах от другата страна на храма малко преди изгрев.
Лабиринти, стаи, които се пълнят със змии, но ти знаеш, че не трябва да се панираш и не трябва да се опитваш да излезеш.
По-късно започнаха по-съвременните сънища. Примерно седиш на пристанище, върху някакви контейнери и те охраняват военните, вълните на океана се разбиват и те пръскат от време на време, въпреки че си на много високо, има силен вятър. Трябва да решиш какво да правиш. Тръгваш към единствената посока, където има въоражен човек, той ти виква да спреш, ти не спираш- стреля по теб и умираш.
Почваш отначало със същото стартово положение. Решаваш да скочиш в морето този път - вълните те блъскат няколко пъти, умираш. Пак започваш отначало, решаваш да минеш пак покрай въоръжените, но този път се затичваш и променяш посоката колкото можеш- пак те убиват. Излизаш от стреса на умирането и започваш отново отначало. Скачаш в морето- един притичва стреля по теб, но си жив и се давиш в големите вълни. И така безброй пъти, по едно време се замислих, дали да не се самоубия,че започва да ми писва, после се сетих, че опитите ми за самоубийство и опитите ми за бягство по нищо няма да се различават. ;D Накрая успях да се измъкна оттам, но пак не бях доволна..
Сънища с експерименти и какво ли още не психарии.
И тогава си мислех, че съм просто някакъв доста скрит и тих психопат. Пък то явно насън съм си спретнала процедура по преодоляване на страховете без да бъда така любезна да се уведомя.
За протокола- вече от доста време насам сънувам доста по-приятни, цветни и хармонични сънища и слава богу.
