Пействам част от книгата на Михаил Радуга за излизането от тялото - онази част в която той прави бърз разбор на видовете излизане според технологията, на подпомагащите ОИТ и на възпрепятстващите ОИТ фактори:
"От цялото многообразие на попадане във фазата могат да се отделят три принципно различаващи се начина. Това са влизането във фаза пряко, непряко и чрез съня.
Най-често всички владеят техники на непрякото влизане и влизането чрез съня, защото това са най-простите начини и не изискват голям разход на време и емоции за тяхното достигане.
Под непряко влизане във фазата се подразбира попадане във фазата след сън, събуждане не повече от приблизително 5 минути след това. Няма значение продължителността на съня - тя може да е една минута или цяла нощ. Именно този начин най-често се случва непроизволно. Неговата ефективност се дължи на това, че организмът след сън се намира в много отпуснато състояние….
Под попадане във фазата чрез съня се подразбира осъзнаване по някаква причина на собственото положение там, след което в случай на необходимост се прави само задълбочаване на състоянието с цел изостряне на чувствата. Това е най-непредсказуемият и лошо регулируем начин, тъй като осъзнаването на себе си по време на сън малко зависи от нашия ум. То протича винаги спонтанно, но не без причина, в което се състои усвояването на този начин. За неопитния човек това е най-неинтересната техника, защото се асоциира с обичайния сън. Но, разбира се, на практика това не е така.
В действителността липсва съществена разлика между резултатите от тези три техники. Единствено попадайки във фазата чрез съня, съществува по-голяма вероятност от повторно заспиване на съзнанието. Ако решите да се занимавате с аинг, техниките на попадане нямат значение - все едно ще получите всичко от това занимание. Друг е въпросът, че нещо може да ви е по-удобно и да имате повече възможности за него. Всички ние имаме различен живот и организмите ни са различно функционално устроени. В краен случай е достатъчно да владеете който и да е от тези начини -нищо няма да ви убегне.
По своята същност ролята на съня в непрекия начин за попадане във фазата се състои единствено в неговата отпускаща способност. Това го отличава от прекия начин, където за отпускане се използват голям брой сложни и досадни техники, изискващи търпение и воля. Ето защо непрякото влизане е по-лесно - не трябва да се изразходват усилия за отпускане. Заспиваш и това е. Организмът поема върху себе си тази функция, а вие през това време получавате своето; По силата на заявеното по-горе може да се каже, че непрякото влизане не съществува, а това, което ние подразбираме под него, е обикновен пряк начин, но като отпускаща техника се използва сънят, който в дадения случай действа безотказно.
Влизането в ОИТ с помощта на осъзнаване на себе си в съня също не изисква особени усилия. Трябва само да създавате засилено намерение, второ внимание, но при много хора с това възникват проблеми. Този начин изисква дълбоки вътрешни усилия, което на практика може да бъде сложно.
Само вашият организъм и физиология могат да повлияят на крайния избор на основния тип техника за попадане във фазата. Познавам хора, които имат такъв организъм, че не се затрудняват с влизането. Те почти не прилагат усилия нито при прекия, нито при непрекия начин. Просто лягат или сядат в удобно кресло и след известно време произволно попадат във фазата. Най-често хората с такава физиология не знаят какво става с тях и дори се страхуват през целия си живот.
Има хора, които, напротив, изпитват големи трудности по този въпрос. Прилагат много усилия, а резултатът е незначителен, ако въобще го има. Но няма хора, за които са недостъпни тези преживявания. Ако се затруднявате да попаднете във фазата по прекия или непрекия начин, това означава, че вашият организъм не може да бъде отпуснат без сън, затова е нужно да вложите усилия в начина за попадане във фазата чрез съня. Себе си аз не мога да отнеса нито към тези, на които лесно им се отдава, нито към онези, на които им е трудно. Сега се намирам някъде по средата, но на това силно влияние оказва моят начин на живот, затова ми е трудно да кажа какви трудности бих изпитвал, ако не се занимавах със спорт. От една страна, на моя организъм поради тежките тренировки му е нужно повече отдих и сън, отколкото на обикновените хора. Изглежда, че това увеличава моята резултативност при попадане във фазата поради по-честите възможности. Но от друга страна, развитата мускулатура на тялото ми пречи на отпускането - при повече мускули отпускането е по-трудно. Това е разбираемо дори за неосведомения човек. Това е моят главен проблем. Затова йогите приличат на концлагеристи от Освиенцим. Някога някъде в коментарите към йогийски трактати прочетох, че трябва да се направи избор между масивното тяло и способността за релаксация. Ето защо хората на спорта трябва да са готови за особени трудности.
Не само заниманията със спорт могат да повлияят на способността за влизане във фазата, но също така и други страни на човешкия живот, като включваме и психологическите проблеми, когато даже опитният човек може със седмици да не изпита нито една ОИТ.
Безспорно силно влияние на астрала оказва неправилният начин на живот - прекомерното пушене, алкохолизмът и наркотиците. Това не може да не доведе до някаква сериозна болест или патология. Ако погледнем най-общо, влияние има абсолютно всичко в нашия живот, но ако не се злоупотребява с нищо, няма да има голямо отражение върху степента на попадане във фазата.
Силно влияние върху попадането във фазата има и постоянството в практикуването на подобни занимания. Практиката влияе върху всичко в нашия живот, но в тази област това е силно забележимо. Трябва да практикувате колкото може повече техники на влизане във фазата, трябва да опитате няколко, преди да получите резултат. Не трябва да се спирате върху една избрана техника, защото те, освен всичко друго, на един стадий на развитие могат да бъдат ефективни, а на друг - не."
