За какво говори това? Че това, което се счита за астрално излизане /ОИТ/ всъщност е пътуване навътре в себе си? Че единствената „синхронизирана реалност”, обща за всички ни е тази „в матрицата”, тук на земята, в 3D? Кажете какво мислите?
Нямам претенции да съм права, но според мен, ако пътуваш достатъчно "навътре" ще стигнеш "навън" или общо казано, има много неща, на различни пластове- различни, разнообразни, но на едно далечно друго ниво всичко е едно цяло.
А когато съм ходила вън от този свят, винаги е имало някой с мен.Не зная кой,може и аз самата,но си говоря с някой 'по-голям".Този някой ме пази и обича,и води.Ако се отплесна ме подканя да побързам.Пуска ми шеги и аз се смея и забавлявам. Много е странно,но съм доста остроумна,не че и иначе не съм...
При мен беше същото, по-късно разбрах, че това е пазителя ми, който явно има здрави нерви и го играе нещо като бавачка. :)Той е с мен когато ходя и по този свят обаче, предполагам и твоя е с теб, но просто си мълчи и се спотайва, хвърляйки по едно око. Това, че не винаги го виждаш не значи, че не е с теб.(но пак да кажа нямам претенции да съм права, само излагам моментните си мисли по темата)
Интересното е, че и на мен ми пускаше много добри шеги и вървеше лафчето докато стигнем докъдето трябва- сигурно така е по-добре, хем се случва нещо и не се будим, хем доброто настроение сигурно държи по-високи вибрации.
Хващала съм се, че с пазителя си/и разни други/ правя разбор на живота и нещата, които ме тревожат по време на сън, докато съм си в тялото. Но не ги помня разговорите, само последните реплики хващам преди събуждане и странични спомени. Предполагам затова хората са казали "Утрото е по-мъдро от вечерта". Те само ми дават насоки за размисъл, които аз пропускам, когато разглеждам проблема, а решенията и изводите си ги правя аз - после те се запечатват в подсъзнанието. Дори да не помня разговора на сутринта, вече знам как да постъпя и съм спокойна.
Не трябва да забравяме, че колкото и "отгоре" да ни дават знаци и да ни пазят, голямата част от нещата все пак зависи от нас. Имаме пълната свобода да се проявяваме както си решим.
Аз в будно състояние не съм излизала от тялото си. За момента не ми се получава. Като погледна себе си отстрани и се стряскам. (Не защото съм много страшна, а по-скоро защото не очаквам да има някой в стаята, а изведнъж виждам човек и преди да загрея, че виждам себе си съм се върнала пак обратно).
Голяма паника, голямо чудо.
Веднъж се наложи екстремно бързо прибиране по време на сън/ОИТ/ и се разбудих преди да съм се прибрала, първата реакция беше паника- после като видях, че с паниката до нищо добро не се стига, я укротих и в същия момент си се прибрах. Отворих очи и ми нахълтаха в стаята истински хора- предполагам заради това се е наложило да се прибера по по ускорена процедура.
