Иска ми се да не го виждам само аз това ,но явно е точно така.Няма значение нищо,защити,незащити,позитивни мисли,негативни,послания,сънища всичко е бул шит.Всичко сме си го измислили ние,за наше си успокоение и наше удобство.Защитават се тези дето имат от какво,позитивните мисли са хубаво нещо,затварят ни очите залъгвайки ни колко нещата всъщност са ок или още по зле как с тях ще оправим света.Няма такова нещо хора.Колкото и да контролирате мислите си ще дойде момента на истината а тя е че днес мислиш положително но утре равновесието ти ебава м.... и вече не си чак толкова положителен.Стига моля ви фантазирахте.Молитви ,медитации и подобни,това е само прах в очите който сами си хвърляме,те не вършат никаква работа, освен че ни успокояват,същото когато пиете аналгин.А като ни успокояват далеч не се променят нещата.Всеки си вярва в някакви си неща и си живее в неговия си филм. Принцеси, Аспарузи, демони,и квито и да са там,всичко е в главите ни.Ние сами си ги създаваме,ние сме поставени в един свят в който сме лишени от 100 000 неща за да не можем да видим истината и да си измисляме наша такава.Толкова способности нямаме и се надяваме да падне небето, че нещо да се промени.Честно ви казвам направо не виждам смисъл в цялото това съществуване.Апатия е най точната дума.вече ми е все тая,да става квото ще,ама дай боже да стане нещо щото тази скука е ужасна. Живота е скучен колкото и да си го разнобразяваш. Наскоро прочетох много интересно четиво, в него писателя (българин)казва че за първи път от много години сме лишени от енергия и информация отвън,а в същия момент ние сме създали огромно информационно поле което е затворено и изяжда нашата собствена енергия, че ние вече сме спряли да обменяме енергия,обменяме само информация,която обаче не е носител на енергия.и така ние сами се изтощаваме.В същия момент и магнитното поле намалява ,сякаш се отдалечаваме от центъра,от източника,вратата е заключена.Това тук не е много по темата за сънищата,но понеже подхванахте темата за побъркването на хората. Всички се побъркваме и нито вие нито аз правим изключение.Не искам повече никой да ми говори " благи" приказки,защото аман от заблуди вече.Може би звуча песимистично, да така е,6 години от устата ми излизаха само оптимистични думи,ама и те ми изядоха енергииката.Това е положението и да ни харесва и а не ни,явно ще сърбаме някаква попара.