За Сънищата, Осъзнатите Сънища и Опитностите Извън Тялото

[lils]

Няма общовалидни критерии за смешно и не-смешно. на някой му е смешен английски виц, но на мен примерно - не. Знам какво е фантомна болка (всичките ми крайници са си на мястото. за по-лека ситуация става въпрос )и тогава предпочетох хората, които се смееха, защото разсмиваха и мен. тези, които ме гледаха състрадателно ми бяха крайно неприятни и увеличаваха болката.
В такъв момент е добре този човек да почувства, че не е изрода с отрязани крака, а просто човек. Какъв по-добър начин от смеха. Не присмех и осмиване, а искрен смях от абсурда на реплика от сорта "Болят ме краката" при липса на такива.
Зловещо е хората да те зяпат, да те съжаляват и да ти мятат тъжни погледи. Това не е признак, че ги е грижа за теб или те уважават. Просто показват криворазбрани добри обноски.
Но както казах - критериите са относителни, ако изобщо има такива.
По темата - мен си ме гонят редовно вампири. Засега се справям с тях. Навестяват ме и някакви високи светещи в синьо фигури, които само ме зяпат и ми сочат с пръст в определена посока.
Забелязах, че подобни "атаки" зависят от физическото и емоционалното ми състояние. Когато се задържа в лошо настроени повече от месец - идват някакви невидими и започват да ме душат. Последния път имах болки в областта гръдния кош три-четири дена след "срещата".
Обаче ако съм в хармония със себе си, не изпитвам тъга, страх, гняв и подобни - идват високите фигури или пък политам с тях.
Обяснявам доста аматьорски, но това е от личен опит - вече 20 години, а не от книги. Постепенно се научих и как да контролирам "посещенията". Излизала съм от тялото си без инструкции. Не знам - естествено ми се получава, без да ми е цел и без да знам дори какво точно се случва. Едва преди 6-7 години се поинтересувах иначе психиатрията ми беше в кърпа вързана ;D

[Спорт-Здраве4]

АЛЯЛУЯ !!!

Значи все пак имало някой, който може живее в тоя форум!


Тук не е правилното място, където да разгръщам трактат за ужаса на съжалителните и загрижени погледи.Но е правилният момент, в който да спомена, че масовото съжаление беше едно от най-тежките неща, които съм преживявал през живота си и за първи път имах нужда от тайм-аут.
Не успях да се спася нито с роли, нито с преструвки, нито с езиково и интелектуално жонглиране - хората просто ме наобиколиха и ме смазаха от съжаление, изсмукаха и последната ми капка сили и трябваше да се възстановявам на село в сравнителна изолация.
(Благодаря на близките ми хора от този форум, които ми помогнаха тогава, без да го осъзнават може би)

Вие, които състрадавате и се чувствате съпричастни към страдащите, знайте, че всеки инвалид и просяк на улицата искрено ви проклина!

[aldonea]

  Разбира се, че всеки решава дали да приеме страха в себе-си или да живее свободен(без страх),а вероятно само този,който е имал астрални срещи знае как да се отърве от това смразяващо усещане,НАЛИ? 

[lils]

Усещането, че е смразяващо, смразяващо е, особено, когато си дете. С течение на годините се учиш да го контролираш. Например усещаш кога започваш да се парализираш или кога внезапно не чувстваш теглото си и политаш, тогава решаваш - да пътуваш, да те атакуват или не.
Сега сякаш е по-лесно. Има толкова информация, но отново има проблем - не цялата информация е достоверна. Поне за себе си съм направила извода, че първо ще трупам информация от личен опит и после ще търся да си я обяснявам с някаква литература. Така съм сигурна, че не прочетеното е повлияло на личния опит или го е предизвикало по някакъв начин. Но всеки си има тактика и стига да иска, ще постигне, каквото търси.

[mitko]

    ???Значи щом признавате фантомната болка защо да няма негативни фантоми причиняващи ни дискомфорт и какво е смешното в тези явления? Питам ЕSES и спорта!!
    Ирис, прав си, че когато се присмиваме на собствената си болка ние я игнорираме и така я намаляваме, но да се смееш на факта, че друг го боли това си е извращение - чиста проба!!! Значи човека казва болят ме стъпалата, а ти започваш да се смееш и сочейки краката му казваш: Глупчо, за какви стъпала говориш, ти нямаш крака!  Е, не ви разбирам вас младите и това си е!! В същото време казваш, че след посещение на негативи три дни са те боляли гърдите, нали?
Как ще се почустваш, ако еses ти каже смеейки се: Стига си говорил небивалици, те такова животно нема, не плаши с глупостите си хората! Сигурно ще се почустваш щастлив и ще забравиш инцидента.

[mitko]

Усещането, че е смразяващо, смразяващо е. Поне за себе си съм направила извода, че първо ще трупам информация от личен опит и после ще търся да си я обяснявам с някаква литература.така съм сигурна, че не прочетеното е повлияло на личния опит или го е предизвикало по някакъв начин. но всеки си има тактика и стига да иска, ще постигне, каквото търси.

     Точно това е пътят!!! Всяка практика може да се облече в кипра теория, но не всяка теория може да се потвърди от практиката! Имаш ли практика - ще имаш и СОБСТВЕНА теория, но имаш ли теория не значи, че имаш практика!

[lils]

Отново не е така за болката. Всеки е прав всъщност, но за друго ставаше въпрос. Когато човек без крака казва "Болят ме краката" той осъзнава, че казаното от него е абсурдно, вероятно не търси реакция у околните, а говори по-скоро на себе си и се чуди как може да боли нещо, което вече не е там.
Пак казвам, че не става въпрос за злобно присмиване или нещо от сорта. В крайна сметка реално не знаем какво очаква този човек, какво мисли, колко силно усеща болката. В такъв случай поне от моя гледна точка се доверявам на интуицията си, на спонтанната си реакция. Човек с подобен недъг усеща, прави разлика между осмиване и смях, разбира кога отношението ти към него е искрено. Поне аз предпочитах нещо истинско, а не замаскирано от добро възпитание (каквото вие, по възрастните имате. казвам "възрастни", защото ти казваш "младите". може би имаш повече години от коментиращите). Отново всичко е индивидуално, но аз се смея не на инвалида, а на неговата реплика. В никакъв случай не се радвам на болката му. Съмнявам се, че и някой от коментиращите го прави.
Явно се получава прословутата пропаст между възпитанието и възгледите на поколенията.

[lils]

А и примерът, който си посочил е различен. Реално аз все още имам гръден кош. А на някой наистина ще му се стори смешно, но не болката ми, а фактът, че е причинена от същества, невидими за останалите. Един приятел например се засмя. Това беше естествената  реакция, защото не вярва в подобни създания. Често реакциите са напълно изкуствено създадени. След което докара една съчувствена физиономия и каза колко съжалявал, че ме боли - точно както са го учили. Хора, които не са преживели подобно нещо, е нормално да се разсмеят обаче на източника на болка, не на самата нея.
Ако човек се спъне и падне -  смешно е самото действие, не раната, която евентуално падащият е получил или срамът, който вероятно е изпитал. Естествено, че след това ще помогнеш на човека, ако можеш. Младото поколение съвсем не сме зли. Само възприемаме събитията по различен начин.

[Iris]

Ирис, прав си, че когато се присмиваме на собствената си болка ние я игнорираме и така я намаляваме, но да се смееш на факта, че друг го боли това си е извращение - чиста проба!!! Значи човека казва болят ме стъпалата, а ти започваш да се смееш и сочейки краката му казваш: Глупчо, за какви стъпала говориш, ти нямаш крака!

Ирис още нищо не е писал по въпроса. Щеше да пише снощи, но се отказа. Иначе фантомната болка е много по-реална, отколкото смятаме. Все пак човек има и по-фини тела от физическото и тук визирам най-вече етерния двойник. Освен това мозъчните центрове, които реално създават усещането за болка са си на мястото. Иначе са прави тези, които се изказаха против съжалението, и то много прави. Но пък когато „гледаш на нещата от смешната им страна“ е необходимо да се съобразяваш и с другите, с това как ще възприемат чувството ти за хумор и др. неща. При някои може да помогне смехът и закачката, при други може да помогне успокояване, при трети обясняване на причините, водещи до такова усещане, а има и такива, колкото и да не ги подкрепям, които изпитват нужда от съжаление.

[eses]

Привет,
    ESES, мъдрият никога не си позволява да се смее на чуждата ИСТИНА.  Но ти и спорта сте много млади за да расъждавате като зрели хора!
    Ако някой ти каже, че го болят стъпалата, а ти виждаш пред тебе човек в инвалидна количка с отрязани над коленете крака сигурно ще се скъсаш от смях, но него ще го болят стъпалата разбираш ли ме?Huh
     С уважение! 

Малко не си ме разбрал.Не се смея на никой за неговата истина, смешно ми е че те са си я причинили. И това което всъщност през цялото време повтарям ,е че истината ние я правим и че ако тя ни кара да се чувстваме зле,може да я променим.
Относно примера ти за фантомните болки,честно казано на неправилния човек даде това сравнение.Майка ми е с 2 ампутирани крака и много добре знам за какво става въпрос.Относно смеха на Спорта, ами това е неговата истина,нали,защо се възмущаваш,нали ти си голям  и зрял човек.

[Спорт-Здраве4]

Искам да се извиня на модераторския екип, че разтягам една виртуална тема за пропастта между поколенията в широк спектър теми под формата на флуд.Но...едва ли има по-адекватен начин за дискутиране по това специфично заглавие.

Виждам, че нещата се задълбочават и се оформят тези, затова ще обособя тема за това, благодаря ви за търпението


П.П.
Там е работата, ако бяха "зрели" хората, щяха да са напълно наясно с младото поколение.Но те не са и бягат от мисълта, че това може би означава, че "зрели" е просто етикет, и че всъщност са най-обърканата част от населението, защото са прекарали в системата най-много време.

[aldonea]

 :)Спорт-Здраве4, Матрицата (Системата)е еднаква за всички, но всеки присъства в нея по различен начин. То е почти като:"СВОБОДЕН В ЗАТВОРА" иначе щеше ли да има опитности извън тялото? 

[Tangrata_]

Тялото не е затвор. То е най-добрият ти приятел.

Обичай се, обичай и тялото си. За какво ви е това отричане? Постигате ли нещо съществено с това?

Ако си пилот от формула1 нима няма да обичаш колата си?
Ако си конник, нима няма да обичаш и уважаваш коня си?! Нима няма двамата да градите заедно чудеса!?


Все едно някой инвалид да твърди, че инвалидната количка е затворът му. А точно тя му помага да се движи. Извода е: неблагодарност и неосъзнаване на собствената отговорност.

С тялото могат да се постигат много и невероятни неща. Чрез изучаването на възможностите на тялото изучаваме и нашите лични и душевни възможности.

[Unlock_the_Light]

Тялото не е затвор. То е най-добрият ти приятел.

Обичай се, обичай и тялото си. За какво ви е това отричане? Постигате ли нещо съществено с това?

Ако си пилот от формула1 нима няма да обичаш колата си?
Ако си конник, нима няма да обичаш и уважаваш коня си?! Нима няма двамата да градите заедно чудеса!?

добре казано 

в допълнение:

Ако си човек, нима няма да обичаш себе си (тялото си)?

[lightworker]

Ами аз като се осъзнах на една 100 метрова кула,от която не можеш да слезеш.Духаше страхотен вятър и аз най отгоре стъпила на една плочка,а надолу пропаст и цял град в краката ми.Първата ми мисъл беше- това е сън, как можех точно тук да се осъзная,сега ще падна.И естествено почнах да падам   но успях да създам съпротивителна сила,на гравитацията и се призимих доста меко  при това мъжа ми беше с мен и падахме заедно,че и за него се грижих.

Ако от този сън трябва да съдя за опитността ти в астралните пътувания и ОС-ща въобще, мога да кажа, че си в начална фаза и ти липсва за момента рутина. Да мислиш за съпротивителна сила и гравитация в астрала, е проекция на физическите ти навици, стереотипи. В астрала винаги се приземяваш меко. Аз дори не мисля за това как ще се приземя!Скачам и толкова! Ако ми е кеф, ще направя и салто. Ако ми е кеф, ще се приземя и на главата си.
Ако бях на твое място бих  проверила този, който в съня ти си възприела като мъжа ти. Ще се обърна към него и ще кажа на глас, че искам да видя енергия и насоча кутрето на лявата си ръка към него. Ако той изчезне (започне да се стопява), значи е бил твоя мисловна проекция. Ако се превърне в енергия (кълбо от енергия), ще му кажа или да ме остави на мира или ще го попитам кой е, защото знам, че в случая си имам работа с нечовек. Ако образа остане неизменен, значи е астралния двойник на мъжа ти и бих му казала, че сънува...с надеждата и той да се осъзнае в съня си.