Няма общовалидни критерии за смешно и не-смешно. на някой му е смешен английски виц, но на мен примерно - не. Знам какво е фантомна болка (всичките ми крайници са си на мястото. за по-лека ситуация става въпрос

)и тогава предпочетох хората, които се смееха, защото разсмиваха и мен. тези, които ме гледаха състрадателно ми бяха крайно неприятни и увеличаваха болката.
В такъв момент е добре този човек да почувства, че не е изрода с отрязани крака, а просто човек. Какъв по-добър начин от смеха. Не присмех и осмиване, а искрен смях от абсурда на реплика от сорта "Болят ме краката" при липса на такива.
Зловещо е хората да те зяпат, да те съжаляват и да ти мятат тъжни погледи. Това не е признак, че ги е грижа за теб или те уважават. Просто показват криворазбрани добри обноски.
Но както казах - критериите са относителни, ако изобщо има такива.
По темата - мен си ме гонят редовно вампири. Засега се справям с тях. Навестяват ме и някакви високи светещи в синьо фигури, които само ме зяпат и ми сочат с пръст в определена посока.
Забелязах, че подобни "атаки" зависят от физическото и емоционалното ми състояние. Когато се задържа в лошо настроени повече от месец - идват някакви невидими и започват да ме душат. Последния път имах болки в областта гръдния кош три-четири дена след "срещата".
Обаче ако съм в хармония със себе си, не изпитвам тъга, страх, гняв и подобни - идват високите фигури или пък политам с тях.
Обяснявам доста аматьорски, но това е от личен опит - вече 20 години, а не от книги. Постепенно се научих и как да контролирам "посещенията". Излизала съм от тялото си без инструкции. Не знам - естествено ми се получава, без да ми е цел и без да знам дори какво точно се случва. Едва преди 6-7 години се поинтересувах иначе психиатрията ми беше в кърпа вързана ;D