Знае, се но не се казва. А защо да няма значение? Сега такова ли би било извинението?
Казваш други примери, ами нека са конкретни и да се прецени безпочвени ли са, или не са.
Но да се прецени конкретно върху самите тях, не според това, което се очаква да бъдат. Защо мислиш, че е недоволството, само защото не ги приемат ли? Не, защото не ги приемат, а защото за да се изяснява истинската история те трябва да бъдат приемани и обстойно изследвани. Защото тия които ги приемат сериозно, виждат връзка м/у всички тях, защото си импонират, но официоза отхвърляйки ги под една или друга форма, един по един, не търси истината си пази статуквото.
Аз не виждам в това да е интереса на обществото, отколкото на определени кръгове в него. С някаква фанатична гордост се отбелязва, че на една наука са и нужни парадигми, за да се нарича наука. Вместо науката да е подвластна на фактологията, фактологията е подвластна на науката.
Официалните доктрини на науките за миналото, буквално са безпомощни. Нищо чудно скоро да рухнат до основи. Те вече са обезценени до голяма степен.
Основата на проблема е, че тези науки са се отдалечили от философията, в желанието си да се обособят са се капсулирали и това вече не са хуманитарни, а някакви други науки.