Автор Тема: Гири  (Прочетена 2396 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Гири
« -: Февруари 22, 2008, 13:04:54 pm »
- Бихте ли ми казали къде ви е складът за фуража? - попитах аз селянина, за когото снимах телевизионния репортаж. Стопанството представляваше две дълги едноетажни постройки, където се гледаха 50 хил. кокошки-носачки. - Не виждам и къде държите снесените яйца? - продължих да питам аз.
- За какво ми е склад, след като имам храна само за едно денонощие? - отговори селянинът на въпроса с въпрос.
- А с какво ще храните кокошките утре? - не мирясвах аз.
- Утре г-н Хосода ще докара храна. Той се е специализирал в тази работа - каза селянинът.
- Ами ако не докара? - предположих аз.
- Как така няма да докара? - повтори въпроса ми селянинът с интонация, сякаш се бях усъмнил в изгрева на слънцето.
- Да речем, че умре! - реших да изфабрикувам екстремна ситуация аз.
- Тогава жена му ще докара. - Селянинът говореше със снизходителна увереност на гросмайстор, който обяснява шахматна партия на любител.
- Жената ще погребва мъжа си! - настоявах на своето аз.
- Синът на г-н Хосода ще докара. - За селянина това беше по-очевидно от таблицата за умножение.
- И синът също ще бъде на погребението!
- Съседът на г-н Хосода ще докара.
- Толкова ли е строг договорът ви с г-н Хосода? - попитах аз.
- Че защо ни е договор? - учуди се селянинът. - Г-н Хосода - разясни той - ми е обещал да докарва храна всеки ден.



Владимир Цветов - Петнадесетият камък от градината на "Рьоанджи"

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Гири
« Отговор #1 -: Февруари 22, 2008, 16:20:32 pm »
Съществуват общества, в които вярата в себе си и в другия изгражда отношения на проста красота, естественост и спокойствие. Нашите договори (разбирай в Западния свят) са пълни със страшни клаузи за наказателни мерки при отклонение от договореното. За традиционните източни народи (към тях принадлежат и старобългарските ни деди) всичко това е губене на време и вторачване в нещо очевидно ненужно, ялово, лишено от плода на едно почтено изпълнение на договора.

гири - (яп.) дълг; чувство за необходимост
и израз на почтеност; лично достойнство
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Относно: Гири
« Отговор #2 -: Февруари 22, 2008, 17:15:51 pm »
Това разказче ми хареса  :P  Колко елементарно просто е, когато човек живее в името на честта и достойнството.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Гири
« Отговор #3 -: Февруари 22, 2008, 18:13:42 pm »
Така си e щото другия вариант е постоянно да се живее в страх че другия ще те излъже нещо - за съжаление хората са различни и има разнообразния виждания за живота - някои смятат че ако си имал възможност да гепиш и не си го направил си балък.
« Последна редакция: Февруари 22, 2008, 21:38:33 pm от Alien »

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Относно: Гири
« Отговор #4 -: Февруари 22, 2008, 18:48:34 pm »
Даа-а-а-а-а-а-а-а-а...
И тревата си расте без договор с майката земя, очаква от слънцето всеки ден да изгрее /и то изгрява/, да завали дъжд /и той вали - понякога/, почвата да я нахрани /и бактериите в нея произвеждат нужните минерали/. И всичко е на дорба воля. НИКОЙ НЕ ПЛАЩА С ПАРИ, НО РЕАЛНО ПОГЛЕДНАТО ВСИЧКИ СЕ ОТПЛАЩАТ С ДЕЙНОСТТА И ЖИВОТА СИ НА ДРУГ, ЗАЩОТО ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО.
Договорирането е най-гадната изцепка на човешкото общество, задоволяваща потребността на управляващата класа да управлява и чрез парите и последвалото го договориране да осъществява властването и заробването. Въобще не ви говоря за Комунизъм. Обратното, говоря ви за робството! Механизмите за заробването са описани в този сайт и са пределно ясни за всички. Лошото е, че все още никой не предлага комплексни мерки за измъкване от робовладелското положение, в което се намираме. Тъй като механизмите на робовладелството работят в много нива от най-различно естество в цялата ни цивилизация, като основата тръгва от изкуствено създадена липса на информираност и ниска образованост на отделния индивид, така този отвратителен строй на злоба, алчност, манипулация и ненавист може да се преодолоее с комплексни мерки в същите нива, в които действа. Времето необходимо за преоформянето на базисите във всички нива ще е твърде много, защото е изключително трудно с познатите ни методики да се промени главно психиката на отделния индивид. И отново не си мислете, че не ви говоря за комунизъм. Говоря ви за нещо много повече! За това,за което от вечни времена са мечтали най-прекрасните хора на Земята, ЕДИНЕНИЕТО С ТО, защото е ясно, че чрез противоположните страни вселената придобива опит, но когато бъде достигнато То /независимо по какъв начин/, всички не само ще станат по-добри, но и ще осъзнаят смисъла на съществуването си. И КОЙТО ОСЪЗНАЕ СМИСЪЛА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ НЯМА ДА ПОМИСЛИ ДА ВРЕДИ! Може би затуй японците имат поговорката: "Не търси виновни, реши проблема!"; щото са много по-осъзнали се от нашата нация!

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Относно: Гири
« Отговор #5 -: Февруари 22, 2008, 20:32:34 pm »
Аз не бих нарекъл японците "по-осъзнати от нашата нация" - дори напротив, според мен те са много по-затруднени да проявявят самостоятелно мислене, което пък е характерен белег на българите и по принцип е проява на осъзнатостта. Онова, което прави японския модел твърде успешен, според мен не е наличието на осъзнатост, а дисциплината, при която определеният за "знаяч" в групата получава цялата нейна подкрепа и не загубва нито капчица от своя ресурс, за да се бори с инакомислия, съпротива, разцепления... Същевременно, удостоен с "честта" от своята група, той носи нравствената отговорност за начина, по който упражнява своя "знатен" мандат и това го сплотява силно с общата кауза. Тъкмо липсата на такава сплотеност проваля българите в общите им дела, но индивидуално, всеки един от тях е много по-осъзнат, отколкото средностатистическия японец.
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

lexas

  • Гост
Относно: Гири
« Отговор #6 -: Април 24, 2008, 22:12:14 pm »
    Във времена, в които коварната клопка е можела да мине за тактически ход, а въпиещото лицемерие – за военна хитрост, тази типично мъжка добродетел – да си честен и прям – е била скъпоценният камък, който е блестял най-ярко и е бил най-високо ценен. Правотата е брат-близнак на Доблестта, още една воинска добродетел.Но преди да премина към Доблестта, нека отделя малко внимание на нещо, което бих нарекъл производно на Правотата, но ако в началото то слабо се е отличавало от своя първообраз, впоследствие все повече се е отдалечавало от него, докато накрая смисълът му се е изопачил напълно в популярните представи. Говоря за гири, означаващо буквално „правилно основание”, но започнало с хода на времето да се приема едва ли не като „служебно задължение”, т.е. онова, което обществото очаква да бъде изпълнявано от съответните „длъжностни лица”. В своя първоначален и неизкривен смисъл то означавало чисто и просто „дълг” – ето защо говорим за гири, което дължим на родителите си, на висшестоящите, но и на нисшестоящите, на обществото като цяло и така нататък. Във всички тези случаи гири е тъкмо дълг, а какво друго е дългът, ако не това, което правилното основание изисква и ни повелява да вършим? И не трябва ли именно правилното основание да бъде и нашата категорична повеля?
    Та гири първоначално е означавало не друго, а „дълг” и аз ще си позволя да обясня етимологията на това понятие със следния казус: ако в отношението ни, да кажем към нашите родители обичта, която би трябвало да е наш единствен мотив, отсъства, то очевидно е редно да има и някоя друга инстанция или авторитет, който да гарантира синовната почтителност. В нашия случай третата инстанция е била формулирана като гири. И този акт е бил напълно оправдан, защото ако любовта не се стреми към добродетелност, редно е човек да подири съвет от разума си, а той пък трябва на часа да се пробуди, за да го убеди в необходимостта да постъпва правилно. Същото важи и за всяко друго морално задължение. Щом дългът се превърне в бреме, веднага се намесва правилното основание, за да ни попречи да го отхвърлим. В този смисъл гири е строгият надзирател, който с брезова пръчка в ръка ще накара лентяят да свърши онова, което му е било възложено. В етиката то играе второстепенна роля; като мотив е безкрайно по-маловажно от християнското учение за любовта, която трябва да е Единственият закон. Приемам го просто като продукт на едно неестествено общество – общество, в което класовите различия са почивали на такива несигурни устои като случайността на раждането или незаслужените привилегии, общество, в което семейството е било основна социална единица, а старшинството по възраст е било с по-голяма тежест от превъзходството по талант и където естественото влечение често е било принуждавано да отстъпва пред произволния, сътворен от човека обичай. И тъкмо заради тази си неествественост, с течение на времето гири се е изродило в някакво мъгляво и размито понятие за „благоприличие”, с което едни неща се обясняват, а други просто се налагат – например защо майката трябва в случай на нужда да жертва останалите си деца, за да спаси първородния, или защо дъщерята трябва да предложи за продан собственото си целомъдрие, за да плати за разгула на своя баща и прочее в същия дух. Ето как, по мое мнение, започналото като правилно основание гири често е пристъпвало в селенията на казуистиката и дори е деградирало до жалък страх от цензурата. За гири може да се каже същото, което Скот е писал за патриотизма: „Понеже е най-привлекателен, той често внушава и най-силни подозрения, че е само маска, зад която често се спотайват съвсем други чувства.” Поставено отвъд или под правилното основание, гири се превръща в чудовищно недоразумение. Днес то приютява под крилото си софистика и лицемерие от всякакъв вид. И то лесно е можело да се превърне и в „гнездо на страха”, ако не е било Бушидо с неговото ясно и точно разбиране за мъжеството като духа на дръзновението и издръжливостта.
   
                         Инадзо Нитобе – „Бушидо – духът на Япония”
« Последна редакция: Април 24, 2008, 22:13:02 pm от lexas »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27