- Бихте ли ми казали къде ви е складът за фуража? - попитах аз селянина, за когото снимах телевизионния репортаж. Стопанството представляваше две дълги едноетажни постройки, където се гледаха 50 хил. кокошки-носачки. - Не виждам и къде държите снесените яйца? - продължих да питам аз.
- За какво ми е склад, след като имам храна само за едно денонощие? - отговори селянинът на въпроса с въпрос.
- А с какво ще храните кокошките утре? - не мирясвах аз.
- Утре г-н Хосода ще докара храна. Той се е специализирал в тази работа - каза селянинът.
- Ами ако не докара? - предположих аз.
- Как така няма да докара? - повтори въпроса ми селянинът с интонация, сякаш се бях усъмнил в изгрева на слънцето.
- Да речем, че умре! - реших да изфабрикувам екстремна ситуация аз.
- Тогава жена му ще докара. - Селянинът говореше със снизходителна увереност на гросмайстор, който обяснява шахматна партия на любител.
- Жената ще погребва мъжа си! - настоявах на своето аз.
- Синът на г-н Хосода ще докара. - За селянина това беше по-очевидно от таблицата за умножение.
- И синът също ще бъде на погребението!
- Съседът на г-н Хосода ще докара.
- Толкова ли е строг договорът ви с г-н Хосода? - попитах аз.
- Че защо ни е договор? - учуди се селянинът. - Г-н Хосода - разясни той - ми е обещал да докарва храна всеки ден.
Владимир Цветов - Петнадесетият камък от градината на "Рьоанджи"
Съществуват общества, в които вярата в себе си и в другия изгражда отношения на проста красота, естественост и спокойствие. Нашите договори (разбирай в Западния свят) са пълни със страшни клаузи за наказателни мерки при отклонение от договореното. За традиционните източни народи (към тях принадлежат и старобългарските ни деди) всичко това е губене на време и вторачване в нещо очевидно ненужно, ялово, лишено от плода на едно почтено изпълнение на договора.
гири - (яп.) дълг; чувство за необходимост
и израз на почтеност; лично достойнство