В живота си съм присъствала на три погребения и трите на хора с различна вяра.
Погребението на езотерик протича по следния начин: три дни тялото не се докосва, никакви аутопсии или манипулации. Спазва се тишина в дома, въпреки, че тялото не е там, не се плаче, не се вика. В такова погребение не се отдава особена почит на тялото. Прави се всичко възможно да се помогне на заминаващия си дух и неговата правилна ориентация в новото състояние.
След третия ден тялото се кремира за да се разруши по -бързо второто тяло.
За разочарование на чичо Митко ще кажа, че според българските закони роднините нямат право да разполагат с праха на покойника и независимо от кремацията трябва да го погребат на регламентираното от държавата място.

За мюсюлманското погребение просто нямам коментар.
Беше голяма борба с дванайсет броя ходжи, да допуснат мен и майка ми на гробищата.
Накрая "мъдрите" им глави разрешиха нашето присъствие, защото така или иначе сме скверни жени, тъй като не сме мюсуюлманки.
