Споделям личното си мнение, като не искам да ангажирам никого с него.
Религия и вяра. За мнозина те са неразделни. Няма религия без вярва. Така ли е?
Супер, ама какво ме грее мене тази завързалка?
Ако съм шеф и собственик на фирма или корпорация

, кого бих взел на работа? Кого бих повишил в иерархията?
Дали вярващия ми? Дали вярващия си, че може да върши качествено нужната дейност? Или този, който ако не ме познава то поне има знания и умения? Бих взел този за който знам, че има знания и умения а не онзи за когото просто си вярвам, че би могъл да ги има.
Ако приема на доверие вярващия в мен, то тогава следва, че не бих искал да се знае истината за мене. А кой би искал истината за него да не се тиражира? Онзи на когото работата му не е чиста.
Ако поканиш в дома си майстор за когото вярваш, че може. Ако той също само си вярва, че може. Тогава вероятността да опропастиш дома си клони към 100%. Така ли е?
Та затова питам аз: Какво ме грее вярата мене? Как може за божествените приоритет да е вярата в тях на когото и да било? Ако е така, то колко божествени са и дали не са самозвани себебогоизбрали се?
Библията започва с принципа "Речено-сторено"
Бог рече нещо и току станало за ден.
Рече друго и то хоп - реалност.
Де го Бог с умението си и не рече примерно "Сатана изчезни!" И да биде така?
Или сегашния заел позицията "Бог" не е същия онзи от "Писанието"!?
Ако обаче Е онзи, то работата се смарангясва... Назначавал е разни Сатани на отговорни постове и сега неможе да ги мръдне и с Топ...т.е. и Сина Му явно не е успял, щом сме на това дередже (речено на "английски").
Какво ще кажа на религиозните и вярващите?
Ами продължавайте както сте си избрали, защото може аз да съм в грешка или пък съвсем умишлено да проправям пътя на Онзи любим сапун за незнаещите и неможещите - Сатаната...който и да си мислят че е той. Ама си е добро оправдание на пропуски и недостатъци, били те в знания или умения.
Бъдете себе си! Другото едва ли е важно...
