Тежко-да, трудно-да, но не лошо. Всъщност много ми е познато , защото и аз така мислех преди години. Само че грешката ми беше , че мислех, а не слушах вътрешния си глас.
Оказа се, че това, което се случи на 17-ти при мен се случва по няколко пъти в месеца без да медитирам. Всъщност аз никога не съм медитирал и не знам какво е това, ама всеки ден си полягвам след обед за час и понякога изпитвам същите неща, само дето онзи ден бяха в пъти по-мощни.
Почва с това, че все едно черепът ми е отхлупен отгоре и усещам едно леко напрежение без болка и без ни най-малък намек за нещо неприятно(повярвайте, ако е кофти много добре го разбирам, тренингът ми е от около 15 год. за гадостите
). След това усещането става по-силно в областта на гърдите, започва едно леко разширяване и вътрешни едва доловими вибрации. Не знам защо винаги съм си представял нещо като малко слънце, което постепенно започва да свети все по-силно и с все по-интензивна вибрация. Докато това трае почти не чувствам тялото си, нещо като безтегловност и е много приятно
Различното онзи ден беше, че в този процес се включи и гръбначният ми стълб. През първите 20 мин. усещах едно силно, но не неприятно напрежение в горната половина, а след това се спусна и надолу до опашната кост. Ясно беше усещането за мощна енергия, топла, вибрираща, която ме накара буквално да се изпъна в леглото. И така до края на първия час.
За разлика от предишни подобни преживявания този път не се възвърна нормалното ми състояние, а остана един вътрешен огън в цялото ми тяло(и това ми е познато по други причини), ако се опитам да го кажа като температура при настинка-някъде около 39град. Тази "температура" едва днес почти изчезна, както и натоварването от енергийно естество.
Наистина мисля, че бяхме подложени на много мощно енергийно захранване , друг е въпросът кой, как и с какви намерения е използвал този един час.
