"...Фиат, сам, е седнал за малко отмора да намери и пак, и пак да полети към сферата на любовта вечният пилигрим, където го чака Тя. Знаете ли какво е това: Тя го чака? Само сърцето, което обича, знае силата на тези усещания. Това са животи, които самостойно се носят из мировете и като със силни вълни понякога заливат този, който мине през водите им. Фиат седи на едно място, откъдето се виждат четирите отвора на четирите небета: отдолу безкрайното море бушува надалеч със своите вълни, които повтарят славата на неговата минала история, а отгоре се разкрива безкрайният лазур, който мълчи и нищо не говори за неговата бъдеща история. Отстрани е цветното земно поле, което го милва като жива ръка със своите мириси, които му шепнат за миналата история на Лукси, а от всички страни го окръжава едно живо трептение на ефира, което като дихание и усет безмълвен му на шепва за миналото на Лукси, и светлите зари на новоизгряващото слънце... но нищо, нищо не му казва какво има да стане сега, след настоящето с Лукси. Едно само предусетно състояние го кара да вижда образи от сбъдващи се някакви летящи мечти. През тази мечтателна забравеност Фиат чува камбанен звън и се стряска.
ФИАТ
Един звън ме събуди, но какво значи това? Взирам се във всички там далечни кръгове, където се люлеят вълните на миналите ми животи. Взирам се и в лазурите, които разтварят обятия и изпращат своето вечно: към нас, към нас! И взирам погледи и се губя из цветните поляни на сладките земни усети, и се давя в диханието на въздушните мирове, и пак всичко това нищо не е. Изчезва всичко пред булото, което ме увива и носи като дете. Ефирно розово було ме окръжава всеки миг, когато произнеса Нейното име. И ето, то става от цветя и ражда красиви форми, които никога словата не могат да изразят, защото словата се крият в такива очарования със силен писък на удивление: „Защо сме ние, когато заживяхте вие в невидимия мир?"... Венци окръжават моя усет, моя глед, моето всичко отвътре, а отвън изпращат своето магично съществувание. Отвътре ги усещам, отвън ги виждам, отстрани се разкриват все по-нови и нови излияния на Майя. Ето ги, пак заживяха в моя душевен мир и всред тях проблясват ръцете й, лицето й, очите й, усмивката й — на Лукси. Какво очарование, каква прелест! Не от мен ли се излъчваш ти, която бе мечта? Това ли е твоят реален образ, който някога ще се откъсне от това було, ще заживее самостоятелно и ще ми проговори? Или отражение си на Лукси, о, магична същина! Отражение си, отражение си!...
Тя ми изпраща отражението си. С него ме люлее и храни. То е булото на новороденото й дете или мислите и мечтите за него. Така си играят и мировете с отраженията на своите Богове и Богини. Така и вселените със своите светила, които са мисли и мечти летящи на тези вековни пилигрими по безконечните простори... И свива се булото от венци, цветя, красоти и пак от него излиза Тя. Как се свива сърцето ми при всяко нейно видение, което изпъква като трептяща звезда пред булото на цветните лазури. Кога, кажи, ще спреш в неподвижност и покой своето биещо сърце от огън и тъги около мене? О, звезда на моята любов, спри своето горящо от рози тяло, което свети в радости и очарования. Нека ме погледне, да простре ръце и усмивката му да стане слово, погледът му прегръдка и неразделност.
Аз не мога да не те гледам в мене си, защото ти си винаги тук, о, отражение на нещо велико, което още не съм достоен да уловя. Ето моя дом, познах го, и Нея, Лукси, а защо се спусках в онази тъмна сфера, наречена земя, онази, която гори още отвътре с мислите на страшни чудовищни форми и твори вулкани
и земетръси, войни, смърт и разрушения. Как се движат многобройни кълба и се въртят като колела на многобройни колесници, и на всяка колесница седят по един Бог и Богиня. Накъде, о, мистерии образи на стари някакви мечти, които излизате из невидимите бездни на всемирите? Къде летите между стремежите на свободните духове и ги отвличате с крилата си, с крилцата на булата и мрежите си? Накъде, о, образи, въртите огнените си колесници, впрегнати с 4-6-8-12 коня, страшни, бълващи огън и жар? Една такава колесница с 4 коня страшни ме срещна една нощ и ме забули в диханието, което излизаше от устата на бурните животни. И помня само как Лукси с плач се отдели от мен, аз прострях ръце като в сън и само помня как се затвори светлото небе и настана мрачна нощ. Събудих се сега, но колко е далече този изгрев от онзи там залез! „Не от това колело си ти, защо се откъсна от обятията ми, о, мили мой, какво направи!" Това само помня и как Тя плачеща отлетя там, откъдето се вземат спасителните сили. Защо, защо е всичко това?
КУМАРА
За Словото.
ФИАТ
Ах, драги Кумара, ти винаги ме будиш след сладки сънища. Най-напред са сладки и омайни и постепенно спомените от миналото ги правят все по-страшни и болезнени, и когато дойдат до върха на отчаянието ми, все ме будиш от тези вечни сънни покои.
КУМАРА
Тези летящи колесници, на които седят Богове и Богини, които като колела се носят из просторите, това са изпълнителите на Словото. Това са огнища, където по магични кръгове се добива силата на Словото и нищо друго. От способности, които като колела се въртят, се състои малкият и големият Човек. Така е наредено от Мъдростта на Твореца, че всяко колело на малкия Човек се развива, като се стъпи на колелото на големия Човек. На много колела си стъпвал и още на много има да стъпваш, но не винаги човек слиза на колелото, от което има нужда по Еволюция, а слиза и не за себе си.
ФИАТ
А за кого?
КУМАРА
Слиза само за човечеството. В човечеството на една сфера има точно число души, но при него слизат понякога и частици от други човечества, от други сфери. Ти си от друга сфера, дете, с 6 коня която се вози, а тази, на която си сега — с 4 се вози.
ФИАТ
Защо така?
КУМАРА
Така прогресират Божествата — чрез жертва. Ти слезе на тази сфера, за да изречеш само едно слово, и тогава добиваш ново благоволение от Престола и ти се дава нова магична сила. Ти изрече словото там и то се носи като вълни от сфери и прониква цветя, треви, сърца, животи, човеци. И така постепенно ще се разширява като облаче и ще обеме пространство, и ще се сгъсти тази Майя, и ще направи мрак. Мълния ще процепи въздуха, буря ще забучи и потреси далечни ще се разнесат. Така се въплътява Словото на едно Божество. И отива си всяко Божество, като го е изрекло, и си отива пак по висшите сфери с повече летящи Коне.
ФИАТ
А кое е това Слово, което там съм изрекъл и което ще остане вовек и веков да развива способността на това ново съзнание?
КУМАРА
Жената!
ФИАТ
Лукси ли искаш да кажеш?
КУМАРА
Да, Изис, Урания, Ахура, Лукси — това са на Една Жена много имена. Всяко превъплъщение е едно име, което остава да живее и цъфти като роза, която ще стане Богиня. И в замяна на всичко това ще видиш какво ще ти изпрати Престолът чрез Архангел Михаил — огнено живо слово, което Елохим крие така ревностно.
(Бие втори звън от Храма на Лукси.)
Ето го втория звън. Знаеш ли какво значи това? Бъди готов, брой всеки ударен звук, на седмия ще отидем в Храма, там те чака Лукси.
ФИАТ (Скоква като ударен от гръм.)
Какво говориш, Кумара, нима вече?
КУМАРА
Времето дойде. Остави вече тези полусънни мечти, възторзи и екстази. Стига се храни от отраженията на мисловните усети на Лукси, със своите усети тя те хранеше досега, с образи от мислите къпеше душата ти и ще я видиш в реалност, и... ще станеш неразделен от Нея. Лукси, това е най-мистерната и скрита същина, защото тя идва и е с тебе само когато произнесеш словото й по желание, иначе тя се крие. Тази мила красота живее неразделно от твоя душевен глед само когато я викаш и вън, и вътре в тебе, иначе не, тя се крие. Нежна и свята е същината й и тогава само, когато цял си неин, когато и най-малката мисъл и деяние е в нейното име, тя се явява, когато и тяло, и съзнание, и дух, и слово са нейни, тя се явява... Тя е състояние на съзнанието в реалност. Ето защо в друго съзнание не съществува. Най-свята е тя. Друго съзнание я измества, но всяко изместване е тъга. Блаженството е нейното постоянно присъствие като съзнание, безконечност от видения, мъдрости и всезнания. Това слово ще ти се свали, а с него върви неразделно и огънят, сваленият огън на любовта, който събужда Лукси, защото тя вечно спи. Само този огън я буди и в миг тя е цяла пред него в своята скрита и мистична сила от мисли, мечти и желания. Не забравяй, че тя е най-милозливата същина, затова я наричат майка, защото на всичко става, каквото пожелае умът. И сега ако е роза, след малко е Богиня, слънце, Бог, Жена и всичко. Ето това е словото, което ти отнесе на сферата, която напусна. Но там ти го отнесе като зародиш на слово, а тук ще го добиеш реално, пълно слово. Така и онова там човечество някога в края на своето достояние. Това е законът на развитието: семе, почва, посаждане, никнене, стъбло, цвят и когато цъфне розата, слънчевият лъч слиза и я целува, и излива силата на словото. Ти беше цветна пъпка, преди да слезеш там. Трябваше малко зефирно веяние на любовна топлина, за да цъфнеш — земята е за тебе това веяние и ти цъфна. Велики са тайните на развитията на Децата на Лазура. Там, където за някоя душа сферата е още пръст и кал за корена на дървото, за други е лекозефирно подухване, за да се разцъфти пъпката и разтвори за слънчевата целувка. И всяко нещо се праща там, закъдето е, и всичко това става под яркия взор на Майката от Престола за Дъщеря й — Лукси, която обича като нея, и за сина й Фиат, който се проявява след Баща си само като Син на Слово.
(Бие трети звън.)
Ето трети звън. Бъди готов, Фиат. Ще отидем вече в Храма, където Тя те чака. И какво величие и блясък е тогава, когато Словото се дава. Целият мир потреперва от радост, когато се произнесе то, защото, за да го чуеш, трябва да се произнесе.
ФИАТ
Кой ще го произнесе?
КУМАРА
Твоята уста, само уста на Божество може да произнесе Божественото Слово. Елохим ще го разкрие да го видиш, пък Архангел Михаил ще го пошепне да го чу-еш.
ФИАТ
Нима то се и вижда, и чува?
(Чува се четвърти звън.)
КУМАРА
Бъди готов, ето и четвърти звън, о, славни и блажени Сине Божи, ти, който си сега толкова скромен, тъжен и тих, след малко Божествен лъч ще засияе на челото ти. За да не й причиниш страх и развалиш крилцата й, след малко под скиптъра на всемогъщието ти ще движиш мирове и под силата на своето слово ще ги рушиш, защото ще видиш, че и те не са това, което е Лукси, всичко е илюзия: Животът на животните и човеците и самите животи и човеците — всичко, което може да се руши, е илюзия и не е истинското. Истинското никога не се руши. Над него ръка не се вдига. То е свято, част от Лукси и от теб. Никъде не се вдига ръка на свято. Който вдига, той себе си разкъсва и пада надолу, и става провал, мъка и смърт. Ти знаеш съдбата на Плутон, на Сатан и други.
ФИАТ
И ако всичко е илюзия и се руши, къде остава същината, която не се руши? Нима във всяко нещо проявено няма същина неразрушима?
КУМАРА
Има, но тя е забулена в седем обвивки от булото на Висшата Майка и всичко вън от нея е илюзия. Проявеният свят, това са движенията на седемте обвивки, но не на същината. Същината се крие най-дълбоко и може да се познае само като най-далечно трептениена любов и красота.
(Удря пети звън.)
Ето и пети звън. Кратко е времето вече за сърцето, което обича като тебе. Аз виждам как гориш в огън и сила да видиш тази, която обичаш така всемирно и мощно. С навлизането в градината й изчезват у тебе всички други усети и видения и взема връх само нейният лик. Вътре в тебе става борба от цветя, образи и красоти — това са формите и числата, които се събират пак в себе си и влизайки така обратно едно в друго, намаляват се и когато удари седмият звън, те ще произнесат: Едно — едно е числото на Лукси.
(Удря шести звън.)
Стани! Да вървим! При седмия звън ние трябва да бъдем пред вратата на Храма, на уреченото място. Ела тук, сега не ние вече ще ходим към него, а той ще дойде при нас. В духовния мир всичко се движи по магичната сила на мислите — Храмът ще дойде сам и ще се отвори, и ние ще се видим в него. За всичко това те предупреждавам, за да не бъдеш смутен, защото всичко ще стане с мълниеносна бързина. Отварянето на Храма, слизането на Елохим, Архангел Михаил, появяването на Лукси, Словото, Тържеството, Блясъкът на Любовта, всичко ще стане в един миг на удар, който после ще се разшири като вековечност на красота, блаженство и мир. Бъди готов, о, ти, който сега гледаш надолу. Ще блесне целият всемир в душата ти и ще познаеш къде си бил някога — Бог наБожествения Престол и Лукси до тебе. Каква разлика, какво величие пред сегашното смирение! Всевидност, всеусет ще влезе в тебе и всичко ще стане само Ти и Тя.
ФИАТ
Друг път ставало ли е с мен такова просветление?
КУМАРА
Ставало е подобно, но не същото. Словото е подобно просветление, след него няма нищо друго вече — това е всичко. След излизането от всяка сфера става подобно просветление, но там се откриват други съзнания и усети, а това е над всички — то обема всички. То е най-висшата сфера на сферите, която прониква всикки, защото истинските сфери са седем. Седмата е безконечната и сферите се самопроникват, те са усети, сили и трептения...
(Удря седми звън.)
Ето всичко!... "
.....................
ЛУКСИ - Светлината. Висшата Жена. Очакваща Есенция - чиста, свята и непорочна.
Висшата Душа
ФИАТ - Огънят. Словото. Висшият Мъж. Висшето Съзнание. Разум - Духът. Активният принцип
ЕЛОХИМ - Пазител на Огъня от Храма на Светлината
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ - Посредник, връзка между Престола и Храма на Лукси. Мъдростта в своето непроявено състояние. Връзка между Висшия Ум и Висшата Душа
БОГ КУМАРА - Проявената Мъдрост. Дейност като Висш Ум и Съзнание. Ангел пазител на Божественото у човека
