Аз пак ще цитирам зулуския шаман,Кредо Мутуа,но не ви ли звучи познато?
Съществото, стоящо над главата ми очевидно беше женско, беше някак си различно от другите – по-високо и по-едро, въпреки че нямаше гърди като на жена явно беше женска. Очевидно бе, че другите се страхуваха от него. Не знам как да го опиша. По време на този кошмар едно от останалите същества се приближи към мен ходейки настрани, с резки движения сякаш беше пияно. Придвижваше се по масата от дясната ми страна и застана до другото, което стоеше над главата ми. Преди да разбера какво се случваше или въобще какво става завря нещо в дясната ми ноздра. Беше като малка сребърна писалка с кабел в единия край. Сър, болката, не може да се опише с думи. Плисна кръв навсякъде, задавих се и се опитах да изкрещя, но кръвта нахлу в гърлото ми, беше кошмарно. После то издърпа това нещо навън, аз се опитах да се боря и да се изправя. Болката беше ужасна, но съществото над главата ми постави ръката си на челото ми и ме притисна надолу, почти без никакво усилие. Давех се и се опитвах да изплюя кръвта, накрая успях да си извърна главата надясно и изплюх, след което ми направиха нещо, но не зная какво. Всичко, което знам, е че болката изчезна и на нейно място в главата ми започнаха да плуват някакви видения. Картини от градове, някои от които познати от мои пътувания, това бяха градове унищожени наполовина, сгради, чиито покриви бяха отнесени, а прозорците изглеждаха като празни очни орбити на череп. Тези видения ми се появяваха отново и отново. Всичките сгради, които виждах бяха потопени до половината в червеникава кална вода. Сякаш беше имало наводнение и сградите стърчаха, почти унищожени от бедствието, гледката беше ужасна. После, преди да се усетя, едно от съществата стоящо до краката ми вкара нещо в половия ми орган, но нямаше болка, само ужасно дразнене, сякаш правех любов с нещо или някой. След като съществото извади това нещо, което приличаше на малка черна тръбичка, аз направих нещо, което имаше странен ефект, но не го направих умишлено. Мисля, че пикочният ми мехур беше отворен, защото уринирах право в гърдите на съществото, което беше извадило нещото от моя орган. Сигурен съм, че дори и да го бях застрелял съществото нямаше да реагира така. Отмести се рязко и почти падна. След като се възстанови, се отдалечи клатушкайки се като пияно насекомо и напусна стаята. Не знам дали беше заради урината ми, наистина не знам, но така стана. След това другите също излязоха оставяйки ме с тъпата болка в ноздрата ми, кръв по бедрото ми и маса обляна с урина. А съществото над главата ми въобще не се беше помръднало. То просто стоеше там докосвайки лявото си рамо с дясната си ръка по странно красив и женствен начин. Стоеше си там и ме гледаше. Лицето му беше безизразно. Не забелязах никое от съществата да говори или да издаде какъвто и да е звук. После от някъде пристигнаха две други. Едното от тях беше изцяло метално. Все още в най-лошите си кошмари виждам това същество. Беше високо, голямо и мястото където бяхме беше твърде малко за него. Вървеше леко приведено напред и определено не беше живо. Беше метално, някакъв вид робот. Приближи се и се изправи близо до краката ми, цялото му тяло тромаво се наклони докато то ме гледаше. Нямаше уста, нямаше нос. Имаше само две ярки очи, които променяха цвета си и явно някак си се движеха като примигване на електрическо устройство. В този момент зад това огромно наведено създание се приближи същество, което ме удиви. Изглеждаше като много, много, много надуто, имаше розова кожа и тяло много приличащо на човешко. Имаше много светли сини очи. Косата му изглеждаше като направена от найлонови влакна, имаше високи скули и почти човешка уста с плътни устни и малка стърчаща брадичка. Това същество, сър, беше определено женско, но имайки предвид, че съм художник и скулптор забелязах, че всичките му пропорции бяха объркани, не беше нормално. Първо, гърдите му бяха малки и щръкнали и поставени твърде нависоко върху гръдния кош - не на нормалното място на женските гърди. Тялото му беше мощно, почти дебело, но краката му бяха твърде къси. Ръцете също бяха твърде къси спрямо останалата част от тялото му. То се приближи, погледна надолу и преди да осъзная какво прави то някак си се съвокупли с мен.
Виждал съм НЛО мисля три пъти,като първия/1968г/го наблюдавахме-целия клас-в продължение на 2 часа,все едно гледах кораб на пристанището на 100м от мен.Прекрасно,идеален сребрист овал,в малък диапазон променящ положението си.Последния който видях преди 2-3г в планината-ярко оранжево кълбо,видяхме го в последния момент,то беше на върха,и ни обзе панически безпричинен страх,кожата ми настръхна,и никой от 8-те човека не можа да обели дума..За части от секундата през ума ми минаха подобни картини,като тая,описана горе...Никой не може вече да ме убеди,че сме САМИ,и отдавна светът за мен не е само това,което виждам...Извинете за изповедта...