Не е от книга, а това е от форумите за археология на dir.bg - по мое мнение това е част от доклада на министерството на отбраната, писан по случая от участник в "експедицията"...
Ето и още малко от същия потребител: част от книгата "Феноменът Царичина", и откъси от книги на Мулдашев.
“Феноменът Царичина” полковник Цветко Кънев
стр.62
...Участък “У” беше завършен и последва нова промяна на посоката – този път север-северозапад. Та този ден майор Балев и капитан Янков слязоха да заредят и подготвят поредния взрив. Майорът, като по-старши, пълноправен член на екипа (капитанът все още не беше в редиците на работния екип) и комендант на обекта се движи напред. Минава участък “У” и е до мястото на взривяване. Капитанът обаче не може да премине по-напред от прага между участък “Х” и участък “У”. Той прави три опита да премине и трите пъти неуспешно. Три пъти пада назад.
- Имах чувството – сподели с мен той по-късно, че се удрям в невидима стена. Така
беше първия път. Така беше и втория път. След третото падане затворих очи и – ооо, Боже! Пред мен стояха египетските пирамиди. Ако искаш вярвай, ако искаш недей. До днес аз не вярвах на нито една мълва за вашата работа...
Дължа да поясня, че капитанът, а и другите, които ни помагаха, не знаеха нищо за
характера на нашата работа. Те не знаеха нито за информацията, която получавахме, нито за ежедневните контакти...
...Така или иначе, този случай ни стресна и ни накара сериозно да се замислим. Естествено ние не можехме да си отговорим на какво се дължи това “произшествие”. Помогнаха ни Те. Имахме предупреждение, че в обекта не бива да влизат хора, които не са членове на екипа, и няма разрешение за тях да влизат в тунела. По един или друг повод от наша страна това изискване се нарушаваше. До този момент нищо не се бе случило, но този ден (19.03) предупреждението беше сериозно. По-късно ни беше казано, че на всички от нас са били снети биологическите характеристики, въведени са в техните информационни банки и никой не може да премине през тъй наречения “енергиен стопер” или “стоперов пуск” без тяхно разрешение. Оттогава стана проблем влизането и на полковник Първанов, тъй като в дните, в които работехме на този участък, той отсъстваше. Нашето застъпничество за него не помогна, докато не беше снета и неговата “биоенергетична характеристика”. Това стана след завръщането му на обекта.
Важен “психологически удар” ли беше случаят с капитан Янков? Може би да, може би не. На този ден обаче (числото 19.03.) ние разбрахме, че не сме сами. Осезателно почувствахме, че някой ни води, някой ни направлява. И този някой не се шегува. Не съвсем точно такива, но аналогични случаи съпътстват експедициите, изследващи египетските пирамиди. Така или иначе, това събитие бе много поучително за нас. Доста по-късно, когато, изтощени псуихически и физически, поставяхме въпроса за увеличаване на състава на екипа, ни беше казано, че само ние ще направим откритието и никой друг. Всеки, който се опита да влезе в обекта без разрешение или с някаква нечиста помисъл, няма да излезе жив оттам. По тази причина винаги искахме разрешение за влизането на “външни” хора. Особено важно бе това за нас тогава, когато привличахме малки групи войничета да ни помагат за изхвърлянето на натрупаната изкопна маса. За тях в тези дни ни беше определено време за влизане сутрин от 9,30 до 13,30 часа и след обяд от 14 до 17,30 часа. Стриктно спазвахме тези часове, защото не можехме да си позволим какъвто и да било инцидент.Та те са наши деца макар и в армейския строй. Тази наша дисциплинираност ни препази от неприятни случаи, като този с капитан Янков...
ОТ КОГО СМЕ ПРОИЗЛЕЗЛИ ? - автор Ернст Мулдашев
Стр.188
....-
- Какво разбирате под пещерни храмове? Пещери под будистките храмове или подземни храмове? – попитах аз.
- Подземни – отвърна Бонпо-лама.
- Какво представляват?
- ...
- Това ли е Шамбала?
- ...
- Кои са особените хора, осведомени за пещерните храмове и пещерите, където
пребивават хора в сомати?
- Не винаги са религиозни служители...
- Те ли пазят тайните за месторазположението на пещерите и пещерните храмове?
- Те периодично влизат там!
- Защо?
- Пазят ги...
- Монаси в пагоди ли са?
- Може би ...някои от тях. Пагодите обикновенно се строят като паметници на лами или на
други изтъкнати хора – каза Бонпо-лама.
- Може ли да се запознаем с тези Особени хора?
- Може, но е безполезно. Всички те ще Ви отговорят по един и същи начин: “Няма да кажа
това дори и на Бог!”
- Някой опитвал ли се е да подкупи тези хора?
- Сигурно са опитвали.
- И какво?
- Безуспешно! Сънародниците ни, и преди всичко Особените хора смятат, че земният живот, да не говорим за парите, е нищо в сравнение с Неговото величие! Те периодично Го виждат! Подвластни са Му! Те са негови слуги! За особените хора е светотатство да вземат пари! Това са несравними неща – парите и ...Той!
- Разбирам, разбирам Ви – промълвих развълнуван – американецът и европеецът смятат, че с пари може да се купи всичко. Това е абсолютно всичко. Но това е абсолютно нищо в сравнение с вечността и Генофонда на човечеството! Светотатство е дори да предложиш пари!
- Да, така е – кимна Бонпо-лама - Особените хора добре го разбират. Какво е животът на земята? Един миг!... Нима може за пари?... Това е голям грях!
- Кажете уважаеми Бонпо-лама, дали сред Особените хора ще се намери човек, който да наруши клетвата си? Какво ще стане, ако той допусне някого в пещерата?
- Ще стане убиец
- Убиец? На кого?
- Този, на когото покажат входа и той влезе вътре, го очаква смърт! А онзи, който му е
посочил входа, го е изпратил на явна смърт!
- Разбирам, действието на необикновените сили... Само Той може да разреши достъп.
- Имайте предвид и запомнете – каза Бонпо-лама, наблюдавайки ме право в очите –
Особените хора са само Негови слуги. Всичко решава Той. Той дава достъпа!
- А може ли да се влезе в контакт с него?
- ...
- И все пак- сякаш излязъл от някакво вцепенение, попитах аз, - историята е пълна със
случайности. Сигурно има случаи, когато по една или друга причина “достъпът” не е действал. Няма как да не е имало случайности! Имало ли е такива случайности?
- Имало е и то не една.
- Разкажете...
- На тази тема съществуват много легенди – започна Бонпо-лама. – Например следната:
През XI век в Индия настъпила голяма суша. Владетелят на Индия решил да отиде в свещената пещера, където се намирал Великият древен човек и помолил за помощ. В пещерата го очаквали ред опасности: змии – мистични и реални, било трудно да се диша, върху тялото и разума му оказвали въздействие някакви странни сили.. Тогава владетелят на Индия изпаднал в състояние на медитация и получил възможност да общува с духа на Великия древен човек. Когато Онзи разбрал, че владетелят има само добри намерения и иска помощ заради хората, му разрешил достъп. Пещерата била много голяма и се състояла от 12 помещения...
ТРАГИЧНОТО ПОСЛАНИЕ НА ДРЕВНИТЕ
От Ернст Мудашев
Стр.72
Стана ясно, че пещерата Вашист Гуфа има три входа и дължината й е над 22 километра. Казват, че била с много разклонения и от този лабиринт никой не може да се измъкне. Обвеяна е с ореола на загадъчността. Преданията гласят, че в нея и досега има древни хора в законсервирано състояние и че достъпът до тях е възможен само за избрани йоги. Както твърдят йогите, охраняват ги т.нар. асури.
Един от входовете се нарича “яма на страха”, тъй като хора и животни, приближили до това пропадане в Земята, изпитват необяснимо чувство на страх. Другият вход е бил зазидан преди много години, за да не може никой да влиза, тъй като попадналите в пещерата загивали.
....
При зидания вход към пещерата горяха две свещи. Направих няколко снимки със светкавица, а от по-близко разстояние – и без светкавица. Излязох на повърхността и взех участие според силите си в подготовката на апаратурата за изучаване аурата на човек в пещера, после се отдръпнах и погледнах в цифровата камера. Първата снимка ясно показваше зазидания вход към пещерата, а втората, направената без светкавица, бе цялата разчертана от светлинните линии, излизащи от двете свещи.
- Какво пък е това? – учудих се аз.
Тези светлинни лъчи не можеха да се нарекат несистемни. Явно се стремяха към образуването на триъгълни форми, приличащи на пирамиди...
“Значи фините енергии при входа на пещерата се стремят към формиране на пространствени пирамидални конструкции, покрай които се разпространяват лъчите от светлината на свещта – Излиза, че съм преминал през тези прозрачни пирамидални образувания. Затова не се чувствах добре там! Може би точно с пирамидалното изкривяване на пространството се характеризират психоенергийните бариери на сомати-пещерите?...
...Изследването на аурата с апарата на Коротков, създаден на принципа на т.нар. ефект Кирлиан, показа, че при зазидания вход на пещерата човек буквално се разрушава. Особено силно пострада аурата на Олга Ишмитова: от светещата в синкави тонове аура при нея останаха само две-три късчета.
Олга се почувства зле и започна да губи съзнание. Бързичко я измъкнахме навън, отнесохме я на брега на Ганг, сложихме я на пясъка, измерихме й кръвното налягане и пулса, дадохме й да помирише амоняк.
- Какво ми се случи? – попита тя.
- Припадък, Оля.
- Защо?
- Пещерата ти отне енергията.
- Олга постепенно дойде на себе си и седна на пясъка.
- Ех че слабост – въздъхна тя.
- Аз също изпитвам слабост – каза Валя Яковлева.
- И аз не съм добре – добавих. – Имам впечатлението, че пещерата действа като вампир и изсмуква човешката енергия.
Психоенергийната бариера на тази сомати-пещера бе по-коварна от сомати-пещерата, изследвана от нас през 1996 г. Там на преден план се проявяваха усещанията за страх и негодувание заедно с главоболие и слабост, а тук ставаше постепенно лишаване на организма “от тук”. Пещерата отнемаше енергията на човека. Ненапразно входът й е бил зазидан. Може би наистина хората, влизали в нея, постепенно са губели сили и са загивали.
- Да не би пещерата да е жива, че да отнема енергията? – промълви Олга...
- Не знам. Може би я отнемат точно тези асури, за чието присъствие ни предупреждаваше
монахът Арун – отговорих аз и отново си спомних израза на Елена Блаватская за защитата на сомати-пещерите: невидими за всички и “защитени от достъп до тях от цели Войнства на духове...”
Какво са обаче духовете? Може би са особена безтелесна форма на живот? Не знам...
- Между другото – каза Олга – когато губех съзнание или може би вече го бях изгубила,
ПРЕД ОЧИТЕ МИ ИМАШЕ НЯКАКВИ ТРИЪГЪЛНИЦИ ИЛИ ПИРАМИДИ.
- Какво? Повтори!
- ПРИВИЖДАХА МИ СЕ ТРИЪГЪЛНИЦИ ИЛИ ПИРАМИДИ...