Автор Тема: Точно за теб  (Прочетена 4341 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Точно за теб
« -: Април 26, 2007, 23:40:44 pm »
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
   С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
   Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
   Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
   Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
   Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Re: Точно за теб
« Отговор #1 -: Април 28, 2007, 14:53:09 pm »
Колко вярно и колко тъжно. Абсолютно си прав, Joro Velev, наистина си прав. Оставихме се на онзи Ариман да ни оплете ... Всичко си беше по-човешко преди години ...Да, бях дете тогава и помня. Какво ще помнят обаче нашите деца? Те не знаят да играят, рано порастват...и все бързат...

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re: Точно за теб
« Отговор #2 -: Април 28, 2007, 20:43:59 pm »
Така е Жоро, и аз съм дете на 70-те и виждам огромната разлика...Няма какво да допълня, освен че бяхме по-човечни, по-истински, не толкова лигави и гнусни...Но ни беше повече страх, и правехме неща, които не искахме...
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Точно за теб
« Отговор #3 -: Април 28, 2007, 22:36:48 pm »
Питам се липсващият въпрос  N= 6 не е ли:  А имаме ли приятели...?
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Точно за теб
« Отговор #4 -: Април 28, 2007, 22:59:21 pm »
Нямам представа кои е автора на горните разсъждения. Получих ги по пощата....
Но живелите през цитирания период са наясно с нещата.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

Неактивен NTT

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 54
Re: Точно за теб
« Отговор #5 -: Април 29, 2007, 04:52:42 am »
Много добре написано, и това пак за пореден път ме навежда на мисълта, че ендо време всичко беше по-добре а сега е точно обратното и става все по зле. Може да звучи песимистинчно, но това си е самата истина...
"Политическото величие е като пирамидите където, никой освен орлите и влечугите не може да достигне

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Точно за теб
« Отговор #6 -: Април 29, 2007, 08:36:27 am »
Думичката "всичко" мисля, че не е много точна...или поне аз не мога да се съглася с нея. Не всичко беше хубаво и не всичко сега е лошо. Добър вариант ще бъде, ако можехме да съчетаем доброто от миналото и сегашното  :)
Не мисли като човек!-Крион

alhimika

  • Гост
Re: Точно за теб
« Отговор #7 -: Май 01, 2007, 17:49:35 pm »
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.



Xaxa Още четох горния текст и забелязах че я няма 6-тицата
Държа контакт с всичките си приятели които нямат електронна поща
Сутрин не влизам в интернет

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: Точно за теб
« Отговор #8 -: Май 01, 2007, 20:28:53 pm »
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. . Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
   Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше.
   И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
   Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря.
   Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.
   Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!
   Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
   Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема.
   През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.
   Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше.   

Не е било така само през този период. Аз израстнах 90 - те и тогава бяха най - щастливите ми дни. Въобще да си дете е невероятно независимо кога си живял. И мен ме лашкаха напред - назад с раздрънкана жигула и аз съм обикалял по цели дни с приятели, колко пъти съм си разбивал коленете и съм си чупел пръстите, може да се похваля, че сме измисляли собствена игра, която беше много успешна (ех, как ми се иска пак да я играя), даже и мен ме е гонил брадясъл алкохолик да ме коли с коса, защото съм целил патките му или нещо подобно. Въобще да си дете е рай, света е пред теб и те търсят само за училището и да обядваш. За мен детството е най - хубавият период в живота на човек, дори да е било през 20 - те или 70 - те. Гадното е, когато забележиш колко си се отдалечил от приятелите от детството и как всеки поема по свой собствен път, като откриеш колко много са се променили Митко, Слави, Борко, че вече не са същите хора. Но понякога, в някой момент случаен момент, ако много внимаваш можеш да забележиш как зад маската на голям наднича онова малко същество отворено към света. ;)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Точно за теб
« Отговор #9 -: Май 01, 2007, 20:58:28 pm »
Цитат
   Но понякога, в някой момент случаен момент, ако много внимаваш можеш да забележиш как зад маската на голям наднича онова малко същество отворено към света. ;)
Ето това е гениално изречение - винаги съм се опитвала да гледам на хората по този начин и зад фасадата на илюзорно- временното /и попмпозно надутото/, да видя именно тази  понякога явно показваща се  частица от истинското  вечно неостаряващо "Аз" - вътрешното > едно момченце/ момиченце, понякога уплашено от самото себе си и положението заемащо в  живота си  ;) :D :).
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Sikozu®

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 144
  • Resistance is futile. You will be assimilated.
    • Aur0ra
Re: Точно за теб
« Отговор #10 -: Май 29, 2007, 15:14:02 pm »
OMFG :o това до такава е степен е истина, че направо боли. Чувствам се като пенсионер, който тъгува по комунизма :'( Парадоксалното е, че преди когато нямаше интернет, гсм-и и т.н. имах много повече приятели, правех 100 пъти по-интересни неща и като цяло се чувствах по-добре. Но пък тогава бяхме и малки, светът е различен през детските очи. Веднъж инспириран от "40 дни, 40 нощи" реших да не ползвам "новите придобивки"(компютър, телевизор, гсм) за една седмица. На втория ден вече играех Heroes3 и звънях насам-натам с гсм-а ::)
Тъп съм не ме слушайте.

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Re: Точно за теб
« Отговор #11 -: Май 29, 2007, 20:46:26 pm »
Ето това е гениално изречение - винаги съм се опитвала да гледам на хората по този начин и зад фасадата на илюзорно- временното /и попмпозно надутото/, да видя именно тази  понякога явно показваща се  частица от истинското  вечно неостаряващо "Аз" - вътрешното > едно момченце/ момиченце, понякога уплашено от самото себе си и положението заемащо в  живота си  ;) :D :).

Гадното е, че навсякъде ти повтарят "ти няма ли да порастнеш, най - сетне?" и се отнасят пренебрежително с теб ако се държиш така. Лошото е, че и аз се усещам, как понякога надявам разни маски сред обществото, а това никак не ми харесва.
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Точно за теб
« Отговор #12 -: Май 29, 2007, 20:59:18 pm »
Така е, много хора го повтарят... Въпреки всичко, мисля, че нещо подобно е състоянието на духа на човека, вътрешното непподвластно на времето  -  има чистотата, и излъчването  на  дете  (разбира се в положителния смисъл) - искреност, любопитство към света, стремеж към познание, доверие, добронамереност, творческа енергия  и т.н.  (вероятно много други хубави неща).
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27