Помествам диалог по тема, за която бих искал да науча личното Ви мнение.
Р: Какво представлява непроявеното битие в теб?
Б: Предполагам, че това е онази част от цялото /живота, бог/, която все още не съм решил да проявя в материалния свят – въпрос на осъзнаване! Когато даден аспект от това цяло бъде осъзнат, той става част от възможните избори за проявяване на “това, което съм” и “това, което искам да бъда”. Мисля, че в общия случай пътя на осъзнаване е еволюционен, но в екстремни ситуации е възможен и революционен момент. При мен поне е първият вариант… Засега.
Р: "Предполагам" е в сферата на вероятностите, това означава диалектика и е в режима на Божествената дихотомия. Ако Непроявеното не бе се проявило, този свят нямаше да го има, нито нас, нали? Но Непроявеното е Проявено, затова нас ни има и като завършени единици сме монизма на Непроявеното – сиреч Бог.
За "осъзнаването" си прав, както и за възможните избори – “кой си и кой искаш да бъдеш". Но ти говориш за "част и цяло". Как отделната част е пълното изображение на цялото? Защото, ако частта не е равна на цялото, то цялото би се разрушило. Това ще означава, че не е вечно. Та как частта е пълното изображение на цялото?
Б: Въпрос на перспектива /точка на наблюдение/ – от гледната точка на частта тя си е обособена единица, но от една по-висока /йерархично/ гледна точка, Цялото си остава цяло, независимо от промените и движението на частите в него. Добър пример е камъкът – въпреки постоянното движение на неговите молекули и субмолекулни единици, от наша гледна точка си остава същият и цял. Наскоро, четейки “Разговори с Бога”, се замислих върху твърдението му, че за него няма “правилно и грешно, добро и лошо”, че той не съди постъпките на хората. Та бидейки създадени “по образ и подобие Божие” и бидейки “тялото божие” – средството за себеизживяване, същите принципи би трябвало да имат отражение в материалния свят. В един момент осъзнах, че това е наистина така – та на кой човек някога би му хрумнало да съди единична клетка от собственото си тяло, дори и тя да не функционира “нормално” – пълен абсурд! Освен това във всяка клетка има цялата и пълна информация за нашето тяло под формата на ДНК. Убеден съм, че въпросният принцип е валиден за всички нива на вселенската йерархия – частта да бъде пълно отражение на цялото.
Р: Браво, страхотно прозрение приятелю! Можеш ли да определиш за себе си какво си – частта или цялото? Ако си частта, как се проявява непроявеният принцип чрез това тяло, ако си цялото, как ограниченото взаимодейства с неограниченото?
Б: На теория горе долу ми е ясна връзката част–цяло, но ако ме питаш как се чувствам, това е съвсем друг въпрос. Честно казано, годините прекарани във взаимодействие с човешкото общество, все още си оказват сериозно влияние върху възприятията ми и в по-голямата част от времето /макар че времето е просто една човешка концепция и на вселенско ниво няма такова понятие/ се възприемам като частта. Слава Богу имам и немалко моменти на вдъхновение, в които истински се усещам като неделима част от цялото /направо като Бог/ и това са моменти на истинско опиянение /че на кого му трябват наркотици/! Хубавото е, че тези моменти стават все по-чести и усещам как вътре в мен расте увереността за… да кажем един смислено изживян живот. Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът!!!
Р: С въпроса ми за частта и цялото исках да видя различителното ти познание за абсолюта. Чувствата и емоциите ги отделяме на една страна и се захващаме за онова дълбокото, което дава малко по малко познанието. А с течение на времето /макар да не съществува реално/, то се натрупва и води към Пълното познание. Там е истината. Това е крайната цел, защото ще разбереш "Какво и Кой си". А "бъденето" е винаги пред теб и ти е най-големия помощник в този свят. Между другото, видя ли истината за себе си чрез практиката, която практикува?
Б: Не!
Р: ...Та – кой живее и кой умира?
Б: Въпросът е много хубав – с много аспекти и подвъпроси, не знам кой точно имаш предвид… Но това, което ми идва първо на ум като отговор е: живее тази част от цялото /живота, Бог/, която иска да опознае себе си, чрез прекия опит в материалния свят. А умира онази част, която се е отделила достатъчно далеч от цялото и е забравила за своята идентичност с Бог и съответно има нужда отново да осъзнае /върне към своето единство с живота/. А ако погледнем от друг ъгъл на въпроса – смърт реално няма, тъй като нашата истинска същност е вечна /като живота/, има само трансформация на енергия.
Р: Добре, ще го кажа по друг начин – ти имаш материално тяло, енергиен мисловен комплекс, егокоефициент, интелект, десет енергийни канала на прана плюс трите основни, биополе или аура, седем центъра на съзнание през които Кундалини преминава, пет сетива, пет татви, душа или дух /в зависимост от случая/ и още нещо, което засега не познаваш описано като чисто съзнание. Кажи ми, кое живее и кое умира, кое от кое зависи за да съществува в ограничения и неограничения свят? Разбрал това, ти ще знаеш скрития принцип на живота...
Б: Ако имаш предвид взаимовръзката ни с материалния свят, най-елементарния и директен отговор е, че умира само материалното тяло /ама че тъпо/, но съм наясно, че въпроса ти има доста по-обширен аспект. Честно казано, все още не съм направил всички тези връзки /на различните енергийни проявления/, може би защото не съм си го поставил за цел…