Езотерично тълкуване на българската мартеница на българския национален флаг
Основен древен мироглед разглежда света, като материален, духовен и божествен израз на Единното творение. Този светоглед е в основата на възникването, утвърждаването, но и конфронтацията на различни религии и цивилизации от древността до наши дни. На материалния свят се гледа като на обиталище, но и форма на проява и изява на духовния, който от своя страна е проява и изява на божествения свят. Енергиите на божествения свят и Божията промисъл са насочени към развитието и еволюцията на живота и разума в материалния свят, което пък е нужна предпоставка за развитие и съвършенство в духовния. Началото на този светоглед се губи далеч назад във вековете, но той е отразен по различни начини във всички религии от древността до днес.
Символът и символния език е основен древен похват за изразяване и предаване на знания и концепции. От зората на човешката еволюция до наши дни се използват пиктограми, различни черти и резки, глифи (йероглифи), азбучни системи, архитектурни паметници, митологични предания и други. Въпреки, че се изработват от камък или пък изписват върху камък за по-дълговечен живот, древните са хора са съзнавали, че архитектурния паметник ще бъде разрушен ако не от човешка ръка, то от атмосферните влияния, приказките, песните и митологичните предания ще бъдат видоизменени, променени или просто забравени.
Има обаче нещо по-непреходно от камъка и по-устойчиво от човешката памет.
Светлината.
Макар и не постоянно, цветовете на дъгата са видими от всеки човек във всяка точка на планетата. Послание вложено във символ изграден от цветовете на дъгата като нейни съставни елементи, ще съществува докато съществува и светлината. Такова послание ще надживее раждането, развитието и отмирането на редица човешки цивилизации.
Много от преданията предадени в Библията са далеч по-стари от самата нея и са перефразирани по-древни сказания. Този факт е доказан с конкретни данни от редица учени и изследователи на Библията. Ето едно от тях:
„И рече Господ Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас до вечни родове. Аз поставям Моята дъга в облака за да бъде знак на вечния завет между Мене и земята. И кога напратя облак на земята ще се яви дъгата Ми в облака. И ще си спомня моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп за да изстреби всяка плът. И дъгата Ми ще бъде в облака и Аз ще я видя и ще си спомня вечния завет между Бога и земята и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята. И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.”
Бялата светлина се разлага на седем основни цвята. Обратно: ако имаме седемте основни цвята, то тяхното хармонично сливане „ражда” бялата светлина.
Хармоничното сливане на цветовете от дъгата в бялата светлина символизира Божествения свят и е краят на дъгата (човешката еволюция).
В другия край е червения цвят – червен като кръвта на човека и всяка жива плът. Затова символизира живота на плътта, физическото тяло и материалния свят като цяло.
Средата на дъгата се заема от зеления цвят – символ на пролетта и вечно възраждащия се живот в живата природа и човешката душа.
След освобождението от турско робство Стилияна Парашкевова ушива знамето на новообразуваната българска държава и пита баща си, защо цветовете трябва да бъдат разположени по този начин. Той й разяснява, че понеже душата на човека е „средина”, един вид посредник между духа и биологичното тяло, което обитава, то и зеления цвят трябва да бъде разположен в средата между белия и червения. Освен това, бялото трябва да бъде отгоре, както чистият Божествен дух е над всички и обхваща в себе си всичко и всички. Цветовете трябва да бъдат разположени според древните правила, та като гледа българското знаме, българинът да вижда душата си положена в зеления му цвят, кръвта си и рода си в червения цвят и божествения дух , който го ръководи през съдбата му в белия цвят.
Нещо, което е пределно ясно на българския народ, е „непонятно” и „неразбираемо” и на минали и настоящи български политици. Не случайно Христо Ботев с огорчение е констатирал: ”Патриот е. Душа дава. Но не свойта душа братя, а душата на народа.” Неизучено в своята пълнота, все още е богатството на българския фолклор. Част от него е българската национална носия. И ако се вгледате, освен интересните и уникални шевици, с които е изпъстрена, българската носия прелива от разнообразие от багри и цветове, но няма как да не ви направи впечатление, че доминиращи и най-често срещани цветове са бялото, червеното и зеленото. Това не е случаен елемент, а пример как българският фолклор по един непосредствен начин отразява в себе си древния български светоглед за троичността и единството на материалния, духовния и божествения свят – светоглед предаван през вековете, чрез символиката на цветовете.
Друг такъв пример е единствения по рода си сред другите народи празник на българската мартеница. Подарява се през март с настъпването на пролетта, т.е. с „възкръсването” на природата за нов живот. Изработва се задължително, само и единствено от бели и червени конци. Представлява два пискюла бял и червен, съединени помежду си с връв оплетена от бели и червени конци. Белият и червеният пискюл са символи на Божествения и материалния свят. Съединяващата ги връв е много важен детайл, който показва, че енергиите на материалния и духовния свят са съединени. Свързващото звено, „средината” между тях е човешката душа и се символизира от самия човек, който е окичен с мартеницата. В редки случаи но само и единствено за съединяващата пискюлите връв оплетката е от бял, зелен и червен конец, което е още едно потвърждение на казаното по-горе. Мартеницата се подарява с традиционните пожелания за живот и здраве. ”Нека душата ти, със силите на енергиите на материята и духа се възроди за живот във здраве и благополучие, ведно и заедно с цялата природа.”
Друг уникален древен български обичай е нестинарския танц. Това е древен ритуал на който се приписва пречистваща сила. Танцът се изпълнява върху разгорещени въглени като танцуващия държи в ръцете си икона (в древността друг религиозен атрибут), с която в ритъма на танца се посочва ту земята под танцуващия, ту небето над него, а той човекът, който е между тях страда, но и се пречиства в огъня на енергиите произтичащи от тях. Формата на сиволиката е друга, но отразява същия древен светоглед: земя(материя); небе (дух); човек (душа,средина).
Светоусещането за единството на биологичното, душевното и духовното в човека е мироглед присъщ и на други древни народи и цивилизации.
В Древен Египет символиката на двойната корона на Хор: червена за Долен Египет и бяла за Горен Египет пресъздава същия светоглед. Дори фигурата на Хор често е оцветявана в зелен цвят. Египетският скарабей (символът за душата) се оцветява в зелено или се изработва от зелен камък.
В Древна Индия - цветовете на чакрите се отнасят към цветовете на дъгата, а много от изображенията на индийските богове са с гирляд от цветя. Гирляндът от цветя е един но е изработен от цветя в цветовете бяло-зелено-червено.
Видно е , че националният ни флаг е древен езотеричен (мистичен) символ, който отразява древния български светоглед за единството на света.
Както всеки символ, той трябва да бъде разполаган правилно, за да отразява правилно и посланието, което носи в себе си. В случая правилното разположение е хоризонталната подредба на цветовете така както е в националния ни флаг.
След кандидатстването на България в Европейския съюз и поради факта, че европейската традиция разполага символите си в болшинството от случаите по вертикалната ос и българският национолен флаг се разполага все по-често по вертикалната ос. В това няма нищо лошо по-принцип стига ротацията на символа да е по позитивната посока на въртене, защото според древните езотерични правила чрез смяната на посоката на въртене се сменя и смисълът на посланието вложено в символа. Например петолъчка ротирана на 180 градуса сменя и смисълът на посланието си на 180 градуса. Китайският символ ин-ян по посока на часовниковота стрелка и обратно на часовниковата стрелка е с полярни по смисъл значения. Позитивната посока на въртене е по посока на часовниковата стрелка. Ако българският национален флаг трябва въобще да бъде ротиран (което според мен Конституцията на Република България не позволява) той трябва да бъде ротиран по посока на часовниковата стрелка за да запазва и позитивното послание, което съдържа в себе си.
Земята продължава да се върти в същата посока около Слънцето и то продължава да изгрява от изток, а не от запад. Какво налага флагът като национален символ да се представя пред целия свят ротиран в негативната посока? Тълкуването на Иван Вазов за символиката на цветовете в националния флаг: червен – за пролятата кръв; зелен – за тучните поля и бял – за заснежените планини не е в противоречие на по-горе казаното, защото загатва за вложения мистичен смисъл без обаче да пряко да го разкрива. А и по времето на Вазов, проблема за ротацията на националния трибагреник въобще не е стоял като въпрос.
Когато този въпрос е обсъждан явно е надделяло мнението, че понеже изреждаме цветовете в реда бяло-зелено-червено и пишем от ляво на дясно, то и цветовете трябва да бъдат разположени в тази последователност бяло-зелено-червено от ляво на дясно.
Разбира се тази логика не отчита никакъв символизъм и послание вложени в националния ни трибагреник.
Може да се твърди, че съвпадението с древната мистика и символика е случайно и на този въпрос не трябва да се обръща внимание.
Дали наистина е така ?
Нека си дадем сметка, че става дума за националния флаг на Република България все пак.
Ротацията на националния ни флаг представлява нарушение на Чл. 166 от Конституцията на Република България:
Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.
Адресирам тази статия на вниманието на всички българи с предложението въпросът за смисъла на символиката, която носи в себе си българския национален флаг да бъде изяснен еднозначно, а българският парламент да се произнесе за позволените начини на неговото представяне.