Това за атомът наистина е много яко. Как може да има твърди вещества след като разстоянието между ядрото и електроните е толкова ... огромно. Питах преподавателката си по химия и за масовия дефет. Как като събереш масата на всички протони и неутрони, се оказва, че това число е по-голямо от реалната маса на ядрото. И и викам, значи, част от масата се превръща в енергия на връзките.... Не било точно така. Не можело така да се преобразува масата. И не ми отдели време да говорим за това и за прочутото уравнение на Айнщайн... Абе образованеието не това което е било... Всеки гледа братче да си предаде материала... и с това се изчерпва научния дух в университетите.... Боже какво пропадане на ценностите поголовно.
А доброто и злото винаги ми е било любимата тема. За мен и двете становища са правилни. Грешката е как ние ги възприемаме. Добро и зло в смисъл, че нещо трябва да се заклейми, а друго да се издигне като някаква абсолютна ценност е грешно разбиране. Но това, че има избор и правим понякога грешни, понякога правини неща е вярно. Но щом сме го направили този избор, знач сме имали нужда от него и самият избор не може да е грешен, макар и да сме избрали грешното (примерно да унищожим планетата си и да ни управляват извратеняци...). Но направен този принципно грешен избор, изгражда нещо което е можело да се изгради само по този начин. Затова на еволюционно ниво, няма правилно и грешно. Има движение напред което е въз основа на този избор. Дали той ще развие у нас това което ще ни подтикнем да вървим напред и да преодолеем старите разбирания. Но това не е всичко. Защото еволюцията пак е нещо ограничено за момента в който тя се развива, за момента в който тя се разглежда. Не можем да кажем, че може да обхванел безкраен период от време. И следователно, на еволюционно ниво пак има зацикляния и проблеми. Применро, сега. Хубаво, имаме проблем. Ама няма кой да го реши. Значи имаме основание да се съмняваме в еволюцията (или да се надяваме някой друг да ни "оправи"). Но още по-широко погледнато стои първоначалният замисъл, който е така създаден, че не може да се провали и всичко което се случва има своята цел и тя ще се разкрие когато дойде времето за това.
Животът не може да съществува без противопоставяне. Без противопоставяне не може да има движение, а без двиежение не може да има живот. И макар да наричаме нещата добри и лоши, границите са твърде размити и съществува цялата палитра. И в тази палитра няма нищо сигурно и крайно, за да кажем - това е, това решил Бог за нас, това е отговорът на уравнението. Уравнението няма един отговор, а безкрайно много и всички те са страни на живота, но никое крайно множество от отговори, не може да обясни живота. Именно затова, решението какво е живота, не може да се даде разумно. Защото математически това е неопределеност.
И да, времето в което живеем е предизвикано от масовото съзнание. Няма лош, няма виновен. Това е избран колективен опит. И тези по върха са ги създали тези в низините. И вероятно има голям шанс, времето в което живеем да бъде разбрано от твърде малко хора, а масата да са статистите които са го създали. Но явно всяко сътворено нещо има собствена цел и не можем да очакваме от всички да са толкова съзнателни. Аз гледам на нещата по-следния начин. Не бих могъл да създам подобна извратения, затова и подобен опит и разбиране са ми липсвали. Значи идвам тук и потъвам в блатото. Има голям шанс да не се оправя в него, но ако успея ще добия разбирание и за тази част от решенията на уравнението на живота. Т.е. това за мен се оказва необходимото зло, което не съм способен да си създам сам. Малко сложна концепция, граничеща с мазохизъм на земно и душевно ниво. Но тя е единствената която ми дава отговор на въпросът, какво подяволите правя тук и защо трябва върху себе си да изпитвам зло което самият аз не съм предизвикал. А също и отговор на въпросът, какво значи реално да помогнеш на другия / другте. Можеш ли да им помогнеш, като се опиташ да ги избавиш от еволюционната попара която те самите си дробят? Та те могат ли да се развият , ако ти правиш неющата вместо тях. Нито ще те оценят, нито ще те разберат. И да, това е нормално, след като се натрапваш в техния избор и техния живот. Изкривената представа за обич и помощ е било нещо характерно за мен. И добре, че въпреки определението "тъп и упорит" характерно за мен, схванах шамарите които изядох.
Те си създават това зло и те трябва да си го изживеят, хората които реално са от тази планета. Защото има много които са придошли, просто да натрупат опит и от тук, да разберат по-добре живота.