Дай доказателство за твърдението си, защото така седи като голо мнение...
Едва ли е добра идея да подкрепям твърденията си с факти от мои лични наблюдения.

Мисля, че най-добре е да видим какво казват самите аутисти за света в който живеят. По-долу ще дам примери от изказванията на двама души, като и двамата за щастие имат и споменатия Sаvant синдром в различни области. И двамата са развили способност да комуникират благодарение на помощта на близките си. Ще напиша някои от имената на английски, за да дам възможност за търсене в чужди страници на Гугъл.
Daniel Tammet, Savant Autism
Дениъл Тамет, 26 год.. Преди 2 години става известен със способността си да издекламира 22 514 цифри след десетичния знак на Числото Пи (3,14), необикновена способност за учене на езици, през последната година дори успява да напише книга - суха по стил, без капка хумор, но пряма и с единствената цел да разкаже за себе си.
Тамет разказва за това, как в детството си единствените приятели, които е имал са били цифрите. Те били неговите играчки. Най-трудно му е било в нещата, които обикновения човек приема като даденост: способност за комуникация и да възприема нещата цялостно, не само в детайли. "Моят мозък разделя всичко на действителни и конкретни величини. За мен е трудно да разбера неосезаемите, неконкретните неща." Тамет не отговаря на въпрос ако не е поставен конкретно. Способностите му в математиката също са ограничени. Той може да повдигне число на всякаква степен, но не е добър дори във ваденето на квадратен корен . Той не разбира логическото мислене. Не разбира алгебрата, където неизвестни величини са заменени с букви. Тамет е постоянно разсейван от непрестанния поток от информация наоколо. Но най-големият му проблем е разбирането на емоциите. Не разбира чувствата. "Аз не намирам словесният хумор за смешен." Той не може логически да свърже изражението на лицето със съответната емоция. Тамет разбира сексуалното привличане, но не разбира любовта.
С две думи, Тамет няма способността да мисли абстрактно. Но една от основните характеристиките на по-висшите измерения е, че именно в тях нещата стават крайно абстрактни и се базират на принципи на вероятностите, а не на конкретни измерения. Числата там са не само неизвестни, но са и непостоянни величини. Всички до един, които са били в алтернативни състояния на съзнанието знаят, че линеарното броене там е невъзможно. Т.е. след 2 само понякога идва 3 и 2+2 не е равно на 4, а е вероятно понякога да е равно на 4. За Тамет такъв свят би бил Ад, по-страшен и от този, в който ние живеем. Да не говорим за телепатичната комуникация, която там се осъществява спонтанно, информацията идва едновременно в компактен пакет от абстрактни понятия. Според мен ролята на мозъка ни е да превежда този вид информация на по-лесно усвоима образно-словесна, разгъната във времето форма. Но ние все пак притежаваме способността да мислим абстрактно, да разграничаваме фините детайли и да ги подреждаме в един макар и прост 3-4 измерен модел на действителността. Тамет явно не притежава тази способност.
Rajarshi Mukhopadhyay - наричат го Тито, 19 год., е аутист, който никога не е проговорил на глас. Затова пък майката на Тито го е научила да пише, за да комуникира. Днес Тито е прекрасен поет, който е издал 2 книги. Кой друг би писал по-добре за висшите "измерения" ако не един поет. Да видим как той разбира състоянието си:
Мъже и жени са объркани от всичко, което правя.
Лекарите използват различни технологии да ме опишат
Аз само се чудя
Мислите са по-големи от това, което мога да изразя
Всяко движение, което правя показва как се чувствам - като хванат в капан
в непрестанния поток от случващи се неща.
Ефектът от една причина става причина за друг ефект
Мисля за времената, когато променям това, което е около мен
С помощта на въображението си
мога да отивам на места, които не съществуват
и те са като красиви сънища,
но това е свят пълен с невероятности
Надбягване с непостоянството.
Дървото с разум
Може би е нощ.
Може би е ден.
Не мога да съм сигурен,
защото още не усещам топлината на слънцето.
Аз съм Дърво с разум.
Когато ми беше дарен този мой разум,
аз си спомням неговия глас много ясно:
Дадох ти този разум
и ти ще бъдеш единствен по рода си.
Никой никога няма да е като теб.
И те наричам Дървото с разум.
Аз не мога да виждам и да говоря,
но аз мога да си представям.
Аз мога да се надявам и аз мога да очаквам.
Аз мога да усещам болка, но не мога да плача.
Така аз просто съм и чакам болката да утихне
Аз не мога да правя нищо, но само да чакам
Моите безпокойства и тревоги
са впримчени някъде в мен, в моите дълбини
Може би в моите корени
Може би в кората ми
Когато отново дойде този, който ми даде този разум
Ще го помоля да ме дари със зрение.
Съмнявам се в завръщането му
И все пак се надявам.
Може би той ще.
Може би не.
