Аутизъмът - потенциала на човешкият мозък

[stiver]

Дай доказателство за твърдението си, защото така седи като голо мнение...
 

Едва ли е добра идея да подкрепям твърденията си с факти от мои лични наблюдения.  Мисля, че най-добре е да видим какво казват самите аутисти за света в който живеят. По-долу ще дам примери от изказванията на двама души, като и двамата за щастие имат и споменатия Sаvant синдром в различни области. И двамата са развили способност да комуникират благодарение на помощта на близките си. Ще напиша някои от имената на английски, за да дам възможност за търсене в чужди страници на Гугъл.

Daniel Tammet, Savant Autism
Дениъл Тамет, 26 год.. Преди 2 години става известен със способността си да издекламира 22 514 цифри след десетичния знак на Числото Пи (3,14), необикновена способност за учене на езици, през последната година дори успява да напише книга - суха по стил, без капка хумор, но пряма и с единствената цел да разкаже за себе си.
Тамет разказва за това, как в детството си единствените приятели, които е имал са били цифрите. Те били неговите играчки. Най-трудно му е било в нещата, които обикновения човек приема като даденост: способност за комуникация и да възприема нещата цялостно, не само в детайли. "Моят мозък разделя всичко на действителни и конкретни величини. За мен е трудно да разбера неосезаемите, неконкретните неща." Тамет не отговаря на въпрос ако не е поставен конкретно. Способностите му в математиката също са ограничени. Той може да повдигне число на всякаква степен, но не е добър дори във ваденето на квадратен корен . Той не разбира логическото мислене. Не разбира алгебрата, където неизвестни величини са заменени с букви. Тамет е постоянно разсейван от непрестанния поток от информация наоколо. Но най-големият му проблем е разбирането на емоциите. Не разбира чувствата. "Аз не намирам словесният хумор за смешен." Той не може логически да свърже изражението на лицето със съответната емоция. Тамет разбира сексуалното привличане, но не разбира любовта.

С две думи, Тамет няма способността да мисли абстрактно. Но една от основните характеристиките на по-висшите измерения е, че именно в тях нещата стават крайно абстрактни и се базират на принципи на вероятностите, а не на конкретни измерения. Числата там са не само неизвестни, но са и непостоянни величини. Всички до един, които са били в алтернативни състояния на съзнанието знаят, че линеарното броене там е невъзможно. Т.е. след 2 само понякога идва 3 и 2+2 не е равно на 4, а е вероятно понякога да е равно на 4. За Тамет такъв свят би бил Ад, по-страшен и от този, в който ние живеем. Да не говорим за телепатичната комуникация, която там се осъществява спонтанно, информацията идва едновременно в компактен пакет от абстрактни понятия. Според мен ролята на мозъка ни е да превежда този вид информация на по-лесно усвоима образно-словесна, разгъната във времето форма. Но ние все пак притежаваме способността да мислим абстрактно, да разграничаваме фините детайли и да ги подреждаме в един макар и прост 3-4 измерен модел на действителността. Тамет явно не притежава тази способност.

Rajarshi Mukhopadhyay - наричат го Тито, 19 год., е аутист, който никога не е проговорил на глас. Затова пък майката на Тито го е научила да пише, за да комуникира. Днес Тито е прекрасен поет, който е издал 2 книги. Кой друг би писал по-добре за висшите "измерения" ако не един поет. Да видим как той разбира състоянието си:

Мъже и жени са объркани от всичко, което правя.
Лекарите използват различни технологии да ме опишат
Аз само се чудя
Мислите са по-големи от това, което мога да изразя
Всяко движение, което правя показва как се чувствам - като хванат в капан
в непрестанния поток от случващи се неща.
Ефектът от една причина става причина за друг ефект
Мисля за времената, когато променям това, което е около мен
С помощта на въображението си
мога да отивам на места, които не съществуват
и те са като красиви сънища,
но това е свят пълен с невероятности
Надбягване с непостоянството.


Дървото с разум

Може би е нощ.
Може би е ден.
Не мога да съм сигурен,
защото още не усещам топлината на слънцето.
Аз съм Дърво с разум.
Когато ми беше дарен този мой разум,
аз си спомням неговия глас много ясно:
Дадох ти този разум
и ти ще бъдеш единствен по рода си.
Никой никога няма да е като теб.
И те наричам Дървото с разум.
Аз не мога да виждам и да говоря,
но аз мога да си представям.
Аз мога да се надявам и аз мога да очаквам.
Аз мога да усещам болка, но не мога да плача.
Така аз просто съм и чакам болката да утихне
Аз не мога да правя нищо, но само да чакам
Моите безпокойства и тревоги
са впримчени някъде в мен, в моите дълбини
Може би в моите корени
Може би в кората ми
Когато отново дойде този, който ми даде този разум
Ще го помоля да ме дари със зрение.
Съмнявам се в завръщането му
И все пак се надявам.
Може би той ще.
Може би не.

 

[hakama]

  Ето информация за Ким Пийк ,най-известният със Савант-синдром , преводът е от  Stiver 

Ким Пийк (роден 11 Ноември, 1951) е човек с диагноза на Савант Синдром с фотографска памет и заболявания свързани с умственото развитие в резултат на вродени мозъчни аномалии. Той е вдъхновил създаването на героя Раймънд Бабит, изпълнена от Дъстин Хофман във филма Дъждовен Човек.

Ким Пиик е роден с макроцефалит, нарушение в малкия мозък, и най-важното с agenesis of the corpus callosum, състояние, в което липсва тъканта от нерви свързващата  двете полукълба на мозъка. В случая на Пийк второстепенните връзки като anterior commissure също липсват. Съществува предположение, според което поради тази липса, невроните създават други връзки, в резултат на което е и повишеният му капацитет на памет.

Спорд баща му, Франк, Пийк е можел да запомня неща от 16-20 месечна възраст. Той прочитал книги, запомнял ги, и след това ги поставял наопаки върху рафта, за да покаже, че вече са прочетени, навик, който той е запазил и до днес. Той прочита една страница за около 10 секунди (около книга за час) и запомня всичко, което е прочел, запомняйки огромно количество информация обхващаща теми от история и литература, география, числа, спорт, музика и дати. Той може да възстанови около 12 000 книги по памет. Пийк също може да прави страхотни изчисления в главата си, способност, която му служи добре в работата, където той приготвя разплащателни ведомствени документи. Работи в дневен курс за инвалиди от 1969.

Пийк не е можел да ходи до 4 годишна възраст и все още ходи наклонен на една страна. Той не може да закопчава ризата си и има трудности с други обикновени двигателни дейности, вероятно поради нарушенията в малкия му мозък. При психологически тестове неговият резултат се движи доста под средния коефициент на интелигентност. В други под-тестове резултатът му е много висок. Смесените резултати показват, че тези тестове не са подходящо мерило за способностите на Пийк.

За разлика от други Савант аутисти Пийк показва сега по-голям напредък в развитието на уменията му за общуване, вероятно поради вниманието, което му се оказва като "истинският дъждовен човек". Също така той е достигнал далеч отвъд състоянието да бъде просто хранилище на огромно количество информация. Умението да асоциира информациите е поне един от знаците за творческо мислене. (Той все още показва затруднения с абстракции като тълкуването на пословици или метафорични отклонения в речта.) Въпреки че никога не е бил музикален феномен, сега се забелязват и музикалните способности на Пийк след като започнал да учи пиано. Сега той си спомня музика, кято е чувал преди десетилетия и я възпроизвежда на пианото до толкова, до колкото му позволяват ограничените му физически възможности. Той е способен успоредно да прави музикални коментари докато свири, сравнявайки, например, едно музикално произведение с друго, което е чувал. Когато слуша записи, той е в състояние да различи различните инструменти в различните части и е специалист по разпознаването на композитори като сравняване току що чутата музика с други музикални образци, които пази в паметта си.   

През 1984, сценаристът Бари Мъроу среща Пийк в Арлингтон, Тексас. Резултатът от срещата е филмът от 1988  "Дъждовен човек" Героят на Раймонд Бабит, макар и вдъхновен от Пийк, е представен като имащ аутизъм. Дъстин Хофман, който играе Бабит, се е срещал с Пийк и с други хора със савантизъм за да разбере тяхната природа и да изиграе ролята си достоверно. Филмът става причина за много покани за публични срещи, които дават  самоувереност на Пийк. Бари Мъроу му е предоставил да носи неговия Оскар и да го показва на такива срещи. Той обича да заговаря непознати и да им показва таланта си за календарни изчисления, като им казва в кой ден на седмицата са родени. Пийк също е представян и по телевизията. Той пътува с баща си, който се грижи за него и изпълнява много двигателни действия които Пийк намира за трудни.
 
През 2004 учени от NASA изследваха Пийк със серия тестове включително компютъризирана томография и магнитно резонантно изображение. Намерението им е било да се създаде триизмерен образ на структурата на мозъка му и да сравни с изображенията направени през 1988 с MRI сканер. Това са първите експериментални опити в използването на нова и неагресивна технология за откриването на това как човек с "ненормален мозък" може да прави нещата, които той прави.

 Във Великобритания, на 27 Февруари беше излъчен документален филм по Канал 5, като част от техния сериал Необикновени хора, озаглавен "Истинският Райн Ман". Телевизионната програма показа Ким Пийк да чете книга, а неговият баща каза, че той чете лявата страница на отворена книга с лявото си око, и дясната с дясното си око. Баща му каза също, че той не може да прави математически изводи.

[Mirotvorec]

Откъде идва определението "дъждовен"?

[hakama]

Откъде идва определението "дъждовен"?

Ми май след успеха на филма "Rain man "  става нарицателно

[Oberon]

Интересно:)

Ние наистина използваме много малка част от нашия мозък. На базата на всичко което съм изчел, искам да споделя, че според мен в останалите около 90% се пази нашето минало, а може би и бъдеще. По този начин различни гадатели и екстрасенси разказват за вашите миналаи аватари или бъдещи такива. Именно защото отварят тази вратичка, която е заключена за нас. Ако се върнем към Мулдашев ( а и към много древни източници ), който разказва за легендарните способности на Лемурийците и Атлантите да използват почти 100% от своя мозък, можем да направим следния извод: колкото повече се "развиваме" и "еволюираме", толкова по-малко % от своя мозък ще използваме, и все по-малко ще разчитаме на него. Пример: не телепатия, а телефони, не използване на мозъка, а калкулатор, и т.н. Винаги съм смятал, че човешкият мозък има огромен потенциал, който обаче е забравен в далечното минало, и не вярвам някога да си възвърнем същата сила и мощ, тази на Разума.

Оберон

[Tina]

Ние наистина използваме много малка част от нашия мозък. На базата на всичко което съм изчел....

Не се чел от мене! 

Аз пък смятам, че използваме много повече, но съвременната наука не може да измери това както не може да разбере и остатъчната част от ДНК-та.....

[----------]

Според мен на общо основание могат да се отхвърлят много от психичните болести, тъй като те имат в основата си неразбирането, което се среща при контакт... Но, както Съзнанието еволюира, така ще еволюират и представите ни за нормално/ненормално...Все пак, да не забравяме, че през 18 век са лекували меланхолията като болестно състояние, а сега кой й обръща някакво внимание ... ?

[Breath]

Британския художник Стивън Уилтшир е с диагноза аутизъм, поставена му в детска възраст.
Винаги рисува само по памет и никога не прави предварителни скици на рисунките си.
Възпроизвежда всичко точно, до най-малкия детайл.

Ето някои от невероятните му рисунки:


http://www.stephenwiltshire.co.uk/art_gallery.aspx?Id=1625

[aviana]

Знам, че човек развива прекалено малка част от мозъка си и още не е развил целият си потенциал. Знам, че мозъкът на човека не е достатъчно развит, за да поеме 90 и нещо% от потенциала, който е заложен в него.

Гледах преди много време филм за аутуистка, която е брилянтен архитект, а тя стана такава заради травма в миналото и майка и се опитваше да достигне до нейният свят и я излекува(стана нормално момиче, което общува), след като пресъздаде нейният свят и и помогна да осъзнае драмата.

Не един път съм чела статии за хора, които развиват потенциала на мозъка си след травми. От малка исках да се занимавам със социална падагогика и да помагам на деца преживели травми, малтретирани, а любимците ми бяха аутистите. Специалните деца. Веднъж ми се случи докато работех от многото хора покрай мен да се затворя в себе си и в следващият момент аз бях изолирала всичко покрай мен, бях вътре в съзнанието си и никой не ми обръщаше внимание, виках една котка, която идваше при мен да яде, а не ме чуваше(бях затворник на собственото си съзнание, а никой не ме чуваше)самият ми глас беше далечен и незнам защо, но ми щукна идеята може би и заради филма, че аутистите са затворени в себе си деца, затворници на съзнанието си, които не могат да излязат навън. Тогава по детски наивно казвах на майка ми "-аз искам да развия телепатия, мамо и да помогна на децата аутисти, да мога да стигна тяхното затворено съзнание". Даже и още вярвам, че тези деца са преживели нещо тежко и са се затворили в себе си, а техните таланти са се изявили заради травмата. И аз не смятам, че аутизмът е болест, смятам, че е вследствие на нещо и са се затворили в себе си заради това нещо, а способностите на някой от тях са вледсвие на травма.

Не знам дали моето въприемане за децата аутисти е правилно, но поне в мен остана желанието да се занимавам и помагам на такива деца, както и идеята(макар и глупава соред някой хора) да мисля, че са се вглъбили в себе си и начинът да им помогна е да достигна до техният свят. И още си мисля по детски наивно "аз ще развия телепатия да достигна до техният свят и да им помогна".

[Gil-Galadh]

Не е болест, а по-скоро генетичен дефект. И абсолютно не е следствие от травма. И далеч не всички аутисти имат някакви брилянтни способности, а много често тези, които ги имат им липсва почти всичко друго...