ДЗЕН ПРИТЧИ
Шестият патриарх на дзен
Като достигнал просветление,шестият приемник на дезн Хуейнън получил от петия чашата и робата,които се предавали от Буда на наследниците му от поколеие на поколение.Монахът на име Хуеймин го последвал от завист,за да му открадне великото съкровище.Хуейнън оставил чашата и дрехата а един камък край пътя, и казал на Хуеймин:
-Тези предмети са само символ на вярата.Няма смисъл да се бориш за тях.Ако искаш да са твои,можеш да ги вземеш.
Когато Хуеймин се опитал да ги вземе,те се оказали непосилно тежки.Разтреперан от срам,той казал:
-Дойдох да се уча,не за материални съкровища.Моля ви, учете ме.
Хуейнън отвърнал:
-Когато не мислиш за доброто и не мислиш за злото,кое е твоята истинска същност?
Щом чул тези думи, Хуеймин получил просветление.
Някой попитал учителя Судзуки за неговия учител Хуейнън:
-Какво му беше особеното?
Судзуки отговорил така:
-Единствената особеност у него,която никога няма да забравя,е, че никога не съм срещал друг като него,който да мисли за себе си като за съвсем обикновен човек.А това само по себе си е много,много необичайно,защото обикновеният човешки ум е устроен така,че да се мисли за необикновен.
Камъкът и съзнанието
Файен,китайски чан-наставник,живеел сам в малък селски храм.Веднъж четирима странстващи монаси го помолили да им разрешида си запалят огън и да се сгреят.
Когато насядали около огъня,Файен чул,че те спорят за обективността и субективността.Присъединил се към тях с думите:
-Ето един голям камък.Как мислите,къде се намира той,в нашето съзнание или извън него?
Един от монасите отвърнал:
-От будистка гледна точка всеки предмет е въплъщение на съзнанието,затова според мен този камьк е вътре в съзнанието ни.
-Главата ти трябва да е доста тежка,-казал Файен,-щом мъкнеш в сьзнанието си такива тежки камьни.
Сърцето ми гори като огън
Сойен Шаку,първият дзен учител в Америка,казвал: `Сърцето ми гори като огън,но очите ми са студени като изстинала пепел`. Той създал следните правила,които изпълнявал всекидневно цял живот:
Сутрин,преди да се облечеш,запали благовонна пръчица и медитирай.
Лягай да спиш по едно и също време.Приемай храна през определени интервали.яж умерено и никога не се наяждай.
Когато ти идват гости,оставай такъв,какъвто си ,когато си сам.
Когато си сам,се дръж така,както когато имаш гости.
Внимавай какво говориш и изпълнявай това,което си казал.
Когато изникне възможност,не я изпускай, но преди да направиш нещо,помисли два пъти.
Не съжалявай за миналото.Гледай в бъдещето.
Имай безстрашната готовност на герой и по детски любящо сърце.
Когато заспиваш,прави го сякаш си лягаш за последен път.
Щом се събудиш,ставай от леглото сякаш изхвърляш стари обувки.
Не оставяй следи
Преди да умре,дзен монахът Бокуджо помолил учениците си да донесат всички негови книги,всичко,което е казал и което е написал.Те донесли книгите,но не знаели какво смята да прави с тях.Той запалил голям огън.Учениците завикали и заплакали.
Бокуджо им казал:
-Умирам и не искам да оставям следи.Не трябва да оставя нито един отпечатък от крака си.Отсега нататък,който иска да ме следва,трябва да следва себе си.Който иска да ме разбере,трябва да разбере себе си.Ето защо унищожавам книгите.
Не се привързвай към праха
По време на династия Тан,китайския учител Чанюе написал следните съвети към учениците си:
Живей в света, но не се привързвай към праха му-такъв е пътят на истинския ученик на дзен.
Когато видиш,че някой прави добро,подкрепи го,следвайки примера му.Като чуеш за грешките на другиго,се старай да не го надминеш.
Дори ако си сам в тъмна стая,дръж се сякаш имаш най-благороден гост.Изразявай чувствата си,но не повече,отколкото е присъщо на истинската ти природа.
Бедността е твоето съкровище.Не го сменяй за лек живот.
Човек може да изглежда глупак,но да не е такъв.Може просто да пази мъдростта си.
Добродетелите са плод на самодисциплината,те не валят от небето като дъжда и снега.Скромността е основа на всички добродетели.
Носи огъня ми
Когато Йено отишъл при учителя,той му казал:
-Защо си дошъл при мен?Ти нямаш никаква нужда да си тук.Т си вече там.
Но Йено помолил:
-Позволи ми да остана.Тогава учителят отвърнал:
-Добре тогава.Върви в кухнята да чистиш ориз.И не идвай при мен.Ако трябва ще дойда аз.
Монасите били 500 и Йено чистил ориз от сутрин до вечер.Постепенно всичките му мисли изчезнали.Работата му станала медитация.Така изминали 12 години.
Учителят остарял и обявил,че търси приемник.Той казал:
-Който смята,че е просветлен и е познал Истината,нека дойде и напише на вратата на колибата ми своето виждане в четири стиха.
През деня никой не посмял да се приближи до вратата му,защото монасите добре го познавали и знаели,че старецът седи вътре с голямата пръчка и може здравата да набие автора,ако не му хаеса написаното.
През нощта,когато заспал,един монах се приближил и написал:
Умът е огледало
на него се събира прахът на желанията
избършете го
и ще видите Истината.
Тези стихове се харесали на всички.Монасите знаели кой ги е написал и очаквали одобрението на учителя,но той мълчал.
Монасите се събрали в кухнята и обсъждали бурно този важен въпрос.Един от тях казал:
-Учителят е прекалено строг,и ако продължава в този дух,няма да си намери наследник.
Когато Йено чул стиховете,се разсмял.Попитали го:
-Защо се смееш глупако? Та ти не познаваш друго освен ориза.
Никой никога не го бил чувал да се смее или да изказва мнението си.Йено казал:
-Умът не е огледало,на което се събира прахът на желанията.Този,който знае това,постига просветление.
Събрала се тълпа.Някои започнали да се горещят:
-Иди и напиши думите си на вратата на учителя,ако не се страхуваш,че ще те набие.Може и да станеш негов наследник.
Йено казал:
-За тези 12 години съм забравил да пиша,освен това не искам да бъда ничий наследник.Вървете и го напишете вие.Ще видим какво ще каже учителят.
Те отишли и написали:
`Умът не е огледало,
на което може да се събира прахът на мислите и желанията.
Който знае това,
Знае Истината.`
Учителят прочел стиховете,без да каже нищо.През нощта отишъл при Йено и му казал:
-Знам кой може да е получил това просветлние.Е,какво пък,вземи чашата и робата ми и си отивай.Ти си моят наследник.През всичките тези 12 години от теб струеше светлина,но никой не я забелязваше.Идваха в кухнята всеки ден,но никой не се вгледа в теб.Те са твърде учени и ако останеш тук,няма да ни разберат.Това ще породи много завист.Ти си моят наследник.Иди и продължавай да носиш огъня ми.Ти го постигна!
Дзен отговор
Един ученик отишъл при Бокуджо.Поклонил се,докоснал краката му и попитал:
-Колко ще чакам просветлението?
Бокуджо свел към него безметежния си взор и дълго го съзерцавал.
Ученикът започнал да се чувства неловко и попитал:
-Защо ме гледате така втренчено и не отговаряте?
Учителят му дал дзен отговор:
-Убий ме.
Ученикът не могъл да повярва,че това е отговор на въпроса му.Смутен и объркан,той бързо си тръгнал.Много дни размишлявал над отговора на Бокуджо,но не можел да разбере какво му е казал той.В отчаянието си се обърнал към по-възрастния ученик.
Той се засмял и казал:
-Учителят ти е казал:`Защо продължаваш да ме питаш?Остави учителя.Остави въпросите.Убий мен в себе си.Убий авторитета ми .Остави всякакво учение.Кой съм аз? Аз не те задържам.Животът е еднакво открит за всички.Защо не започнеш да го живееш?Защо продължаваш да се готвиш?`
Отдай се на свободата
Ученик попитал Нанцюен:
-Какво е Пътят?
-Пътят-това е всекидневният живот,-отвърнал Нанцюен.
-А възможно ли е да се науча на това?-попитал ученикът.
-Ако се опиташ да се научиш,ще се отдалечиш от Пътя,-отговорил Нанцюен.
-Но ако не се уча,как ще разбера какво е Пътят?-попитал ученикът.
-Пътят не принадлежи на света,който възприемаме.Не принадлежи и на света,който не
възприемаме.Познанието е илюзия,неведението е безсмислица.Ако искаш да достигнеш истинския Път,отдай се на свободата,която притежава небето.
Противоречие
При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:
-Защо някои хора са красиви,а други грозни?Някои са умни,а други глупави?Защо сьществува такова противоречие?Защо Бог е създал едните и другите такива,каквито са? И не ми говорете за карма,и че всичко това било заради минали животи.Откьде се е взела разликата в самото начало,когато миналото още не е съществувало?
Учителят го завел в градината и казал:
-Това дърво е голямо,а това е малко.Често съм седял под тях и съм мислил защо е така.Но когато отхвърлих ума,изчезна и самият въпрос.Сега знам,че това дърво е голямо,а това-малко.И няма никакъв проблем!
Празната лодка
Линдзи разказвал: ``Когато бях млад,обичах гребането.Имах малка лодка,с която плавах сам в езерото и можех да прекарвам часове така.Веднъж седях със затворени очи и медитирах.Беше прекрасна нощ.Някаква празна лодка плаваше по течението и се удари в моята.Душата ми се изпълни с гняв! Отворих очи и исках да наругая човека,който ме стресна,но видях,че лодката е празна.Гневът ми нямаше върху кого да се излее.Нищо друго не ми остана,освен отново да затворя очи и да започна да се взирам в гнева си.В момента,в който го съзрях,направих първата крачка по моя Път.
През тази тиха нощ се приближих към центъра вътре в себе си.Празната лодка стана мой учител.Оттогава,ако някой се опитва да ме обиди,и в мен се надига гняв,аз се смея,и си казвам:`И тази лодка е празна.`
Затварям очи и се отправям навътре към себе си.``
Сънцан посреща ученик
Веднъж в разговор със своите монаси Сънцан казал:
-Когато идва ученик,излизам да го посрещна без намерение да му помогна.
Неговият брат Син-хуа чул тази забележка и казал:
-Когато идва ученик,невинаги излизам да го посрещна,но ако все пак изляза,непременно ще му помогна.
Неген: Линдзи,велик майстор на дзен от династията Тан,напуснал този свят на 10 януари 867г.Преди да умре,той казал:
-След като си отида,не разрушавайте моя дзен.Пазете учението помежду си.
Сънцан,един от учениците му,попитал:
-Тогава кой трябва да разруши вашия дзен?
-Ако някой те попита какво е това дзен,-попитал Линдзи,-ти какво ще отговориш?
Сънцан извикал:
-Хо!
Учителят останал доволен от този отговор и промърморил:
-Кой би допуснал,че моят дзен ще бъде разрушен от това сляпо магаре?!
И с тези думи той умрял.
Будизмът използва негативни думи,за изразяване на реалността.Това е единственият начин да се избегне объркване в думите.Когато Линдзи помолил да не разрушават неговия дзен,той постулирал своя дзен двойствено,затова Сънцан се присъединил към него в този начин на изразяване.Също така когато учителят пожелал да види с очите си как ще живее неговият дзен,Сънцан нагледно му показал това и събралите се там монаси станали свидетели на безсмъртието на любимия си учител.Последните думи на Линдзи били всъщност негативен израз на одобрение.
Дзен не е предмет,който може да бъде предаден от учителя на ученика.Вятърът може да угаси пламъка на свещта,но при благоприятни условия тя отново ще се запали,давайки същата светлина,както и преди.Нима след това той няма да бъде същият непрекъснат пламък? Сънцан не бил единственият човек,който получил дзена на Линдзи,но той се оказал достатъчно смел да го покаже пред умиращия си учител.И дзенът станал негов.
Що се отнася до коана на тази история,знаем,че най-добрата помощ според дзен е `да не се помага`. Многобройни секти от различни религии си поставят за цел да помогнат на хората,като не разбират,че излишната помощ пречи на вътрешното израстване,както на тези,които получават помощта,така и на тези,които я оказват.Както слънчевата светлина изпълва градината,така и Сънцан посрещал ученика без всякакви мисли за помощ.Какво изумително разположение на духа,на спокойната любяща доброта!
Като изразил своя дзен позитивно,Син-хуа не изпднал в противоречие с дзена на Сънцан,а го подкрепил от обратната гледна точка.Позитивност без негативност може да таи в себе си опасност.Негативност без позитивност води до апатия.Син-хуа вероятно възнамерявал да държи юздите на контрола над `сляпото магаре`,но аз казвам: `Тук, братко,внимавай за всяка своя стъпка,тъй като пред теб има пропаст!`
Генро: Единият брат казва `не`,другият брат казва `да`. Така те продължават делото на баща си,като го подобряват и усъвършенстват.
Жълтата река/Хуанхъ/ тече хиляди Ли на север,
След това завива на изток и тече непрекъснато.
Няма значение как се извива,
Водите и извират от планината Кун-лун.
Думите са излишни
Попитали учителя Мадзу:
-В беседи с учениците си вие сте против думите,казвате: `Който знае,не говори!` Но сам не мълчите.Как да разбирам това?
Мадзу отговорил:
-Другите говорят.Аз цъфтя!
Изкушение
Двама монаси отивали от един манастир в друг.По пътя си трябвало да прекосят буйна река.Когато наближили брода,едно момиче ги помолило да му помогнат да премине.Единият мълчаливо го вдигнал и го пренесъл на другия бряг.
Двамата монаси продъжили по пътя си.След два часа другият се обърнал към спътника си и казал:
-Това,което направи, не беше редно.Забранено ни е да докосваме жени,камо ли да ги вдигаме на ръце.Не трябваше да го правиш.
Първият отговорил:
-Аз я пренесох на другия бряг за една минута и веднага я забравих,а ти още я носиш в мислите си.
Ти си Буда
В Токио по време на династията Мейджи живеели двама известни учители,различни по характер.Единият от тях,Унто,учител от школата Шингон,стриктно спазвал всички заповеди на Буда.Никога не пиел стимулиращи напитки,и не ядял нищо след 11 сутринта.Другият учител,Туншан,професор по философия от императорския университет,никога не спазвал заповедите.Хранел се когато си поиска,дори си подремвал през деня.
Веднъж Унто посетил Туншан,който в този момент пиел вино,от което един будист не трябвало да вкусва дори капка.
-Приветствам те, братко!-казал му Туншан.-искаш ли да пийнеш?
-Никога не пия,-важно отговорил Унто.
-Който не пие,не заслужава да бъде наричан човек-казал Туншан.
-Нима ти не ме смяташ за човек само за това,че не пия тази отрова?!-извикал Унто разгневен.-Ако не съм човек,какво съм тогава?
-Буда,-отговорил Туншан.
Яснота
-Не търсете бога,-казал учителят.-Просто гледайте и ще видите.
-А как да гледаме?
-Когато гледате нещо,старайте се да виждате само това и нищо друго.
Отговорът озадачил учениците,затова се наложило учителят да опрости обяснението.
-Например,ако гледате луната,да виждате само нея.
-А какво друго бихме могли да видим,гледайки луната?
-Гладният може да види пита кашкавал,а влюбеният-лицето на любимата.
