-
ХОРСКОТО МНЕНИЕ
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !
НЕПРАВЕНЕТО
Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворч
ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
КОНФУЦИЙ
Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда-отвърнал Конфуций.
Учениците се засмели: -Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций....
ПОВЯРВАЙ
Веднъж Един атеист се разхождал около пропаст, подхлъзнал се и полетял надолу. Падайки му се удало да се хване за малко клонче. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър той осъзнал цялата безизходност на положението си.
“Е, - помислил си той, - единствено бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Какво има да губя?” Затова той извикал:
-Боже! Ако съществуваш, спаси ме и аз ще повярвам в теб!
Отговор не дошъл и той извикал отново:
- Моля те, боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ти ме спасиш, отсега нататък ще вярвам в теб.
- Изведнъж от небесата се разнесъл гръмовен глас:
- -О не, няма. Аз познавам такива като теб!
- Човекът толкова се удивил, че едва не изпуснал клона.
- -Моля те, боже! Ти грешиш! Аз наистина мисля така! Ще повярвам!
-О не, нама! Вие винаги така говорите.
Човекът умолявал и убеждавал бог и накрая той му казал:
-Е добре. Ще те спася. Пусни клона.
-Да пусна клона?! –възкликнал човекът. – Ти да не ме мислиш за луд?
-
НЕПРАВЕНЕТО
Вървял буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят.
Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, буда бил непреклонен.
Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче.
Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила...
Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат.
Как с правене бихте изчистили изворч
ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
Дао. Благодаря ти neven :)
-
С радост се включвам и аз :)
Знанието странствало на Север, към изворите на Тъмната Вода, и се изкатерило по Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.
- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до разбирането на Дао? Второ, къде трябва да идем и какво трябва да направим, за да немрим покой в Дао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?
Безмълвното Бездействие не му отговорило.
Тогава Знанието поело на Юг, към странта на Светлата Вода, и се изкачило на хълма Края на Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.
- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.
Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:
- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие - това е първата стъпка към разбирането на Дао. Да не отиваш наникъде и да не правиш нищо, е първата стъпка към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъв път е първата стъпка към постигането на Дао.
-
Светец и проститутка живели един срещу друг. Двамат умрели в един ден. Душата на проститутката, попадналана на небесата, а душата на светеца в ада. Пратениците, които дошли да ги изпроводят били озадачени. Те през цялото време се питали:
— Какво стана, има някакв грешка? Защо водим светеца в ада? Нима не е бил свят човек?
Най-мъдрият от тях казал:
— Той действително беше светец, но завждаше на проститутката. Той през цялото време мислеше за купоните и удоволствията, които ставаха в дома й. Шумът о т музиката, който идваше до неговия дом го вълнуваше от дъното на душата му. Нито един от клиентите й не беше така развълнуван,както той. Цялото му внимание беше насочено към нейния дом. Даже докато се поклоняваше на Бога той слушаше звуците идващи от дома й.
— А проститутката?
— Тя страдала и винаги мисбеба за неведомото блаженство , което би трябвало да изпитва светеца. Всеки път като го ниждала да носи цветя за поклонение тя си мислела: Кога и аз ще мога да бъда достойна да занеса цветя в храма. Аз съм толкова нечиста, че не мога даже да събера смелост зада вляза в храма.
Проститутката често била очарована от аромата на благовонията, сиянието на светилниците, звука от поклоненията и от някой ритуали и медитации, за които не се чувствала достойна да участва. Тя винаги жадувала за живота на светеца, а светецът винаги жадувал за удоволствията. Техните интереси и подходи са напълно противоположни един на друг, но наплно им измениха съдбата.
-
Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.
- Има ли Бог? – попитал той.
- Да, има Бог - отговорил Буда.
След обяд се е появил друг мъж.
- Има ли Бог? попитал той.
- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.
Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:
- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.
- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?
Просветленият отговорил:
- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.
-
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"
"Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"
"На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.
"Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. - "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."
-
Йен Хуи казал: “Мога ли да попитам какво означава аскетизмът на сърцето?”
Кун Дзъ отвърнал: “Твоята цел е единството! Не слушай с ушите, а със съзнанието; не слушай със съзнанието, а с душата. Ухото не може да прави нищо друго, освен да слуша, съзнанието не може да прави нищо друго, освен да разбира. Душата трябва да бъде свободна и готова за възприемането на нещата. Само Дао може да схване празното. Тази пустота е аскетизмът на сърцето.”
Йен Хуи казал: “Това, че не съм в състояние да поема по този път, вероятно произлиза от обстоятелството, че съществувам като Йен Хуи. Ако поискам да тръгна по този път, то би трябвало да унищожа съществуването си. Това ли се има предвид с пустотата?”
Учителят отвърнал: “Ти се изрази правилно. Ще ти го обясня. Когато достигнеш тази позиция, ще можеш да влезеш в палеца на човек и да се разхождаш там, без да нараняваш неговото самочувствие. Ако откриеш отвор, започвай да пееш своята песен, не откриеш ли отвор, спри се. Не можеш да проникнеш в него отвън, нито пък насила. Нека единството бъде твой помощник, а необходимостта - твое жилище. По този начин ти вероятно ще постигнеш нещо. Лесно е да изтриеш следите си, но е трудно да не докосваш земята, когато странстваш. Човек може да прибягва до измами, когато е на служба при земен господар, но небето не търпи никаква измама.
Чувал си за това, че с крила може да се лети, но все още не си чувал за това, как може да се лети без крила. Чувал си за това, че посредством знанието може да се познава, но не си чувал за това, че може да се познава и без помощта на знанието. Виж отвора в стената там! Цялата празна стая се осветява през него. Който е такъв, при него пребивават щастието и благополучието, но те не се ограничават само с него, а се разпространяват и върху целия свят. Когато човек успее да обърне очите и ушите си към вътрешното съзерцание, освен осъзнатото познание, в него намират своята обител и невидимите, да не говорим за хората.”
-
Харесват ми! Особено тази за проститутката и светеца. А ето една от любимите ми притчи:
МАЙМУНАТА
Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
----------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....
-
Йен Хуи казал: “Мога ли да попитам какво означава аскетизмът на сърцето?”
Кун Дзъ отвърнал: “Твоята цел е единството! Не слушай с ушите, а със съзнанието; не слушай със съзнанието, а с душата. Ухото не може да прави нищо друго, освен да слуша, съзнанието не може да прави нищо друго, освен да разбира. Душата трябва да бъде свободна и готова за възприемането на нещата. Само Дао може да схване празното. Тази пустота е аскетизмът на сърцето.”
Йен Хуи казал: “Това, че не съм в състояние да поема по този път, вероятно произлиза от обстоятелството, че съществувам като Йен Хуи. Ако поискам да тръгна по този път, то би трябвало да унищожа съществуването си. Това ли се има предвид с пустотата?”
Учителят отвърнал: “Ти се изрази правилно. Ще ти го обясня. Когато достигнеш тази позиция, ще можеш да влезеш в палеца на човек и да се разхождаш там, без да нараняваш неговото самочувствие. Ако откриеш отвор, започвай да пееш своята песен, не откриеш ли отвор, спри се. Не можеш да проникнеш в него отвън, нито пък насила. Нека единството бъде твой помощник, а необходимостта - твое жилище. По този начин ти вероятно ще постигнеш нещо. Лесно е да изтриеш следите си, но е трудно да не докосваш земята, когато странстваш. Човек може да прибягва до измами, когато е на служба при земен господар, но небето не търпи никаква измама.
Чувал си за това, че с крила може да се лети, но все още не си чувал за това, как може да се лети без крила. Чувал си за това, че посредством знанието може да се познава, но не си чувал за това, че може да се познава и без помощта на знанието. Виж отвора в стената там! Цялата празна стая се осветява през него. Който е такъв, при него пребивават щастието и благополучието, но те не се ограничават само с него, а се разпространяват и върху целия свят. Когато човек успее да обърне очите и ушите си към вътрешното съзерцание, освен осъзнатото познание, в него намират своята обител и невидимите, да не говорим за хората.”
Всички притчи са прекрасни, neven и мiamotobg. :)
Тази особено ми допадна. :)
-
Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
— Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
— Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
— Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
— Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
— Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. — След това Буда казал — Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? — Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
— Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
— О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по- стегнати. След това попитал — Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
— Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. — Той разгледал кърпата и казал — Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. — Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
—Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!
-
Притча за Ума
Един човек пътешествал и неочаквано попаднал в Рая. Без да знае той приседнал поде едно дърво на желанията. То изпълнявало всяко едно желание, в момента , в който си го помислиш. Това ставало след като преспиш под него. Човекът бил уморен и заспал под дървото. Когато се събудил почувствал много силен глад и си казал "Ех, да имаше какво да хапна". Веднага пред него се появила храна. Той бил толкова гладен, че въобще не се замислил отъкде се появила храната. А тя била толкова вкусна!
След като се нахранил и гладът преминал, той се огледал. Почувствал удовлетворение. Тогава се появила друга мисъл в главата му:
Ако имаше какво да пийна.
Веднага се появило прекрасно вино.
Докато си лежал в сянката на дървото и спокойно си пийвал виното, мъжът се наслаждавал на приятния лек ветрец, който подухвал в Рая. Той започнал да се удивлява:
Какво става тук, да ни би да сънувам, или тук има привидения, които си правят странни шеги с мен?
И в този момент се появили привиденията. Те били ужасни, жестоки и отвратителни на вид. Точно така си ги представял човекът. Той се разтреперил от страх и си помислил:
Боже, сега ще ме убият.
И те го убили...
-
Това е една притча, която ми разказа моя приятелка в много труден за мен момент.
Аз постъпих по същия начин, като я разказах на приятел в тежък за него момент.
Сега я споделям с вас дума по дума, както ми бе разказана на мен :)
Имало едно време един крал, който в разцвета на кралството си решил да си направи пръстен и в него да вгради послание за най-черните дни... спасително, един вид.
Събрал всички мъдреци и ги помолил да му напишат по едно послание, но да бъде кратичко.
Обаче те мислили, мислили и нали са много мъдри, нищо не измислилиии...
Само едни такива предълги и сложни сентенции, пък те не стават за критичните моменти, както знаем...
Та дошъл един придворен и казал: "Кралю, преди много години при твоя баща дойде един Учител и за вярна служба ми подари едно послание. Ако ти хареса, ще го сложим в пръстена."
Речено - сторено.
Изминало много време и кралството било нападнато и опустошено... армията разбита, столицата превзета...
Кралят бягал сам на един стар, уморен кон и не щеш ли, препънал се и паднал.
Търкулнал се в един храсталак и помислил, ей на, това е краят, ей сега щели да го догонят и убият...
Но тогава се сетил за пръстена, отворил го и прочел посланието и в душата му настанал мир и покой...
След време всичко се оправило, успял да си събере армия и да си върне кралството... Поданиците му били много щастливи и вдигнали голям празник, а той стоял на терасата на двореца си и наблюдавал цялата шарения и веселие...
Тогава дошъл придворният и казал:
- Кралю, време е за пръстена...
- Как така? Не виждаш ли колко са щастливи всички? Пръстенът е само за критични случаи...
- Време е за пръстена, кралю....
И кралят отворил пръстена и прочел посланието, а в душата му настанал отново онзи мир, докато наблюдавал как хората се веселят...
А в пръстена пишело:
"И това ще отмине..."
-
Последната притча е много яка, ама подписа на Lampyridus просто избива всичката риба. ;D
-
Ех, най-после някой да забележи фамозния ми подпис :P Той отразява дълбокото ми убеждение, че докато науката и езотериката не си подадат ръце, няма да имаме единно разбиране за "живота, Вселената и всичко останало" :-X
А дотогава, а пък и след това, ще си разказваме притчи ;)
Бодхидхарма, един от най-редките скъпоценни камъни, съществували някога на този свят, посетил Китай. Императорът отишъл да го види и споделил с него: "Понякога съм много объркан. От време на време усещам в себе си едно огромно напрежение и много страдам". Бодхидхарма го погледнал и отвърнал: "Ела рано сутринта, в четири часа и донеси със себе си цялото си страдание и всичките си безпокойства и притеснения. Запомни, не идвай сам - донеси всички тях със себе си!"
Императорът погледнал Бодхидхарма и си помислил: "Този човек изглежда много странно - може да изплаши всекиго до смърт. По-добре да не идвам."
Цяла нощ не могъл да заспи, защото не можел да се отърве от мисълта за Бодхидхарма. На сутринта обаче все пак решил да отиде.
Бодхидхарма го посрещнал с думите: "Значи дойде! Къде са останалите неща, за които говореше?"
Императорът отвърнал: "Говориш малко странно - това не са неща, които мога да донеса със себе си - те са вътре в мен".
Бодхидхарма казал: "Добре. Отвътре или отвън, нещата са си неща. Седни, затвори очи и се опитай да стигнеш до тях. Като ги улавяш, веднага ми ги разказвай и поглеждай към тоягата в ръката ми. Аз добре ще ги подредя!"
Императорът нямало какво друго да направи - затворил очи, малко уплашен, поогледал тук-там вътре в себе си, наблюдавал известно време и изведнъж осъзнал, че колкото повече гледа навътре, толкова повече нищо не може да открие - никакви безпокойства, никакво страдание, никакви притеснения. Изпаднал в дълбока медитация. Минали часове, слънцето започнало да изгрява, а лицето му изразявало изключителен покой.
Тогава Бодхидхарма рекъл: "А сега отвори очи. Което е достатъчно, си е достатъчно! Къде са онези? Успя ли да ги видиш?"
Императорът се засмял, поклонил се, докоснал нозете на Бодхидхарма и казал: "Наистина, ти успя да ги сложиш на място, защото не можах да ги открия - и сега вече знам, че тях изобщо не ги е имало, а само така ми се е струвало, защото никога не съм навлизал в себе си, за да ги търся. Те сякаш са били там, защото мен ме е нямало вътре. Сега всичко ми е ясно - ти извърши чудо".
"ТАНТРА. ВИСШЕТО РАЗБИРАНЕ"
ОШО
-
Това не е точно притча, но ми е много любимо и затова го споделям с вас :)
-
БУДИСТКА ПРИТЧА
Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос!
Буда го погледнал внимателно и казал:
– Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият – най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип – слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика.
Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда.
На този разговор присъствал Ананда и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било омиротворено и светло.
Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал.
Когато той излязъл, Ананда попитал Буда:
– За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне.
Видях, как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари?
Буда отговорил:
– Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи и в това мълчание То се познава. Това е трансцендентен опит и той се намира отвъд пределите на ума... :)
-
Аз съм я писала и другаде ама тук и е мястото. :)
Един Гуру живял с учениците си на една планина,самотна и безлюдна.
Един ден, най-младият ученик соял самотен на една прекрасна поляна, осеяна с цветя и зелена трева. Пърхали птички и пеперуди околу му . Както си стоял се замисллил " как така моят учител може да има отговор на всички въпроси ?" в този момент една пеперуда прелетяла покрай него, той протегнал ръце и я хванал в шепи. Отишъл при учителят си и го поптал " Учителю, каква пеперуда държа в ръцете си, жива или мъртва? " като спрямо отговора му той бил готов да я убие или да я задържи жива. Тогава Гурото без да се обръща казал:
" Всичко е в твоите ръце моето момче " :)
-
Двама монаси вървели в издирване на истината. Вървейки стигнали до една река, на брега на реката стояло момиче което плачело. Единият монах се приближил и казал:
- Момиче защо плачеш?
- Защото трябва да се прибера, а не мога да прекося реката!- отвърнало момичето
Тогава той я поел на ръце и я пренесъл на отсрещния бряг. Продължили пътя си.
По едно време вторият монах се обърнал и казал;
- Братко знаеш, че на нас ни е забранено да говорим с момичета, а ти даже я държа на ръце!!
- Братко, аз оствих момичето на отсрещният бряг, а ти все още я носиш със себе си!- казал първия
-
Буда
През епохата Мейджи в Токио живеели
двама известни учители с противоположни качества.
Единият, Уншо, проповедник от сектата Шингон, съблюдавал
щателно предписанията на Буда. Никога не пиел спиртни напитки,
не хапвал нищо след единадест часа сутринта.
Другият учител, Тандзан, който бил преподавател по философия
в Императорския университет, никога не спазвал предписанията.
Когато му се ядяло, ядял, щом му се приспивало, лягал да поспи.
Един ден Уншо посетил Тандзан и го заварил да пие вино - течност, от
която нито капка не би трябвало да вкусва езикът на почтен Будист.
"Здравей, братко," посрещнал го Тандзан, "Ще пийнеш ли малко?"
"Аз никога не пия!" възкликнал тържествено Уншо.
"Който не пие, не е човек," казал Тандзан.
"Нима искаш да ме наречеш нечовечен само, защото не злоупотребявам
със спиртни напитки! - викнал гневно Уншо. - "Щом не съм човек какво съм тогава?"
"Буда," отвърнал Тандзан.
* * *
Дъжд от цветя
Субхути бил един от учениците на Буда. Той успял да проумее мощта
на пустотата, да схване, че нищо не съществува освен в зависимост
от субективността или обективността на възприятието.
Един ден Субхути, в състояние на висша пустота, седял под едно дърво.
Около него започнали да падат цветя.
"Възхваляваме твоето изложение на учението за пустотата",
прошепнали му боговете.
"Но аз не съм говорил за пустотата," казал Субхути.
"Ти не си говорил за пустотата, ние не сме чували пустотата,"
отвърнали боговете. "Това е истинска пустота."
И Цветовете се сипели върху Субхути като дъжд.
-
Ето любимата ми:
Каменният Буда на Нан Джуан
Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: "В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?" Нан Джуан отговорил: "Да, можеш". "А мога ли да не го направя?" - продължавал упасака Локен. "Не, ти не можеш да го направиш". - отговорил Нан Джуан.
-
МАГАЗИНЪТ НА ГОСПОД
Веднъж на една жена и се присънил сън, че тя е в магазин, а зад щанда на магазина стоял самият Господ Бог.
-Господи! Това ти ли си!? – възкликнала тя радостно.
- Да, това съм Аз – отвърнал Бог.
- А какво мога да си купя от теб? – попитала жената.
- От мен може да се купи всичко – бил отговорът.
- В такъв случай, дай ми моля, здраве, щастие, любов, успех и много пари.
Бог се усмихнал доброжелателно и минал в складовото помещение за поръчаните стоки. След известно време, той се върнал с една малка книжна кесийка.
- Това ли е всичко?! – възкликнала удивената и разочарована жена.
- Да, това е всичко – отвърнал Бог и добавил – Нима ти не знаеше, че в моят магазин се продават само семена.
-
Е тоя е голям мошеник...иначе готинко
-
Всекидневното е Пътят
Джао -джоу (Джошу) попитал Нан - цюан (Нансен): "Какъв е Пътят?"
Нан - цюан отговорил: "Всекидневното е Пътят."
Джао - джоу попитал: "А може ли да се овладее?"
Нан - цюан казал: "Стремиш ли се да го овладееш, ще се окажеш далеч от него."
Джао - джоу попитал: "Ако не се стремя да го овладея, как ще знам, че е Пътят?"
Нан - цюан казал: "Пътят не се изчерпва с познаваемото и не е непознаваем.
Познанието е измамно, незнанието е безсмислено. Ако искаш да достигнеш Пътя
отвъд измамното стремление, встъпи в оная свобода, която има небето.
Там названия като добро и недобро нямат смисъл."
При тези думи Джао - джоу бил просветлен.
* * *
Флагът на вярата на Махакашяпа
Ананда запитал Махакашяпа: "Освен златотъканата
монашеска роба, засвидетелстваща наследяването на
традицията, какво друго ти даде Буда?"
Махакашяпа викнал: "Ананда!"
Ананда откликнал: "Да, братко."
И Махакашяпа рекъл: "Сега вече можеш да свалиш
моя флаг от стълба пред храма и да вдигнеш твоя."
Коментар на У - мън: Който схване това, все едно че
присъства на първото събиране на учениците на Буда,
продължаващо и в момента. Който не го схване, даже да е
започнал да изучава истината още от времената преди всички
Буди, до просветление никога няма да стигне.
Въпросът е елементарен, отговорът - безпогрешен.
Колцина, чувайки го, очи ще отворят?
По - големият брат вика, по - малкият откликва -
не е просто смяна на сезоните тази пролет.
-
Животът със съдържание
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
АНОНИМЕН
-
ПРИТЧА НА ИНДИАНЦИТЕ ЧЕРОКИ
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър - той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, прошката, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш.
-
ВРАТАТА
Един мъдрец търсел способен и талантлив ученик, който да има достатъчно навици и умения, че да му предаде знанията си, когато умре. Той събрал всички ученици и им казал:
-Имам проблем и искам да знам дали някой от вас може да го реши. Вижте, зад мен се намира най-голямата, тежка и масивна врата в града. Кой от вас може да я отвори без чужда помощ?
Някои от учениците просто свели глава, проблемът изглеждал неразрешим. Други изследвали вратата, обсъдили възможността за използването на лост и особеностите на материала и дошли до извода, че проблемът е нерешим.
Всички казали, че е невъзможно да направят това, което искал мъдрецът.
Само един ученик се приближил до вратата и започнал щателно да я изследва, проверил всичко внимателно, натискал я, почеквал определени участъци.
После дълбоко въздъхнал, съсредоточил се и меко побутнал вратата. Тя се отворила без никакво съпротивление, била конструирана толкова безупречно, че било необходимо само леко побутване.
Мъдрецът си намерил приемник. Той се обърнал към останалите ученици и произнесъл следните думи:
-Успехът в живота зависи от няколко ключови фактора и сега вие можахте да наблюдавате тяхното действие.
Първо-позволете на своите чувства напълно да изследват и разберат реалността, която ви обкръжава.
Второ-не правете прибързани и затова неправилни изводи.
Трето-бъдете достатъчно смели да вземете решение.
Четвърто-вземайки го, действайте уверено и без съмнение.
Пето-съсредоточете се и вложете в това действие цялата своя сила и енергия.
И последно - не се бойте да направите грешка.
-
ПРИТЧА ЗА ВЪПЛЪЩАВАНЕТО
Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1100.jpg)
ПРИКАЗКА ЗА ТРИМА ВЛЪХВИ
(приказно описание на истински събития, за което не идват веднага обяснения от Елма, но както и в други случаи, и тук може да важи твърдението Му, че Той се проявява в различни степени навсякъде; а между редовете - или в самите редове понякога - и в описанията, давани от единаторите ( "Където не съм Аз, съм пак Аз"...)
Имало едно време трима влъхви, които знаели къде ще се роди Младенец. Според указанията, които им бил дал техният Учител и според собствения им опит в мъдростта и науките, този Младенец трябвало да се зачене и роди в страната на древния Орфей - само че сега, в по-нови времена. Мъдреците изчислили точната линия, преминаваща отвесно през картата на тази страна и на цялото земно кълбо – линията, по която щели да потекат небесните токове и небесното присъствие на строго определена дата и от строго определена минута нататък. Тази линия щяла да засвети тъй силно, че много хора и ангели от далечните светове щели да я видят от грамадни разстояния! Мъдреците изчислили, че подпалването на тази вълшебна линия, минаваща през планини, морета, долини, реки, градове и села ще бъде предизвикано от едно особено, тройно небесно огниво. Както казват звездобройците, срещата на Месеца и Слънцето точно на зенита на такива свещени дати пуска един тънък лъч към Земята и този тънък лъч я обикаля от полюс до полюс и после от другата страна, съживявайки всички същества и неща във въздуха, по земята, та чак до центъра на земното кълбо и на няколко хиляди метра около него. Веднага след това необикновената небесна светлина се пръсвала с всичка сила на изток и на запад от тази линия и била в състояние да преобрази всичко живо и неживо, ако не мисли за себе си.
И така, тримата влъхви изчислили и видяли, че този път небесният лъч ще премине през един град на една голяма река и ще се спусне на юг през най-високия връх в източната част на една вълшебна планина. От опит знаели, че всички мъдреци, мъдрекини и други верни поданици на Небесния Цар чакат с векове и хилядолетия подобни редки мигове, когато небесата и земите се съединяват. В такива мигове могат да слязат или да се родят Дъщери и Синове на Всемира – същества на Предаността. А този път мъдреците знаели, че се очаква да ни посети и остане при нас цял небесен град със своите жители. Всичко зависело от това, могат ли да се намерят по земята поне трима влъхви, които да знаят за този миг и да се обичат истински.
Небесният Цар виждал, че сред приятелите на тримата мъдреци има не малко верни и чисти души, които също са предупредени за раждането на Космичния Град и са готови за великото му посрещане. Царят пращал невидими, кръгли кристали във въздуха около всеки човек, който има небесно злато в жилите си и Жар -Птица в сърцето си. Тези кръгли кристали били очите и паметта на Царя и затова нищо не можело да остане скрито от него през всичките вечни времена. Дори и някой негов поданик да е бил умрял преди 1000 години, Царят можел да вземе неговия кристал от Залите на Миналото и да види в него целия му живот – от раждането чак до последния му дъх.
И така, тримата влъхви, за които разказва тази приказка, няколко дни преди великото чудо, колкото и да били мъдри и виждащи, въобще не подозирали, че Царят ще ги събере всеки момент и затова тъжно седели и си мислили – всеки в своята къща и град на земята, - че и този път няма да има кой да посрещне гостите от небесния свят. Така става всеки път: десетки и десетки мъдреци и писания предупреждават, че еди къде си и еди кога си ще се роди Царска Дъщеря или Царски Син, но хората си вървят с показалци в ушите и всеки продължава да си подрежда къщата, да си оре нивата или да слуша някой фалшив латерлнаджия в същия момент, когато ни спохождат велики пратеници – все едно, че не се е случило нищо.
Пратениците на Небесния Цар имат навик да се обличат в просешки дрехи или да се престорват на прости овчари и говедари, за да могат да си вършат спокойто работата. Често даже Небесен Принц идва между нас досущ като беловлас старец, а царска дъщеря – като куцо момиченце-просекинче, за да видят кому в сърцето свети Жар -Птица .
Небесният Цар знаел от най-древни свитъци, че през еди коя си година на Земята ще стават големи знамения. Хората с ръждива кръв и без Жар -Птици в сърцето щели да почнат поголовно да измират, а верните Му поданици щели да се събират да живеят заедно по нови места. За тази цел трябвало да се намерят поне трима влъхви, които в определен ден и час да се озоват там, където Царят ще им покаже, за да положат основите на Първия Небесен Град на земята. Тези влъхви трябвало да бъдат особени: никой от тях за никого на земята не бивало да е помислил нещо лошо в течение на много години, нито да е изрекъл воняща дума или да е отправил студен поглед.
Царят ползвал кристалните си, невидими топки, които висят сред хората, не само като далечни очи и уши, но и за да разпознава миризмите им. Всички, които мислят лошо за някого или говорят недоволно зад гърба му, изпращат чрез сферите от кристал и лошата си миризма - и затова Царят ги оставя да живеят в скръб и самота или в суетнята на живота. Тях и на земята истинскште хора не ги търсят и ги изолират, защото миришат лошо – говорят и мислят отрицателни неща зад гърба на Любовта и на ближните си.
Да имаш недобро мнение за Любовта и Обичта и да мислиш, че са допустими, само когато са скрепени с крепостен акт, значи да замиришеш тъй-лошо, че чак на Царя да му се завие свят! Много поданици на Царя са дошли тук от неговата държава и царство, но са забравили това и предпочитат да слушат други царе и говедари или техните викачи. Щом някой викач почне да говори глупости на мегдана, те мигом се събират около него и почват да го слушат като омагьосани, но веднага започват да се потят и миришат, защото стават изменници. Изменници са и всички ония, които заживяват с хора със съмнителет косъм и почват да им раждат деца. Изменникът почти не разпознава истинските си сестри и побратими от Небесното Царство и изхвърля Жар - Птицата от сърцето си. Той повече не може да пламти от обич и любов и престава да се раздава на всички.
Той все повече и повече почва да свиква с миризливите хора и неща - пък и това му е необходимо, за да бъде приет между тях със собствената си лоша миризма. Обикновено заживява като кукувица или най-много с още две-три кукувици в една къща и има нужда да си намери някой, който да се съмнява в него и да го навиква. Като си намерят овчар или говедар, който да боде с остен сърцето им, тези вероотстъпници се успокояват, че са влезли в “пътя”. Обикновено много ги боли, но са доволни, че са вече на топло и миризливо в кошарата.
Тримата мъдреци и още няколко техни побратими и посестрими си седели по къщите и наистина се били отчаяли, че и този път няма да се намерят хора, които да мислят добре за ближния. Виждали как всеки човек влачи след себе си дълга опашка от вонящи и разлагащи се мисли и думи, от потъпкани пориви и разкъсани Жар – Птици. Затова не виждали повече никаква надежда: всички се били изпокрили по къщите си и никой не искал да иде на площада да чуе вестта на царските вестовои: “ Царски Син иде пак на земята! Престанете да стоите като статуи! Не живейте повече с чужди хора! Елате на свобода и простор да се обичаме истински и да тичаме по поляните!”
Тогава един от тримата влъхви, макар и да не се надявал много-много на чудо, изведнъж се ударил по главата и казал: “ Има такъв човек! Само че той живее през девет планини и девет морета. Този човек никога не се съблазнява от чужди глашатаи, защото познава гласа на нашите. Той никога не иска да води и поучава – да бъде преждевременно учител на другите, - защото гордостта и простотията са непознати на сърцето му и тщеславието не тропа на вратата му. Това е човекът, който не влачи след себе си опашки от огорчения, криви мисли и думи за ближния или гневни изблици. Той не лъже нито другите, нито Царя, нито собстветното си сърце и затова е способен да живее ту сам, ту на друго място, ту на трето, без да остава никъде задълго. Той не е син на Лошия Цар и затова не нарича майка си – Природата – “ блудница”, нито Баща си – Импулса в сърцето си – “ изкушение ” или “ похот ”. Той има тъй голяма обич и смирение, толкова много разбира и боготвори Жар - Птиците в сърцата на другите и в собственото си сърце, че никога не сяда пръв на царска или сиромашка трапеза, даже и когато е поканен. Слугите на Лошия Цар винаги мислят първо за себе си и за своите си и гледат да седнат на първо място на трапезата. А този необикновен човек, за който се сетих – продължавал да мисли мъдрецът – веднага става прислужник на домакина и отрупва заедно с него трапезата с какви ли не вкусни неща, но не сяда до онзи, който го е поканил или когото е поканил, освен когато са съвсем сами.
Синовете и дъщерите на Добрия цар се разпознават и по това, че треперят от радост и щастие, когато канят гости и прислужват на гостите. Едва когато всички до насита са се нахранили и облажили и са ги настанили в топли и чисти постели; едва след като е помилван всеки уморен пътник и стане ясно, че домакинът е останал сам, човекът с Жар - Птица в сърцето си и чисто злато в жилите се осмелява да отиде и при него и да му прислужва - ако домакинът има нужда точно от него. В небесното Царство жените или мъжете на домакините са слуги до последния момент и никой не може да ги разпознае, че са господари на дома.
Едва когато видят, че 29 или 30 дни в месеца са приемали скъпи гости в къщата си и са им прислужвали, докато изцерят всичките им въздишки и рани - едва в последното денонощие, - съпругът и съпругата имат право да останат насаме в най-малката и скришна стаичка – и то само ако са уверени, че другият ги чака там, че са страстно желани и любими.
Поданици на Небесното Царство, където всички са млади, безсмъртни и прелестни, никога не повдигат очи с укор, не притискат с тежък камък сърцето на ближния, ако той е решил да бъде 29 или 30 дни в месеца с други – пък даже и да го няма до последната секунда или да пропусне този месец да бъде с най-близкия.
Ако дори и мравчица, буболечица узнае и види кой е най-мил на сърцето ни или ни види да ходим и живеем пред всички с него, Небесният Цар прибира кристалните си очи и уши в стаите на миналото и оставя подобни изменници да замиришат и да изгният.
Като си спомнил всичко това, първият влъхва въздъхнал облекчено и тръгнал да сподели осенението си с втория влъхва, който също въздишал тежко някъде наблизо. И той си мислел, че Ерата на Великото Гостуване е още много, много далечно бъдеще. Считал, че Разпознаването и Поканите светват от време на време в мрачната нощ, но липсата на спонтанност и преданост все още убива Жар - Птиците - още в зародиш. Затова те не могат да заживеят в сърцата на хората, та да тръгнат те свободно по гости, без да повтарят къщата, в която са гостували или без да им идва един и същ гостенин в продължение на много месеци и години. Усещал адския лъх на леш от вътрешностите на хората, които вярват на чужди глашатаи, живеят сами или все се едни и същи хора и наричат Майка си “ блудница ”, а сърцето им е буца лед. Трудно понасял постоянния говор, шум и присъствие, особено на
“ близките ” - десетки години наред, чак до гроба.
И понеже никой от познатите му нямал понятие за отсъствие от къщи и гостуване на друго място, за да идват нови гости, то и той, и първият влъхв от дълги години седели и гледали безразлично в една точка. Тогава на единия дошла идеята да почнат пак да си гостуват с преданите приятели, но другият влъхва му казал с досада: “ Позната ми е пиеската “ Стари муцуни ”...
Наистина, не било особено вежливо по отношение на верни и изпитани приятели. И така е – влъхвите много си обичали приятелите; и те ги обичали, но никой нямал понятие за канене на все нови и нови гости не за себе си или за двамата, а за онзи, когото обичаме. За това, че в същото време най-близкият може да отиде на гости на друго място, където също са го поканили с голяма обич. Никой не ще и да чуе, че в истинската вселена сядаш на трапезата само веднъж в месеца или годината с единствения си, най-голям любим. Че истинският ни любим често търпи миризмата от постоянното ни присъствие и не отива по гости където го канят, именно поради голямата си обич към нас – с надеждата ние първи да тръгнем по гости и да почнем да отсъстваме.
Влошаването на отношенията и на здравето, остаряването, прозата, умората, отчаянието в присъствието на най-близките са именно тия симптоми, които ни дават шанс да се размислим и да променим поведението си. Да си припомним откъде сме дошли и да познаем отново, че водата и въздухът на това Царство се изчерпват само с две думи: Независимост - и Разнообразие.
И така, влъхвата, който се бил ударил по главата, веднага отишъл да изпрати най-бързия гълъб през девет планини и морета, за да покани третия влъхва, когото познавал лично. Той го познавал толкова добре, че не се съмнявал нито за секунда: Третият ще прокопае тунел даже и през центъра на Земята, но ще дойде! Колко странно... Има хора, които живеят на две крачки от нас и нямат нужда да се виждаме. Други живеят на светлинни години, но деннощно копнеят да са с нас; и когато ги повикаме – идват незабавно. Колко пъти вече Небесният Цар е уреждал пред очите ни напълно безплатно пътуване дори от най-далечните страни и галактики, когато Любовта разпознава Любовта и копнее за Любов!
Ето как нашият Небесен Цар проверява кои са Негови поданици, а не риби, хванати от манекени или чужди глашатаи. Чуждото сърце, чуждата душа, поданикът на студена, чужда държава наистина може да живее на две преки от тебе или през една стена, но няма да те покани на гости или да дойде на трапезата ти, когато го поканиш, освен от временна любезност. Той си има свои интереси и глашатаи, свой вкус и предпочитания. Избира да отглежда кълвач, бухал или кукувица в сърцето си, няма тръпка за Жар - Птици- бои се да не се изгори. А Жар – Птицата прелита при Жар - Птица ако ще и от друга вселена, защото е от нашия род, а не от чужд! Идва и то мигновено: най-много за секунда или две след зова ни. Други ги викаш и каниш с бъклица цели 10, 20, 30, 50, 500, 5000 години, но те вървят бавно като охлюви и по правило се разминават с къщата ти. Не че няма и горещи, страстно обичащи души с жерави и чучулиги в сърцата си, със славеи, косове, синигери или червеношийки, но всички те търсят червейчета. Искат да ни имат само за себе си. Скърбят като ни няма или когато ни обича някой друг.
Гълъбът и Жар – Птицата изпитват неземно щастие и се разпяват най-сладко, когато усетят, че любимият им е обикнал още някого – или че още някой е обикнал любимия им. Именно от това излиза най-дивното благоухание - и който се превърне в такава Птица , завинаги му изчезва лошата миризма.
Има още една Птица в царството на Вечния ни Господар – това е Птицата-Феникс. Някои я бъркат с Жар - Птицата , но те са различни. Птицата-Феникс не само прелива от щастие, когато се увеличава приливът на душите и сърцата, които обичаме и които ни обичат, но сама ги търси, намира ги, почва да ги подготвя за великата среща и ги изпраща при любимия. Затова тя е безсмъртна.
Значи, да ревнуваш, да мразиш, да осъждаш или егоистично и “ благородно ” да се оттеглиш и да ближеш раните си при явяването на нов човек в обсега на любимия – това е гласът на гарвана, на враната, на свраката или лешояда в сърцето ти. При всички случаи такава адска Птица ще те разкъса вътрешно и ти рано или късно ще се обезобразиш и ще умреш.
Да си безразличен при такова положение, е също адско състояние – липса на активна обич и мисъл за щастието на другите. Даже и да се отдръпнеш и да дадеш пълна свобода на обичния, дори и да не го обливаш с обвинителни и горчиви мисли и чувства и да се молиш денонощтно с най-благородни и чисти молитви за него, ти още не си от райските птици. Попарен от раздялата или от “ пазара ” около ближния, ти може да не го кориш и даже да му желаеш най-доброто, но се отдръпваш и от него, и от другите. Слагаш черен креп на сърцето си и се заинатяваш никога повече да не се даваш лесно – ставаш затворена, тъмна, непристъпна крепост. Всичко това иде от пъкления егоизъм и гордост, от наранено, адско честолюбие. Влъхвите наблюдават край себе си стотици подобни птици от нисшия и висшия астрал, които нямат нищо общо с Небето. Такива сноват съвършено безразлично сред пришълци и се разминават с тях без да им мигне окото, а ако изпитат няккаво чувство, то е инстинктивен страх. Такива хора им се виждат пропасти, в които могат да се загубят, защото няма да им се обръща “ специално внимание ”. Но и тези птици гният прераждания наред из гробищата на света, защото не подозират, че Любовта е РАДОСТ ОТ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ.
Да, дори и гълъбите, и Жар - Птиците от стария вид са още смъртни, защото умеят да се радват на чуждото щастие, но не са способни да го моделират лично и активно; или поне с кратки или дълги, щастливи отсъствия от сцената, когато играе дубльор - с готовност да се върнат веднага, ако Режисьорът ги повика или има нужда да ни повери друга, още по-сложна роля.
Птицата-Феникс води любими при любимите, защото ги обича истински и не примира от сляпа гордост и самомнение, че едно нищожно изворче е достатъчно да напои самичко милиардите усти на духа и душата ни.
-
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПЪТЯТ?
Великата чистота попитала Безкрайността:
-Знаеш ли какво представлява пътят? -Не знам-отвърнала Безкрайността.
Великата чистота попитала Неправенето за същото.
-Знам-отвърнало Неправенето.
- Ако знаеш пътя, кажи-той владее ли съдбите?
- Владее.
- Какви съдби носи той?
-От тези, които познавам, има благородни, има презрени, има съединени, има разделени, това са, които зная.
За тези думи Великата чистота попитала Безначалното:
- Кой от тях е прав, а кой не е прав? Безкрайността ли със своето знание или Неправенето със своето знание?
- Незнанието е по-дълбоко, а знанието е по-малко. - отвърнало Безначалното - Незнанието е вътрешно, а знанието външно.
Тук Великата чистота въздъхнала:
- Тогава незнанието е знание? А знанието - незнание? Но кой може да познае знаенето на незнанието?
- Пътят не се чува, - отвърнало Безначалното - ако се чува, значи не е път. Пътят е невидим: ако е видим, значи не е път. Пътят не може да се изрази с думи; ако е изразен, значи не е път. Който е познал формиращите форми на безформеното, разбира, че пътят не може да се назове.
- Тези, които питат за пътя и които отговарят, не знаят пътя, - продължило Безначалното. - Дори питащият за пътя още не е чувал за него. За пътя не може да се пита, на въпросите за него няма отговор. Питащият за това, за което не може да се пита, върви по задънена улица. Отговарящият на това, на което не може да се отговори, не притежава вътрешно знание. Този, който не притежавайки вътрешно знание, очаква въпроси, водещи до задънка, във външното не наблюдава вселената, а във вътрешното не знае първоизточника. Ето защо такива няма да се изкачат на планината и няма да странства във великата пустота.
***
Настрадин бил сред свои ученици, когато един от тях го попитал за връзката между този свят и предметите, които се намират в друго измерение. Настрадин казал:
- Трябва да разбираш алегориите. Ученикът казал:
- Покажи ми нещо на практика - например райска ябълка.
Настрадин вдигнал една ябълка и му я подал. Ученикът казал:
- Ама тази ябълка е наполовина изгнила, а райската ябълка задължително трябва да бъде съвършена.
- Райската ябълка наистина трябва да бъде съвършена - отвърнал Настрадин, - но като се имат предвид твоите сегашни способности изобщо, и способността ти да съдиш за небесната ябълка в частност, както и фактът, че ти, подобно на всички нас, които се намираме сега тук в тази обител на разложението, едва ли имаш право да смяташ, че би могъл да видиш райската ябълка в друг вид.
***
Настрадин бил поканен да изнесе лекция пред хората от съседното село. Той застанал зад катедрата и казал:
- О, хора, знаете ли за какво ще говоря с вас? Няколко грубияни, които искали да се позабавляват, извикали, че не знаят.
- Тогава - казал ходжата, изпълнен с достойнство, -ще се въздържа от опитите си да обучавам такива невежи.
Следващата седмица, след като получили обещание от хулиганите, че няма да пречат повече със забележките си, старейшините отново помолили Настрадин да ги посети.
- О, хора - отново започнал ходжата, - знаете ли за какво ще беседвам с вас?
Някои от онези, които Настрадин гледал особено свирепо, не знаели как да реагират на въпроса му и измърморили: „Да."
- В такъв случай нямам какво повече да ви кажа - казал Настрадин рязко и си тръгнал.
След настойчиви молби да направи още един опит Настрадин посетил селото още веднъж и отново застанал пред насъбралите се хора.
- О, хора! Знаете ли за какво ще говоря с вас?
Тъй като всички мислели, че ходжата чака отговор, хората извикали: - Някои от нас знаят, а някои - не!
- Тогава нека онези, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят - казал Настрадин, докато си тръгвал.
***
При Настрадин дошъл един човек, който искал да стане негов ученик. След куп премеждия той стигнал до колибата в планината, в която живеел Настрадин. Като знаел, че всяка постъпка на просветения суфий е изпълнена със смисъл, новакът попитал Настрадин защо си духа в ръцете. „За да се стопля, разбира се" - отвърнал ходжата. Скоро след това Настрадин сипал в две купички супа и започнал да духа своята. „Защо правите това, учителю?" - попитал ученикът. „За да изстине супата, разбира се" - отвърнал учителят. След този отговор ученикът напуснал учителя си, защото не можел да има доверие на човек, който използва едни и същи средства за постигането на различни резултати.
***
Аз виждам на тъмно.
- Прекрасно, ходжа, но щом това е така, защо винаги нощем носиш свещ със себе си?
- За да не се блъснат другите в мен.
-
ОГЛЕДАЛОТО
(даоска притча)
Живял някога един крал. Той си построил огромен дворец. Това бил един дворец с милиони огледала. Абсолютно всичко, стените, пода и таваните били покрити с огледала.
Веднъж в двореца притичало едно куче. Огледало се и видяло около себе си множество кучета. Те били навсякъде. И като достатъчно умно, кучето се озъбило, за да се защити за всеки случай от тези милиони кучета наоколо и да ги изплаши. В отговор всички кучета му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото.
Сега кучето било сигурно, че животът му е в опасност и започнало да лае. То започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли.
На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там само, в двореца нямало никой, там имало само тези милиони огледала. Никой не се беше борил с него, защото не е имало кой да го направи, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни.
Ако няма никакви препятствия вътре във Вас, то не може да има и никакви препятствия извън Вас, нищо не може да застане на Вашия път. Такъв е законът.
Светът е само едно отражение, той е едно огромно огледало.
-
Търсене на Божественото
(ведическа притча)
В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.
Те предложили : ”Да скрием Божествеността под земята!”
Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”
Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”
Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”
Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.
Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”
Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!
******
Обичай ги въпреки това
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута
Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА !
Правиш ли добро, ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли .
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове .
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА !
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА !
Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат
убити от най-дребните хора
с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА !
Хората са благосклонни към губещите,
но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА !
Каквото си градил с години, може да се срине
само за една нощ
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА !
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА !
******
Реших да си инсталирам Любов - една модерна притча
Диалог с космическата техническа поддръжка
Техн. поддръжка:
Здравейте - бих ли могъл да Ви помогна?
Клиент:
Ами, след известно колебание, се реших да инсталирам "Любов".
Бихте ли ме придружавали в този процес?
Техн. поддръжка:
Да, мога да Ви помогна. Готови ли сте да продължите?
Клиент:
Ами, аз не съм много обигран технически, но мисля че съм готов. Какво първо да направя?
Техн. поддръжка:
Първата крачка е да си отворите сърцето.
Отворихте ли си сърцето?
Клиент:
Да, но там сега са пуснати някои други програми.
Наред ли е, ако инсталирам "Любов" докато те вървят?
Техн. поддръжка:
Кои програми са пуснати?
Клиент:
Да видим. Сега имам "Наранено-минало",
"Ниско-себеуважение" и "Завист-и-неприязън".
Техн. поддръжка:
Няма проблем. "Любов" крачка по крачка ще изтрие "Наранено-минало" от Вашата операционна система.
Тя наистина ще остане в постоянната памет, но няма да нарушава други програми.
"Любов" някога ще пренапише "Ниско-себеуважение" с един модул на име "Високо-себеуважение". А пък "Завист-и-неприязън" трябва да бъдат отстранени напълно.
Тези програми пречат на "Любов" да бъде инсталирана правилно. Можете ли сега да завършите това?
Клиент:
Не знам как те се завършват.
Можете ли да ми кажете как става това ?
Техн. поддръжка:
С удоволствие. Отидете в стартово меню и задействайте "Прошка". Повтаряйте това толкова дълго, докато "Завист-и-неприязън" не са изтрити напълно.
Клиент:
Ок, това го направих. "Любов" започна да се инсталира.
Това нормално ли е ?
Техн. поддръжка:
Да, но имайте предвид, че досега имате само основната версия. Ще трябва да се свързвате с други сърца, за да получите останалите подновявания!
Клиент:
Ооопс! Вече имам грешка в програмата. Казва се:
"Грешка - програмата не работи на външни компоненти".
Сега какво трябва да правя ?
Техн. поддръжка:
Не се притеснявайте.Това значи, че програмата "Любов" е конфигурирана, за да върви във вътрешното сърце, но още не е стартирана във Вашето външно сърце.
В нетехнически смисъл, това значи просто: Вие трябва първо себе си да обичате, преди да можете да обичате други.
Клиент:
Какво трябва да правя сега ?
Техн. поддръжка:
Отворете директорията "Себеуважение" и маркирайте следните файлове: "Себепрощаване", "Разпознай-твоята-стойност" и "Признай-твоите-ограничения".
Клиент:
Ок, осъществено.
Техн. поддръжка:
Сега ги копирайте в директория "Мое-сърце". Системата ще пренапише всички файлове, които противоречат на това, и ще коригира някои грешни настройки. Освен това трябва да изтриете "Безкрайна-самокритика" от всички директории и след това да опразните кошчето с боклук, за да може тя да е действително отстранена и да не се появи отново.
Клиент:
Разбрах. "Мое-сърце" се пълни с нови файлове. "Усмихвам-се" върви сега на монитора ми и "Мир-и-блаоразположеност" се копират автоматично в "Мое-сърце". Това нормално ли е?
Техн. поддръжка:
Понякога. При други това може да продължи по-дълго време, но всичко се случва точно когато трябва. Така, "Любов" е инсталирана и върви.
Още нещо преди да затворим: "Любов" е безплатен продукт. Дайте тези модули на всички които срещнете! Те ще ги споделят с други и много ще се реваншират с няколко готини модула.
Клиент:
Благодаря ти, Господи, за поддръжката!
-
ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА КАРМАТА
Имало едно време един убиец. Препитавал се цял живот с това – да убива по поръчка. Един ден убиецът се замислил за смисъла на живота си и решил да го промени. Но не знаел как. Затова отишъл в Голямата планина, където живеели мъдреците, да поиска съвет. Речено – сторено. Намерил един възрастен мъдрец с побеляла брада. Разказал му живота си и казал, че иска да получи опрощение за греховете си и да заживее праведно, но не знае как да стане това. Мъдрецът му отговорил:
- Намери, сине, нива на кръстопът. Направи си колиба, заживей в нея, а на нивата всяка година сади бостан. Раздавай на всеки пътник, който мине, по една диня, да си разкваси устата. А тази пръчка – и мъдрецът извадил от огнището една обгорена пръчка – бучни до колибата си. Когато се раззеленее тази пръчка, ще знаеш, че Господ ти е опростил греховете. От там нататък живей където искаш по Божиите закони.
Взел убиецът пръчката и си тръгнал. Намерил нива на кръстопът, направил си колиба, бучнал пръчката до нея и започнал година след година да отглежда дини и да раздава на пътниците. Така минали повече от десет години. От време на време поглеждал убиецът към пръчката, но тя нямала никакво намерение да се раззеленява.
Един ден минал конник. Той много бързал и на виковете на убиеца не обърнал никакво внимание. Изведнъж незнайно защо убиецът много се ядосал, взел си пушката и застрелял конника. След секунди сякаш изтрезнял, стреснал се от злодеянието си, чудел се какво да прави, тюхкал се за прахосаните напразно години, но изведнъж погледът му попаднал на пръчката и о, чудо – на нея се зеленеели няколко младички листенца. Останал много и зненадан убиецът и не знаел какво да мисли. Грабнал се той и тръгнал към Голямата планина – да пита Мъдреца. Речено – сторено. Отишъл, намерил същия Мъдрец, разказал му какво се е случило и го попитал:
- Кажи ми, моля ти се, как стана така, че аз толкова години правих добро на хората и Господ не ми опрощаваше греховете, а сега, когато убих човек, той ми ги опрости?
- Не се тревожи, сине. Господ ти опрости греховете, защото този конник бързаше за съседното село да разтури сватба между двама млади.
А няма по-голям грях от това да разделиш две души, които се обичат.
Обричаш ги на бавна погибел, на "бавно и мъчително убийство" години наред, до края на живота им те живеят в ужасяваща агония от спомените си за това!
-
ДВЕТЕ КАПКИ ОЛИО
Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрещ на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?"
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....
-
Какво символизират капките олио, че внимателно прочетох притчата, ама не я разбрах :))?
-
Какво символизират капките олио, че внимателно прочетох притчата, ама не я разбрах :))?
Повтори четенето :)
-
Повторих го. Осъзнах, че пълно щастие няма - за да имаш нещо красиво, трябва да загубиш друго.
Ако не съм я разбрал правилно, моля за разяснения. ::) ::)
-
смисъла е да нямаш привързаности към външния свят. Като внимаваш да не разлееш олиото, държиш вниманието и желанията си концентрирани там, а не в шарения свят около тебе.
Душата и ума се омърсява, ако се потопи в материалния свят около нас. Вниманието в олиото ги пази чисти. Да гледаш да не разлееш олиото - това е медитация.
-
смисъла е да нямаш привързаности към външния свят. Като внимаваш да не разлееш олиото, държиш вниманието и желанията си концентрирани там, а не в шарения свят около тебе.
Душата и ума се омърсява, ако се потопи в материалния свят около нас. Вниманието в олиото ги пази чисти. Да гледаш да не разлееш олиото - това е медитация.
Да, сега разбрах...благодаря :-*
-
Какво символизират капките олио, че внимателно прочетох притчата, ама не я разбрах :))?
Капките олио според мен символизират вътрешният свят.Щастието е състояние на душата и го има там, където има хармония между вътрешние и външния свят. Хармоничната връзка със света е тайната на щастието.
Притчата ни насочва на размисъл над понятието "щастие", това което всеки иска да притежава, да има през целия си живот.Щастието Е в нас :)
-
Момче и слон
Това се случило в едно отдалечено село. Младо момче, син на бедняк, бил здрав и много силен. Толкова силен, че когато царят минавал през селото върху слона си, момчето хващало слона за хобота и той не можел да пристъпи. Това предизвиквало недоволство у царя и възторг у народа, който се събирал на пазара и се смеел на царя. Царят повикал министъра си и му казал:
- Това повече не може да се търпи. Не смея повече да минавам през селото, а момчето вече се разхожда и из другите села и никога не знам къде ще се засечем. Трябва да направиш нещо. Трябва да му намалиш някак си силата и енергията.
- Ще трябва да се посъветвам с мъдреците, защото и представа си нямам какво да направя-отговорил министърът-ако момчето имаше лавка, щеше да работи там и да се изтощава; ако работеше в кантора или ако беше учител, той щеше да изразходва силите си. Но той е просяк и няма нищо и с нищо не се занимава. Живее за собствено удоволствие. Народът го обича и затова го храни, така че момчето нищо не прави-спи и яде и се наслаждава на живота.
И така министърът отишъл при един мъдрец. Старецът му наредил следното:
- Направи едно нещо. Иди и кажи на момчето, че ще му даваш по една златна рупия всеки ден, ако той прави едно съвсем дребно нещо. Да ходи и да пали лампата в селския храм всеки ден. Нищо повече-когато се стъмни, да ходи в храма и да пали лампата. И ти ще му даваш за това по една рупия.
- Но как ще помогне това?-удивил се министърът.-Той ще има повече за ядене и няма да има нужда да проси, така че ще се сдобие с още по-голяма сила.
- Направи, каквото ти казвам-настоял мъдрецът.
Така и било направено. На следващата седмица, когато царят минавал през селото, момчето се опитало пак да спре слона, но не успяло. Слонът го повлякъл.
Нищо не съществува
Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал:
- Разумът, Буда, чувственото битие-всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил.
- Ако нищо не съществува- запитал Докуон- то от къде тогава се взе този гняв?
Овцете
Живеел едно време един цар и всичко си имал. Но за нещастие върху царството му се струпали беди. Настъпила страшна суша, след нея съседният цар нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите. На царя му се наложило да се спасява и той побегнал към съседното царство, където царят му бил приятел. По пътя го нападнали разбойници, взели го в плен и три години престоял при тях и работел най-долната работа, докато му се удало да избяга.
Стигнал да столицата на съседното царство и поискал да се види с царя, но войниците не му повярвали, като видяли опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи, докато припечели пари за нови дрехи.
Най-накрая се явил при своя приятел царя, но за негово огромно разочарование, последният му дал 100 овце. Обиден от липсата на приятелство, нашият цар все пак започнал да пасе овцете-нямал по-добра алтернатива. До една година овцете му обаче били изядени от вълци и той пак отишъл да моли приятеля си за помощ. Дали му 50 овце, които обаче не след дълго паднали в пропаст и умрели всичките.
Отишъл трети път и тогава царят му дал 25 овце. Този път нищо не се случило, злополучният цар ги пасял и след време стадото му се умножило и стигнало 1000 глави. Отишъл той при приятеля си и му се похвалил.
Тогава царят наредил да му се вземат 1000-те овце и да му дадат съседното царство.
- Но защо не направи това веднага, попитал царят, защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царство от самото начало?
- Защото от него нямаше да остане камък върху камък.-отговорил мъдрият му приятел-Аз просто почаках, докато свърши черния момент от живота ти. Сега вече виждам, че е настъпил следващият етап от твоята съдба. Овцете бяха само показател...
За разсъжденията
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
- Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
- Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
- Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...
-
Повторих го. Осъзнах, че пълно щастие няма - за да имаш нещо красиво, трябва да загубиш друго.
Ако не съм я разбрал правилно, моля за разяснения. ::) ::)
Аз го разбрах така:Щастието е в баланса и че няма еднозначна рецепта за него.
-
Кое, според вас, е намалило силата на момчето в притчата "Момоче и слон"?
-
Кое, според вас, е намалило силата на момчето в притчата "Момоче и слон"?
Преди е имал само силата си.
-
Oткакто е започнал да продава труда си,
той, както и действията и силата му са спрели да бъдат безценни.
Казано с други думи: Когато оцениш нещо с пари, го оковаваш и ограничаваш.
Определението на Вселяка е също добро. Изобщо с думи трудно се описват нещата. Между другото, това навремето ми беше една от любимите притчи.
-
Защо Господ постъпва различно
Имало едно време един монах, той обичал своят Бог повече от всичко на света, вярвал в Него и славел името Му. Монахът обикалял земите и отсядал в различни манастири. Той проповядвал Христовата вяра и спазвал всички Божи заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и не намирал отговор на въпроса: защо Господ постъпва различно?
В едно от своите пътувания монахът отседнал в домът на друг монах, той го нагостил любезно, настанил го удобно и се държал много гостоприемно.
Вечерта двамата седели кротко до огъня и си говорили за Господ и живота, от приказка на приказка домакинът се оказало, че също ще пътува и гостенинът му предложил да си правят компания. Разбира се монахът приел, но имал едно условие:
- Моля те само да не ми задаваш въпроси, защото така и така няма да ти отговоря.
- Добре. - Казал гостенинът и двамата си легнали.
На сутринта двамата оправили багажа си и тръгнали на път. Привечер се уморили и отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили богато с всичко което имали, избрали им най-добрата стая в къщата и се отнасяли благочестиво с тях.
Сутринта дошла и двамата се застягали за път, нашият монах с учудване видял как приятелят му открадва единственото ценно нещо от този дом – една златна чаша.
Той не можел да пита и просто тръгнал.
Вървели дълго през знойния пек и като наближили село решили да отседнат в него, хората в селото ги посрещнали добре, предложили им да отседнат в някоя от колибите и ги предупредили да не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее тиранин и той не само, че няма да ги приеме, а може и зло да им стори, но за голямо учудване на нашия монах, приятелят му казал, че точно в този дом ще преспят. Изкачили те възвишението и почукали на масивната порта, слуга им отворил и ги въвел. Стопанинът не можел да откаже на монаси, но ги бутнал в плевнята, дал им по комат хляб и дори не ги поздравил. Слънцето изгряло и двамата станали за да продължат пътят си, с голямо учудване нашият монах забелязал, че на излизане приятелят му оставя на масата в фоайето златната чаша, която беше откраднал предния ден.
Този ден бил по-приятен, те вървели през прохладна гора и руйни потоци, но се свечерило и единственият подслон бил малка схлупена къщурка.
В нея живеели баба и внучката й, те били много бедни, но скромността им позволявала да са щастливи, единственото нещо, което притеснявало възрастната жена било как ще се оправи внучката й след като тя почине.
Жените ги приели радушно, нагостили ги с каквото имали и им дали единствената стая в къщурката, а те самите спали в плевнята.
На сутринта монасите си тръгнали, а на излизане за най-голямо учудване на нашият монах, неговият приятел дръпнал една подпора от къщурката и тя се срутила. Гняв бликнала в душата на монаха, но той бил обещал да не задава въпроси, помолил се на Господ и с нежелание продължил пътя си с другия монах.
Прекосили гората, едно село, второ и отново се свечерило. На пътя им нямало нищо и те започнали да се чудят къде ще прекарат нощта. Вървели още час и стигнали до река, решили да останат на брега й, че така поне ще могат да пият вода и да се измият и изведнъж се появило момче с рибарска мрежа и ги поздравило. То ги поканило в скромния си дом и те с охота приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна. То ги приело като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до реката, за да не объркат пътя, защото неговата къща била на доста закътано място. Казали си довиждане и момчето се обърнало, а монахът го бутнал в реката, която била много бурна и удавила момчето.
Нашият монах вече не издържал и попитал:
- Какво правиш друже, защо постъпваш така? Наблюдавам те от няколко дни и просто не мога вече да не те попитам.
Монахът се усмихнал благо и поседнал на един камък, като подканил и нашия монах до него.
- Аз не съм монах, - казал той - а съм ангел пратен от Бога и изпълнявам волята му.
- От първия дом, в който влезнахме аз откраднах чаша, тя беше намазана с отрова и щеше да убие милите хора и за това я откраднах.
- Втория дом беше на неблагочестив човек, който тормозеше цялото село и всички хора се молеха на Господ да ги отърве от него.
- После отседнахме при бабата и момичето й, ами единствената грижа на възрастната жена беше, че няма кой да се грижи за внучка й, жената се молеше сутрин и вечер да й помогне Господ. Аз бутнах къщата им, а когато започнат да я изграждат отново ще намерят в затрупаната камина съкровище и младото момиче ще е осигурено през целият си живот.
- Добре, казал нашия монах, но защо уби доброто момче?
- Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си и да даде душата си на дявола и затова Господ си го прибра сега при него, за да не гори във вечния пъкъл.
Нашият монах помисли дълго и разбра, че срещата му с ангела не е случайна, той най-сетне получи отговор на въпроса си.
-
Явно тази притча трябва да оправдае убийствата в Стария завет :)))
-
Добро
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът
-
***
Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого.
Първия ден той забил 37 пирона във вратата.През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го от ден на ден разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата.Тогава той отишъл при баща си и му казал новината.
Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата, всеки път, когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, в който юношата могъл да каже на баща си, че е извадил всички пирони.Бащата го завел при вратата:
" Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата.Тя никога няма да бъде същата както преди.Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата".
Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата...
-
ТРИТЕ СИЛИ
Три велики сили управляват човешкия живот Вдъхновение, Въображение и Навик.
Вдъхновение била чудно красива жена и където и да отидела носела красотата, хармонията и радостта, тя дарявала хората с нови красиви, прекрасни, хармонични идеи, който да направят живота им много по-смислен, радостен и щастлив.
Въображение пък бил млад и енергичен мъж. Той бил силно влюбен във Вдъхновение и винаги я следвал, откривал следите й, следвал радостта, която тя носи. Той помагал на хората докоснати от Вдъхновение да реализират идеите си, да ги направят реални, приложи, изпълними, достъпни. Ала Вдъхновение винаги вървяла пред него и той все не успявал да я догони.
Навик - възрастен и сприхав мъж, предпочитал да работи сам и се смятал за по-силен и по-зрял от Вдъхновение и Въображение, смятал, че те са твърде млади и вятърничави, че не могат да постигнат нищо реално. Навик бил наистина силен и могъщ, той карал хората да се чувстват измамно сигурни в действията си, карал ги да се опират на него и да не рискуват. И много повече хора се опирали и уповавали на него, от колкото на Вдъхновение и Въображение. Той също тайно бил влюбен в невероятно красивата Вдъхновение и веднъж я поканил при себе си за да й покаже могъществото си. Вдъхновение отишла, защото се възхищавала на силата и възможностите, които той имал. Навик разкрил пред нея цялата си брутална сила, за да я впечатли. Показал й всичките си тъмни и мрачни страни, показал й как хората се опират и разчитат на него, колко зависими са от него, показал й, че за тях е без значение дали постъпват правилно или не щом се опирали на него Навика, те вече дори не се замисляли за това, просто така били свикнали. Навик разкрил целия си тъмен характер, разкрил тайната на силата си, я тя била във възможността му да оковава хората в собствените им вериги. Вдъхновение се уплашила от мракът скрит в Навик и поискала да избяга от него, да се освободи, ала вече било късно, вече и тя била окована в тъмната клетка на Навик. Там затворена в мрака Вдъхновение започнала да линее и да слабее, защото не можела да живее без слънчева светлина, започнала бавно да умира. Не след дълго Въображение разбрал какво се е случило. Забелязал, че вече нямало хора докоснати от Вдъхновение, чийто идеи да осъществява, видял, че вече всички хора се опирали на Навик. Воден от любовта си към Вдъхновение той започнал да я зове и търси и се впуснал в мрачните покои на Навик. Двете сили се изправили една срещу друга, Въображение срещу Навик и двамата били водени от любов, но любовта на Въображение била чиста животворяща, даряваща пълно свобода, даряваща криле, а любовта на Навик била черна, подтискаща, ревнива, оковаваща, ограничаваща. И все пак въпреки огромната сила на Навик Въображение го победил в битката опирайки се на собствената си изобретателност и с малко помощ от умиращата Вдъхновение. Той я освободил от тъмния затвор на Навик и двамата влюбени, защото и Вдъхновение била влюбена във Въображение, се понесли отново нагоре към небесата и живота. Обединена, тяхната сила нямала граници и не познавала пречки, заедно те освободили хората от плена на Навик и поправили злините, причинени от него, и отново поели по своите пътища разделени, защото тяхната любов не била обвързваща и ограничаваща като тази на Навик.
-
Слепите момчета и слонът
Един баща предоставил на своите шест слепи синове възможността да изкъпят семейния слон. На всяко момче било дадено да измие определена част от тялото на слона. След един час къпането било завършено и първият син се обърнал към втория:
-Е, какво е слонът?
Вторият, който бил измил слона отстрани, извикал:
-О, слонът е като една огромна стена!
Но първият, който бил измил хобота на слона, отвърнал презрително:
-Ти говориш глупости. Слонът е, точно казано, като една бамбукова тръба.
Чувайки кавгата между двамата си братя, третият, който измил ушите на слона, се засмял и ги прекъснал:
-А бе, глупаци, вие нищо не знаете. Слонът е като две бананови листа.
Слушайки неща, които му се стрували абсурдни, четвъртият син, който измил краката на слона, се провикнал:
-Всички вие грешите! Смешно е да се карате за нещо, което очевидно въобще не познавате. Слонът е един голям покрив от плът, подпиран от четири ей такива големи колони!
Петият брат, който измил бивните на слона, щял да се пръсне от смях и казал:
-Мои заблудени братя, изслушайте ме. Аз заявявам като резултат от личен опит, че слонът не е нищо друго освен чифт кости.
Това било вече твърде много за шестия брат, който измил опашката на слона и той казал:
-Вие всички или сте полудели, или имате халюцинации! Слонът е само едно парче въже, висящо от небето!
Той като най-малък и най-нисък не успял да стигне до другия край на слонската опашка и си мислел, че слонът е небесно въже, спуснато точно над земята от боговете.
-
Наклонности
Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите - трудно и не остават трайно в него.
- Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? - попитал старецът.
- Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод - отговорили учениците.
- Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.
Вие обаче бъдете мъдри!
-
СЪЩО КАТО В БРАКА
Настрадин прекарал цялата есен в работа над градината си. През пролетта всичко било нацъфтяло, но той забелязал и няколко глухарчета, които не бил засадил.
Настрадин се опитал га ги изскубне, но семенцата вече се били разпространили навсякъде и глухарчетата започнали да цъфтят из цялата градина. Той решил да потърси някаква отрова, която да унищожи само тях. Отишъл при специалист, но той му казал, че каквато и отрова да използва, тя ще унищожи всички цветя. Отчаян, Настрадин отишъл при един стар градинар за съвет.
- Това е като брака - казал градинарят. - Наред с хубавите неща, винаги се появяват и някои неудобства.
- Какво мога да направя тогава? - попитал Настрадин.
- Нищо. Въпреки, че глухарчетата са цветя, които не си засадил, те също са част от твоята градина.
-
Къщата, в която ще живееш утре
Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"
Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.
Работи все едно не се нуждаеш от парите!
Обичай сякаш никога не си бил нараняван!
Танцувай сякаш никой не гледа!
"За света може да си един човек, но за един човек може да си света"
-
Много истина има в последната притча :) Всичко се връща, само че колко ли хора вярват в това...
-
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
-
Много истина има в последната притча :) Всичко се връща, само че колко ли хора вярват в това...
Е, и, какво от това като го вярва някой си? Не само да го вярва, но и да го знае , все си е тази. Стореното си е сторено и не се забравя, дори и да се прости. Казаната лоша дума тежи повече от камък. Щяло да му се върне на някой си злодеянията и всичките лошотии, и какво от това!?
Прахосаният живот и възможности са отминали.
Притчи, дрън-дрън, някои си запълват времето и лъжат околните че се учили. Само да мине времето и да не им взимат захапания кокал. Аре .... Вяра, дрън-дрън, само си говорят. Вярата без дела .... умни сте, дъплвайте мене глупака, щото не ви вярвам. И вие сте като всички останали...
-
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
Аха.. може и да го промениш света, но се иска чакане, здраво чакане.
Следващият милиард години най-вероятно, може би, прадполага се и най-вероятно да го промениш, ако ликвидираш дуалистичния свят и го трансформираш в накакъв по-недуалистичен. Ще поживеем в тази илюзия и ще видим резултатите. Пък като ги видя резултатите и ще повярвам на тази утопия. Бялите рицари, не били от този свят- така говори мълвата поне, щом хляб яде и вода пие, все ще му се намери цаката. Дяволът нямал почивен ден/справки- пак мълвата/ Пък да се гътне Дявола - зор, може и да може, но без преговори и право в 9-тия кръг на ада, тогава може и да си хортуваме, че и да се разберем като си хортуваме. Другото е лаф-сеир за будалите.
-
Много истина има в последната притча :) Всичко се връща, само че колко ли хора вярват в това...
Е, и, какво от това като го вярва някой си? Не само да го вярва, но и да го знае , все си е тази. Стореното си е сторено и не се забравя, дори и да се прости. Казаната лоша дума тежи повече от камък. Щяло да му се върне на някой си злодеянията и всичките лошотии, и какво от това!?
Прахосаният живот и възможности са отминали.
Притчи, дрън-дрън, някои си запълват времето и лъжат околните че се учили. Само да мине времето и да не им взимат захапания кокал. Аре .... Вяра, дрън-дрън, само си говорят. Вярата без дела .... умни сте, дъплвайте мене глупака, щото не ви вярвам. И вие сте като всички останали...
Smehurko,хем ме разсмя написаното от теб,хем ме хвърли в размисъл.
Да простиш, не е лесно, но е голяма крачка напред. Но ако не си забравил, значи си простил само наполовина.
Само не се предавай и не се отчайвай! Щом търсиш, ще намериш!
-
Щом търсиш, ще намериш!
Тая поговорка е малко покосена от комунизма :D Както на "количествените изменения водят до качествени промени..." комунистите са отрязали "...в различни посоки",така и на "щом търсиш,ще намериш..." са отрязали "...нещо." :P
-
Щом търсиш, ще намериш!
Ами, вярно си е. Само дето много хора под "търсене" разбират "чакане". А и човек трябва да има вяра, обаче не сляпа вяра, а вяра произхождаща от знанието и волята. Такава вяра привлича желаните елементи като магнит. Вътрешният устрем е много мощна сила.
Много истина има в последната притча :) Всичко се връща, само че колко ли хора вярват в това...
... Стореното си е сторено и не се забравя, дори и да се прости. Казаната лоша дума тежи повече от камък. Щяло да му се върне на някой си злодеянията и всичките лошотии, и какво от това!?
...
Наистина прошката не решава проблемите, но улеснява значително зарастването на раните. А за последното са необходими подходящи условия и време. Отделно това, че щом не можеш да простиш обикновенно си изпълнен с негативизъм, отрицателни емоции, неразбиране и липса на любов.
Вярно е, че стореното остава отпечатано в материята (акаша) завинаги. Но човек сам си избира дали да остане прикован към тези спомени или да се освободи. Прошката е първата крачка към това освобождение.
Да простиш означава да приемеш другия такъв какъвто е, въпреки грешките му. Това не означава да се отнасяш благосклонно към тези грешки, но да признаеш правото на другия на свободен избор. А за избора си, всеки си плаща сам.
...
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
Ами да. Една промяна не може да се осъществи в групов мащаб, ако не се е осъществила преди това индивидуално в определен брой от съставящите групата единици. Може да изглежда, че промяната е резултат от външни (например политически, икономически, социални) условия, но те са само следствия от вътрешната промяна която се е осъществила в част от групата. Политиката, икономиката и социалния живот точно отразяват съвкупното съзнание на една нация.
-
Вярата е важен фактор дори и да вярваш само в себе си вярата я има,а относно прошката ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ.
Наистина всичко се връща,на мен ми е вродено чувството да прощавам и това,което се промени,е че сега мога да подминавам и да не говоря на човек за който бих дала живота си в продължение на една година(рано или късно омеквам),а като малка забравях лоши думи за секунди и в момента,който видех добро държание и най-големият гадняр се превръщаше в най-прекрасният човек независимо,че се държи добре заради добротата ми.
Тези хора на които простих са развалини,хора,които сега са тези,които са подигравани и тнт.
На тях им се върна и техните действия и тежки думи предизвикаха техният провал(енергия,силата на привличането)и заради този физичен закон наистина вичко се връща и това не е банална глупост,а факт,но просто всяко нещо има последствие,но заради личен интерес не го приемаме,не поемаме отговорност за действията си,а те са продиктувани от вътрешното си усещане,което е против логиката,а нещата просто стават"така както трябва"и всъщост дали дадена лоша постъпка е"правилната",а ние просто не я осъзнаваме понеже живеем в дуализъм и вместо да се ръководим от чувствата се ръководим от логиката и определяме нещата само в два параграфа?
Не само,че да простиш на хората,означава даги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)
-
... "ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ"...
..."Не само,че да простиш на хората,означава даги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)
"...
Абсолютно вярно, но като разбереш със съзнанието си всичко, тогава става интересното. А материалните глупости са глупости само ако си безплътен човек. Иначе си е точно лицемерие. А красотата всеки я обича и вижда, и разбира, и усеща, дори и най-закоравелият престъпник, дори самият Сатана... Истина ти казвам. Но, красотата да я притежаваш и да живееш в нея си има цена. А не всеки иска да я плати тази цена. Там е златното ключе.
"Златното руно" казват давало силите си само на този който го придобие сам отвъд тукашното Битие, в другото Битие. Откраднатото руно губило магическите си сили. /..я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле.../
Омагьосаният кръг е налице. Решението е тук: Ами да. Една промяна не може да се осъществи в групов мащаб, ако не се е осъществила преди това индивидуално в определен брой от съставящите групата единици. Може да изглежда, че промяната е резултат от външни (например политически, икономически, социални) условия, но те са само следствия от вътрешната промяна която се е осъществила в част от групата. Политиката, икономиката и социалния живот точно отразяват съвкупното съзнание на една нация.
Сиреч прогресивна нетърпимост към крадците на чуждия живот. Иначе Крадецът на чужд живот търси точно забравата и късата памет, казвайки "Прости!", но не иска да се покае, сиреч не иска да спре да ограбва чуждия живот.
Нали темата е за притчите?
Хайде със здраве, Господ да прощава според Неговите правила, че човешките правила...днес едно, утре друго.
-
Отговорът на Буда
Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”
Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.
Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”
Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”
Това казали и петимата.
Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”
„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”
„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”
-
... "ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ"...
..."Не само,че да простиш на хората,означава да ги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)
"...
Абсолютно вярно, но като разбереш със съзнанието си всичко, тогава става интересното. А материалните глупости са глупости само ако си безплътен човек. Иначе си е точно лицемерие. А красотата всеки я обича и вижда, и разбира, и усеща, дори и най-закоравелият престъпник, дори самият Сатана... Истина ти казвам. Но, красотата да я притежаваш и да живееш в нея си има цена. А не всеки иска да я плати тази цена. Там е златното ключе.
"Златното руно" казват давало силите си само на този който го придобие сам отвъд тукашното Битие, в другото Битие. Откраднатото руно губило магическите си сили. /..я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле.../
Омагьосаният кръг е налице.
Може ли пак да прочетеш какво съм написала, защото нито си разбрал какво съм имала предвид под материални глупости, кое е не е лицемерно и най-вече красотата около нас и нямах предвид апартамент с прекрасен вътрешен дизайн или нещо такова, а ако да виждам красотата на природата, да рисувам, правя колажи, пея снимам и тнт ми струва нещо....не знам(хубави моменти може би?)
-
„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”
Значи нямаме разногласия, но вашата Чаша май е полупълна Бели рицарю... :)
Вие говорите само за безплътното същество наречено Бог, а аз се опитвам да вмъкна и онова същество наречено БогоЧовек. Така както говориш е вярно, но не е достатъчно, всеки от нас има и материално тяло освен Душа. Все пак трябва да има премирие между Дух и Материя, може би!?
Това Буда не го споменава. Да познаеш Бога Горе е по-лесната част, да предвориш Неговите закони Тук Долу е по-трудната.
Да се изкачиш до Бога Там Горе е едно, да Му направиш Жилище в себе си Тук Долу е друго. При Изкачването действат едни Сили, при Слизането действат други Сили. Двата вида Сили май трябва да се балансират много финно, за да са под абсолютен контрол.
Но не ги разбирам тези неща, на практика се обедих че всеки сам за себе си избира на кой Бог да служи: Буда, Кришна, Вишну, Христос. Всеки колкото е "пораснал". Макар да знам, посветените последователи на различните Богове и Учители на какво са способни. Това Познание обаче е само лично.
Притча:
...Един път господарят на Езоп се напил с компанията и казал, че може да изпие цялото море и даже се обзаложили на целият имот. На сутринта омърлушен попитал Езоп какво да стори, за да поправи безумието си.
Езоп казъл: Дари ми свободата и ще те науча.
Речено сторено. И Езоп го научил... рекъл: Кажи им да попречат на всичките реки да не се вливат в морето и ще го изпиеш, защото си се обзаложил само за морето, но не и за реките. Те естественно няма да могат и ще спечелиш.
Та и аз така се опитвам да спечеля - Бог не мога да позная целия, щото е безграничен, но мога да Му направя място в себе си като затворя всичките реки носещи различна вода/учения/... ;)
Цитат: "Да нямаш други Богове освен Мене. Аз съм Господ, Бог твой"
-
Може ли пак да прочетеш какво съм написала защото нито си разбрал какво съм имала предвид под материални глупости,кое е не е лицемерно и най-вече красотата около нас и нямах предвид апартамент с прекрасен вътрешен дизайн или нещо такова,а ако да виждам красотата на природата,да рисувам,правя колажи,пея снимам и тнт ми струва нещо....незнам(хубави моменти може би?)
Най-вероятно не съм разбрал, красотата е много разтегливо понятие. Например преди харесвах "Волво", сега харесвам "Мерцедес". Да карам "Мерцедес" до вилата в Планината и се наслаждавам на Природата в цветущо здраве и щастлив, си е хубав момент.
-
Честно-много си сладък :)))))))))
-
Най-вероятно не съм разбрал, красотата е много разтегливо понятие. Например преди харесвах "Волво", сега харесвам "Мерцедес". Да карам "Мерцедес" до вилата в Планината и се наслаждавам на Природата в цветущо здраве и щастлив, си е хубав момент.
"Мерцедес" имат някои доста добре естетически издържани модели. Но ако приемем един автомобил за красив, той е такъв без значение дали ще го караш или не. Оценката разбира се винаги е субективна. Имам чувството, че поставяш знак за равенство между удоволствието и красотата, и наистина те имат много общи неща. В основата и на двете стои хармонията.
Абсолютно вярно, но като разбереш със съзнанието си всичко, тогава става интересното. А материалните глупости са глупости само ако си безплътен човек. Иначе си е точно лицемерие.
За материалните "притежания" - наистина докато сме на земята без тях не можем. Въпросът е къде е границата между излишъка и необходимостта.
Ами да. Една промяна не може да се осъществи в групов мащаб, ако не се е осъществила преди това индивидуално в определен брой от съставящите групата единици. Може да изглежда, че промяната е резултат от външни (например политически, икономически, социални) условия, но те са само следствия от вътрешната промяна която се е осъществила в част от групата. Политиката, икономиката и социалния живот точно отразяват съвкупното съзнание на една нация.
Сиреч прогресивна нетърпимост към крадците на чуждия живот. Иначе Крадецът на чужд живот търси точно забравата и късата памет, казвайки "Прости!", но не иска да се покае, сиреч не иска да спре да ограбва чуждия живот.
Прогресивната непърпимост не е решение, а фактор пречещ на желаната промяна (и на индивидуалната, и на груповата). Това е разпиляване на енергията, насочването и в погрешна посока.
-
Бог не мога да позная целия, щото е безграничен, но мога да Му направя място в себе си като затворя всичките реки носещи различна вода/учения/...
Това ми хареса :)
-
[
За материалните "притежания" - наистина докато сме на земята без тях не можем. Въпросът е къде е границата между излишъка и необходимостта.
...
Границата е в ума на притежателя, не в количеството притежния. Може да си последния голтак и да си материалист. Може и да си богат, като принц, а материалното да не те прави подвластен. Бедността не е добродетел, както и богатството не е автоматично порок. Разбира се, средата е по-лесна за балансиране. Т.е. ако си нахранен, обут и облечен е по-лесно (да се спазва нематериалността в ума), също и ако не си претрупан с излишества.
а за мерцедеса ...
Идеята на smehyrko може би беше друга. Без материални неща не можем. А и човек е така устроен, че все да иска по-доброто. Ако го няма, това му тежи. Може да се престорим, че не ни трябва и не го искаме, и че сме безплътни и нематериални още в тоя живот. Но дали ще е истина? Дали ще е честно спрямо нас? Преструването, че нямаш нужда от материални неща е лицемерие. И то до никакъв духовен прогрес не води. Само защото си беден, не означава, че доброволно си избрал бедността, и че продължаваш да я избираш във всеки един миг. Когато имаш избор, когато избора е направен със сила, когато и двете възможности са ти били в ръцете, едва тогава можем да говорим за избор, който извисява.
А мерцедеса беше само метафора. Можем да го заменим с някой красив мъж или жена ... (това също е материално и егоистично притежание)
-
Не само,че да простиш на хората,означава даги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)
Заради този цитат се започва дискусията за материализма въобще,лицемерието и тнт,а цитатът е част от цятото и не е това,което съм имала предвид.Имам чувстото,че пак водя спор с мой приятел,който е за материализма НАД духовното,а аз за духовното НАД материализма и думите му с/у мен са все едно отричам материализма(все едно съм безплътна,а не живееща на земята)и отричам нуждата и не я признавам,а аз се опитвах да му кажа,че не е всичко,че има над тези неща(аз съм артистична натура,не искам мерцедес,искам да излея това,което чувствам,виждам красотата,искам да я създам,гледам щарки на стол в кафе и имам идея за рисунка,радвам се на 8 годишно момче танцуващо брейк и го снимам на клип,което момче е невероятен акробат от колкото мен когато бях на 12 или въобще мога да бъда сега(това е красотата за която говорих и за която не са ти нужни пари да я видиш)за мене черногледството е качество присъщо на хора,които се самосъжаляват и търсят нарочно само лошото,а както казах човек вижда това,което иска да види(не друго)
Лицемерството беше спрямо хората,които прощават,понеже разбират другите хора и че това им помага да разбират живота и именно това тяхно качество не е лицемерно,а метериалните глупсти са тези"ИЛИ ИМАШ ПОВЕЧЕ ИЛИ НЯМАШ НИЩО И СИ НИКОЙ"Имах предвид тази реалност(този дуализъм).Не искам нещата да се разберат погрешно,нито аз да съм разбрана погрешно или мои думи да са изопачени независимо,че са напълно разбрани,но не се показва(smehyrko знае много добре какво имам предвид ;)).Има хора,които не зачитат баланса като допълване,а разграничават нещата понеже едното е било над другото и не осъзнават,че ги има и двете,които водят до средно положение и хармонизиране(стига да разбереш и чувстваш кога да си така и кога иначе)
-
Отговорът на Буда
Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”
Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.
Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”
Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”
Това казали и петимата.
Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”
„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”
„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”
Наистина думата БОГ е неопределимо понятие,дали е красота,доброта,кроткост или баланс на всички качества и не съди и може би предотставя на хората грешки и хората сами да разберат от грешките си и чрез поуките от тях да постъпват така или иначе в друга ситуация не се знае,ясен е факта,че мисълта е енергия,която предизвиква последици(за това не е виновен Бог)и че всяко действие има както добри,така и лоши последсвия(говоря от личен опит)и че едно незначително действие води до лоши последствия без да е имало лоша мисъл.(нещата стават така както трябва)Извън нашият контрол и съм усещала лоши неща,които в този момент са били най-правилните реакции"лошата реакция я усетих като най-правилното нещо казано в точният момент,макар да беше лошо(според повечето хора)"Уважавам Буда,но незнам какво разбира под Бог
-
Аз съм я писала и другаде ама тук и е мястото. :)
Един Гуру живял с учениците си на една планина,самотна и безлюдна.
Един ден, най-младият ученик соял самотен на една прекрасна поляна, осеяна с цветя и зелена трева. Пърхали птички и пеперуди околу му . Както си стоял се замисллил " как така моят учител може да има отговор на всички въпроси ?" в този момент една пеперуда прелетяла покрай него, той протегнал ръце и я хванал в шепи. Отишъл при учителят си и го поптал " Учителю, каква пеперуда държа в ръцете си, жива или мъртва? " като спрямо отговора му той бил готов да я убие или да я задържи жива. Тогава Гурото без да се обръща казал:
" Всичко е в твоите ръце моето момче " :)
Това е страхотна притча и ме кара да се замисля над думите учител-ученик и това,което би направил ученика за учителя и това,какво и какво знае учителят и какво би трябвало да знае.
Към моят учител изпитвах ревност на моменти и моята ревност бе затапена с мисълта"-Не учениците трябва да се доказват на учителя,а учителя трябва да се доказва на учениците понеже той има много ученици,а ти си имаш само него"
Хората изпитват нуждата да се доказват на хората за които им пука и действията им наистина понякога са малко нелогични или неправилни само за да изпитат удолетвореност и признание.Има много мъдри хора,които биха отговорили"всичко е в твоите ръце",но за съжаление има още повече прекалено много хора,които биха убили пеперудата в шепите им за се докажат пред учителят или близки.
Само едно не разбрах как ще си задаваш въпросът"как така моят учител може да има отговор на всички въпроси"и да отиваш при него с жива пеперуда в шепите и съдбата на пеперудата да зависи от отговора на учителят.(смесена е представата за познанието на учителя и реакцията на ученика доказвайки се и постъпвайки в зависимост от отговора на учителя),Но като цяло притчата я схващам по начин,който ме кара да мисля за самостоятелноста на собствените си действия и че всичко зависи от мен"че всичко е в мои ръце"Всеки се учи.
Незнам дали е така,както Amenun иска да каже,ако има нещо грешно разбрано извинявам се ако не"харесва ми притчата,направила ми е впечатление и казвам това,което мисля"
-
.....
Границата е в ума на притежателя, не в количеството притежния.
.....
А мерцедеса беше само метафора.
...
Според мене е вярно, че границата е в ума, но не си спомням да съм оторизирвал някого да говори какво е в моя ум. Тази форма на глагола "съм" в минало време, сиреч употребена е формата "беше" - предполага авторът на постинга да е бил в моя ум.
Истината обаче е друга. Мерцедесът беше и също така не беше метафора. Никак няма да откажа да карам Мерцедес и буквално и преносно, на Планината и на "Планината".
Ммм--дааа ... казано е : "Да бъде Волята Ти, както на Небето така и на Земята".
Нека други хора не решават вместо мене каква кола да карам или дали изобщо да карам кола тук на Земята. Волно или не, опитът за манипулация на публиката е налице. И да не убеждават публиката какво съм искал да кажа. Казвам това което искам и мога в момента, при неразбрано нещо, измислени са въпросите за доразбиране на неразбраното.
Tangrata_, моля, не ми играй тълкувател. Още съм жив.
Ако имам нужда от тълкувател, ще помисля дали да те наема като такъв. Нека всеки си разбира сам прочетеното, по това ще разбера за "багажа" му и къде е неговата лична "граница" в ума му.
-
ахам, така си е, ...
.. всъщност аз предпочитам аудитата ...
п.с. а за тълкувател трудно ще ме наемеш. Струвам скъпо :D
-
МИЛИОНЕР И ПРОСЯК
На един милионер му се повредила колата и докато шофьора я оправял, той отишъл до близкото дърво, под което седял на сянка един просяк. Завързал разговор:
-Ти защо седиш така под дървото, а не започнеш да работиш?
-За какво да работя?
-За да изкараш пари.
-За какво са ми пари?
-За да си направиш собствен бизнес.
-За какво да си правя собствен бизнес?
-За да започнеш да печелиш още повече.
-За какво да печеля повече?
-За да можеш да си купиш къща, кола, шофьор, да си богат и да имаш достатъчно пари един ден да се пенсионираш и да си почиваш.
-Че аз и сега това правя.
Занякои цели има и преки пътища :)
-
Какво символизират капките олио, че внимателно прочетох притчата, ама не я разбрах :))?
Според мен притчата и капките олио символизират това, че ако се вглъбяваш в нещо никога няма да си способен да "се огледаш" за щастието, няма да видиш какво е около теб, ти просто си като кон с капаци и не си способен да вършиш друго освен това, в което си се вглъбил или което ти е наредено. Тоест не трябва да си създаваш психически затвор или да бъдеш вкаран в такъв, ако искаш да си способен на щастие... А щастието е в свободното съзнание...
Поне аз така я разбрах. :)
-
ТРИ СЕДМИЦИ
При един мъдър човек дошла негова съседка, водейки сина си за ръка:
- Сина ми много обича да яде сладко и захар. Направих всичко, за да го отуча, но не ме слуша. Моля те, кажи му ти, че е много вредно да яде толко захар! Теб ще те послуша, защото много те уважава.
Човека погледнал момчето, видял доверието в неговите очи и казал:
- Елате след три седмици.
Жената недоумявала. Колко много хора идвали от далечни места и мъдрият й съсед давал отговорите на повечето въпроси начаса... Но тя послушно дошла след три седмици.
Човека отново погладнал момчето и пак рекъл:
- Елате след три седмици.
Жената не издържала и попитала защо просто не поговори със сина й. Но отговора бил:
- Елате след три седмици!
Когато майката и момчето дошли за трети път, мъдреца рекъл:
- Синко, послушай съвета ми: не яж много сладко и захар. Те вредят на здравето.
- Щом ти го казваш, ще те послушам – отговорило момчето.
Жената помолила детето да я почака навън. Когато останали сами тя попитала:
- Кажи ми, мъдри човече, защо не каза това още първия път?
- Аз самия обичам много сладко и за дам съвет трябваше да се избавя от тая си слабост. Реших, че три седмици ми са достатъчни, но се оказа, че съм грешал...
-
ДЗЕН ПРИТЧИ
Шестият патриарх на дзен
Като достигнал просветление,шестият приемник на дезн Хуейнън получил от петия чашата и робата,които се предавали от Буда на наследниците му от поколеие на поколение.Монахът на име Хуеймин го последвал от завист,за да му открадне великото съкровище.Хуейнън оставил чашата и дрехата а един камък край пътя, и казал на Хуеймин:
-Тези предмети са само символ на вярата.Няма смисъл да се бориш за тях.Ако искаш да са твои,можеш да ги вземеш.
Когато Хуеймин се опитал да ги вземе,те се оказали непосилно тежки.Разтреперан от срам,той казал:
-Дойдох да се уча,не за материални съкровища.Моля ви, учете ме.
Хуейнън отвърнал:
-Когато не мислиш за доброто и не мислиш за злото,кое е твоята истинска същност?
Щом чул тези думи, Хуеймин получил просветление.
Някой попитал учителя Судзуки за неговия учител Хуейнън:
-Какво му беше особеното?
Судзуки отговорил така:
-Единствената особеност у него,която никога няма да забравя,е, че никога не съм срещал друг като него,който да мисли за себе си като за съвсем обикновен човек.А това само по себе си е много,много необичайно,защото обикновеният човешки ум е устроен така,че да се мисли за необикновен.
Камъкът и съзнанието
Файен,китайски чан-наставник,живеел сам в малък селски храм.Веднъж четирима странстващи монаси го помолили да им разрешида си запалят огън и да се сгреят.
Когато насядали около огъня,Файен чул,че те спорят за обективността и субективността.Присъединил се към тях с думите:
-Ето един голям камък.Как мислите,къде се намира той,в нашето съзнание или извън него?
Един от монасите отвърнал:
-От будистка гледна точка всеки предмет е въплъщение на съзнанието,затова според мен този камьк е вътре в съзнанието ни.
-Главата ти трябва да е доста тежка,-казал Файен,-щом мъкнеш в сьзнанието си такива тежки камьни.
Сърцето ми гори като огън
Сойен Шаку,първият дзен учител в Америка,казвал: `Сърцето ми гори като огън,но очите ми са студени като изстинала пепел`. Той създал следните правила,които изпълнявал всекидневно цял живот:
Сутрин,преди да се облечеш,запали благовонна пръчица и медитирай.
Лягай да спиш по едно и също време.Приемай храна през определени интервали.яж умерено и никога не се наяждай.
Когато ти идват гости,оставай такъв,какъвто си ,когато си сам.
Когато си сам,се дръж така,както когато имаш гости.
Внимавай какво говориш и изпълнявай това,което си казал.
Когато изникне възможност,не я изпускай, но преди да направиш нещо,помисли два пъти.
Не съжалявай за миналото.Гледай в бъдещето.
Имай безстрашната готовност на герой и по детски любящо сърце.
Когато заспиваш,прави го сякаш си лягаш за последен път.
Щом се събудиш,ставай от леглото сякаш изхвърляш стари обувки.
Не оставяй следи
Преди да умре,дзен монахът Бокуджо помолил учениците си да донесат всички негови книги,всичко,което е казал и което е написал.Те донесли книгите,но не знаели какво смята да прави с тях.Той запалил голям огън.Учениците завикали и заплакали.
Бокуджо им казал:
-Умирам и не искам да оставям следи.Не трябва да оставя нито един отпечатък от крака си.Отсега нататък,който иска да ме следва,трябва да следва себе си.Който иска да ме разбере,трябва да разбере себе си.Ето защо унищожавам книгите.
Не се привързвай към праха
По време на династия Тан,китайския учител Чанюе написал следните съвети към учениците си:
Живей в света, но не се привързвай към праха му-такъв е пътят на истинския ученик на дзен.
Когато видиш,че някой прави добро,подкрепи го,следвайки примера му.Като чуеш за грешките на другиго,се старай да не го надминеш.
Дори ако си сам в тъмна стая,дръж се сякаш имаш най-благороден гост.Изразявай чувствата си,но не повече,отколкото е присъщо на истинската ти природа.
Бедността е твоето съкровище.Не го сменяй за лек живот.
Човек може да изглежда глупак,но да не е такъв.Може просто да пази мъдростта си.
Добродетелите са плод на самодисциплината,те не валят от небето като дъжда и снега.Скромността е основа на всички добродетели.
Носи огъня ми
Когато Йено отишъл при учителя,той му казал:
-Защо си дошъл при мен?Ти нямаш никаква нужда да си тук.Т си вече там.
Но Йено помолил:
-Позволи ми да остана.Тогава учителят отвърнал:
-Добре тогава.Върви в кухнята да чистиш ориз.И не идвай при мен.Ако трябва ще дойда аз.
Монасите били 500 и Йено чистил ориз от сутрин до вечер.Постепенно всичките му мисли изчезнали.Работата му станала медитация.Така изминали 12 години.
Учителят остарял и обявил,че търси приемник.Той казал:
-Който смята,че е просветлен и е познал Истината,нека дойде и напише на вратата на колибата ми своето виждане в четири стиха.
През деня никой не посмял да се приближи до вратата му,защото монасите добре го познавали и знаели,че старецът седи вътре с голямата пръчка и може здравата да набие автора,ако не му хаеса написаното.
През нощта,когато заспал,един монах се приближил и написал:
Умът е огледало
на него се събира прахът на желанията
избършете го
и ще видите Истината.
Тези стихове се харесали на всички.Монасите знаели кой ги е написал и очаквали одобрението на учителя,но той мълчал.
Монасите се събрали в кухнята и обсъждали бурно този важен въпрос.Един от тях казал:
-Учителят е прекалено строг,и ако продължава в този дух,няма да си намери наследник.
Когато Йено чул стиховете,се разсмял.Попитали го:
-Защо се смееш глупако? Та ти не познаваш друго освен ориза.
Никой никога не го бил чувал да се смее или да изказва мнението си.Йено казал:
-Умът не е огледало,на което се събира прахът на желанията.Този,който знае това,постига просветление.
Събрала се тълпа.Някои започнали да се горещят:
-Иди и напиши думите си на вратата на учителя,ако не се страхуваш,че ще те набие.Може и да станеш негов наследник.
Йено казал:
-За тези 12 години съм забравил да пиша,освен това не искам да бъда ничий наследник.Вървете и го напишете вие.Ще видим какво ще каже учителят.
Те отишли и написали:
`Умът не е огледало,
на което може да се събира прахът на мислите и желанията.
Който знае това,
Знае Истината.`
Учителят прочел стиховете,без да каже нищо.През нощта отишъл при Йено и му казал:
-Знам кой може да е получил това просветлние.Е,какво пък,вземи чашата и робата ми и си отивай.Ти си моят наследник.През всичките тези 12 години от теб струеше светлина,но никой не я забелязваше.Идваха в кухнята всеки ден,но никой не се вгледа в теб.Те са твърде учени и ако останеш тук,няма да ни разберат.Това ще породи много завист.Ти си моят наследник.Иди и продължавай да носиш огъня ми.Ти го постигна!
Дзен отговор
Един ученик отишъл при Бокуджо.Поклонил се,докоснал краката му и попитал:
-Колко ще чакам просветлението?
Бокуджо свел към него безметежния си взор и дълго го съзерцавал.
Ученикът започнал да се чувства неловко и попитал:
-Защо ме гледате така втренчено и не отговаряте?
Учителят му дал дзен отговор:
-Убий ме.
Ученикът не могъл да повярва,че това е отговор на въпроса му.Смутен и объркан,той бързо си тръгнал.Много дни размишлявал над отговора на Бокуджо,но не можел да разбере какво му е казал той.В отчаянието си се обърнал към по-възрастния ученик.
Той се засмял и казал:
-Учителят ти е казал:`Защо продължаваш да ме питаш?Остави учителя.Остави въпросите.Убий мен в себе си.Убий авторитета ми .Остави всякакво учение.Кой съм аз? Аз не те задържам.Животът е еднакво открит за всички.Защо не започнеш да го живееш?Защо продължаваш да се готвиш?`
Отдай се на свободата
Ученик попитал Нанцюен:
-Какво е Пътят?
-Пътят-това е всекидневният живот,-отвърнал Нанцюен.
-А възможно ли е да се науча на това?-попитал ученикът.
-Ако се опиташ да се научиш,ще се отдалечиш от Пътя,-отговорил Нанцюен.
-Но ако не се уча,как ще разбера какво е Пътят?-попитал ученикът.
-Пътят не принадлежи на света,който възприемаме.Не принадлежи и на света,който не
възприемаме.Познанието е илюзия,неведението е безсмислица.Ако искаш да достигнеш истинския Път,отдай се на свободата,която притежава небето.
Противоречие
При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:
-Защо някои хора са красиви,а други грозни?Някои са умни,а други глупави?Защо сьществува такова противоречие?Защо Бог е създал едните и другите такива,каквито са? И не ми говорете за карма,и че всичко това било заради минали животи.Откьде се е взела разликата в самото начало,когато миналото още не е съществувало?
Учителят го завел в градината и казал:
-Това дърво е голямо,а това е малко.Често съм седял под тях и съм мислил защо е така.Но когато отхвърлих ума,изчезна и самият въпрос.Сега знам,че това дърво е голямо,а това-малко.И няма никакъв проблем!
Празната лодка
Линдзи разказвал: ``Когато бях млад,обичах гребането.Имах малка лодка,с която плавах сам в езерото и можех да прекарвам часове така.Веднъж седях със затворени очи и медитирах.Беше прекрасна нощ.Някаква празна лодка плаваше по течението и се удари в моята.Душата ми се изпълни с гняв! Отворих очи и исках да наругая човека,който ме стресна,но видях,че лодката е празна.Гневът ми нямаше върху кого да се излее.Нищо друго не ми остана,освен отново да затворя очи и да започна да се взирам в гнева си.В момента,в който го съзрях,направих първата крачка по моя Път.
През тази тиха нощ се приближих към центъра вътре в себе си.Празната лодка стана мой учител.Оттогава,ако някой се опитва да ме обиди,и в мен се надига гняв,аз се смея,и си казвам:`И тази лодка е празна.`
Затварям очи и се отправям навътре към себе си.``
Сънцан посреща ученик
Веднъж в разговор със своите монаси Сънцан казал:
-Когато идва ученик,излизам да го посрещна без намерение да му помогна.
Неговият брат Син-хуа чул тази забележка и казал:
-Когато идва ученик,невинаги излизам да го посрещна,но ако все пак изляза,непременно ще му помогна.
Неген: Линдзи,велик майстор на дзен от династията Тан,напуснал този свят на 10 януари 867г.Преди да умре,той казал:
-След като си отида,не разрушавайте моя дзен.Пазете учението помежду си.
Сънцан,един от учениците му,попитал:
-Тогава кой трябва да разруши вашия дзен?
-Ако някой те попита какво е това дзен,-попитал Линдзи,-ти какво ще отговориш?
Сънцан извикал:
-Хо!
Учителят останал доволен от този отговор и промърморил:
-Кой би допуснал,че моят дзен ще бъде разрушен от това сляпо магаре?!
И с тези думи той умрял.
Будизмът използва негативни думи,за изразяване на реалността.Това е единственият начин да се избегне объркване в думите.Когато Линдзи помолил да не разрушават неговия дзен,той постулирал своя дзен двойствено,затова Сънцан се присъединил към него в този начин на изразяване.Също така когато учителят пожелал да види с очите си как ще живее неговият дзен,Сънцан нагледно му показал това и събралите се там монаси станали свидетели на безсмъртието на любимия си учител.Последните думи на Линдзи били всъщност негативен израз на одобрение.
Дзен не е предмет,който може да бъде предаден от учителя на ученика.Вятърът може да угаси пламъка на свещта,но при благоприятни условия тя отново ще се запали,давайки същата светлина,както и преди.Нима след това той няма да бъде същият непрекъснат пламък? Сънцан не бил единственият човек,който получил дзена на Линдзи,но той се оказал достатъчно смел да го покаже пред умиращия си учител.И дзенът станал негов.
Що се отнася до коана на тази история,знаем,че най-добрата помощ според дзен е `да не се помага`. Многобройни секти от различни религии си поставят за цел да помогнат на хората,като не разбират,че излишната помощ пречи на вътрешното израстване,както на тези,които получават помощта,така и на тези,които я оказват.Както слънчевата светлина изпълва градината,така и Сънцан посрещал ученика без всякакви мисли за помощ.Какво изумително разположение на духа,на спокойната любяща доброта!
Като изразил своя дзен позитивно,Син-хуа не изпднал в противоречие с дзена на Сънцан,а го подкрепил от обратната гледна точка.Позитивност без негативност може да таи в себе си опасност.Негативност без позитивност води до апатия.Син-хуа вероятно възнамерявал да държи юздите на контрола над `сляпото магаре`,но аз казвам: `Тук, братко,внимавай за всяка своя стъпка,тъй като пред теб има пропаст!`
Генро: Единият брат казва `не`,другият брат казва `да`. Така те продължават делото на баща си,като го подобряват и усъвършенстват.
Жълтата река/Хуанхъ/ тече хиляди Ли на север,
След това завива на изток и тече непрекъснато.
Няма значение как се извива,
Водите и извират от планината Кун-лун.
Думите са излишни
Попитали учителя Мадзу:
-В беседи с учениците си вие сте против думите,казвате: `Който знае,не говори!` Но сам не мълчите.Как да разбирам това?
Мадзу отговорил:
-Другите говорят.Аз цъфтя!
Изкушение
Двама монаси отивали от един манастир в друг.По пътя си трябвало да прекосят буйна река.Когато наближили брода,едно момиче ги помолило да му помогнат да премине.Единият мълчаливо го вдигнал и го пренесъл на другия бряг.
Двамата монаси продъжили по пътя си.След два часа другият се обърнал към спътника си и казал:
-Това,което направи, не беше редно.Забранено ни е да докосваме жени,камо ли да ги вдигаме на ръце.Не трябваше да го правиш.
Първият отговорил:
-Аз я пренесох на другия бряг за една минута и веднага я забравих,а ти още я носиш в мислите си.
Ти си Буда
В Токио по време на династията Мейджи живеели двама известни учители,различни по характер.Единият от тях,Унто,учител от школата Шингон,стриктно спазвал всички заповеди на Буда.Никога не пиел стимулиращи напитки,и не ядял нищо след 11 сутринта.Другият учител,Туншан,професор по философия от императорския университет,никога не спазвал заповедите.Хранел се когато си поиска,дори си подремвал през деня.
Веднъж Унто посетил Туншан,който в този момент пиел вино,от което един будист не трябвало да вкусва дори капка.
-Приветствам те, братко!-казал му Туншан.-искаш ли да пийнеш?
-Никога не пия,-важно отговорил Унто.
-Който не пие,не заслужава да бъде наричан човек-казал Туншан.
-Нима ти не ме смяташ за човек само за това,че не пия тази отрова?!-извикал Унто разгневен.-Ако не съм човек,какво съм тогава?
-Буда,-отговорил Туншан.
Яснота
-Не търсете бога,-казал учителят.-Просто гледайте и ще видите.
-А как да гледаме?
-Когато гледате нещо,старайте се да виждате само това и нищо друго.
Отговорът озадачил учениците,затова се наложило учителят да опрости обяснението.
-Например,ако гледате луната,да виждате само нея.
-А какво друго бихме могли да видим,гледайки луната?
-Гладният може да види пита кашкавал,а влюбеният-лицето на любимата.
-
"Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която
се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че
в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е
гневът, завистта, недоволството, отрицанието,
алчността, надменността, самосъжалението, чувството
за малоценност или пък за превъзходство, лъжата,
фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър
– той е радостта, мирът, любовта, надеждата,
спокойствието, скромността, добротата,
благосклонността, взаимността, щедростта,
искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал
дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки."
-
КЛЮКИ
Една жена разпространила клюка за свой съсед. Само за броени дни всички знаели историята. Съседът бил дълбоко наранен и засегнат. След време жената разбрала, че слухът е напълно лъжлив. Разкаяна, тя отишла при един стар мъдрец, за да поправи стореното с каквото може.
- Иди на пазара - казал той, - купи едно пиле и го заколи. Като си тръгнеш, оскуби му перата и ги пускай едно по едно из целия път.
Макар да останала изненадана от съвета, жената изпълнила заръката.
На следващия ден мъдрецът казал:
- Сега иди и събери всички пера, които пусна вчера и ми ги донеси.
Жената тръгнала по същия път, но вятърът бил отнесъл всичко. След няколкочасово търсене тя се върнала само с три пера.
- Виждаш ли -казал старият мъдрец, - лесно е да ги пуснеш, но е невъзможно да ги събереш. И с клюката е така. Не ти трябват много усилия да я разнесеш, ала направиш ли го, никога не можеш да поправиш напълно злината...
-
Веднъж вървял свят човек покрай един храм и чул, че в него вътре проповядва Бяс (Демон). Всички внимателно го слушали. Решил святият човек да остане на службата и да улови Беса, когато този започне да развращава миряните. Но Бесът проповядвал всичко както трябва, нито веднъж не сгрешил. В края на службата, когато миряните започнали да се разотиват, святият човек се приближил до Беса и попитал: "Каква е твоята тайна? Ти проповядва всичко както трябва." На което Бесът отвърнал: "Аз говорих със студено сърце".
превод: хадзапи
-
СТЪКЛОТО
(еврейска притча)
-Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите?
-Погледни през прозореца, какво виждаш?
-Жена с дете в количка, отиваща на пазар….
-Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
-Че какво мога да видя там, само себе си.
-Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.
-
СТЪКЛОТО
(еврейска притча)
-Ребе, не разбирам, отиваш при бедняка и той е приветлив и ти помага, с каквото може. Отиваш при богатия и той никого не вижда. Нима всичко е заради парите?
-Погледни през прозореца, какво виждаш?
-Жена с дете в количка, отиваща на пазар….
-Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
-Че какво мога да видя там, само себе си.
-Точно така: прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.
Много добра. Появявай се по-често бре невенче ;D
-
Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях: - Защо искаш да се въплътиш? - Искам да се науча да прощавам. - На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш. Натъжила се Душата, но повторила: - Аз така искам да се науча да прощавам! Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала: - Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш. Приближила се друга Душа и казала: - Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш. Още една Душа се приближила и казала: - Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава. Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили. Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!
-
В древни времена имало един царски син, който не правел нищо друго - само ядял много и ядял хубаво; поради това трябвало и да ходи често до клозета и да стои дълго там.Веднъж, като се напъвал в захлас, по погрешка изхвърлил и сърцето си.Оттогава насам хората винаги поглеждат подозрително изпражненията си, защото все се страхуват, че в тях може да са и сърцата им.
Само онези без сърца няма от какво да се страхуват, и затова не са подозрителни към своите изпражнения.
-
ДИНАРЪТ
Както си вървели заедно в съгласие четирима души - турчин, пресиец, арабин и грък, отнякъде се сдобили с един динар. Този динар станал причина да се скарат помежду си, защото, получавайки го те започнали да решават как да го похарчат. Персиецът казал:
- Хайде да купим ангур!
- Защо да купуваме ангур, по-добре да купим ейнаб - възразил арабинът.
Но тук се намесил турчинът:
- Защо да спорим - казал той - Не ни трябва нито ангур, нито ейнаб, ние трябва да получим за този динар узум!
Гръкът също изразил своето несъгласие:
- Ако трябва нещо да се купува, то това е стафил! - заявил той.
Всеки от тях започнал да доказва своята правота, и работата дошла до юмруци. И всичко това, защото в този момент при тях е нямало знаещ, който да им обясни, че те всичките говорят за едно и също, и че думите "ангур","ейнаб","узум" и "стафил" означават грозде, което всички те искали да купят, но всеки мислел за това на собствения си език.
-
Какво е Щастието?
Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
- Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
-
За навиците
Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците стигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и за пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път, с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея, развързал въображаемата скоба и камилата веднага станала.
-
Учителят и дъждът
Веднъж при учителя дошъл един човек и му се оплакал:
- Аз не мога да усетя дъжда.
Учителят му отговорил:
- Забрави третата дума и ела другата седмица.
След седмица човекът се върнал и казал:
- Аз не усещам дъжда.
- Остави при мен третата дума и ела след месец.
След месец човекът отново дошъл и казал:
- Аз не съм дъжд.
- Е, сега можеш да оставиш втората дума и да идеш под дъжда. Ако искаш, ела при мен догодина.
След една година при него дошъл дъждът.
-
ЗА ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА
Веднъж се събрали на едно място на земята всички чувства и качества на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: "Искаш ли да играем на криеница?" ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: "На криеница! И каква е тази игра?" "Това е една игра - му обяснила ЛУДОСТТА - в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта."
ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува... Едно...две...три... започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели - например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво - перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда - най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра - прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно... точно като за него. ЛЪЖАТА се скрила на дъното на океаните (но нали си е ЛЪЖА, всъщност била зад дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА... (забравих къде се скрила!)... но това не е толкова важно.
Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие. Всичко било вече заето. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. "Един милион", преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.
От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, от първия път, в който се играло на криеница на Земята, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!
-
БЕДНИТЕ
Бащата в едно много заможно семейство решил да изпрати сина си на пътешествие, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората.
Синът поживял няколко дни във фермата на едно семейство, което било смятано за много бедно. Като се върнал вкъщи, бащата го попитал:
- Е, как мина пътуването?
- Беше чудесно, татко – отговорил синът.
- Разбра ли колко бедни могат да бъдат хората? – попитал бащата.
- О, да – отвърнал синът.
- И какво научи от това пътуване? – попитал отново бащата.
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн,стигащ до средата на градината, а те имат един безкраен залив. Ние имаме скъпи фенери в градината, а те имат всички звезди на нощното небе. Ние имаме малко парче земя, на което живеем, а те имат безкрайните полета. Ние купуваме храната си, а те си я отглеждат сами. Ние имаме огради, които да вардят имотите ни, а те имат приятели, които да ги пазят.
Бащата онемял от изумление, а синът добавил:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко сме бедни!
-
"Когато разберете че самите вие сте причината за всичко което ви си случва, за всичко, което чувствата - радост, тъга, добро или лошо, че вие създавате своя свят: рай или ад...когато разберете и приемете това, във вас ще започне една промяна.
Една известна притча на Ошо за ума:
В Индия представата за рай е като дърво, което изпълнява желанията. Щом като седнеш под това дърво, всяко желание веднага ти се изпълнява. Няма никакво забавяне, никакъв временен промеждутък мужду желанието и неговата реализация.
Един човек, уморен легнал да спи под такова дърво и когато се събудил, почувствал силен глад и си помислил: Гладен съм. Как ми се иска да намеря малко храна отнякъде.
- И веднага от нищото се появила храна, направо изплувала от въздуха. Той бил толкова гладен, че не се замислил откъде е дошла храната и веднага започнал да яде.
След като утолил глада си, се огледал наоколо. Той бил доволен, но сега в него се появила друга мисъл: - Ако можех да пийна нещо...
В рая няма забрани и веднага се появило хубаво вино.
И така, лежейки и пийвайки от виното, той започнал да размишлява: - Какво става, може би аз спя? Или тук има някакви привидения, които си правят шега с мен?
...И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни - точно такива, каквито си ги представял.
Той се разтреперал от страх и си помислил: - Ей сега ще ме убият!
...И те го убили!
Тази притча има много дълбок смисъл. Твоят ум е като дърво за изпълнение на желания и каквото си помислиш, рано или късно се изпълнява. Понякога временния промеждутък е такъв, че ти забравяш, че си искал точно това и не можеш да намериш източника, откъде идва това. Но ако се вгледаш по-дълбоко, ще разбереш, че твоите мисли създават твоя живот и теб самия. Те създават твоя рай и твоя ад; твоите радости и страдания.
Всеки от вас е Вълшебник, Създател на своя живот. Всеки сам създава светът около себе си - -той го тъче и върти, този вълшебен свят...а после се оказва обвързан с него и не може да се освободи от собственото си творение. Като паяк, който изплита паяжина и сам пада в собствената си мрежа.
Никой друг не те измъчва, освен ти самият. И когато това е осъзнато, нещата започват да се променят. Мрежата, в която си попаднал започва по малко да се разхлабва и да се разплита. Тогава ти можеш да обърнеш всичко обратно, можеш да превърнеш своя ад в рай, своя затвор в разкошен дворец. Ти самият носиш отговорност за това.
А по-нататък ще възникнат нови възможности: ако си готов, ти можеш да пракратиш създаването на света. Няма необходимост да твориш ад или рай, въобще няма никаква необходимост да твориш.
Създателят може да се отпусне и да изчезне. А изчезването на ума е медитация - и тогава ще се разкрие нещо друго... - това, което стои зад ума и което умът скрива..."
ОШО
-
Днешния ден
Едно сляпо момче просило на една улица с лист хартия пред него, на който пишело „Сляп съм. Помогнете!“. Минавали хора и от време на време пускали по някоя монета. Един мъж обаче се приближил, взел листа на момчето, написал нещо и му го върнал, след което си продължил по пътя. След това изведнъж хората започнали да оставят много повече пари и за кратко време се напълнила шапката на просещото момче . В края на деня по приближаващите стъпки то познало човека, който му взел листа и му казал:
- Аз Ви познах – вие ми взехте листа, написахте нещо и ми го върнахте, след което хората започнаха да ми оставят много пари. Моля Ви, кажете ми какво написахте?
Мъжът се навел и му казал :
- Просто написах на другата страна – „Хора, какъв красив ден е днес! Вижте го!“
-
КАПИТАН ИЛИ МАЧТА
Човек, търсещ знания, помолил мъдрец-отшелник, да бъде негов наставник . Той отказал.
- Но защо?
- Кажи ми, ако кораб в морето бъде настигнат от буря и ти си на палубата, какво ще направиш - ще търсиш капитана или ще се хванеш за мачтата ?
- Ще се хвана за мачтата, така че да не бъда отнесен.
- Но капитанът е най-компетентен на борда на кораба, защо да не потърсиш него?
- В бурята няма какво да ми помогне.
- Тогава защо в живота си се занимаваш с търсене на "капитани"?
- Но Вие също търсите и опитът Ви в търсенето е много по-голям от моя ...
- Аз? Мен вече ме отнесе вълната!
-
ПРИТЧА ЗА КРЪСТОПЪТЯ, ДЪРВОТО И СТАРЕЦА
Беловлас старец срещнах на един кръстопът, веднъж, когато за дълго се бях отклонил от пътя си и с много усилия го открих отново. Седеше там той, облечен просто, с дълга бяла коса и наблюдаваше една птичка кацнала на ръката му. Очите му за миг се спряха върху мен, неописуеми очи, ярки и безкрайно живи, преизпълнени с вътрешна светлина, като очите на дете. Запътих се към него с надеждата, че ще може да ме упъти, да ми подскаже накъде продължава моят Път и накъде отива.
- Добър да е денят ти човече, косата ти е по-бяла от сняг, ала очите ти са по-живи от тези на дете, не знам името ти и не знам как да се обърна към теб по друг начин. Дълго се лутах из шубраци и пущинаци загубил Пътя, сега съм на кръстопът и не знам накъде да тръгна, страх ме отново да не изгубя Пътя и да се лутам отново с дни, месеци и години под жежкото слънце докато го открия.
- Добър да е денят ти Пътнико, сърцето ти търси, но очите и умът ти са замъглени, затова губиш пътя и се луташ дълго време, затова на всеки кръстопът не знаеш накъде продължава Пътя ти.
- Мъдър човек си, и мъдрост пропива словата ти, моля те научи ме как да не губя Пътя от взора си.
- Ако търсиш Пътя само с очите си, ще се изгубиш, защото той нерядко се простира там, където те не виждат дори козя пътека, не винаги пътят, който те виждат е този, който ти трябва да следваш.
- Но как да следвам Път който дори не се вижда?
- На три тояги трябва да се подпираш, техния път трябва да следваш, на където те сочат на там трябва да вървиш.
- От къде да намеря тези чудни тояги мъдри човече, на кое дърво те растат къде да ги търся ?
- Търси ги на дървото, което расте в твоето сърце, подхранвано от твоите дела. Дървото що има три имена и три лица.
- Кое е дървото що расте в сърцето човешко, и кои са имената му?
- Имената му са Любов, Истина, Мъдрост.
- Но нима това дърво расте у всички хора?
- Не, не във всяко сърце е пораснало дърво, но във всяко има от семената му, ако те намерят добра среда и получат добра храна, грижи, покълват и се превръщат в кичесто дърво. Ако пък не намерят, стоят и чакат, спят. Сърце, в което няма дърво е пусто, пустош, пустиня - жежка и огнена. Притежателят на сърцето е всякога неспокоен, защото няма как да се скрие от изпепеляващите лъчи на слънцето, носещо имената Безпокойство, Страх, Ярост... Тези лъчи изпепеляват цялата душа и я превръщат в пустинята Ненавист. Храна за семената, са делата човешки, ако храната е добра, то и дървото израства и жежките лъчи само му придават сила и му помагат да избуява, защото то ги поглъща и трансформира в хармония, и плодове Любов, Истина, Мъдрост. Храни твоето дърво добре, грижи се за него и то ще порасне. Короната му ще те пази от жежкото слънце, плодовете му ще те хранят. Три яки негови клона ще преплетеш в едно, от три клона ще си оплетеш опора, жезъл които да те води и да ти показва пътя...
Усмихнах се щастлив, защото разбрах думите на Мъдреца, познах го, познах и дървото под което беше седнал. Три клона от дървото откърших и в един жезъл ги сплех, Любовта Истината и Мъдростта в едно Учение събрах, което да ме води и да ми сочи Пътя. Причината, поради която заставах на кръстопът и не знаех накъде да тръгна беше, че слънцето на Страха, Безпокойството и Яростта заслепяваше очите ми. Когато се скрих от него в сянката на дървото пораснало в моето сърце, когато от клоните му си сплетох жезъл, видях, че не слънце е това, а огнен страж пазещ кръстопътя, че неговия фалшив заслепяващ блясък е скривал от очите ми Пътя. Истинското слънце бе скрито в очите на стареца Учител, то бе в неговите думи-семена, от които покълваше Дървото на живота.
-
Не мисли за белите маймуни
При един мъдрец дошъл един млад човек и попитал:
- Учителю, как да отворя „третото си око” и да стана ясновидец?
- Много просто! Не мисли за белите маймуни!
- Аз никога не съм мислил за тях!- зарадвал се човека.
- Продължавай да не мислиш!
Но от този миг, той не можел да не мисли за белите, като сняг маймуни.