Притчи

[aviana]

Вярата е важен фактор дори и да вярваш само в себе си вярата я има,а относно прошката ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ.

Наистина всичко се връща,на мен ми е вродено чувството да прощавам и това,което се промени,е че сега мога да подминавам и да не говоря на човек за който бих дала живота си в продължение на една година(рано или късно омеквам),а като малка забравях лоши думи за секунди и в момента,който видех добро държание и най-големият гадняр се превръщаше в най-прекрасният човек независимо,че се държи добре заради добротата ми.

Тези хора на които простих са развалини,хора,които сега са тези,които са подигравани и тнт.
На тях им се върна и техните действия и тежки думи предизвикаха техният провал(енергия,силата на привличането)и заради този физичен закон наистина вичко се връща и това не е банална глупост,а факт,но просто всяко нещо има последствие,но заради личен интерес не го приемаме,не поемаме отговорност за действията си,а те са продиктувани от вътрешното си усещане,което е против логиката,а нещата просто стават"така както трябва"и всъщост дали дадена лоша постъпка е"правилната",а ние просто не я осъзнаваме понеже живеем в дуализъм и вместо да се ръководим от чувствата се ръководим от логиката и определяме нещата само в два параграфа?

Не само,че да простиш на хората,означава даги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)

[smehyrko]

...  "ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ"...
..."Не само,че да простиш на хората,означава даги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)
"...
Абсолютно вярно, но като разбереш със съзнанието си всичко, тогава става интересното. А материалните глупости са глупости само ако си безплътен човек. Иначе си е точно лицемерие. А красотата всеки я обича и вижда, и разбира, и усеща, дори и най-закоравелият престъпник, дори самият Сатана... Истина ти казвам. Но, красотата да я притежаваш и да живееш в нея си има цена. А не всеки иска да я плати тази цена. Там е златното ключе.
"Златното руно" казват давало силите си само на този който го придобие сам отвъд тукашното Битие, в другото Битие. Откраднатото руно губило магическите си сили. /..я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле.../
Омагьосаният кръг е налице. Решението е тук:

Ами да. Една промяна не може да се осъществи в групов мащаб, ако не се е осъществила преди това индивидуално в определен брой от съставящите групата единици. Може да изглежда, че промяната е резултат от външни (например политически, икономически, социални) условия, но те са само следствия от вътрешната промяна която се е осъществила в част от групата. Политиката, икономиката и социалния живот точно отразяват съвкупното съзнание на една нация.

Сиреч прогресивна нетърпимост към крадците на чуждия живот. Иначе Крадецът на чужд живот търси точно забравата и късата памет, казвайки "Прости!", но не иска да се покае, сиреч не иска да спре да ограбва чуждия живот.
Нали темата е за притчите?
Хайде със здраве, Господ да прощава според Неговите правила, че човешките правила...днес едно, утре друго.

[WhiteKnight]

Отговорът на Буда

Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”

Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.

Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”

Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”

Това казали и петимата.

Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”

„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”

„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”

[aviana]

...  "ДА ПРОСТИШ ОЗНАЧАВА ДА РАЗБЕРЕШ"...
..."Не само,че да простиш на хората,означава да ги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)
"...
Абсолютно вярно, но като разбереш със съзнанието си всичко, тогава става интересното. А материалните глупости са глупости само ако си безплътен човек. Иначе си е точно лицемерие. А красотата всеки я обича и вижда, и разбира, и усеща, дори и най-закоравелият престъпник, дори самият Сатана... Истина ти казвам. Но, красотата да я притежаваш и да живееш в нея си има цена. А не всеки иска да я плати тази цена. Там е златното ключе.
"Златното руно" казват давало силите си само на този който го придобие сам отвъд тукашното Битие, в другото Битие. Откраднатото руно губило магическите си сили. /..я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле.../
Омагьосаният кръг е налице.

Може ли пак да прочетеш какво съм написала, защото нито си разбрал какво съм имала предвид под материални глупости, кое е не е лицемерно и най-вече красотата около нас и нямах предвид апартамент с прекрасен вътрешен дизайн или нещо такова, а ако да виждам красотата на природата, да рисувам, правя колажи, пея снимам и тнт ми струва нещо....не знам(хубави моменти може би?)

[smehyrko]

„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”

Значи нямаме разногласия, но вашата Чаша май  е полупълна Бели рицарю...
Вие говорите само за безплътното същество наречено Бог, а аз се опитвам да вмъкна и онова същество наречено БогоЧовек. Така както говориш е вярно, но не е достатъчно, всеки от нас има и материално тяло освен Душа. Все пак трябва да има премирие между Дух и Материя, може би!?
Това Буда не го споменава. Да познаеш Бога Горе е по-лесната част, да предвориш Неговите закони Тук Долу е по-трудната.
Да се изкачиш до Бога Там Горе е едно, да Му направиш Жилище в себе си Тук Долу е друго. При Изкачването действат едни Сили, при Слизането действат други Сили. Двата вида Сили май трябва да се балансират много финно, за да са под абсолютен контрол.
Но не ги разбирам тези неща, на практика се обедих че всеки сам за себе си избира на кой Бог да служи: Буда, Кришна, Вишну, Христос. Всеки колкото е "пораснал". Макар да знам, посветените последователи на различните Богове и Учители на какво са способни. Това Познание обаче е само лично.

Притча:
...Един път господарят на Езоп се напил с компанията и казал, че може да изпие цялото море и даже се обзаложили на целият имот. На сутринта омърлушен попитал Езоп какво да стори, за да поправи безумието си.
Езоп казъл: Дари ми свободата и ще те науча.
Речено сторено. И Езоп го научил... рекъл: Кажи им да попречат на всичките реки да не се вливат в морето и ще го изпиеш, защото си се обзаложил само за морето, но не и за реките. Те естественно няма да могат и ще спечелиш.

Та и аз така се опитвам да спечеля - Бог не мога да позная целия, щото е безграничен, но мога да Му направя място в себе си като затворя всичките реки носещи различна вода/учения/... 
Цитат: "Да нямаш други Богове освен Мене. Аз съм Господ, Бог твой"

[smehyrko]

Може ли пак да прочетеш какво съм написала защото нито си разбрал какво съм имала предвид под материални глупости,кое е не е лицемерно и най-вече красотата около нас и нямах предвид апартамент с прекрасен вътрешен дизайн или нещо такова,а ако да виждам красотата на природата,да рисувам,правя колажи,пея снимам и тнт ми струва нещо....незнам(хубави моменти може би?)

Най-вероятно не съм разбрал, красотата е много разтегливо понятие. Например преди харесвах "Волво", сега харесвам "Мерцедес". Да карам "Мерцедес" до вилата в Планината  и се наслаждавам на Природата в цветущо здраве и щастлив, си е хубав момент.

[aviana]

Честно-много си сладък  ))))))))

[Iris]

Най-вероятно не съм разбрал, красотата е много разтегливо понятие. Например преди харесвах "Волво", сега харесвам "Мерцедес". Да карам "Мерцедес" до вилата в Планината  и се наслаждавам на Природата в цветущо здраве и щастлив, си е хубав момент.

"Мерцедес" имат някои доста добре естетически издържани модели. Но ако приемем един автомобил за красив, той е такъв без значение дали ще го караш или не. Оценката разбира се винаги е субективна. Имам чувството, че поставяш знак за равенство между удоволствието и красотата, и наистина те имат много общи неща. В основата и на двете стои хармонията.

Абсолютно вярно, но като разбереш със съзнанието си всичко, тогава става интересното. А материалните глупости са глупости само ако си безплътен човек. Иначе си е точно лицемерие.

За материалните "притежания" - наистина докато сме на земята без тях не можем. Въпросът е къде е границата между излишъка и необходимостта.

Ами да. Една промяна не може да се осъществи в групов мащаб, ако не се е осъществила преди това индивидуално в определен брой от съставящите групата единици. Може да изглежда, че промяната е резултат от външни (например политически, икономически, социални) условия, но те са само следствия от вътрешната промяна която се е осъществила в част от групата. Политиката, икономиката и социалния живот точно отразяват съвкупното съзнание на една нация.

Сиреч прогресивна нетърпимост към крадците на чуждия живот. Иначе Крадецът на чужд живот търси точно забравата и късата памет, казвайки "Прости!", но не иска да се покае, сиреч не иска да спре да ограбва чуждия живот.

Прогресивната непърпимост не е решение, а фактор пречещ на желаната промяна (и на индивидуалната, и на груповата). Това е разпиляване на енергията, насочването и в погрешна посока.

[Mirotvorec]

Бог не мога да позная целия, щото е безграничен, но мога да Му направя място в себе си като затворя всичките реки носещи различна вода/учения/...

Това ми хареса 

[Tangrata_]

[
За материалните "притежания" - наистина докато сме на земята без тях не можем. Въпросът е къде е границата между излишъка и необходимостта.
...

Границата е в ума на притежателя, не в количеството притежния. Може да си последния голтак и да си материалист. Може и да си богат, като принц, а материалното да не те прави подвластен. Бедността не е добродетел, както и богатството не е автоматично порок. Разбира се, средата е по-лесна за балансиране. Т.е. ако си нахранен, обут и облечен е по-лесно (да се спазва нематериалността в ума), също и ако не си претрупан с излишества.

а за мерцедеса ...
Идеята на smehyrko може би беше друга. Без материални неща не можем. А и човек е така устроен, че все да иска по-доброто. Ако го няма, това му тежи. Може да се престорим, че не ни трябва и не го искаме, и че сме безплътни и нематериални още в тоя живот. Но дали ще е истина? Дали ще е честно спрямо нас? Преструването, че нямаш нужда от материални неща е лицемерие. И то до никакъв духовен прогрес не води. Само защото си беден, не означава, че доброволно си избрал бедността, и че продължаваш да я избираш във всеки един миг. Когато имаш избор, когато избора е направен със сила, когато и двете възможности са ти били в ръцете, едва тогава можем да говорим за избор, който извисява.
А мерцедеса беше само метафора. Можем да го заменим с някой красив мъж или жена ... (това също е материално и егоистично притежание)

[aviana]

Не само,че да простиш на хората,означава даги разбереш,но и стремежа да разбереш хората помага да разбереш самият живот и това не е лицемерна глупост,а факт,който ти помага да се развиеш като личност и възприемане отвъд материалните глупости на хора,които живеят в една и съща парадигма и са тези,които създават дуалистичният свят с цел контрол над съзнанието на другите и може да има хора,които са черногледи,но аз съм от тези,които търсят красотата и доброто и ги намират(човек вижда това,което иска да види)

Заради този цитат се започва дискусията за материализма въобще,лицемерието и тнт,а цитатът е част от цятото и не е това,което съм имала предвид.Имам чувстото,че пак водя спор с мой приятел,който е за материализма НАД духовното,а аз за духовното НАД материализма и думите му с/у мен са все едно отричам материализма(все едно съм безплътна,а не живееща на земята)и отричам нуждата и не я признавам,а аз се опитвах да му кажа,че не е всичко,че има над тези неща(аз съм артистична натура,не искам мерцедес,искам да излея това,което чувствам,виждам красотата,искам да я създам,гледам щарки на стол в кафе и имам идея за рисунка,радвам се на 8 годишно момче танцуващо брейк и го снимам на клип,което момче е невероятен акробат от колкото мен когато бях на 12 или въобще мога да бъда сега(това е красотата за която говорих и за която не са ти нужни пари да я видиш)за мене черногледството е качество присъщо на хора,които се самосъжаляват и търсят нарочно само лошото,а както казах човек вижда това,което иска да види(не друго)

Лицемерството беше спрямо хората,които прощават,понеже разбират другите хора и че това им помага да разбират живота и именно това тяхно качество не е лицемерно,а метериалните глупсти са тези"ИЛИ ИМАШ ПОВЕЧЕ ИЛИ НЯМАШ НИЩО И СИ НИКОЙ"Имах предвид тази реалност(този дуализъм).Не искам нещата да се разберат погрешно,нито аз да съм разбрана погрешно или мои думи да са изопачени независимо,че са напълно разбрани,но не се показва(smehyrko знае много добре какво имам предвид ).Има хора,които не зачитат баланса като допълване,а разграничават нещата понеже едното е било над другото и не осъзнават,че ги има и двете,които водят до средно положение и хармонизиране(стига да разбереш и чувстваш кога да си така и кога иначе)

[aviana]

Отговорът на Буда

Когато питали Буда за целта на човешкото съществуване той отговарял: „Правете добро и ще бъдете щастливи!”

Веднъж при него дошли пет брахмана, които го помолили да вземе участие в тяхната дискусия.

Първият казал: „Учителю, моите книги най-точно казват какво е Бог и какъв е точно пътят към Него.”

Вторият казал: „Твоите книги са неверни, моите казват най-точно какво е Бог и дават единствено верния път към Него!”

Това казали и петимата.

Буда спокойно ги изслушал и ги попитал: „Казва ли се в поне една от вашите книги, че Бог се сърди, че осъжда несправедливо и че е нечист?”

„Не – отговорили и петимата – в тях се казва, че Бог е въплъщение на добротата, красотата и кротостта!”

„Тогава – отговорил им Буда – защо не опитате първо да станете чисти, кротки и добри? Може би след това ще ви бъде много по-лесно да познаете какво е Бог?”

Наистина думата БОГ е неопределимо понятие,дали е красота,доброта,кроткост или баланс на всички качества и не съди и може би предотставя на хората грешки и хората сами да разберат от грешките си и чрез поуките от тях да постъпват така или иначе в друга ситуация не се знае,ясен е факта,че мисълта е енергия,която предизвиква последици(за това не е виновен Бог)и че всяко действие има както добри,така и лоши последсвия(говоря от личен опит)и че едно незначително действие води до лоши последствия без да е имало лоша мисъл.(нещата стават така както трябва)Извън нашият контрол и съм усещала лоши неща,които в този момент са били най-правилните реакции"лошата реакция я усетих като най-правилното нещо казано в точният момент,макар да беше лошо(според повечето хора)"Уважавам Буда,но незнам какво разбира под Бог

[aviana]

Аз съм я писала и другаде ама тук и е мястото.

Един Гуру живял с учениците  си на една планина,самотна и безлюдна.
Един ден, най-младият ученик соял самотен на една прекрасна поляна, осеяна с цветя и зелена трева. Пърхали птички и пеперуди околу му . Както си стоял се замисллил " как така моят учител може да има отговор на всички въпроси ?" в този момент една пеперуда прелетяла покрай него, той протегнал ръце и я хванал в шепи. Отишъл при учителят си и го поптал " Учителю, каква пеперуда държа в ръцете си, жива или мъртва? " като спрямо отговора му той бил готов да я убие или да я задържи жива. Тогава Гурото без да се обръща казал:
" Всичко е в твоите ръце моето момче "

Това е страхотна притча и ме кара да се замисля над думите учител-ученик и това,което би направил ученика за учителя и това,какво и какво знае учителят и какво би трябвало да знае.

Към моят учител изпитвах ревност на моменти и моята ревност бе затапена с мисълта"-Не учениците трябва да се доказват на учителя,а учителя трябва да се доказва на учениците понеже той има много ученици,а ти си имаш само него"

Хората изпитват нуждата да се доказват на хората за които им пука и действията им наистина понякога са малко нелогични или неправилни само за да изпитат удолетвореност и признание.Има много мъдри хора,които биха отговорили"всичко е в твоите ръце",но за съжаление има още повече прекалено много хора,които биха убили пеперудата в шепите им за се докажат пред учителят или близки.

Само едно не разбрах как ще си задаваш въпросът"как така моят учител може да има отговор на всички въпроси"и да отиваш при него с жива пеперуда в шепите и съдбата на пеперудата да зависи от отговора на учителят.(смесена е представата за познанието на учителя и реакцията на ученика доказвайки се и постъпвайки в зависимост от отговора на учителя),Но като цяло притчата я схващам по начин,който ме кара да мисля за самостоятелноста на собствените си действия и че всичко зависи от мен"че всичко е в мои ръце"Всеки се учи.

Незнам дали е така,както Amenun иска да каже,ако има нещо грешно разбрано извинявам се ако не"харесва ми притчата,направила ми е впечатление и казвам това,което мисля"

[smehyrko]

.....
Границата е в ума на притежателя, не в количеството притежния.
.....
А мерцедеса беше само метафора.
...

Според мене е вярно, че границата е в ума, но не си спомням да съм оторизирвал някого да говори какво е в моя ум. Тази форма на глагола "съм" в минало време, сиреч употребена е формата "беше" - предполага авторът на постинга да е бил в моя ум.
Истината обаче е друга. Мерцедесът беше и също така не беше метафора. Никак няма да откажа да карам Мерцедес и буквално и преносно, на Планината и на "Планината".
Ммм--дааа ... казано е : "Да бъде Волята Ти, както на Небето така и на Земята".
Нека други хора не решават вместо мене каква кола да карам или дали изобщо да карам кола тук на Земята. Волно или не, опитът за манипулация на публиката е налице. И да не убеждават публиката какво съм искал да кажа. Казвам това което искам и мога в момента, при неразбрано нещо, измислени са въпросите за доразбиране на неразбраното.
Tangrata_, моля, не ми играй тълкувател. Още съм жив.
Ако имам нужда от тълкувател, ще помисля дали да те наема като такъв. Нека всеки си разбира сам прочетеното, по това ще разбера за "багажа" му и къде е неговата лична "граница" в ума му.

[Tangrata_]

ахам, така си е, ...

.. всъщност аз предпочитам аудитата ...

п.с. а за тълкувател трудно ще ме наемеш. Струвам скъпо