За Егото

[алибаба]

Тангра, не се СМЕЯ, а се УСМИХВАМ.
Ето това е смях  ;D
Усмихвам се винаги, когато ми става радостно
Постовете на Ultrafuture имат такова въздействие върху мен. Карат ме да се усмихвам 

[алибаба]

Ultrafuture, с всичко, което каза в поста си съм съгласна. Умът, логиката, споровете, думите няма да ни отведат до онова без его състояние, до целостта, до пробуждането. Това е така.
Но има нещо друго. Ако мога да кажа така "ум връзва, ум развързва". Принципът в хомеопатията е - подобно се лекува с подобно. Така или иначе илюзията се основава на умствени конструкции. Тоест чисто и просто на изречения, съставени от понятия. Те са така здраво залегнали, че хората вярват в тях без никога да ги подлагат на съмнение. Има няколко фундаментални теми на които се гради цялата конструкция. Една такава тема е например всичко свързано със секса. Друга е по линията добро-зло (тук е и темета около егоизма). Трета по линията живот-смърт.
Ако се поразклати някоя от подпорите на които се гради цялата конструкция, която пак казвам е умствена (куп изречения, в които се вярва) тогава умът ще започне да РАЗХЛАБВА ХВАТКАТА СИ. Това ще спомогне, ще увеличи шанса, ще отвори пространство за ЕВЕНТУАЛНО случване на преживяването на чистото възприемане.
Това е и целта ми да се запъвам на някои понятия, които никой не подлага на съмнение. Като например ЕГОИЗЪМ. Да се поразклатят  някои априори приети за чиста монета концепции. Да се види манипулирането с понятията. ЗАМЕНКАТА.
Например кой днес говори за УДОВЛЕТВОРЕНИЕ? Всеки говори за удоволствие. За екстаз. Но домута удовлетворение много рядко се ползва.
Думата радост също. Кой говори за общуване между мъжът и женета? Всеки говори за секс, флирт, свалка, забивка ....да си чул някой да казва "вчера общувах с една жена?". И така нататък.
 

[ultrafutur]

Точно така е - Егото представя света в един съвсем опростен вид, който да бъде лесно смилаем, т.е. логичен - достатъчно добре зациклящ съзнанието в капаните на ума. Отделните му форми на визуализация нямат особено значение - дали ще бъде секс, пари, слава, суета или власт - всички те се превръщат в самоцел, поддържайки илюзията на Рационалното обяснение на света, което търси и се надява до пълно изтощение, и накрая нито намира онова, което търси, нито постига това, за което се е надявал.

//Според дон Хуан, три са основните, базисни мрежи на Егото, които държат и заплитат в безкрайни лабиринти умовете на една голяма част от съвременния човешки свят:

- страхът от смъртта
 
- чувството за собствена значимост

- самосъжалението

Те са толкова обширни и самодостатъчни, че за всяка от тях би могло да се изпише по една книга... И все пак, те са драматично свързани и взаимозависими - имат един общ корен и една обща цел.

[алибаба]

Абсолютно точно  . Бих казала, че ЧСЗ (чувството за собствена значимост  ) е корена, а другите две са негови производни 

[ultrafutur]

Всъщност в основата на всичко стои страхът от смъртта - първичният неизкореним ужас от деперонификацията. Тъкмо той поддържа здравата хватка на ума в логически вериги без край. Маскиран зад привидната "воля за живот", той води човека до пълна идентификация с Егото - той започва да се бори за неговото утвърждаване, обществено признание, собствена значимост и прочее "добродетели". Всеки неуспех по този фалшив път, води до горчиво самосъжаление и самообвиниение. До следващата "успешна" крачка, изпълваща Егото с временно задоволство. И така кръгът се затваря в низ от противоположни емоции...
Това е тънкият момент в осъзнаването на тази грамадна илюзия, който (почти) никой не може да проумее. Или по-точно не иска, защото да тръгнеш срещу своето безценно Себе, е равносилно на самоубийство. Или поне така изглежда. Дори в моменти на просветление, страхът от смъртта държи мисълта в индивидуалната рамка - Персоната, която трябва да умре последна - на всяка цена.
Изисква се наистина голямо усилие, себеотрицание и отстранение, за да се схванат мащабите на това толкова дълго насаждано, чуждо на всичко човешко, заблуждение...

[fishbone]

Чудесно казано ultrafutur.
Открие ли човек първопричината за този страх, това заблужение, този вроден страх от който могат да страдат и събудени и пробудени и т.н вярвам, че ще може по лесно да го игнорират.

[алибаба]

Да! 
 

[Tangrata_]

дам, добре е!

[persefona]

Кое е `добре`... казано? Вие нещо... изморени ли сте? що ли?
Как може `страх от смъртта` да се сравни с ЕГО и това да е основно-то, което да ви кара да клюмате с главици. после, как се промивали мозъци? ми, много лесно- прочетете тази тема и ще видите механизма.

Какво е СТРАХ? А, СМЪРТ?  баси, А, ЕГО?дори не ми се мисли!
Смърт- безусловна неизбежност.
Страх- много условна Избежност.
Его- нито условна, нито неизбежност.
Аре пак, пробвайте, с тия ПРЕДПОСТАВКИ, и да не излезе като във вица на Касио, че сме лесбийки!

[алибаба]

Ultrafutur, след като помислих малко над това, което си писал и прочетох нещо ми светна нещо интересно. Да осъзнаеш егото наистина е много сериозно предизвикателство пред човека и си е направо нещо като революция...ОБАЧЕ...въпреки, че знаех, че е егото има връзка със страха от смъртта аз не осъзнавах нещо, което сега ми изкристализира благодарение на твоят пост! И то е че егото действително е чисто и просто СЛЕДСТВИЕ от страха от смъртта. Аз някак все го постовях като първопричина за всичко, но то е чисто и просто следствие...
и си спомних.....спомних си ТОЧНО момента в който ме ПОРАЗИ като светкавица мисълта, че щом съм се родила ще трябва да умирам....помня точно къде бях, бях малко дете (може би на 5 г) и гледах през прозореца в кухнята, гледах навън но всъщност бях потънала дълбоко вътре в мен и тогава тази мисъл ме стъписа! "Нима е възможно?! Защо тогава е трябвало да се раждам след като ще трябва да умирам?!"
Мисля, че така започва всичко....
Обаче има нещо интересено. Чуйте!
Много егоцентрични хора са склонни към самоубийство. Как така? Хем егото се поражда от страх от смъртта, хем си склонен да прекратиш живота си и доста го правят...Тук има находище! Ако се осъзнае...може още в този миг да ни светне!
Егото се стахува не от смъртта въобще, не от физиологичният процес на разпадане на тялото, а САМО от СВОЯТА "смърт". Само от загубата на самоидентификацията.
То предпочита ЧОВЕКЪТ да умре с нея, запазвайки я, отколкото ЧОВЕКЪТ да живее без нея, загубвайки я (загубвайки егото си).
Или казано с други думи егото предпочита да жертва човека, но да запази себе си, отколкото да бъде осъзнато (и изобличено от човека ако остане жив).

[Tangrata_]

Ами че това същото го пишеше в оная книга, "Силата на настоящето"

Иначе спор няма, важен момент е да се отбележи.

[iti]

Не мога да повярвам, че тая тема още продължава и то в същия дух . Имаше навремето някакви хора, които ви подхвърлиха като на кучета няколко идеи за егото, и какви проблеми МИНАВАТ през него,  колкото просто да разлаят кучетата, които и без това друго не могат да правят освен да лаят... И така стигаме до парадоскалната ситуация в която хората с голямо ЧСЗ, се опитват да го отрекат, защото са им казали, че като го направят, ще станат нещо повече. Да се пукнеш от смях...

[алибаба]

Направи справка в речника каква е разликата между  ОТРИЧАНЕ и ПРЕОДОЛЯВАНЕ. Макар, че се съмнявам, че речникът ще помогне. За да разбереш какво значи преодоляване НА НЕЩО трябва да си ГО преодолял.

[Tangrata_]

Ити, това е алогичен парадокс. Но видиш ли смисъла в него, става съвсем логичен. Просто от опит трябва да се усети.

Можем да започнем наново да бистрим, тоя път и с твое участие. Да видим докъде ще я докараме.
А преди всичко виж тая книга и я прочети. Заслужава си
"Силата на настоящето"
http://forum.xnetbg.com/index.php?PHPSESSID=8qfgs1gr4651adgecuol87td23&action=dlattach;topic=4485.0;attach=13804
Ето линк на български
http://thepiratebay.org/tor/3574861/The_Power_of_Now_-_A_Guide_to_Spiritual_Enlightment_by_Eckhart_T
този е на английски.

Нека синтезирам идеята си за Егото, без претенции за изчерпателност:
Егото консервира, дава инертност.
Егото е това, което ти нашепва:
"Защо да си правя труд и да се гримирам, а после да изляза да се моря вечер и накрая да се прибера недоспала?! Защо останалите си правят този труд? Колко ми е добре, ей така да си седя у нас и да не правя нищо. Комфорт!"
"Защо да си търся нов мъж, като и без това всичките са свини!? По-добре сама ..."

Т.е. пропорционално големината на егото дава по-голямото желание да оставаш в комфортната зона.
А това е пагубно за развитието.
Казано с други думи Его = Мързел. Едно към едно.
Колкото по-голямо его имаш, толкова повече си скъпиш труда и си правиш сметка какво да икономисаш от усилията си.

Макар да звучи, и да е логично, това се разбира единствено и само от ПРАКТИКАТА.
Ако се занимаваш с някаква тежка дейност, която периодично те изкарва от комфортната зона, (било с тежки натоварвания, или предизвикваш себе си при екстремни състояния, страх и тн), организма, съществото ти САМО СЕ ПРИСПОСОБЯВА, да има по-малко его.
Това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да се справи с тежките задачи.
И накрая черно на бяло се вижда РЕЗУЛТАТА.
Това е.
Да, егото е може би страх от смъртта, но също така егото е обратнопропорционално на силата и желанието за борба за живот.

Егото е това, което казва:
"Защо да работя (или да се усъвършенствам) днес, като утре може и да умра. Защо да си правя труд за каквото и да е, тоя живот няма смисъл."

Колко хора с склонни да хвърлят усилията си навятъра? А понякога това е ужасно необходимо.
Най-най-големите постижения от хората (физически, да кажем, а и далеч не само) са постигнати, когато отдавна си минал границата и не мислиш, че усилията ти изобщо имат някакъв смисъл. Правиш си нещото там, с нечовешки зор, а нещо вътре в тебе казва.
"хахаха, МИНАВАШ се, това дето го правиш е абсолютно безмислено, само си даваш зор и болка. Не се ИЗЛАГАЙ!"
Но трябва да заглушиш тоя глас! Това е гласа на егото. И има хора, които го правят. Заглушават го, и продължават нататък, отвъд. И после изглежда сякаш правят чудеса ...

[алибаба]

Тангра, точно за този поглед над нещата не съм се замисляла, но има резон.
Но не е точно мързел. по-скоро наистина идеята, че времето ти на тая земя е твърде ограничено за да си позволиш да се отдадеш на нещо, все имаш чувството че ще сбъркаш, ами ако не уцелиш НЕЩОТО?! Това е може би страх, че ще сбъркаш и ще профукаш краткия си период за нещо неправилно.
Страхът да направиш избор.
Изборът това е ДА СЕ ОТКАЖЕШ от нещо което желаеш заради нещо, което желаеш повече. А ако не искаш да се отказваш от нищо?! Ако се страхуваш да не сбъркаш?
Често това е причината да не правиш нищо СЕГА, защото се надяваш, че нещо друго, по-важно, по-правилно, по-струващ си те чака някъде там....в бъдещето...